ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 05.10.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
АДЕЛИНА ИВАНОВА
след като разгледа докладваното от съдия Петкова ВНЧД №489 по
описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава 22 и чл.270 НПК.
С протоколно определение от 24.09.2020г., постановено в с.з. от същата дата по НОХД №3455/2019г., Специализираният наказателен
съд – 12-ти състав, в производство по чл.270, ал.1 от НПК, е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия Ю.К.М. (адв. С. М.),
за изменение на мярката му за неотклонение от ”Домашен арест” в по-лека. Съдът е счел, че продължават да са налице
изискуемите в НПК предпоставки за изпълнение спрямо подс. Д. на тази мярка за
неотклонение.
Срещу определението е постъпила
частна жалба от адв. С.М. от САК – упълномощен защитник на подс. Ю. М., в която
се изтъкват съображения, че опасността от извършване на престъпление от страна
на подсъдимия е с намалял интензитет, предвид срока на задържането му, срокът
се сочи като новонастъпило обстоятелство, както и се изтъкват съображения,
свързани с обстоятелството, че подс. М. е ученик във вечерна форма на обучение
във ВУ „Захари Стоянов“ – гр. Бургас, което налага посещения от негова страна
на учебни занятия. В частната жалба се прави искане за отмяна на определението
на СНС от 24.09.2020г. и за изменение в по-лека на мярката за неотклонение
„Домашен арест“ спрямо подс. Д..
В изпълнение на процедурата по
чл. 342 ал.2 от НПК, препис от частната жалба е бил изпратен на
Специализираната прокуратура, от която не e постъпило писмено възражение.
АСНС намира частната жалба за допустима, а разгледана по
същество- за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Срещу подсъдимия Ю.К.М. и още 12 (дванадесет) обвиняеми лица, от
страна на Специализираната прокуратура е внесен обвинителен акт на 18.09.2019г.
По отношение на Ю.М. в него е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 330 ал.3 вр. с ал.2 т.2 и т.4 вр. с ал.1 вр. с
чл. 20 ал.3 и ал.4 от НК, което е наказуемо с „лишаване от свобода“.
Настоящият въззивен състав прецени доказателствата по
делото „a la prima faciе“ („на пръв поглед“), и намери, че същите подкрепят
обосновано предположение за авторство на подсъдимия-жалбоподател в
престъплението, за което му е повдигнато обвинение (без да се дерогира
презумпцията за невинност на подсъдимото лице).
Правилна е
преценката на първостепенния съд, че реалната опасност от извършване на
престъпление, що се отнася до подсъдимия-жалбоподател, не е напълно отпаднала,
макар понастоящем да е с намален интензитет. Последният се дължи на периода от
време, през който подс. М. е бил с мерки за неотклонение „Задържане под стража“
и „Домашен арест“.
Правилен е
изводът на първата съдебна инстанция и относно това, че не може да се приеме за
отпаднал рискът от укриване на подсъдимия-жалбоподател, и че тази опасност се
явява реална, а не хипотетична. Това е така, защото подс. М. не се явил по НОХД
№№3455/2019г. в няколко съдебни заседания без уважителни причини и е станал
причина за неколкократното отлагане на делото. Горните факти са довели до
обявяването му за общодържавно издирване (ОДИ), както и до изменение (по реда и
на основание чл. 66 ал.1 от НПК), на първоначално наложената му мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ – в „Задържане под стража“. Последната е била
изменена в „Домашен арест“ с Определение на АСНС от 29.06.2020г., като е
предвидено контролиране на изпълнението на тази мярка с електронно устройство
(„гривна“).
Относно срока
на изтърпяване на мерки, свързани с възпрепятствуване на свободното придвижване
на жалбоподателя (същият е бил реално
задържан по наложената му на осн. чл. 66 ал.1 от НПК от СНС мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, на 21.06.2019г., която е изпълнявана
спрямо него до 29.06.2020г., от която дата и до момента спрямо него се прилага мярката „Домашен арест“),
въззивният съд намира за законосъобразни изводите на първоинстанционния, че
този срок се явява разумен. При преценката за разумността на срока, съдът
отчита фактическата и правна сложност на делото (то е с 13 подсъдими лица,
множество свидетели и вещи лица), както и обстоятелството, че националните
правораздавателни органи, видно от интензитета и ритмичността на провеждане на наказателния процес, не
могат да бъдат упрекнати в забавянето му.
Въззивният
състав споделя аргументите, изложени в обжалваното първоинстанционно
определение, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ се явява, освен
законосъобпазна, и адекватна за конкретния казус и спрямо конкретното подсъдимо
лице, въпреки представените от защитата писмени доказателства, че подс. Ю.М. във
Вечерно училище в гр. Бургас и следва да посещава учебни занятия. Това би могло
да се осъществи чрез своевременно искане, респ. – предоставяне от страна на
първостепенния съд, на разрешения за тези посещения, в условията на изпълнение
спрямо подсъдимото лице на втората по тежест мярка за неотклонение.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, Апелативният специализиран
наказателен съд, четвърти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СНС, 12-ти
състав, от 24.09.2020г., по НОХД №3455/2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.