Решение по дело №6834/2015 на Софийски градски съд

          Р Е Ш Е Н И Е

                                                     гр. София, 10.06.2016г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в закрито заседание на десети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:    

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

           мл. с-я ПОЛИНА ХАДЖИМАРИНСКА

като разгледа докладваното от мл. съдия Хаджимаринска ч.гр.д.№ 6834 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба на „А.“ ООД – длъжник по изп.д.№ 2015*0400062 по описа на ЧСИ Г.Д., рег.№ * при КЧСИ, срещу постановление на съдебния изпълнител, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 03300/17.02.2015г., с което са признати разноски на взискателя С.О., Дирекция „ПАМДТ“, за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв., и са определени такси по ТТР към ЗЧСИ в размер от 114 лв.

Жалбоподателят излага съображения, че взискателят не е ангажирал доказателства да е ползвал юрисконсултски услуги, поради което не му се дължат претендираните разноски за възнаграждение на юрисконсулт. Поддържа също, че липсва ясно указано основание и за начислените му такси по изпълнителното дело, евентуално оспорва като завишен техния размер от 114 лв. С тези доводи жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление, с което му е вменено задължение за заплащане на разноски и такси по изпълнението.

 Взискателят С.О., Дирекция „ПАМДТ“, е депозирал писмени възражения, с които оспорва постъпилата жалба като неоснователна. Твърди, че е ползвал правна помощ от юрисконсулт при разглеждането, окомплектоването и предаването на преписката за принудително събиране на вземането му, поради което има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Съдебният изпълнител Г.д. е изложил подробни мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище, че е определил законосъобразно отговорността на длъжника за разноските и таксите по изпълнението, с оглед на което намира жалбата за неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди наведените в жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, формира следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу обжалваем акт на органа по принудително изпълнение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Видно от приложените в препис документи по изп.д.№ 2015*0400062 по описа на ЧСИ Г.Д., производството по него е образувано по молба на С.О., Дирекция „ПАМДТ“, срещу „А.“ ООД за принудително събиране на публично общинско вземане за сумата от 100 лв. – имуществена санкция, наложена на дружеството – длъжник с наказателно постановление № **********/26.03.2014г. Искането на взискателя до изпълнителния орган за предприемане на действия по принудително изпълнение е отправено с възлагателно писмо на директора на Дирекция „ПАМДТ“, като по делото няма данни за представителство на общината от юрисконсулт нито при образуването, нито в хода на производството.

До длъжника „А.“ ООД е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 03300/17.02.2015г., връчена му на 26.03.2015г., в която е инкорпорирано и постановление на съдебния изпълнител за възложени му в тежест разноски на взискателя за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв., както и такси по изпълнението в размер от 114 лв.

Със запорно съобщение изх.№ 5807/21.03.2015г. до „У.Б.“ АД съдебният изпълнител е наложил запор върху сметките на длъжника в посочената банка, като дължимите суми са събрани чрез привеждане в изпълнение на запора.

При тези обстоятелства по развитието на изпълнителното дело настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на длъжника в подадената жалба за недължимост на претендираните от взискателя разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Доколкото отговорността за разноски и в изпълнителното производство съставлява реализация на общия принцип за репариране на неоснователно причинени имуществени вреди, съгласно визираната норма в тежест на длъжника се възлагат реално сторените разноски, надлежно удостоверени със съответен документ. В процесния случай взискателят не е представил доказателства да е ползвал съдействие на юрисконсулт в изпълнителното производство. При липсата на доказателства за осъществено процесуално представителство, обосноваващо действително извършен разход за правна защита, претендираните от взискателя разноски не подлежат на възмездяване от длъжника. Следователно постановлението на съдебния изпълнител в частта на възложените в тежест на длъжника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. следва да се отмени като незаконосъобразно.

             По арг. от чл. 79, ал. 2 ГПК таксите по изпълнението също са за сметка на длъжника като размера им за отделните действия на съдебния изпълнител по образуване и движение на изпълнителното дело е определен в ТТР към ЗЧСИ. В процесния случай дължимите такси са както следва: обикновени такси – за образуване на изпълнителното производство в размер от 20 лв. (т. 1 от Тарифата), за налагане и вдигане на запор – в размер от по 15 лв. за всяко от двете действия или общо 30 лв. (т. 9 от Тарифата), за съобщение до длъжника за прекратяване на изпълнителното дело – в размер от 20 лв. (т. 5 от Тарифата), както и пропорционална такса по т. 26 от Тарифата, която възлиза на 10 лв., изчислена на база размера на подлежащото на събиране парично вземане от 100 лв. Така общият размер на таксите по изпълнението с вкл. ДДС е 96 лв. При този извод обжалваното постановление следва да се отмени и в частта на възложените в тежест на длъжника такси по ТТР към ЗЧСИ за горницата над 96 лв. до 114 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ по жалбата на „А.“ ООД, ЕИК ***, постановление от 17.02.2015г. на ЧСИ Г.Д., рег.№ * при КЧСИ, по изп.д.№ 2015*0400062, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 03300/17.02.2015г., в частта, с която в тежест на жалбоподателя – длъжник по изпълнението, са възложени разноски на взискателя С.О., Дирекция „ПАМДТ“, за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв., както и такси по ТТР към ЗЧСИ за горницата над 96 лв. до 114 лв.

            ПОТВЪРЖДАВА постановление от 17.02.2015г. на ЧСИ Г.Д., рег.№ * при КЧСИ, по изп.д.№ 2015*0400062, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 03300/17.02.2015г., в останалата обжалвана част, с която в тежест на жалбоподателя – длъжник по изпълнението „А.“ ООД, ЕИК ***, са възложени такси по ТТР към ЗЧСИ в размер от 96 лв.

            Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                       

 

      ЧЛЕНОВЕ:  1.               

 

 

                                                                               2.