ОПРЕДЕЛЕНИЕ
16.10.2023г., град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, I-9 с-в в закрито заседание
на шестнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Е. Анастасова гр. д. № 13550 по описа за 2015г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 233 ГПК.
Производството по
делото е образувано по предявен от ищеца П.Д.П. срещу ответниците
П.Й.Х. и В.В.В. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за признаване за недействително по отношение на ищеца на споразумение от
31.07.2014г. за извънсъдебно уреждане на спора по гр. д. № 11433/2014г. на СГС,
с което ответницата П.Х. се е задължила да прехвърли на ответника В.В. свои идеални части от подробно описани недвижими имоти,
притежавани в съсобственост с ищеца вместо изпълнение на несъществуващ дълг и
сделката, обективирана в нотариален акт с № 91, т. 1,
рег. № 5748, дело 60/2014г. от 01.08.2014г. на нотариус С.Д., СРС, рег.№ в НК
358, вписан в книгите за вписване като Акт 4, том XLIII от 2014г., с който ответницата Х. е прехвърлила на В. ½ идеална
част от същите имоти.
Производството по
делото е спряно с протоколно определение от 30.11.2017г. до приключване
с влязъл в сила акт на производството по гр. дело № 10759/2015г. по описа на СГС,
9 с-в.
Постъпила е молба
от ищеца от П.Д.П. от 12.10.2023г., с която е направил отказ от предявения иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 230, ал.1 ГПК,
производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след
като бъдат отстранени пречките за движението му.
В настоящия случай,
предвид направения отказ от ищеца, съдът следва да възобнови производството по
него.
Съдът, като взе предвид така направения отказ от
предявения иск, намира, че искането за прекратяване на производството е
основателно като в тази връзка следва да изложи следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се
откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото като
в този случай той не може да предяви отново същия иск. Настоящият състав
констатира, че волеизявлението за направения отказ от предявения иск е
направено лично от ищеца.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че
са налице всички предпоставки за прекратяване на производството, поради
направения отказ от иска от страна на ищеца.
По отговорността за разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците имат
право на разноски при прекратяване на производството по делото. В настоящия
случай следва да се присъди сумата от 5220.00 лева – адвокатско възнаграждение
в полза на ответника П.Й.Х. и сумата от 5300.00 лева– адвокатско възнаграждение
в полза на ответника В.В.В.. По отношение на
възражението за прекомерност, релевирано от ищеца,
следва да се изложат следните съображения:
Видно от
представените по делото договори за правна защита и съдействие се установява,
че договорите са сключени на 10.08.2023г.,
като и сумите за адвокатските възнаграждения са заплатени на посочената дата.
Следователно в случая следва да се приложи НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм.
и доп., бр. 88 от 4.11.2022 г./ В тази връзка следва да се посочат следните
съображения: съобразно константната съдебна практика разпоредбите на Наредба №1/2004г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази
редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението
на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие /в
този смисъл са Определение № 534 от 08.12.2016г. по ч.т.д.
№1135/2016г. на Първо т.о., ВКС, Определение № 127 от 09.05.2016г. по ч.гр.д.
№564/2016г. на Първо гр.о., ВКС Определение № 17 от
26.01.2017г. по т.д. №1193/2016г. на Първо т.о., ВКС, Определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. №
3545/ 2014г. на II ТО на ВКС, Определение № 189/ 29.05.2014г. по гр.д. №
1024/2014г. на IV ГО на ВКС и Определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. №
7159/2013г. на IV ГО на ВКС/.
С оглед
разпоредбата на чл. 7, ал. 6, вр. ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (редакция от 22.01.2019 г.) за процесуално
представителство, броят на проведените пред СГС открити съдебни заседания /4 на
брой/, високата фактическа и правна сложност на делото съдът намира
възражението за прекомерност за неоснователно.
С оглед изложеното,
Софийски градски съд, І ГО, 9 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по
гр. д. № 13550/2015г. по описа на СГС, I -9 с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. д. № 13550/2015г. по описа на СГС, I -9 с-в.
ОСЪЖДА П.Д.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на П.Й.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5220.00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
ОСЪЖДА П.Д.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на В.В.В., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 5300.00 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Определението може да се обжалва
с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: