Р
Е Ш Е Н И Е
№ /27.09.2019г.; гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
2745 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от К.Л.М.,
ЕГН **********, срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 577,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в огледало ляво кутия, стъкло ляво
огледало с подгрев, мигач ляво огледало на л.а. марка
„Ауди“, модел „Кю 7“, с ***, получени при настъпване
на застрахователно събитие на 22.10.2018г.
Твърди се в исковата молба следното: Ищецът притежава в
собственост л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с ***.
Сключена е застраховка „Каско“ на 08.12.2017г., със
срок на валидност от 09.12.2017г. до 08.12.2018г. Съгласно застраховката се
покриват всички рискове. Четвърта вноска от застрахователната премия в размер
на 431,46 лв. е била приспадната от щета с номер 408075. Сочи се, че на
28.12.2017г., автомобилът е представен за контролен оглед, поради смяна на
собственост.
На 22.10.2018г. ищецът излизал от паркинг на МЦ „***“, находящ се в ***, когато ударил лявото огледало на
автомобила. Ответникът бил незабавно уведомен. На 23.10.2018г. е регистрирана
щета с номер 414561. Изготвено е опис – заключение, съгласно което увредените
детайли са: огледало ляво кутия, стъкло ляво огледало с подгрев,
мигач ляво огледало. На 02.11.2018г. по сметка на ищеца е заплатено обезщетение
от 68,61 лв. Сочи се, че дължимата сума следвало да бъде 700,00 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника. Сочи се, че претендираният размер е
завишен. Изплатената от застрахователя сума е определена при използване на
методиката.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява, че по отношение на лекия
автомобил, марка „AUDI“, модел „Q7“, с ***, към момента на настъпване на
застрахователното събитие,
е съществувала валидно сключена застраховка „Каско на
МПС“ при ответника със застрахователна полица № 93001710105709 от
08.12.2017г.
Видно от талон за оглед на
автомобил от 28.12.2017г., собствеността върху процесния
застрахован автомобил е сменена, като новият собственик е настоящият ищец. Този
факт се установява и от заверения препис на Анекс 1 към застрахователна полица
03058287
Установява се от представения
заверен препис на уведомление за настъпило застрахователно събитие, че ищецът е
уведомил ответното дружество, посочил е механизма на настъпването, както и
желанието обезщетението по щетата да бъде определено по експертна оценка на
застрахователя.
Видно от опис на щета, извършен
от застрахователното дружество, щетите на процения
автомобил се изразяват в „огледало – ляво (кутия)“, „стъкло – ляво огледало с подгрев“ и „мигач ляво огледало“.
Безспорно е между страните, а и
от представения по делото кредитен превод се установява, че сумата от 68,61 лв.
е била преведена на ищеца от ответното дружество.
По делото е допуснато
извършването на САТЕ, като от заключението на вещото лице А.В. се установява
следното: Общата стойност на щетите на автомобила като обща сума, определена по
средни пазарни цени за алтернативни части към датата на събитието и при
изчисление на средна пазарна цена на труд в сервизи, притежаващи сертификат ISO, е
в размер на 439,07 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск намира своето правно
основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа обстановка
се установи, че в действителност е налице настъпило застрахователно събитие.
Установи се от събрания доказателствен материал и най – вече от представения опис
на щета, че увредените детайли на застрахования автомобил са „огледало – ляво (кутия)“, „стъкло –
ляво огледало с подгрев“ и „мигач ляво огледало“.
По смисъла на чл. 386, ал. 2
КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2
КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана
в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012
г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ
/отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени
ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ.
Установи се от заключението по
допуснатата САТОЕ, която съдът кредитира изцяло поради обстоятелството, че
отговаря пълно и професионално на поставените въпроси, че стойността на сумата,
необходима за ремонт на увредените детайли на процесния
автомобил по средни пазарни цени на труд и по средни пазарни цени на резервни
части от алтернативни доставчици е в размер на 439,07 лв. Следователно съдът намира, че това е и сумата, която следва
застрахователят дължи на претърпелия имуществени вреди ищец.
Доколкото обаче няма спор, че
ответникът е заплатил сумата от 68,61 лв., то същата следва да се приспадне от
дължимата сума, поради което и искът следваа да бъде
уважен до размер от 370,46 лв. В
останалата част искът следва да бъде отхвърлен поради неоснователност.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния
разноски в исковото производство в общ размер от 353,12 лв., съобразно уважената част от иска.
На
ответникът не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е представил
доказателства за осъществени такива.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на К.Л.М.,
ЕГН **********, сумата от 370,46 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на детайли - „огледало ляво кутия“, „стъкло
ляво огледало с подгрев“, „мигач ляво огледало“ на
л.а., марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с ***, получени при
настъпване на застрахователно събитие на 22.10.2018г. и дължими по
застрахователна полица № 93001710105709 от
08.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 370,46 лв. до пълния претендиран размер от 577,00
лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на К.Л.М.,
ЕГН **********, сумата от общо 353,12 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство
разноски, съобразно уважената част от иска, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................