РЕШЕНИЕ
№ 631
град Плевен, 16.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 674/2020 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция
на МВР гр. Плевен чрез юрисконсулт Г. А., срещу решение № 412/24.07.2020г.
постановено по а.н.д. № 1249/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, с
доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и противоречи на
материалния закон. Счита се, че е неправилно
тълкуването на въззивния съд, че извършеното нарушение е съставомерно за
ангажиране отговорност по чл. 26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, и че
деянието следва да се вмени във вина на собственика на ППС или лицата
извършващи превози, в каквото качество санкционираният А.Г.П. не се явява.
Посочва се, че според цитираната административно-наказателна разпоредба от
Закона за пътищата, може да бъде наказан не само водачът /физическото лице/, но
и лицето /физическо или юридическо/, което нареди да бъде извършено или извърши
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Твърди се, че нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е наложено наказанието на А.П., регулира защитата на
друг вид обществени отношения - безопасността на движението по пътищата и
свързаната с нея необходимост от спазване на определена допустима маса на
транспортните средства, движещи се без специално разрешение. Счита се, че
правилно нарушението е прието за съставомерно по ЗДвП. Сочи се, че безспорно
заявлението за издаване на разрешително се извършват от собственика на
извънгабаритното ППС или от фирмата-превозвач, но задължение на водача е да
представи изискващият се за конкретния случай документ /разрешително/. Твърди
се, че в наказателното постановление правилно е описано, че водачът не
представя разрешително за движение на извънгабаритно ППС, издадено от
администрацията или стопанина на пътя, като такова разрешение не е представено
и в хода на въззивното производство. Твърди се, законосъобразно водачът е
подведен под административно-наказателна отговорност по реда на чл. 177, ал. 3
т. 1 от ЗДвП. Навеждат се доводи, че Административно-наказващият орган правилно
е приел, че с действията си А.Г.П. е извършил нарушение по чл. 139, ал. 1, т.
2, от ЗДвП и правилно му е наложил административни наказания на основание чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочва се, че от описаната фактическа обстановка в
АУАН се установява, че нарушението, за което е санкциониран нарушителят, е
именно неспазена обща ширина на управляваното от него превозно средство, тъй
като последното е било с ширина от 4.65 м, т.е над разрешената 2.55 м., като
същото се установява и от разпита на актосъставителя в съдебно заседание, който
е бил категоричен, че габаритите на селскостопанската машина са надвишавали
допустимото. Счита се, че АУАН и НП са съставени/ издадени от компетентни
органи в рамките на предоставените им по закон правомощия, както и че от АУАН и
от обжалваното наказателно постановление се установява, че описанието на
вмененото административно нарушение е индивидуализирано и позволява да се
установи какво деяние конкретно е извършил водачът. Твърди се, че е посочена
разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е обозначено приложимото
предложение от същата, а именно: управлява пътно превозно средство с размери
/ширина/, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Моли се съдът да отмени решение № 412от
24.07.2020г. на Pайонен съд - гр. Плевен по а.н.д. № 1249/2020г.,и да постанови
друго, с което да потвърди НП № 20- 0938-001947/08.05.2020 г. на началник
сектор „Пътна полиция и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът - Областна дирекция на
МВР гр. Плевен нес се представлява.
В съдебно заседание ответникът – А.Г.П.,***,,не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния
закон и следва да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното
постановление.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменено наказателно
постановление наказателно постановление № 20-0938-001947 от 08.05.2020г., на
началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Плевен, с което е на А.Г.П. ***, за това, че
на 28.04.2020 г. около 17:40 часа на първокласен път I-3 Бяла-Плевен-Ботевград
на км 83+066 с посока на движение към гр. Русе, жалбоподателят П. извършва
следното: Управлява колесен трактор „John Deere 8320 Р“ с рег. № ******
(свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия В 0013478 А)
с прикачена към него селскостопански техника – редосеялка, като при допустима
обща ширина от 2,55 метра, съгласно чл.5, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба №11
на МРРБ /03.07.2001г./ същият е с обща ширина от 4,65 метра на колесен трактор,
като ширината е измерена с техническо средство ролетка – нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание на
основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба
в размер на 500 (петстотин) лв.
Първоинстанционният съд е отменил наказателното
постановление, тъй като е приел , че с действията си лицето е извършило
нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата и неправилно е ангажирана
отговорността му за нарушение по Закона за движение по пътищата.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон. В
случая отговорността на водача е
ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, съгласно която движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. Тази разпоредба установява правилото за
поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния случай разписва, че движещите
се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които са установени в
съответен подзаконов нормативен акт. Посочена е ясно и недвусмислено и нормата,
въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на
лицето – тази на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, според която
се наказва водач, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това
ред, а именно- при липса на издадено разрешение по Наредба № 11 на МРРБ за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не е спазено и
изключението от забраната на чл. 139 ППС да могат да се движат дори и при
наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа,
ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя. Наказателно отговорно лице е
именно водачът на МПС, който управлява ППС, което е с размери извън
установените, като ирелевантно е обстоятелството, на кого е задължението да се
снабди с разрешително, тъй като отговорността не е за управление на пътно
превозно средство без разрешение, а за управление на пътно превозно средство с
размери над установените норми. Безспорно е установено, че лицето има
качеството на водач при проверката и ППС е с размери над установените и
нарушението е доказано.
Предвид горепосоченото решението следва да бъде
отменено, като бъда потвърдено издаденото наказателно постановление.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
касатора за присъждане на разноски за юрисконсутско възнаграждение е
основателно и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 5 ЗАНН (ДВ- бр.
94/29.11.2019 г.) в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 412/24.07.2020г.
постановено по а.н.д. № 1249/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, като
вместо него постановява:
Потвърждава наказателно
постановление № 20-0938-001947 от 08.05.2020г., на началник сектор „ПП“ при ОД
на МВР Плевен.
Осъжда А.Г.П. , ЕГН **********,***,
да заплати на ОД на МВР Плевен, , гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 разноски в
размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/