№ 51
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110210463 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 707250-F699392/14.06.2023 г., издадено от С.Е.С - началник на отдел
„Оперативни дейности“ - София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „***”
ЕООД, с ЕИК ХХХ представлявано от Н.И.Т.,
за това, че при извършена на 03.03.2023 г. в 12:50 часа проверка на търговски обект
по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин „Евразия“, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дружба“, ул. „Амстердам“ № 1-до Борсата, стопанисван и експлоатиран от „***” ЕООД, с
ЕИК ХХХ била установена разлика между разчетената касовата наличност от фискалното
устройство и фактическата наличност в размер на 5,60 лева (положителна разлика), която
представлявала въвеждане на пари в касата, което не било отразено на фискалното
устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми, поради което „***” ЕООД не бил
изпълнил задължението си, извън случаите на продажба, да регистрира във фискалното
устройство всяка промяна на касова наличност (въвеждане на пари в касата, чрез операцията
„служебно въведени“ суми), поради което, на 03.03.2023 г. в 13:50 часа, в горепосочения
обект, „***” ЕООД нарушил чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС.
Горепосоченото нарушение било извършено в условията на „повторност“ по
смисъла на § 1, т. 35 от ЗДДС (за същото нарушение на дружеството били издадени НП №
F552665/16.10.20 г., влязло в сила на 27.05.2022 г., както и НП № F549292/13.08.20 г., влязло
1
в сила на 27.05.2022 г.), поради което и на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, на „***” ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 6000 (шест хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „***” ЕООД, чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата и в с. з. се изтъква, че НП съдържало противоречиви мотиви и било издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на подробно
описание на твърдяното нарушение. Не било посочено дали същото е довело до
неотразяване на приходи, което било елемент от съществено значение за квалифициране и
санкциониране на нарушението по чл. 185, ал. 5 от ЗДДС. В този смисъл АНО не бил
установил всички елементи от изпълнителното деяние, поради което приложимата
санкционна разпоредба би могла да бъде и чл. 185, ал. 1 или ал. 4 от ЗДДС. Оспорва се също
констатацията за „повторност“ на нарушението. Твърди се за несъразмерност на
наказанието, доколкото наложената имуществена санкция от 6000 лева представлявала 1000
% над установената разлика в касовата наличност от 5,60 лева. Нарушен бил и принципа non
bis in idem, тъй като дружеството разполагало в обекта с две фискални устройства и за
установена разлика във всяко от тях (положителна и отрицателна) били издадени две
отделни НП. Излагат се и аргументи за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН и
неспазване на принципа за пропорционалност, прокламиран в правото на ЕС. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител,
който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
представени на съдебното следствие заверено копие на Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
на ИД на НАП, във връзка с компетентността на АНО и актосъставителя); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и НП; мястото на извършване на твърдяното
нарушение е индивидуализирано по достатъчно ясен и точен начин; нарушените законови
разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив и достатъчно ясен начин, тоест
не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
2
На 03.03.2023 г. в 12:50 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП, сред които и
св. М. Ч., извършили проверка на обект – магазин „Евразия“, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дружба“, ул. „Амстердам“ № 1-до Борсата, стопанисван и експлоатиран от „***” ЕООД, с
ЕИК ХХХ.
При проверката било установено, че в обекта било монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство (ФУ) модел „Датекс DP-150“, с ИН на ФУ DТ744646 и
ИН на ФП 02744646, регистрирано в НАП и работещо към момента на проверката. ФУ,
инсталирано в обекта, притежавало операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми за регистриране на извършената промяна в касовата наличност, които към
момента на проверката били активни. Съгласно изваден по време на проверката дневен
финансов „Z“ отчет № 0046835/03.03.2023 г., в 13:50 часа, дневният оборот бил в размер на
6003,75 лева. Фактическата наличност в касата на обекта в момента на проверката, по опис,
изготвен от Ели Георгиева Тодорова, на длъжност „продавач – консултант“, била в размер
на 6009,35 лева. Установена била положителна разлика между фактическата наличност в
касата и тази разчетена от ФУ в размер на 5,60 лева.
За констатираното проверяващите изготвили протокол за проверка №
0082277/03.03.2023 г. При проверката било констатирано също, че в обекта било монтирано
и въведено в експлоатация второ ФУ модел „Датекс DP-150“, с ИН на ФУ DТ744645 и ИН
на ФП 02744645. За това ФУ била установена отделна отрицателна разлика между
фактическата касова наличност и тази разчетена от ФУ в размер на 1052 лева, за което било
издадено отделно НП № 707249-F699389/14.06.2023 г.
На съдебното следствие са приобщени заверени копия от НП № 539693-
F552665/16.10.20 г., връчено на 12.05.2022 г., необжалвано и влязло в сила на 27.05.2022 г.,
както и НП № F549292/13.08.20 г., връчено на 12.05.2022 г., необжалвано и влязло в сила на
27.05.2022 г., и двете издадени на „***” ЕООД, като с първото НП е наложена имуществена
санкция в размер на 700 лева на осн. чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а с второто НП
- имуществена санкция в размер на 500 лева на осн. чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля, непосредствено участвал в
проверката М. Ч., както и от приложените по делото писмени доказателства – протокол за
проверка № 0082277/03.03.2023 г.; дневен финансов „Z“ отчет № 0046835/03.03.2023 г., в
13:50 часа; фискални бонове; декларация от Ели Георгиева Тодорова; опис на пари от каса
от 03.03.2023 г.; заверено копие от НП № 707249-F699389/14.06.2023 г. и заверени копия от
НП № 539693-F552665/16.10.20 г. и НП № F549292/13.08.20 г.
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, логични и вътрешно
непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите кореспондират
и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за установяване на
3
фактическата обстановка. Последната не се опровергава от нито едно гласно или писмено
доказателство. Следва да се има предвид, че спорът между страните е правен, а не по
фактите.
При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че
горепосоченият обект - магазин „Евразия“, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, ул.
„Амстердам“ № 1-до Борсата, стопанисван и експлоатиран от „***” ЕООД, с ЕИК ХХХ
представлява «търговски обект» по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Безспорно доказано
е също, че функциониращото и експлоатирано в горепосочения търговски обект ФУ модел
„Датекс DP-150“, с ИН на ФУ DТ744646 и ИН на ФП 02744646 е притежавало операциите
«служебно въведени» и «служебно изведени» суми, по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от горепосочената Наредба Н-
18/13.12.2006 г., извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
В този смисъл, предвид така установената към момента на проверката от 03.03.2023
г. положителна разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в
размер на 5,60 лева, която представлявала въвеждане на пари извън касата, което не било
регистрирано в инсталираното и работещо в обекта горепосочено ФУ чрез функцията
„служебно въведени” пари, извън случаите на продажби, Съдът счита за безспорно
доказано, че „***” ЕООД е осъществил на 03.03.2023 г. формално нарушение на посочената
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., издадена от Министъра на
финансите, на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Обективността налага да се отчете, че в
АУАН и НП неправилно е изписана сумата по описа на касовата наличност – 6009,75 лева,
вместо реалната 6009,35 лева, но последното се дължи на технически пропуск и не касае
правилно заявената и релевантна разлика в размер на 5,60 лева.
За нарушената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. АНО е
наложил имуществена санкция в размер на 6000 лева по санкционната разпоредба на чл.
185, ал. 5 от ЗДДС («При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до
2000 лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4“), в редакцията към датата на
нарушението – 03.03.2023 г. Така наложеният размер на имуществената санкция очевидно
сочи, че АНО приема, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, по аргумент на
противното - изречение второ на чл. 185, ал. 5, където е посочено, че ако нарушението не
води до неотразяване на приходи се налага имуществената санкция при условията на
«повторност» по ал. 4, която е от 1000 до 4000 лева.
На първо място следва да се посочи, че изводът на АНО за наличие на «повторност»
е правилен, съгласно дефиницията на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС ("Повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение“) и видно от предходно издадените на
4
„***” ЕООД НП № 539693-F552665/16.10.20 г. и НП № F549292/13.08.20 г., и двете влезли
в сила на 27.05.2022 г., за същото по вид нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г.
На второ място обаче, за да приема съставомерност на нарушението по посочената
квалифицираща разпоредба на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, АНО е следвало да изтъкне мотиви
защо счита, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, при положение, че, видно
от приложените фискални бонове, има отчетени продажби чрез ФУ. Такива мотиви не само
не се сочат, но нито актосъставителят, нито АНО въобще твърдят текстово в своите актове,
че нарушението е довело до неотразяване на приходи. Към това следва да се добави, че
законодателят е предвидил два отделни санкционни състава за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г., в зависимост от това дали нарушението е довело до неотразяване
на приходи или не. В първия случай при условията на повторност се прилага чл. 185, ал. 5
от ЗДДС, а във втория – чл. 185, ал. 4 от ЗДДС. Това обстоятелство допълнително
подчертава, че се касае за две различни по своите характеристики административни
нарушения и квалифициращият състав на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС може да намери
приложение, само ако «повторността» засяга предходно влязло в сила НП за нарушение,
довело до неотразяване на приходи. Видно е, че и двете НП № 539693-F552665/16.10.20 г. и
НП № F549292/13.08.20 г., покриващи дефиницията за „повторност“, са издадени за
нарушения, които не са довели до неотразяване на приходи, поради което чл. 185, ал. 5 от
ЗДДС в процесния случай е изначално неприложим.
Въз основа на горните аргументи и мълчанието на АНО по въпроса защо налага без
аргументи наказание за нарушение, довело до неотразяване на приходи, съдът счита, че е
налице недоказаност на посоченото квалифициращо обстоятелство по чл. 185, ал. 5 от
ЗДДС. Последното налага изменение на НП в частта за основанието и размера на
наложената имуществена санкция. Доколкото все пак е налице хипотезата на «повторност»,
НП следва да бъде изменено като вместо имуществена санкция в размер на 6000 лева по чл.
185, ал. 5 от ЗДДС, бъде определена имуществена санкция в минималния определен от
законодателя размер от 1000 лева по чл. 185, ал. 4, вр. ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС,
като най-съответен на тежестта на нарушението.
Същевременно, случаят не може да бъде третиран като «маловажен» по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, независимо от определено малката стойност на положителната разлика
между касовата наличност и тази, разчетена от ФУ, в размер на 5,60 лева. Последното
смекчаващо обстоятелство единствено може да обоснове налагането на минималния размер
на имуществена санкция по чл. 185, ал. 4 от ЗДДС. На него противостои отегчаващото
обстоятелство, че се касае за трето поред административно нарушение от същия вид, което е
индикация за липса на постигнат предупредителен и превъзпитателен ефект по смисъла на
чл. 12 от ЗАНН. Именно повторността е основание на съда да приеме, че не е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
В заключение съдът следва да посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
5
горепосочената Наредба Н-18/13.12.2006 г. предвижда самостоятелни задължения за всяко
въведено в експлоатация ФУ, независимо от техния брой и независимо дали са инсталирани
в един или повече търговски обекти. В този смисъл, доколкото издаденото на дружеството
друго НП № 707249-F699389/14.06.2023 г. е по отношение на съвсем различно от
процесното ФУ, в случая няма нарушение на прицпипа non bis in idem.
С оглед изменението на атакуваното НП и липсата на отменителна част в настоящото
съдебно решение, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и съобразено с действащата към момента на изготвяне на настоящия
съдебен акт разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител
с юридическо образование “). Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с оглед изхода от делото, наказаното
дружество следва да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 707250-F699392/14.06.2023 г., издадено от С.Е.С - началник на отдел
„Оперативни дейности“ - София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „***”
ЕООД, с ЕИК ХХХ в ЧАСТТА за основанието и размера на наложената имуществена
санкция, като вместо имуществена санкция в размер на 6000 лева по чл. 185, ал. 5 от ЗДДС,
ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева по чл. 185, ал. 4, вр.
ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати на НАП
сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6