Определение по дело №517/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред въззивният съд е образувано по жалбата на В. А. К. и Р. А. К.-подсъдими по нохд №240/2007 год. по описа на районен съд Г. Д. и допълнителните съображения К. същата изготвени от техният защитник А.Б..

С жалбата се иска проверка на присъда №1954/15.06.2010 год.,постановена по делото,с която двамата подсъдими са признати за виновни за това,че на 17.09.2001 г. в с.К., обл.Б., в съучастие като съизвършители причинили наА. Р. Х. от с.К., обл.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби без които се затруднява дъвченето и говоренето - разклащане на четирите долни резеца до степен при която отпадането им е неминуемо, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, както и счупване на втора метакарпална кост на лява ръка, което е довело до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник за период от около 50-60 дни, поради което и на основание чл.129 ал.1 във вр.с ал.2 от НК, чл.20 ал.2 и чл.54 от НК, ги е осъдил да изтърпят наказание лишаване от свобода за срок от по три месеца за всеки един от тях,като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание “лишаване от свобода”, за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят и сторените разноски по делото.

Недоволни от така постановената присъда,същите твърдят,че обвинението не е доказано по несъмнен начин,че присъдата е постановена в нарушение на материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите.Доводите са свързани с неполагане на усилия от страна на съда да призове пострадалият и неговата съпруга,които постоянно пребивават в Англия,но по делото има справки,че в определени периоди са идвали в страната.Прави се искане въззивният съд да призове същите свидетели.

Представителят на прокуратурата излага становище по същество,че атакуваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд служебно допусна до повторен разпит свидетеля С.К..

Настоящият състав като взе в предвид изложеното в жалбите,становищата на страните и събраните доказателства по делото,както и след като извърши цялостна проверка на атакуваният съдебен акт,извън основанията,посочени от страните,съобразно задълженията си,визирани в чл.313 и 314 от НПК,намира следното:

Решаващият съд е изяснил правилно и пълнота фактическата обстановка по делото,базирайки се на пълен анализ на събраните по предвиденият в НПК процесуален ред доказателства и е следната:

И двамата подсъдими и пострадалият са от с.К..К. 2001 год. всечки те живеели в селото и се познавали.

На 16 срещу 17.09.2001 г. подсъдимите В. К. и Р. К. и А. Х. се намирали в питейно заведение, находящо се на площада в с.К., собственост на свидетеля А А. от същото село, представляващо метална каравана,в която играели карти с парични залози и употребили алкохол.Играта продължила цяла нощ,като пострадалият Х. успял да спечели от братята сумата от 50 лв.Рано сутринта Х. решил,че вече ще прекъсне играта и да си тръгне .Тогава подсъдимият В. К. поискал от него да им върне сумата от 50 лева. Х.отказал ,което станало повод между двамата да възникне конфликт.В същото време Х.решил,че ще излезе от заведението,но при опита му да стори това В. К. го ударил с юмрук.В този момент се намесил и Р. К. който хванал през тялото Х., а в същото време В. К. продължил да го удря. След като пострадалия бил свален на земята двамата подсъдими му нанесли още удари с ръце и крака по тялото и главата. В същият момент в заведението бил и собственика- свид.А., ,който се намесил и сбиването било прекратено. В този момент покрай караваната минавал свидетеля С. К.,за да ходи на работа.Първаначално чул шум от вътре “..като че ли някой се караше..”.След което видял Х.да излиза от караваната и да се държи за едната ръка.Устната му била подута.Свидетеля попитал пострадалият какво е станало,на което Х.нищо не отговорил.Прибрал се в къщи и същият ден бил заведен в здравната служба на селото за оказване на медицинска помощ. При извършените на същия и следващия ден прегледи от лекар-Х. и стоматолог, били констатирани получените в резултат на нанесения му побой наранявания, за което му били издадени и медицински свидетелства.

В хода на досъдебното производство са назначени и в съдебно заседание изслушани и приобщени К. доказателственият материал съдебно-медицински експертизи.От заключението на същите се установява, че на пострадалия са разклатени четири зъба - четирите долни резци, до степен при която отпадането им е било неминуемо, като с оглед функциите и разположението им тяхното отпадане е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето. Причинено било също така и счупване на втора метакарпална кост на лява ръка, което е довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за период от около 50-60 дни.

Така приетото и от районен съд се базира на пълен анализ на доказателствата по делото.Въззивният състав включи в същият само показанията на свидетеля С. К.,дадени пред районният съд,след като го разпита повторно пред настоящата инстанция и чете по реда на чл.281,ал.4 във вр. с ал.1 т.1 и 2 от НПК показанията му.Същият свидетел заяви,че поддържа изцяло казаното в хода на досъдебното производство.Кредитирайки тези му показания поради факта,че те кореспондират с показанията на пострадалият и със заключенията на експертизите,съдът намира,че обвинението е доказано по несъмнен начин въз основа на преките, на косвените доказателства , на писмените такива-медицински свидетелства и заключението на експертизите.Настоящият състав кредитира показанията на пострадалият дадени в хода на ДП и четени по надлежният процесуален ред от решаващият съд.Показанията му са последователни,логични и пълни и намирайки потвърждение-пряко или косвено с част от останалият доказателствен материал следва да бъдат кредитирани.Тук съдът отчита и правното положение на този свидетел като пострадало лице и в този смисъл от части и заинтересован от изхода на делото.Въпреки това в показанията му съдът не съзира тенденциозност или такова противоречие с останалите доказателства,което поставя под съмнение показанията му./От друга страна пострадалият не е предявил граждански иск и с това презюмираната му заинтересованост е намаляла/.

Основните факти залегнали в обвинителният акт относно начина,времето и мястото на извършване на деянието се установяват от показанията на този свидетел.Факта,че на същата вечер е бил в караваната в центъра на селото и е излязъл там сутринта,като се е държал за ръката ,а устната му била подута се потвърждава и от показанията на свидетеля Стефан Кастаманов.Същият изяснява,че минавайки покрай караваната първоначално чул шум от вътре,което потвърждава и казаното от пострадалият в тази насока.Пак показанията на този свидетел,че пострадалият излизайки се държал за ръката и устата му била подута,кореспондират със заключенията на експертите-лекари в тази насока за вида на травматичните увреждания.Същият изяснява,че в селото след инцидента се е “говорело”,че увреждането е причинено от двамата подсъдими,което се потвърждава от показанията и на пострадалия.А и факта,че същите са се намирали в караваната същата вечер заедно с пострадалият се потвърждава и от показанията на собственика на същата.Това,че именно на тази дата пострадалият е имал тези увреждания е отразено и в първоначалната медицинска документация- медицинско свидетелство издадено на 17.09.2001 г. от травматолог и стоматолог.Относно заключението на експертите е едното от възраженията на защитата на подсъдимите,че съдът не е обсъдил вероятността уврежданията да са причинени от падане на пострадалия от собствен ръст на стълбите на караваната.Въззивният съд намира това възражение за неоснователно.От една страна районният съд е изложил съображения в тази насока в мотивите си,които се споделят и от настоящият състав.От друга страна в допълнение на тези доводи са показанията на К.,който е категоричен,че е видял подсъдимият да излиза от караваната,държейки ръката си и,че е слязъл от същата без да пада.В тази насока следва да бъдат обсъдени и показанията на свидетеля А.,който К. този момент е стопанисвал караваната и се е намирал вътре в нея заедно с двамата подсъдими и пострадалият.Същият свидетел в показанията си пред районният съд твърди,че Х.паднал от стола в момента в който ставал да си ходи,тъй като бил употребил алкохол,като повторно паднал на стълбите на караваната.Настоящият състав не дава вяра на показанията на този свидетел,тъй като намира,че противоречат на останалият доказателствен материал.Същият свидетел твърди,че всички излезли заедно от караваната и си тръгнали заедно.Тези му показания противоречат на всички останали доказателства по делото,от които е видно,че пострадалият пръв е излязъл от караваната.Свидетелят твърди също така,че след този случай е виждал пострадалият,който е нямал по неговите твърдения счупени зъби,нещо което противоречи на цялата безспорна медицинска документация.

С оглед на изложеното по-горе,настоящият състав намира,че правилно решаващият съд е приел че обвинението е доказано от обективна и субективна страна.Установени са авторите на същото,времето и мястото на причиняване на телесното увреждане,поради което и правилно е признал подсъдимите за виновни по подигнатото им обвинение. Двамата подсъдими-Р. и В. К. с действията си –удари,с ръце и крака са причинили на пострадалия счупване на втора метакарпална кост на лява ръка и увреждане на четирите долни зъби - резци, до степен при която екстрахирането им е станало неминуемо, както и други по-леки травматични наранявания.Налице е и причинно следствена връзка между ударите и причинения вредоносен резултат.Видно от медицинската експертиза причинена е загуба на зъби - четирите долни резци, които са били естествени, като с оглед разположението и функциите им, тяхното разклащане до степен водеща до неминуемото им отпадане,което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, което съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Другата телесна повреда се изразява в счупване на втора метакарпална кост на лява ръка,което е довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за период от около 50-60 дни, поради което също да се квалифицира като средна телесна повреда по чл.129 ал.2 от НК. Настоящият състав споделя и изводите на районният съд относно умисъла на извършване на деянието и обстоятелството,че безспорно то е извършено от двамата в съучастие като съизвършители,тъй като и двамата с обективните си действията са допринесли за настъпването на вредоносният резултат.

По наказанията:

Определените от районният съд наказания са съобразени с всички относими К. това обстоятелство.Като смекчаващи наказателната отговорност на двамата подсъдими са отчетени данните за чистото им съдебно минало,липсата на данни за други техни противообществени прояви,като настоящият състав отчете също така и продължителният период от време изминал от извършване на деянието до налагането на наказанието,през което време двамата подсъдими също така няма данни за други техни криминални прояви,което сочи,че са лица с ниска степен на обществена опасност.Като отегчаващи следва да се имат в предвид високата степен на обществена опасност,както и,че с действията си подсъдимите са причинила на пострадалият две средни телесни повреди.Съотношението на тези смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимият обстоятелства,правилно е мотивирало съдът да им наложи наказание в минимално предвиденият от закона срок-по три месеца лишаване от свобода.При наличието на законовите предпоставки за това и с оглед постигане целите най-вече на специалната превенция,въззивният съд намира,че правилно изтърпяването на наказанието на всеки един от тях е отложено за срок от три години-също минимално предвиденият такъв. С оглед на изложеното,въззивният съд намира,че наложеното им наказание е справедливо.

По възражението на защитата,за допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се в четене показанията на пострадалият по реда на чл.281,ал.І т.4 от НПК,при наличието на данни за това,че в определени периоди пострадалият се е намирал в страната.Внимателният прочит на материалите по делото сочи,че А. Х.пребивава постоянно в Англия,където работи.Районният съд е положил усилия за призоваването на този свидетел с оглед извършването на непосредствен от страните разпит на същият.Решаващият съд е изисквал справки за задграничните пътувания на Х.и неговата съпруга-също свидетел по делото.Извършвал е и призовавания на адреса в с.К. за всяко съдебно заседание,като нито една от тях не е получена от свидетелите.Действително справката сочи,че в определен момент през лятото за един месец са били в страната,но на съда е нямало как предварително да му е известно,че точно през този период от време те ще са в РБ,за да насрочи делото си в този период.От друга страна и пострадалият и неговата съпруга са депозирали до РС молби в които сочат,че поддържат казаното от тях в хода на ДП,поради което и четейки показаният им районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила.

При служебната проверка на присъдата,съдът не констатира основания за нейното изменяване или отменяване.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №1954/15.06.2010 год.,постановена по нохд №240/2007 год. по описа на Районен съд Г. Д..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: