№ 14518
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110166310 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от «Феър Фрахт» ЕООД срещу «Бенедикт
Рива ГМБХ» /с предишно наименование «Гип Глейзинг ГМБХ»/ иск с правно основание
чл.372 ал.1 от ТЗ за сумата от 9 583,57 лв., представляваща дължимо и неплатено навло, по
договор за международен превоз на стоки и за който са издадени товарителница от
01.09.2020 г. и фактура *********/09.09.2020 г., както и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата
от 1139,47 лв., представляваща обезщетение за забава по посочената фактура, за периода
20.09.2020 г. – 22.11.2021 г. Твърди, че е извършил превоз /който е бил превъзложен на
трето неучастващо по делото лице/, като стоката е доставена в местоназначението, но
въпреки отправените покани ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение,
съответно е изпаднал в забава. Ищецът посочва, че са били констатирани щети по товара,
като не са предявявани претенции от страна на ответника за щети.
Ответникът прави възражение за неподсъдност на иска, оспорва същия, като твърди,
че не е страна по процесния договор за превоз. Прави възражение за погасяване по давност
вземането на основание чл. 378, т. 1 от ТЗ. На следващо място твърди, че част от товара е
бил увреден, като увреждането не се дължало на опаковката на стоката, съответно ищецът
носи отговорност за увреждането поради неполагане на дължимата грижа като търговец.
Ответникът установил, при независимо изследване, че повредата не била вследствие на
недостатъци на опаковката. Евентуално прави възражение за прихващане със стойността на
причинените щети в размер на 6000 евро.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното :
По възражението за липса на компетентност на съда:
Ответникът се позовава на чл. 31, пар. 1, б. «б», предл. второ от Конвенцията за
договора за международен превоз на стоки, като твърди, че Софийският районен съд не е
компетентен да разгледа настоящия спор, тъй като компетентният съд се определял
съгласно територията, на която се намира мястото, предвидено за доставяне на товара, а не
според мястото, където товарът е бил доставен. Така въведените възражения за
1
неподсъдност на спора, съдът намира за неоснователни, тъй като видно от изпратеното от
ищеца до ответника потвърждение на заявка за транспорт, като място на разтоварване е
посочено – България, гр. София, ул. «Житница», което обуславя компетентността на
сезирания съд. От друга страна ответникът не твърди да е било уговорено друго място,
предвидено за доставяне на стоките, поради което така предявеният иск подлежи на
разглеждане по същество от сезирания съд.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 372 ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото се касае за договор за международен автомобилен превоз, следва да се има
предвид и приложимото право, което според настоящия състав е българското
законодателство, а именно:
Конвенцията за СМR, която е ратифицирана с Указ № 1143/29.07.1977г., но не е
обнародвана. Действително в решение № 7/02.07.1992г. по к.д. № 6/1992г. е посочено, че
„международните договори, приети, ратифицирани и влезли в сила за Република България
при действието на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, но необнародвани, не са част от вътрешното
законодателство“, като този извод не следва да бъде изваждан извън контекста на
решението, а именно – това важи еднозначно за всички международни договори след
приемане на Конституцията от 1991г. В същото решение КС изрично посочва и че
„Положението на заварените международни договори, ратифицирани от България преди
влизането в сила на Конституцията, не е уредено в нея. Ратифицирането им е извършено при
действие на други конституционни и законови разпоредби. Различни са били и органите, на
които е било предоставено правото за ратификация - държавен глава, Народно събрание,
Държавен съвет, председател (президент) на републиката. С Указ № 1496 за участие на
Народна република България в международни договори (ДВ, бр. 62 / 1975 г.) е предвидено
задължително обнародване в "Държавен вестник" на ратифицираните и влезли в сила
международни договори. С ал. 2 на чл. 24 от указа е била създадена възможност някои от
договорите да не се обнародват, когато органът, извършил ратификацията, разпореди това.
Правното действие на заварените международни договори при сегашната Конституция се
определя в зависимост от това, дали е съществувало задължение за обнародването им или
не. Ако международните договори са сключени при спазване на тогавашното
законодателство и установения от него ред за ратификация, те са част от вътрешното право,
ако са обнародвани или ако за обнародването им не е съществувало задължение. В
последния случай (при необнародване) тези договори нямат предимство по смисъла на чл. 5,
ал. 4 от Конституцията пред нормите на вътрешното законодателство. Те придобиват това
предимство от момента на обнародването“ т.е. Конвенцията е част от българското
законодателство, но няма предимството на чл.5 ал.4 от Конституцията.
Следователно доколкото не противоречи на законите конвенцията е приложимо
право, поради което и именно на същата са се позовали страните при сключване на
договора, както и са съставили CMR товарителница. За неуредените случаи се прилага
общата законова уредба – Търговския закон и Закона за автомобилния превоз.
Съгласно ЗАвП – чл.50 ал.1, както и чл.4 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки, договорът за автомобилен превоз се установява
с товарителница, като липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат
нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Т.е. тя не е форма за
действителност на договора за превоз, който е консенсуален.
Според разпоредбата на чл.372 ал.1 от ТЗ правото на превозвача да получи плащане
на възнаграждението по договор за превоз предполага наличие на действително
правоотношение по договор за превоз т.е. дължи се при сключването му, освен ако е
уговорено друго.
В настоящия случай спорен е въпросът дали е налице валидно сключен договор за
превоз между страните. От приложена /от ответника/ по делото електронна кореспонденция
2
се установява, че на 26.08.2020 г. между страните в настоящия спор е сключен договор за
превоз на дървени кутии, съдържащи 42 броя прозорци, като са посочени размерите на
кутиите /3 бр./ - всяка с размери, както следва: дължина 2,46, широчина – 1,55, височина –
3,61 – 5 тона, общо тегло – 15 тона. От съдържанието на кореспонденцията се установява, че
между страните е спорно какво е причинило увреждането на част от стоките – неправилно
опаковане или инцидент на пътя. По делото е приложена заявка за транспорт от 26.08.2020 г.
с издател ищеца и адресат – трето неучастващо лице /Хеви Спешъл Транспортс СРЛ/
относно извършване на превоз на стоки с посочените в електронната кореспонденция
параметри. Приложено е и потвърждение на заявка за транспорт от 26.08.2020 г. с изпращач
ищеца и получател – ответникът относно извършеното превъзлагане на превоза. Приложена
е товарителница от 01.09.2020 г., в която са отразени стоки /прозорци – 3 бр. колети,
съдържащи 14 бр. прозорци всеки/. Посочено е, че дървен сандък № 5 е повреден, в резултат
на което, една дограма е издраскана/повредена. Издадена е фактура №
**********/09.09.2020г. от „Феър Фрахт“ ЕООД към „ГИП Глейзинг ГмбХ за сумата от
4900 евро, дължима за процесната доставка.
В авариен протокол, издаден по възлагане на ищеца, е посочено, че основна причина
за увреждането на стоките е недостатъчно надеждно укрепване на прозорците в касите от
страна на изпращача, при което прозорците са се притискали чрез твърд контакт едни в
други и са се повредили. По данни на превозвача е посочено, че по време на движение, каса
№ 5 е била ударена от клон на крайпътно дърво, при което е била нанесена щета на единия
прозорец. В авариен протокол, издаден по възлагане на ответника е отразено, че стоките са
били надлежно опаковани и повредите не са вследствие на опаковката.
В о.с.з., проведено на 11.11.2022 г. е представена и приета писмена кореспонденция
между страните във връзка с връчването на фактурата по процесния договор.
По делото са депозирани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Георги
Митов /служител при трето неучастващо лице – представител на получателя на стоката/ се
установява, че при разопаковане на доставените стоки, се констатирало, че същите не били
опаковани добре. Свидетелят посочва, че при няколко доставки е имало щети по стоките,
като впоследствие пристигали с допълнително уплътнение, като в сандъка били разпънати
дървени греди, през които всяка дограма била хваната с винтове, съответно не се стигало до
разклащане на стоките по време на транспорта, тъй като били плътно в сандъка. Свидетелят
сочи, че при процесната доставка стоките били привързани с колани, които не били
достатъчно уплътнение, като уточнява, че не е присъствал лично при самата доставка.
От разпита на свидетеля Т. П. /служител при трето неучастващо лице – „Г.“/ се
установява, че същият е присъствал при доставянето и разопаковането на стоките, като
посочва, че прозорците не са били укрепени добре, между тях е имало меки дистанционери,
поставени от производителя, които вероятно са се смачкали по време на транспорта,
вследствие на което прозорците с цялата си тежест са се озовали върху последния прозорец,
който е бил най-увреден. Свидетелят посочва още, че при следващата доставка на идентични
стоки, състоянието е било същото /прозорците били повредени по същия начин от
подпирането си един върху друг/, което било отразено в товарителниците, като след
установена кореспонденция укрепването било подобрено.
Във връзка с уврежданията по стоките е представено и прието заключение по
извършена съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че пазарната стойност на
прозореца, който първоначално не е бил монтиран, поради настъпила щета при доставката е
4 500 евро, а останалите прозорци са били годни за употреба, но с нарушен естетически вид.
Посочено е, че разходите за отстраняване на щетите по монтираните прозорци, с включени
материали, разходите за квалифициран персонал, механизация и техника, са на стойност
11 480 лева.
В открито заседание вещото лице посочва, че макар и да не е виждал сандъците и
3
прозорците, липсва логика в твърдението, че единият от увредените сандъци е бил ударен от
клон по пътя, предвид че това е бил последният поред сандък, съответно би следвало да се
повредят и другите два. Посочва още, че доколкото и останалите 41 бр. прозорци са били
надраскани по ъглите /където са били поставени ограничители, за да няма допир/, следва да
се възприеме, че се касае за многократно допиране, което би могло да се получи при дълъг
път. Вещото лице допълва, че не би било възможно всички прозорци да бъдат надраскани
по този начин от удар в клон. Посочва, че формираните в експертизата стойности са
оринетровъчни.
По делото са представени товарителници относно други доставки на кутии с
прозорци с изпращач ответника, като някои от тях съдържат забележки относно вреди
поради ненадлежно закрепване на стоките.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Както се посочи по-горе договорът за превоз е неформален. От съвкупния анализ на
материалите по делото съдът намира, че между страните е бил сключен договор за превоз на
3 сандъка, съдържащи 42бр. прозорци от Айнбек /Германия/ до гр. София /България/, при
цена 4900 евро. Това е видно най-вече от представената по делото електронна
кореспонденция, така например дружеството товародател само признава: „ ние ви поръчахме
на 27 август 2020г. транспорта на 40 прозоръчни елементи от Айнбек /Германия/ до гр.
София“. Всъщност от цялостната кореспонденция между дружествата се констатира, че не е
спорно наличието на сключен между тях договор при въпросните условия. Напротив,
товародателят е получил, включително и фактурата за осъществения превоз, като е оспорил
не наличието на договор между страните, а единствено отговорността за повредата на
товара. Също за наличието на договор при въпросните условия сочи фактът, че
товародателят е възложил изготвянето на собствен авариен протокол за установяване на
причините за нанесените щети, конкретно що се отнася до просената пратка. Очевидно това
действие би било безпредметно ако между страните не е имало договор относно доставката
на процесния товар. Следва само да се отбележи, че навеждането на възражение, че между
страните не е бил налице валиден договор за превоз, когато това обстоятелство е
извънпроцесуално безспорно, граничи със злоупотреба с право.
Не е спорно между страните, че част от превозваните стоки са били увредени. От
заключението на техническата експертиза се установи, че пазарната стойност на прозореца,
който първоначално не е бил монтиран, поради настъпила щета при доставката е 4 500 евро,
а останалите прозорци са били годни за употреба, но с нарушен естетически вид, както и че
разходите за отстраняване на щетите по монтираните прозорци, с включени материали,
разходите за квалифициран персонал, механизация и техника, са на стойност 11 480 лева.
Спорен е въпросът каква е причината за увреждането, съответно чия е отговорността.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод, че вредата е
причинена вследствие на неправилно опаковане на превозваните стоки. Този извод следва
от изложеното становище на вещото лице в о.с.з., както и от депозираните показания на
свидетеля Т. П., като изложението на вещото лице и показанията на свидетеля П. съдът
намира за последователни, логични и безпротиворечиви помежду си. В подкрепа на
посоченото от вещото лице и св. П., следва да се отразят и показанията на свидетеля Георги
Митов, доколкото кореспондират с изложеното от посочените лица, макар и св. Митов да не
е присъствал лично на доставката. Представената товарителница от 07.10.2020г., в която е
посочено увреждане на стоките поради неправилното им укрепване, също допринася за
извода, че се касае за неподходящо опаковане на стоките, вследствие на което същите са
били увредени.
4
За доказано следва да се счита изпълнението на превозвача. Твърдението на
ответника, че се касае за лошо изпълнение не намира опора сред събрания доказателствен
материал, доколкото не се формира извод за неположена дължима грижа на добрия търговец
от страна на превозвача. Обсъдени в съвкупност, доказателствата обуславят извод за
наличие на валидно сключен договор за превоз между страните, съгласно който ищецът се
задължил да извърши превоз на кутии с прозорци по направление Айнбек - София, чрез
превъзлагане на трето лице, а ответникът се задължил да плати възнаграждение в размер на
4900 евро. Ответникът не доказа да е налице обстоятелство, изключващо отговорността му
за плащане. Поначало отговорността за липса или повреда се носи от превозвача, съгласно
чл. 17, пар. 1 от Конвенцията. В чл. 17, пар. 4, б. „б“ от Конвенцията е посочено, че
превозвачът се освобождава от отговорност, когато се касае за липса или дефект на
опаковката при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или
повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани. От посочените разпоредби следва,
че отговорността за лошо опаковане е на изпращача. Доколкото се установи, че стоките не са
били надлежно опаковани, то следва да се приеме, че превозвачът не носи отговорност за
увреждането на товара. Съгласно чл. 8, б. „б“ от Конвенцията, превозвачът е длъжен да
провери видимото състояние на стоката и опаковката , но в конкретния случай се касае за
пропуск при опаковането, който не би могъл да бъде забелязан от външна страна, тъй като
укрепването между самите прозорци в сандъците е било ненадлежно, т.е. не би могло да се
твърди, че превозвачът не е изпълнил задължението си да провери състоянието на стоката и
опаковката . Действително, следва да се приеме, че при изпълнение на процесната доставка
е имало удар на клон от дърво в сандък № 3. Въпреки това съдът кредитира заключението на
вещото лице, според което вредите по рамките на прозорците са настъпили не поради удара,
а вследствие на неправилната опаковка. Този извод се подкрепя и от констатациите в
авариен протокол № 4920/14.09.2020г. За дефект в опаковката на превозваните стоки се съди
и от идентични по вид повреди при последяващи доставки, които са престанали да се
реализират след промяна на опаковката, така съгласно свидетелските показания и наличните
по делото товарителници. Ето защо съдът приема, че вредите са възникнали от дефектна
опаковка на превозваната стока, а не по вина на превозвача.
С оглед основателността на главната претенция, съдът следва да се произнесе и по
възражението за настъпила погасителна давност.
Доколкото приложимият нормативен акт в случая е Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) /Конвенцията/, тъй като договорите
между страните несъмнено са такива от посочените в чл.1 от Конвенцията и същата се явява
специална на уредбата в ТЗ на превозния договор, който предвижда изключение от общата 5
годишна погасителна давност в чл.110 от ЗЗД само за вземанията по искове за вреди /чл.378
от ТЗ/, като в общия случай /когато договорът между страните е извън обхвата на чл.1 от
Конвенцията/ би следвало да се прилага общата 5 годишна давност. При условие, че
Конвенцията е приложимо право, тъй като е ратифицирана по съответния ред, то се явява
специален закон и намира приложение при отношенията, които същата регулира – договор
за международен автомобилен превоз, който отговоря на изискванията на чл.1 от нея. А с
предявения иск се защитава притезателно право, произтичащо от договор за превоз, уреден в
Конвенцията- /в т. см. и решение по т.д. № 588/2005г., Іг.о., Р 81/27.05.2010г. по т.д. №
851/2009г. на І т.о./
Независимо от обстоятелството, че по реда на чл.372 ал.1 от ТЗ in fine е уговорен
друг начин на плащане на възнаграждението по превозния договор, според разпоредбата на
чл.32 ал.1 б. „в” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) погасителната давност, която е кратка – 1-годишна, започва да тече от изтичането на
тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор, като не се счита датата, на
която е сключен самият договор. Тъй като, както се посочи по-горе договорът е неформален,
същият следва да се счита сключен с достигане на приемането до предложителя, съгласно
5
чл. 14 ЗЗД. Приемането в случая представлява потвърждение на заявка за транспорт от
26.08.2020г. При осъществена кореспонденция по имейл може да се предположи, че
приемането е достигнало до предложителя най-рано на същата дата. При това положение
/което е възможно най-благоприятното за ответника по отношение на възражението му за
давност/ срокът започва да тече от 27.11.2020г. и изтича на 27.11.2021г., докато исковата
молба е подадена на 22.11.2021г., т.е преди да е изтекъл едногодишният срок, съответно
исковата претенция не е погА.а по давност.
В случая възнаграждението е уговорено в евро, а съгласно Тълкувателно решение
№4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, “съдът не може да присъди левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи“, като е
посочено, че в случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на
сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на
спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута
сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава
диспозитивното начало /чл.6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се
присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. Т.е. искът е основателен
за сума в размер от 4 900 евро.
По възражението за прихващане:
Възражението за прихващане е средство за защита срещу предявения иск. В
настоящия случай ответникът извежда основанието на възражението си, позовавайки се на
увреждане на стоките при извършване на превоза. Както беше посочено, за процесните
увреждания не би могла да бъде ангажирана отговорността на ищеца /в качеството си на
превозвач по договора за превоз/, доколкото се касае за лошо опаковане на стоките,
допуснато от страна на ответника /в качеството на изпращач/. Предвид изложеното, следва
да се приеме, че възражението за прихващане е неоснователно, тъй като увреждането не е по
вина на ищеца, съответно той не дължи репариране на причинените щети.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В настоящия случай, видно от
представената електронна кореспонденция от 09.09.2020 г., неоспорена от ответника,
фактура **********/09.09.2020 г., е приложена. Съгласно потвърждението на заявка за
транспорт, плащането следва да се извърши в срок 10 дни след датата на снабдяване на
товародателя с оригиналните транспортни документи и фактура, т.е. на 20.09.2020г.
длъжникът е изпаднал в забава.
Изчислен по реда на чл.162 от ГПК размерът на лихвата за забава е 1142,09 лв., като
сумата следва да се присъди до заявения размер от 1139,47 лв.
Относно разноските по делото:
С оглед направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, изхода
на делото и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, както и наличието на документи,
удостоверяващи реално направените разходи, такива следва да бъдат присъдени на ищеца.
Направените разноски от ищеца са в общ размер на 2 886,60 лв., от които 429 лв. за
държавна такса, 1800 лв. за адвокатско възнаграждение, 619,60 лв., представляващи
разноски за извършени преводачески услуги, 38 лв. разноски за заверени преписи.
Възражението на ответника, че сумите за преводачески услуги не се дължат, е
неоснователно, тъй като разноските се формират от разходите, необходими за надлежното
6
протичане на производството и изясняване на правния спор – т.е. разноските за превод на
документи се явяват необходим разход, поради което подлежат на присъждане. Относно
разноските за преводачески услуги, по отношение на представените с превод товарителници
относно други доставки е видно, че същите са преведени от „Преводи БГ“ ООД, а в
приложения документ за разход, като издател на фактурата е посочено „Еуро
Транслейшънс“ ООД, поради което съдът намира, че разходите за тези преводачески услуги
не са доказани, т.е. на ищеца се дължат разноски в размер на 2 631 лева.
Ответникът също е заявил искане за присъждане на разноски, като същото следва да
се остави без уважение с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БЕНЕДИКТ + РИВА ГМБХ“/”BENEDICT + RIVA GmbH”/, с
предишно наименование „ГИП ГЛЕЙЗИНГ ГМБХ“/GIP Glazing GmbH/, с
идентификационен № DE295598774, с адрес на управление: Рьоделщрасе 13, 04229
Лайпциг, Германия, представлявано от Матиас Андерле, със съдебен адрес – гр.
София, ул. „Шар планина“ № 33, ет. 2, офис № 9, да заплати на „ФЕЪР ФРАХТ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кирил
Христов“ № 63, както следва:
- на основание чл.372 ал.1 от ТЗ, сумата от 4 900 евро /четири хиляди и
деветстотин евро/, представляваща неплатено възнаграждение по договор за
международен превоз на стоки, за който са издадени товарителница от 01.09.2020 г. и
фактура **********/09.09.2020 г., ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1139,47 лв. /хиляда сто тридесет и
девет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на главницата от 4900 евро за периода 20.09.2020г. – 22.11.2021г.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
2631 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и един лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7