РЕШЕНИЕ № 19
гр.Бургас, 13.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично заседание, проведено на седми февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
при секретаря Лена Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ангел Гагашев ВНЧХ дело № 866 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С
присъда № 124 от 09.07.2019 г., постановена по НЧХД № 4931/2018 г. по описа на
Районен съд – Бургас, подсъдимият Р.Х.В. с ЕГН ********** бил признат за
виновен в това, че на 22.07.2018 г.,
около 00:30 часа, в гр. Бургас, на площадката
на жилищен блок *, ет. *, в ж.к. „Лазур“, причинил на Т.П.К. с ЕГН **********, телесни увреждания, изразяващи се в открита рана
на клепача в околоочната област на дясното око, съпроводена с масивен хематом
на горен и долен клепач, затрудняващ отварянето на окото; разкъсна рана в
областта на горен клепач в средна 1/3 перпендикулярна на мигления ръб в цяла
дебелина; рана, успоредна на веждата, на около 4 мм. под нея в частична
дебелина с размер около 1,5 см., както и синкаво кръвонасядане по ляв хълбок,
представляващи временно разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и
чл.129 НК, поради което и на основание чл. 130, ал.1 от НК, вр. чл. 54 ал.1 от НК
го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим.
С
атакуваната присъда, съдът осъдил подсъдимия В. да заплати на частния тъжител Т.П.К.
с ЕГН ********** сумата от четири хиляди лв., представляваща обезщетение за
претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 22.07.2018 г. до окончателно изплащане на
обезщетението, като отхвърлил гражданската претенция в останалата й част до
пълният й размер като неоснователна и недоказана.
С
атакуваната присъда, съдът осъдил подсъдимия В. да заплати на частния тъжител Т.П.К.
и сумата от хиляда петстотин двадесет и два лева, за направените разноски по
делото за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Наред с това,
първостепенният съд осъдил подсъдимия В. да заплати в полза на държавата, по
сметка на БРС, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева като държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Постановената
присъда е обжалвана от упълномощеният защитник на подсъдимия Р.В. с оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, за
постановяването му при съществено процесуално нарушение, както и за явна
несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се твърди, че при
определянето на паричното обезщетение за неимуществени вреди, съдът не е
съобразил критерия, установен в чл. 52 от ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваната
присъда и оправдаване на подсъдимия В., а
при условията на алтернативност – да се измени присъдата, като се замени вида
на наказанието с по-леко такова, както и да се намали размера на присъденото
обезщетение. Иска се намаляване размера на присъденото адвокатско
възнаграждение поради прекомерност.
В съдебно заседание, упълномощеният
защитник на подсъдимия В. поддържа жалбата си на посочените в нея основания. Прави
подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал и по – специално
на гласните доказателствени средства, и прави извод за недоказаност на
фактическите обстоятелства, изложени в частната тъжба, а оттам и на предявеното
обвинение. Според него, версията, изложена от подсъдимия – че е се е защитил от
действията на тъжителя, както и че установените у тъжителя телесни увреждания
са причинени от друго лице, а не от подсъдимия – се потвърждава от свидетелски
показания и писмени доказателства. Възразява срещу присъденото обезщетение,
като упреква първоинстанционния съд, че не е определил размерът му по
справедливост. Моли за решение, с което да се отмени обжалваната
първоинстанционна присъда и да се постанови нова, с която В. да бъде признат за
невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание,
подсъдимият В., редовно призован, се явява, поддържа въззивната жалба на своя
упълномощен защитник и заявява, че иска да бъде представляван в съдебно
заседание само от него. Не се признава за виновен. Потвърждава, че на
инкриминираната дата и място е имал конфликт с частния тъжител, но описва друга
фактология - тъжителят се е опитал да го удари с крак и реакцията му е била в
условията на самозащита. Твърди, че от
дълги години тъжителят има лошо отношение към него и периодически залива
входната му врата с нечистотии, а причините за това не са му известни.
В съдебно заседание повереникът
на частния тъжител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. След
кратък анализ на доказателствената съвкупност прави извод за доказаност на
обвинението и за обоснованост на атакуваният съдебен акт. Моли обжалваната
присъда да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание, частният
тъжител изразява несъгласие с изложената от подсъдимия версия за случилото се
на инкриминираната дата, както и със свидетелските показания, сочещи за
конфликта му с друго лице в предходния ден. Моли за потвърждаване на
обжалваната присъда.
Бургаският окръжен съд,
след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията,
посочени от страната –жалбоподател, като се съобрази с предмета и пределите на
въззивната проверка, определени с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери
въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения петнадесетдневен срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество,
въззивната жалба бе преценена като неоснователна.
Преди разглеждане на спора
по същество, настоящата въззивна инстанция дължи отговор на претенциите на
защитата за допуснати от първостепенният съд съществени процесуални нарушения,
водещи до незаконосъобразност на постановената от него присъда. Възраженията
черпят своите аргументи от действията на първоинстанционния съд при провеждане
на последното съдебно заседание преди произнасяне на атакувания съдебен акт –
районният съд разгледал делото при условията на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК в
отсъствието на подсъдимия и на неговия упълномощен защитник, като назначил на В.
служебен защитник.
Безспорно, тези действия на
първоинстанционния съд търпят упрек, доколкото не са били налице условията за
провеждане на задочно производство. Видно от материалите по делото, подсъдимият
В. не е бил редовно призован за това съдебно заседание. Липсват данни, същият
да е бил призоваван на адресите, за които има данни по делото; липсва върнат
отрязък от призовка, удостоверяващ, че В. е призован чрез упълномощения му
защитник, макар от материалите по делото е видно, че последният е изпълнявал
задължението си и е уведомявал подсъдимия за съдебните заседания. Въпреки това,
съдът е дал ход на делото, приемайки, че подсъдимият с действията си е
демонстрирал незаинтересованост от изхода на делото. Тези доводи, на свой ред,
също не намират основания в материалите по делото. Подсъдимият В. се е явил с
упълномощеният си защитник в съдебно заседание, проведено на 29.01.2019 г. и е
изразил желание за обсъждане на помирение с частния тъжител, което е станало и причина
за отлагане на делото. В следващото съдебно заседание, подсъдимият не се е
явил, но упълномощеният му защитник е посочил като уважителна причина
отсъствието на В. от страната и е декларирал желанието му да участва в
производството и да даде обяснения по обвинението. Въпреки това, съдът е дал
ход на делото, извършил е определени процесуални действия и е отложил
разглеждането му за друга дата с оглед провеждане разпит на подсъдимия и на
свидетели. Разглеждането на делото в последващите две съдебни заседания – на
23.04.2019 г. и на 28.05.2019 г., е било възпрепятствано не от неявяването на
подсъдимия, а от неявяването на неговия упълномощен защитник, дължащо се на
обективни причини, предварително посочени с нарочни молби до съда.
Предвид изложеното, налага
се извод, че разглеждайки делото в отсъствието на подсъдимия, районният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, независимо от обстоятелството, че е
назначил служебен защитник на В., тъй като не са били налице условия за
провеждане на задочно производство и за осигуряване на правна помощ по ЗПП на
това основание. Съдът фактически е лишил подсъдимия от законоустановеното му
право да участва лично в наказателния процес, като дава обяснения по
обвинението и участва лично и непосредствено в събирането на доказателствата по
делото. Въпреки това, настоящата въззивна инстанция намира, че констатираното
процесуално нарушение не следва да води до отмяна на атакуваната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Процесуалното нарушение, макар и съществено, бе отстранено от въззивната
инстанция чрез провеждане на въззивно съдебно следствие, на което бе дадена
възможност на подсъдимия да даде обяснения и да участва лично и непосредствено
при събирането на доказателствения материал.
Настоящият въззивен състав,
след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по
делото, събран включително и след проведеното въззивно съдебно следствие,
приема, че в рамките на проведеното наказателно производство са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички относими към правния
спор доказателства, нужни и достатъчни за неговото правилно решаване. Те
позволяват да се приеме за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Х.В. е роден на *** ***, живее в същия
град, *** гражданин е, има завършено ***
образование, ***. Осъждан е многократно – за престъпления по чл. 131, ал.1 т.12
от НК, по чл. 339 ал.1 от НК, по чл. 354а от НК (л. л. 48 и 49 от
първоинстанционното дело). Последните две влезли в сила присъди на подсъдимия,
преди инкриминираната дата 22.07.2018 г., са по НОХД № № 1068/2010 г. и
5335/2014 г. – и двете на РС – Бургас. С първата цитирана присъда, на В. е
наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим, както и глоба в размер на 1200 лева, за извършено престъпление по чл.
354а, ал.3, т.1, предложение първо от НК. Присъдата е влязла в сила на
22.03.2010 г., като наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на 06.04.2010
г. С втората цитирана присъда, на В. е наложено наказание глоба в размер на 600
лева, за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
Присъдата е влязла в сила на 12.05.2015 г.
Апартаментите на подсъдимия В. и на семейството на
частния тъжител К. се намират на един същ етаж – ет. * на бл. * в ж.к. „Лазур”, гр.Бургас.
На 22.07.2018 г. след 00:30
часа, тъжителят К. се прибирал в дома си, а именно апартамент *, намиращ се на
ет. * в бл. * на ж.к. „Лазур”. На етажната площадка в близост до стълбището, той
видял съседа си – подсъдимия Р.Х.В.. Тъй като асансьорът на входа се активирал
с чип, а подсъдимият нямал такъв, той помолил К. да използва собственият си
чип, за да активира асансьора, така че В. да го ползва. К. изпълнил желанието
на В. и задържал вратата на асансьора, за да може последния да влезе вътре.
Докато тъжителят държал вратата и направил път на подсъдимия да влезе в
асансьора, В. му нанесъл няколко силни и бързи удара в дясното око. К. изпитал
силна болка и попитал В., защо го удря. Подсъдимият не му отговорил. Тъй като
от главата на частният тъжител течала много кръв, той се прибрал веднага в дома
си и оттам подал сигнал на тел. 112 за случилото се.
Около 00:45 ч., по повод сигнала, на място пристигнал
автопатрул при V РУ на МВР в гр.Бургас, в чийто състав бил и полицай И.С.К. (л. 26
от първоинстанционното дело). Полицейските служители се свързали с пострадалия Т.К.
и провели разговор с него. Свидетелят К. забелязал много кръв по него, както и
че тъжителят се държал за окото. К. им разказал, че докато услужвал с чип на
съседа си, когото назовал с името „Р.“, за да ползва асансьора, последният му
нанесъл няколко удара в областта на главата и дясното око. К. показал на
служителите на МВР апартаментът, в който живеел въпросният „Р.“, но никой не
отговорил на позвъняването на входната врата. На място пристигнал и екип на
ЦСМП, като К. бил прегледан, и откаран в УМБАЛ Бургас, където по-късно е бил
подложен на оперативно лечение на дясното му око.
Видно
от приложената по делото епикриза (л. л. 27-28 от първоинстанционното дело) при
извършения на 22.07.2018 г. преглед на частния тъжител К. били констатирани
следните травматични увреждания – открита рана на
клепача на дясното око, съпроводена с масивни хематоми на горен и долен клепач,
затрудняващ отварянето на окото; разкъсна рана в областта на горен клепач в
средната 1/3 перпендикулярна в мигления ръб в цяла дебелина, както и рана,
успоредна на веждата, на около 4 мм под нея, в частична дебелина и с размер
около 1,5 см. Тези находки са потвърдени и в СМУ № 157/2018 г. от 23.07.2018 г.
(л. 8 от първоинстанционното дело), където са описани констатирана зашита линейна рана на клепача на
дясно око и масивни кръвонасядания и друга рана на клепачите на дясното око,
както и синкаво кръвонасядане на ляв хълбок, около 5-6 см.
На 15.01.2019 г. подсъдимият В. посетил съдебен лекар в
УМБАЛ – Бургас, който след извършен преглед констатирал контузия на пети пръст
на дясна длан, която е възможно да е получена по начинът, съобщен от подсъдимия
– след ритане в дясна длан. Констатациите на съдебния медик били отразени в СМУ
№ 20/19 от 15.01.2019 г. (л. 67 от първоинстанционното дело).
Настоящият съд, с оглед правомощието си
да извършва цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и
правото му да приема за установени и други фактически положения (когато има
основания за това), сам извърши преценка на доказателствения материал и стигна
до изложените по-горе фактически констатации, които се припокриват с приетото
за установено от районния съд.
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, в достатъчна степен, по същество и по отношение на основните
относими към правният спор обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по
делото доказателствени материали. Първостепенният съд е изпълнил и задължението
си, произтичащо от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК, тъй като не само е изложил
приетите за установени от него факти, но и е коментирал, и обсъдил в мотивите на
съдебния акт, събраните по делото доказателствени материали. Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства са относими към предмета на делото и са
достатъчни за изясняване на фактическата обстановка по правния спор. Ето защо,
липсват основания да се приеме, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена.
Безспорно, първостепенният
съд е бил затруднен в аналитичната си дейност, тъй като доказателственият
материал по делото, относим към съставомерните признаци на претендираното
престъпление, заради естеството на самия
инцидент не е изобилен. Той е преди всичко във вид на гласни доказателствени
средства – показания на свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие и
пред двете инстанции. Повечето от тези свидетели, обаче, в една или друга
степен са заинтересовани от изхода на делото, а незаинтересованите такива не са
очевидци и пресъздават версиите, разказани им от двете страни по делото. Ето
защо, правилно е подходил първоинстанционният съд, като е проверил
достоверността на свидетелските показания основно чрез съпоставянето им с
относимите и безпротиворечиви писмени доказателства.
От всички писмени
материали, събрани в съдебното следствие, като относими към предмета на делото
писмени доказателства следва да се ценят справките за съдимост на подсъдимия В.
(л. л. 48-49 от първоинстанционното дело); съдебномедицинското удостоверение №
157/2018 г. от 23.07.2018 г. (л. 8 от първоинстанционното дело); епикриза, издадена на
тъжителя от Очно отделение при УМБАЛ – Бургас (л. 7 от първоинстанционното
дело); справка за постоянен и настоящ адрес на подсъдимия В. (л. л. 44 и 59-60
от първоинстанционното дело); съдебномедицинско удостоверение № 20/19 от 15.01.2019
г. (л. 67 от първоинстанционното дело); заверено копие на писмо с изх. №
9401-2795/1/29.01.2020 на Община Бургас; докладна записка от 22.07.2018 г. (л.
26 от първоинстанционното дело). Тези писмени доказателства са събрани по
установения в НПК ред, като тяхната достоверност и доказателствена стойност не
се оспорват от страните.
Предвид очертания кръг от
достоверни и относими към предмета на делото писмени доказателства, включени в
доказателствената съвкупност, като достоверни следва да се ценят показанията на
свидетеля К., който в качеството си на полицейски служител е посетил тъжителя
по повод изпратен сигнал за инцидент. Свидетелят е незаинтересован от изхода на
делото, доколкото не се намира в роднински или приятелски отношения със
страните по делото и не ги е познавал допреди инцидента. Показанията на
свидетелят К. следва да се приемат за относими към предмета на делото,
доколкото те дават информация за здравословното състояние на частния тъжител
непосредствено след инцидента, както и за характера и местоположението на
причинените му телесни повреди. Показанията на свидетеля в частта относно
извършителя на инкриминираното деяние, обстоятелствата по възникване на
инцидента и механизма на причиняване на телесните повреди, имат характер на производно
доказателствено средство, тъй като възпроизвеждат непосредствените впечатления
на този свидетели от разказа на самия пострадал. Тъй като показанията на К. се
потвърждават изцяло от останалия доказателствен материал по делото –
включително и от писмените доказателства, установяващи телесните повреди,
същите следва да бъдат ценени като достоверни, дори и в частта им като
производно доказателствено средство, още повече, че заради особеностите на
самото наказателно производство, частният свидетел е лишен от възможността
лично да свидетелства за обстоятелствата, които е възприел.
Поради същите съображения,
настоящият въззивен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля К.А.,
който като полицейски служител е снел обясненията на подсъдимия Р.В. по повод
заявлението на частния тъжител за нанесена телесна повреда. Подобно на К. и А.
е незаинтересован от изхода на делото, като показанията му следва да се приемат
за достоверни, доколкото се потвърждават и от останалия доказателствен
материал.
Съдът кредитира като
достоверни и показанията на свидетеля Д.Н., доколкото същият е незаинтересован
от изхода на делото. Показанията му са относими към предмета на делото,
доколкото дават информация за действията на полицейските служители при
извършваната от тях полицейска проверка по повод заявлението на тъжителя за
нанесена му телесна повреда.
Настоящият въззивен състав
не кредитира показанията на свидетеля И. Г. Неговият разпит бе поискан от
защитата на подсъдимия, може би с цел доказване защитната позиция на В., че не
е причинявал лично телесните повреди на частния тъжител. Показанията на
свидетеля Г. не само, че не се подкрепят от останалия писмен доказателствен
материал, но и очевидно му противоречи относно местоположението на телесните
повреди, които Г. уж нанесъл на тъжителя – свидетеля твърди, че е ударил Т.К. в
лявата част на главата с юмрук, докато според медицинската документация
нараняванията на тъжителя са в дясната част на лицето му.
Показанията на разпитания
във въззивното съдебно следствие свидетел С.Й., явяващ се домоуправител на
входа, където живеят подсъдимия и частния тъжител, следва да се кредитират
частично – досежно впечатленията му от подсъдимия и тъжителя като живущи в
блока, както и досежно начинът за достъп до стълбищата на входа, броя и
разположението на асансьорите във входа и прочие, тъй като в тази им част, те
съдържат лични впечатления и мнения, позволяващи да се формира впечатление у
съда за характеристичните данни на подсъдимия, или съдържат информация за
конкретни факти, които могат лесно да бъдат проверени, включително и със събрания
по делото доказателствен материал. В частта им относно оплакванията на
подсъдимия от частния тъжител и твърденията за изгледани от свидетеля
видеозаписи с участието на Т.К., съдът приема същите за недостоверни, доколкото
е трудно, до степен на невъзможност тяхното потвърждаване с доказателствен
материал, събран по правилата на НПК. В частност, не се потвърждават от
доказателствата по делото, но и трудно могат да бъдат потвърдени с годни
доказателства, твърденията, че, първо, такива записи съществуват и, второ, че
лицето, което е записано на тях, действително е тъжителят. Допълнително в тази
връзка следва да се акцентира и на факта, че Й. не е предприел никакви действия
за изясняване оплакванията на подсъдимия, заради които, както сам признава, е
бил търсен. Наличието на конкретни мерки, предприети от този свидетел, би било
косвено потвърждение на неговите показания.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите П.К. и М.К.. Същите, като родители на частния тъжител,
безспорно са заинтересовани от изхода на делото, но достоверността на
изнесената от тях информация, относима към предмета на делото, се установява
заради потвърждението й чрез другите доказателствени източници по делото.
Впечатленията на свидетелите относно телесните повреди на сина им, както и за
лечението и търпените през този период болки и страдания, се потвърждават от
писмените доказателства, приложени по делото под формата на медицинска
документация и СМУ.
Настоящият въззивен състав
извърши преценка на обясненията на подсъдимия В., дадени в хода на въззивното
съдебно следствие, като се съобрази с обстоятелството, че същите, освен
доказателствено средство, са и способ за осъществяване правото на защита чрез
представяне на защитна версия, целяща избягване или смекчаване на наказателната
отговорност. Ето защо, за достоверни могат да бъдат ценени само тези относими
към предмета на делото обяснения, които намират своята подкрепа в останалите
доказателства по делото, кредитирани вече от съда като достоверни. В контекста
на изложеното, обясненията на подсъдимия В., че при инцидента първоначално е
бил нападнат от тъжителя, не се потвърждава от доказателствения материал по
делото. Представеното съдебномедицинско удостоверение от 15.01.2019 г., в което
е вписана констатирана травма на малкия пръст на дясната ръка на В., не може да
послужи като доказателство, установяващо по категоричен начин верността на
твърденията му, най-малкото заради дългия период от време, изминал от датата на
инцидента до прегледа на В. от съдебен лекар (близо шест месеца) – това не
позволява да се твърди със сигурност, дали описаната травма е била наистина
причинена по описания от подсъдимия начин, или има друга природа. Обясненията на В. за наличие на негативно
отношение към него от страна на тъжителя, както и твърденията, че е подложен на
тормоз от пострадалия, не се потвърждават от доказателствения материал по
делото. Те са и ирелевантни за съставомерността на инкриминираното деяние, тъй
като евентуалното им доказването не може да обоснове преквалификация на
деянието като извършено при афект, поради изначалното несъответствие на
описаните от подсъдимия В. взаимоотношения с К., с изискуемите от обективна
страна елементи на това престъпление – тежка обида или друго противозаконно
действие, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки вредни
последици за подсъдимия.
Предвид изложеното дотук, следва
да се приеме, че присъдата на РС – Бургас не е необоснована и не е постановена
при непълнота и противоречивост на доказателствата. Съдебният акт, постановен
от районния съд е обоснован, тъй като приетите за установени и изложени в
мотивите му фактически положения, кореспондират напълно с наличния, събран и
проверен в хода на проведеното съдебно следствие доказателствен материал. От
друга страна, в хода на проведеното и в двете инстанции съдебно следствие са
събрани всички необходими доказателства, достатъчни за правилното изясняването
на всички релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното наказателно производство.
Правилно установената фактическата
обстановка по делото е позволила на районният съд да направи и обоснове правният
извод, че подсъдимият Р.Х.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, тъй като на 22.07.2018 г., около 00:30 часа, в гр.Бургас, на площадката на жилищен блок *, ет. *, в ж.к.
„Лазур“, причинил на частния тъжител Т.П.К. телесни увреждания, изразяващи се в
открита рана на клепача в околоочната област на дясното око, съпроводена с
масивен хематом на горен и долен клепач, затрудняващ отварянето на окото;
разкъсна рана в областта на горен клепач в средна 1/3 перпендикулярна на
мигления ръб в цяла дебелина; рана, успоредна на веждата, на около 4 мм. под
нея в частична дебелина с размер около 1,5 см., както и синкаво кръвонасядане
по ляв хълбок, представляващи временно разстройство на здравето извън случаите
по чл. 128 и чл. 129 НК.
Настоящата инстанция напълно
споделя, изложените в мотивите на обжалваната присъда доводи на
първоинстанционния съд относно обективната и субективна съставомерност на инкриминираното
деяние.
Безспорно следва да се
приеме за установено, че на инкриминираната дата пострадалия К. е получил
телесни увреждания, които поради по своите медико-биологични признаци следва да
се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В
подкрепа на този извод е приложеното по делото СМУ, както и от свидетелските
показания на свидетелите К., П.К. и М.К.. Съдебномедицинското удостоверение изяснява
механизмът на получаване на телесните увреждания и опровергава основното
възражение на защитата на подсъдимия, че същият не е нанасял удари на
пострадалия.
Предвид безспорно
установения факт на наличие, на 22.07.2018 г. вечерта, на травматични
увреждания по тялото на пострадалия К. и предвид установеният от доказателствата
по делото механизъм на тяхното причиняване, законосъобразен и правилен се явява
изводът на първостепенният съд, че за описаното престъпно деяние следва да се
ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Р.В.. Авторството на деянието
се установява посредством показанията на свидетелите К., А., П.К. и М.К., които
макар и производни гласни доказателствени средства, ценени в тяхната съвкупност
и съотнесени към признанията на подсъдимия В., че е бил на инкриминираното
място, ден и час, и е имал конфликт с тъжителя, водят до единствения логичен
извод, че точно подсъдимият е извършителят на престъплението.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл. Механизмът на осъществяване на
изпълнителното деяние (използваното средство – юмрук, а също посоката и силата
на ударите) позволява да се направи извод, че подсъдимият В. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е и е искал
настъпването на неговите общественоопасни последици.
С оглед изложените
съображения, въззивният съд прие, че първостепенният съд в съответствие със
закона е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното
от него деяние, районният съд е спазил принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Първостепенният съд се е съобразил с обстоятелството,
че за престъплението, извършено от В., законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, както и със съдебното му
минало. Доколкото към момента на извършване на престъплението, В. е бил
осъждан, правилна е преценката на съда, че спрямо този подсъдим е налице
законова забрана за приложение на чл. 78А от НК.
Настоящият въззивен състав
напълно споделя доводите на районният съд за определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, по реда на чл. 54 от НК. Не
са установени многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да оправдават приложението на чл. 55 от НК. Макар
престъплението да не е с по-висока степен на обществена опасност от обичайната
за този вид, обществената опасност на подсъдимия В. е по-висока от обичайната,
което се дължи преди всичко на трайно утвърдените му престъпни навици, за които
свидетелстват осъжданията му. Престъплението, за което се търси ангажиране на
наказателната му отговорност, макар и леко по смисъла на закона, не се явява
изолиран случай в живота му предвид данните за предходните му осъждания за
престъпления против телесната неприкосновеност. Въпреки наложените му ефективни
наказания „лишаване от свобода”, подсъдимият очевидно не е преодолял
формираният у него модел на поведение да решава спорните взаимоотношения с
други хора чрез сила. Ето защо, определеното от районният съд наказание от шест
месеца „лишаване от свобода” се явява справедливо и за отговарящо в максимална
степен на обществената опасност на деянието и на конкретния деец.
Законосъобразно е решението на първостепенният съд подсъдимият да изтърпи
наказанието си ефективно, при първоначален общ режим, тъй като предвид данните
за съдимостта на подсъдимия, не са налице законовите предпоставки за
приложението на чл. 66 от НК.
Като закономерна последица
от признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за
което е обвинен с частната тъжба, е и произнасянето на първоинстанционния съд по
основателността на гражданскоправната претенция на тъжителя за обезвреда.
Доказателствата по делото
установяват, че подсъдимият е имал виновно и противоправно поведение, а
пострадалия от своя страна е понесъл неимуществени вреди под формата на болки и
страдания. Доказателствата по делото установяват наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимия и
претърпените от пострадалия К. неимуществени вреди. И тъй като подсъдимият е
действал виновно при причиняването на тези вреди, налице е деликт т.е. за
виновното лице възниква задължението да обезщети увреденото. Предвид
изложеното, съдът намира за правилен извода на първоинстанционният съд, че
следва да се ангажира деликтната отговорност на подсъдимия Р.Х.В. чрез
осъждането му да заплати на пострадалия Т.К. парично обезщетение, като
компенсация за причинените му болки и страдания.
Настоящият въззивен състав
намира, че решаващият съд е изпълнил задължението си да определи размера на
паричното обезщетение по справедливост. Претендираното от тъжителя парично
обезщетение е завишено по своя размер. Предвид характера и броя на телесните
повреди; интензивността на претърпените болки и страдания не само
непосредствено след причиняването на уврежданията, но и на по-късен етап,
включително и заради претърпяната оперативна намеса; сравнително продължителния
период на възстановяване и поради това – по-дълъг период на дискомфорт, както и
поради затрудненията в обичайното ежедневие на тъжителя, настоящият въззивен
съд намира посоченото от районният съд парично обезщетение в размер на 4000
лв., за справедлива компенсация на претърпените от пострадалия тъжител
неимуществени вреди. Ето защо, законосъобразно се явява и решението на
първостепенният съд да уважи гражданскоправната претенция на тъжителя за обезвреда
до този размер и да отхвърли претенцията му в останалата част, до пълния размер
на претендираното обезщетение, като неоснователна.
Предвид разпоредбата на чл.
189 ал.3 от НПК, законосъобразно, правилно и съобразено с представените писмени
доказателства, се явява решението на първоинстанционният съд да възложи на
подсъдимия да възстанови на тъжителя, направените от него разноски по делото за
държавна такса за завеждане на делото и за съдебни удостоверения, а също и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1522 лв. Предвид уважаването на претенцията на
тъжителя за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, правилно районният
съд е осъдил подсъдимият Р.В. да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС
– Бургас, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, като държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Настоящият въззивен състав
извърши служебна проверка относно процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на
правото на участие на частния тъжител в производството, както и правото на
защита на подсъдимия.
Тъй като при извършената
цялостна въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не се
установиха основания за изменение или отмяна на същия, следва присъдата да бъде
потвърдена.
Ръководен от изложеното и
на основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №
124 от 09.07.2019 г., постановена по НЧХД № 4931/2018 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.