Решение по дело №59/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 17.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 59 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е образувано по искова молба от С.М.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С*** ***, бул. „Д*** Б***“ № ***, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди (морални) от смъртта на С.М.Р.(брат на ищеца), ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до окончателното му изплащане.

В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № 68/2019 г. на ОС Ловеч, И.Т.Т. бил признат за виновен в това, че на 11.11.2017г., около 06:42 часа на път 2-35 в /Плевен - Троян/ при км 41 + 950, в землището на гр.Ловеч, при управление на лек автомобил марка „Опел Астра“ с peг. № EH **** КМ нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП) и след като отклонил лекия автомобил към съседната лента за движение с цел заобикаляне, по непредпазливост причинил смъртта на С.М.Р., починал на 12.11.2017 г. Посочва се, че причина за настъпването на смъртта на С.М.Р.са множеството несъвместими с живота травми, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Твърди се, че починалия С.М.Р.е брат на ищеца С.М.Р., че вестта за внезапната смърт причинила на ищеца шок, чувство на гняв и безпомощност, отчаяние, тревожност, вътрешно напрежение, отчужденост и емоционална неустойчивост. Посочва се, че ищецът и починалия му брат имали силна емоционална връзка, че отношенията им се основавали на взаимопомощ, подкрепа, съчувствие, че двамата споделяли общо домакинство и че към момента на подаване на исковата молба ищецът не е преодолял загубата и продължава да търпи значителни неимуществени вреди - болки, страдания и притеснения. Поддържа се, че от смъртта на неговия брат и изживения стрес здравословното състояние на ищеца се влошило трайно, че ищецът започнал да поддържа постоянно високо кръвно налягане, което е непроменено и до настоящия момент.

Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от И.Т.Т. лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № **** имал действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно полица № BG0211700214* *** (валидна от 03.08.2017 г. до 02.08.2018г.), издадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД (дружеството ответник). Ищецът твърди, че заявил претенцията си пред застрахователя, но последният отказал да определи и изплати обезщетение.

В писмения отговор на исковата молба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения.

Правоизкщчващите и част от правонамаляващите възражения са основани на твърдения за изключителен принос на пострадалия, който се поставил в застрашаващо живота му състояние, излизайки на пътното платно на нерегламентирано за това място; на оспорвания относно: съществуването на изключителност на случая и на обстоятелства, от които може да се изгради извод за особена, дълбока и трайна емоционална връзка между ищеца и починалия му брат, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки, която е обусловила морални болки и страдания с по-голям интензитет и продължителност от обичайните такива; както и на доводи за: несъответно прилагане от ищеца на критерия справедливост при измерване на неимуществените вреди; на законодателно лимитиране размера на обезщетенията за неимушествени вреди до 5 000 лв. за кръга роднини, сред които попадал и ищецът;

От ответника се прави и правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. То се основава на следните твърдения: за принос на пострадалия, който излизайки на пътното платно, на нерегламентирано за това място, допринесъл за настъпване на неблагоприятния резултат.

Ищецът С.М.Р. взема участие в производството по делото чрез процесуалния представител по пълномощие адв. К. която поддържа предявения иск, а в хода на устните състезания излага съображения за неговата основателност и моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите за присъждане на обезщетение в претендирания размер.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД взема участие в производството по делото чрез процесуалния представител по пълномощия адв. Я., който оспорва иска, а в хода на устните състезания излага съображения в подкрепа на възраженията в писмения отговор и моли за отхвърляне на предявения иск, при евенуалност за присъждане на обезщетение по-нисък размер от претендирания, както и на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите за неоснователност на иска, респ. за присъждане на обезщетение редуциран размер.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила присъда № 9/29.03.2019 г., по НОХД № 68/2019 г. на ОС Ловеч, И.Т.Т. е признат за виновен в това, че на 11.11.2017г., около 06:42 часа на път 2-35 в посока Плевен – Троян при км 41 + 950, в землището на гр. Ловеч, при управление на лек автомобил марка „Опел” модел „Астра“ с peг. № **** нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП) и след като отклонил лекия автомобил към съседната лента за движение с цел заобикаляне, по непредпазливост причинил смъртта на С.М.Р., починал на 12.11.2017 г. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

От удостоверение за родствени връзки с изх. № 028-С/28.08.2018 г. на Община Ловеч се установява, че С.М.Р. е брат на починалия С.М.Р..

От заверено копие на полица № BG02117002146 738, издадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД (дружеството ответник), се установява, че за лек автомобил марка „Опел” модел „Астра“ с peг. № **** с издателя на полицата е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на действие от 03.08.2017 г. до 02.08.2018г. Ответникът И.Т.Т. е собственик на лекия автомобил, видно от договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 14.08.2017 г.

С писмо изх. № 2790/08.04.2019 г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД относно подадена молба за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди С.М.Р. е уведомен, че застрахователят няма да изплати такова.

От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява, че лекият автомобил марка „Опел” модел „Астра“ с peг. № **** се движел по път 2-35 в посока Плевен – Троян при км 41 + 950, в дясното еднопосочно пътно платно, в дясната му лента, със скорост на движение 77 ^км/_ч, като този участък от пътя е урбанизирана територия и е установеното ограничение е 80 ^км/_ч. Пътят е с две платна с по две ленти за еднопосочно движение, като отдясно има затревен банкет с ширина около два метра. Платната са заградени и разделени с мантинели, в участъка няма улично осветление. Автомобилът се движел на къси светлини и по време на движението е било тъмно. Ответникът И.Т.Т. забелязва силует на човек, навлизащ отдясно наляво пътната лента, отклонява автомобила наляво и едновременно с това задейства аварийно спирачките. Въпреки това настъпва удар. Автомобилът с предната дясна част удря в лявата част тялото на пешеходеца – първо ляв крак на височина около 55 см., след което тялото се качва на предния капак, плъзга се по него и докато главата достигне предното панорамно стъкло, което счупва в концентрични окръжности с оформяне на отвор, по който оставят биологични следи. Поради равнозакъснителното движение на автомобила, заради употребата на спирачки, тялото на пешеходеца се свлича вдясно, счупва дясно странично огледало и изпада на пътното платно. Скоростта му на движение на автомобила преди настъпване на ПТП е 76 км/ч, а в момента на удара с пострадалия 55 ^км/_ч. Автомобилът е технически изправен. При настъпване на ПТП времето е било облачно, без мъгла и дъжд, с добра видимост на къси светлини. Пътното платно е покрито с дребнозърнест износен асфалт, без повреди и препятствия, сухо по време на инцидента. Участъкът е осигурен с активни пътни пояси (мантинели) и с маркирани краища на пътното платно с непрекъснати бели линии. Мястото на инцидента не е обозначено и маркирано за пресичане от пешеходци, като от двете страни, както и по средата, пътните платна са ограничени от единична, съответно двойна (по средата) мантинели. Живущите от вилите вдясно от пътя са прокарали нерегламентирана пътека, за да достигнат до ж.к. „Младост” (вляво от пътя) като на места има импровизирани стълби, за изкачване и преодоляване височината на мантинелите. В тази зона С.М.Р.е предприел пресичане на пътното платно, като навлизането му е от дясно на ляво, перпендикулярно на пътното платно, от дясната му лента за движещите се в посока Плевен-Троян. Установява се от заключението, че опасната зона за спиране на лекия автомобил в конкретната ситуация е 56,8 метра. Водачът на лекия автомобил би могъл да предотврати ПТП-то при движение със скорост, която би му позволила да спре в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини – 55 метра по европейската система. Пешеходецът С.Р.при оглеждане наляво би могъл да възприеме приближаващият на фарове лек автомобил и да го пропусне, преди да пресече пътното платно.

Съдът приема, че непосредствено преди да предприеме пресичане на пътното платно, С.Р.се движел по пътния банкет, вдясно по посока на движението на лекия автомобил. В този смисъл са и показания на св. И.Т., който е управлявал лекия автомобил, причинил ПТП-то.

От заключението на съдебната психиатрична експертиза се установява, че в периода 2015 -2017 г. С.М.Р.е страдал от психични заболявания, за чието лечение са проведени шест хоспитализации както следва: в ДПБ Ловеч от 05.02.2005 г. до 28.06.2005 г. с диагноза Параноидна шизофрения; в ДПБ Ловеч от 22.05.2016 г. до 30.05.2016 г. изписан като психично здрав; в ДПБ Ловеч от 29.11.2016 г. до 04.12.2016 г. изписан с диагноза Остро полиморфно псохотично разстройство; в ДПБ Ловеч от 31.03.2017 г. до 21.04.2017 г. с диагноза Параноидна шизофрения; в ДПБ Ловеч от 12.06.2017 г. до 01.07.2017 г. с диагноза Параноидна шизофрения; в ДПБ Карлуково от 02.07.2017 г. до 14.10.2017 г., изписан с диагноза Психични поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Заболяването на Р. се характеризира с наличието на тежки емоционални, волеви и мисловни разстройства, с дезорганизация на поведението, промяна на личността, дромоманни прояви, нарушения на когнитивните процеси и екзекутивните функции, свързани с регулация на поведението. От зачестилите през 2016-2017 г. хоспитализации следва, че след в този период заболяването на Р. приело непрекъсната форма на протичане, без ремисии, с персистираща психологична симптоматика и поведенчески отклонения, независими от провежданото стационарно лечение. Към момента на инцидента (11.11.2017 г., почти месец след края на последната хоспитализация - 14.10.2017 г.) С.Р.не е бил в състояние да ръководи постъпките си, да разбира последствията от тях и да се грижи за себе си. В същия момент възприятията му са били запазени, но не е бил в състояние да анализира адекватно случващото се около него. По време на ПТП-то при С.Р.сериозно са били нарушени екзекутивните процеси и регулацията на поведението, което е било неадекватно, дезорганизирано, хаотично, неопределено, мотивирано от неразбираеми психопатологични стимули.

От показанията на свидетелите Ю.К.С., А.З.С. и Ф.Ю.А., на последния ценени с по-висока критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелят е първи братовчед на ищеца) се установява, че С.Р.бил женен, но преди около 20 години се разделил с жена си и преустановил контактите си с нея и децата. От тогава той заживял в дома на своите родители, заедно с ищеца. Всички те се грижели за С., който страдал от психично заболяване. След смъртта на родителите им, С. продължил да живее с брат си С. *** (Б****) и да се грижи за него, давайки му джобни пари. След смъртта на С.Р.брат му С.Р. (ищецът) изпаднал в отчаяние, затворил се в себе си и споделял, че не може да преживее загубата на брат си. От показанията на свидетелите както и от приетите по делото писмени доказателства (медицинска експертиза, протокол на медицинска комисия и амбулаторен лист) се установява, че в през месец февруари на 2019 г. С.М.Р. получил хеморагичен мозъчен инсулт, десностранна хемипареза, заради което постъпил на лечение в МБАЛ Ловеч.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди (морални) от смъртта на С.М.Р.(брат на ищеца), ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до окончателното му изплащане.

Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ). Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане, основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за съответните вреди.

Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен, защото смъртта на С.М.Р.е съставомерен резултат на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, за което водачът на лекия автомобил е осъден с влязла в сила присъда, която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието (чл. 300 ГПК). Като съставомерен престъпен резултат, смъртта на С.Р.е довела до възникване на неимушествени вреди за неговите близки и роднини, поради което за причинилия вредата възниква задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД).

Като негов брат, ищецът е сред тези роднини. Кръгът на лицата, които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е очертан в задължителната съдебна практика, намерила израз в П-4-61, Пленум, П-5-69, Пленум и ТР-1-16, ОСНГТК. Според дадените с нея разяснения поначало възходящите и низходящите на починалия от втора и по-горна степен, както и неговите братя и сестри не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената му смърт, и само по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В последната хипотеза (на изключението), обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая такава особено близка връзка се установи между починалия С.М.Р.и неговия брат С.М.Р.. Двамата са живели заедно след като С.М.Р.се разделил с жена и преустановил окончателно връзката си с нея и децата си. Съжителствайки в едно домакинство след смъртта на родителите им (2010 г.), ищецът останал единственият родственик, който полагал грижи за С.М.Р., страдащ от психично заболяване. Хоспитализациите на Р. в ДПБ не са основание да се отрече полагането на грижи за него от ищеца, защото те са се налагали от влошаване на психичното здраве, от настъпилата непрекъсната форма на неговото протичане, без ремисии, при което състояние не би могло да се очаква успешно провеждане на лечение в амбулаторна форма под надзора на ищеца. В този смисъл ищецът С.М.Р. има качеството увредено лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал 2 КЗ).

След като за автомобила е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател е по този договор ответникът, последният е длъжен да заплати на увредените лица застрахователно обезщетение за причинените вреди, вследствие ползването на това МПС (чл. 493 КЗ).

Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди попада в застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на същото следва да се определи по справедливост, но до лимитите по (чл. 492, т. 1 КЗ). Тези лимити са законодателен израз на волята на Република България да въведе (транспонира) в националното ни право минималните застрахователни суми при задължителната застраховка, установени в чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО, а именно: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите. В практиката на Съда на Европейския съюз, намерила израз в решението по дело C-277/12, по повод направено преюдициално запитване са дадени следните принципни съображения: държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до минималните суми, предвидени в член 1, параграф 2 от Втора директива (т. 50); член 1, параграф 2 от Втора директива не допуска национална правна уредба, която предвижда максимални гарантирани суми, по-малки от установените с този член минимални гарантирани суми (т. 51); разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат трите посочени по-горе директиви от тяхното полезно действие (т. 53); Ако обаче националните законодатели бяха свободни, когато счетат за нужно, да определят в националното право за всяка отделна категория установени вреди максимални гарантирани суми, по-малки от минималните гарантирани суми по член 1, параграф 2 от Втора директива, посочените минимални гарантирани суми, и следователно този член, биха били лишени от тяхното полезно действие (т. 54). Ограничението на размера до 5000 лв., установено с § 96 от ПЗР от КЗ 2015 г., противоречи на принципните положения, възприети в цитираните директиви и в практика на Съда на Европейския съюз. С въвеждане на максимално допустим размер на обезщетението за неимуществени вреди под лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ, се ограничава покритието на гражданската отговорност на застрахования от задължителната застраховка и се елиминира полезното действие на директивата относно гарантираните минимални застрахователни суми при този вид застраховане. По тези съображения съдът счита, че § 96 от ПЗР от КЗ 2015 г. не е приложим и размерът на претендираното застрахователно обезщетение следва да се определи по справедливост, но до лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ, а не до сумата от 5 000 лв.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размера на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди, е необходимо да се отчете естеството и интензитета на моралните вреди, с оглед характера, тежестта и продължителността на страданието за пострадалия, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.

Съобразявайки всички обективни обстоятелства, релевантни за справедливо определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съдът взе предвид: възрастта на ищеца и на неговия починал брат; съвместното им съжителстване до смъртта на С. Р.; изградената между тях близка емоционална връзка, привързаност и обич; дълбочината на тази връзка и привързаност, основана не само на близкото им родство, но и на усещането на ищеца за уязвимост на неговия брат, страдащ от психично заболяване, налагащо обгрижването му, предвид липсата на други близки и отчуждение на децата му; смъртта на С.Р.при конкретното ПТП несъмнено е породило у ищеца усещане за провал в изпълнение на неговия морален дълг да се грижи за брат си. При определяне неимуществените вреди съдът не взема предвид прекарания в началото на 2019 г. инсулт, доколкото е налице голяма давност между двете събития (смъртта и заболяването) и не се установява се установява връзка на заболяването със скръбта от смъртта на С. Р. Освен изброените обстоятелства, съдът отчита конкретните за страната и региона икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ, като с оглед на тях приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е 30 000 лв.

Този размер следва да се редуцира, предвид направеното от ответника възражения за съпричиняване, което е основателно по следните съображения:

Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Преценката за съпричиняване се прави на плоскостта причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат (П-17-63, Пленум, т. 7). Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказана причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и настъпилия вредоносен резултат. В случая С.Р.се движил по посока на движение на пътното превозно средство, внезапно навлязъл на платното за движение, на необозначено за целта място, без да се съобрази с приближаващия се взтомобил. Вредоносният резултат не би настъпил, ако пресичането на пътното платно бе извършено след предварително оглеждане на С.Р.за преминаващи превозни средства и пропускане на приближаващия се автомобил. С това си действие, той практически е създал предпоставката за реализация ПТП-то, защото той е пресякъл траекторията на движещия се лек автомобил, което е довело до фаталното съприкосновение. Конкретно установените обстоятелства, на които се изгражда извода за съпричиняване, не изключват отговорността на водача, защото въпреки тях той е бил в обективна възможност да намали скоростта си на движение, забелязвайки пострадалия, респ. да продължи движението си в лявата свободна лента, приближавайки пострадалия. Поради това съдът приема, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е много по-голяма и я определя в размер на ²/₃, поради което определеното обезщетение на ищеца от 30 000 лв. ще следва да се редуцира с тази част (20 000 лв.), при което окончателният му размер възлиза на 10 000 лв. 

Последната сума следва да се присъди с претендираното обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната законна лихва (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Застрахователят заплаща обезщетение за вредите, които са пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, както и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Тъй като отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител, ответникът отговаря за всички вреди при условията, при които отговаря водачът, предизвикал ПТП-то и смъртта на брата на ищеца. При непозволено увреждане длъжникът е в забава от деня на причиняване на вредата (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В случая това е датата на извършване на ПТП-то, с което е причинена смъртта на С.Р.- 12.11.2017 година, поради което дължимото застрахователно обезщетение следва да се присъди със законната лихва, начиная от същия ден до окончателното му изплащане.

При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца от адв. К. в полза за последната следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено пропорционално на уважената част от иска (10 000 лв.) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., дължимото такова от ответника е в размер на 830 лв.

С оглед частичната основателност на иска, ищецът ще следва а заплати на ответника сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ответникът е сторил разноски в общ размер на 2836 лв. (2436 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лв. – внесен депозит за съдебна автотехническа експертиза), като от тази сума в тежест на ищеца следва да се присъди 2268,80 лв. Сумата от 60 лв. депозит за призоваване на свидетел не е претендирана и не е изплатена на свидетеля, поради което тя подлежи на възстановяване на ответника.

Отчитайки освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК) и с оглед частичната основателност на предявения от него иск, ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса върху уважения размер на иска (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от присъденото обезщетение от 10 000 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК), е в размер на сумата от 400 лв. Същата сума, както и 5 лв. за служебно издадения за нея изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), следва да се заплати от ответника в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

            ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. С**** ****, бул. „Д**** Б****“ № ** да заплати на С.М.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 12.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (морални) от смъртта на С.М.Р.(брат на ищеца), причинена в ПТП, настъпило на 11.11.2017г., около 06:42 часа на път 2-35 в /Плевен - Троян/ при км 41 + 950, в землището на гр.Ловеч, виновно причинено при управление на лек автомобил марка „Опел Астра“ с peг. № **** от И.Т.Т., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 50 000 лв.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. **** ***, бул. „Д***** Б****“ № ** да заплати на адв. П. К. от АК Ловеч сумата от 830 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално представителство на ищеца С.М.Р..

ОСЪЖДА С.М.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С*** ***, бул. „Д******** № *** сумата от 2268,80 лв., представляваща разноски съобразно отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. **** ****, бул. „Д*** Б***“ № ***да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от 400 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: