№ 99
гр. Кърджали, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № 20215140200728 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „П.Г” ЕООД- Кърджали, представлявано
от управителя Б.Б.У., против НП № 09-002606 от 14.06.2021г., издадено от изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се представлява.
Наказващият орган, редовно призован, не се представлява. В молба- становище ст.
ю.к. Карагеоргиев оспорва жалбата, счита НП за правилно и законосъобразно.
Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 04.03.2021г. при извършена проверка по работни места в обект на контрол:
товарене на трупи на пътя за с. Македонци-с. Айрово, срещу „И." ЕООД, общ. Кърджали,
обл. Кърджали, на който извършва дейност „П.Г" ЕООД- гр. Кърджали, ЕИК/БУЛСТАТ
****** било установено, че лицето Я.Ф.Х. с ЕГН: ********** извършва трудова дейност,
като прехвърля дървени трупи от **** *** с per. №**** на тежкотоварен автомобил ТИР. На
08.03.2021г. при продължила проверка по документи, представени в Дирекция „Инспекция
по труда" – Кърджали, е установено, че между Я.Ф.Х. (седемнадесет годишен) и „П.Г"
ЕООД е сключен трудов договор №**/10.02.2021г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда, за изпълнение на длъжността „товарач трупи и друг дървен материал"-
двустранно подписан. При проверката на 04.03.2021г. от името на лицето Я.Х. е попълнена
декларация от С.Р.А. -шофьор, защото Я.Х. твърдял, че е неграмотен. В декларацията на
основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда е декларирано, че Я.Ф.Х. е на работа от
1
един месец на длъжност „товарач", с работно време от 09:00 часа до 13:00 часа, има сключен
трудов договор и получава трудово възнаграждение. При извършена справка в
Информационната система на ИА ГИТ е установено, че Я.Ф.Х. е нает от 10.02.2021г.
Проведен му е начален и ежедневен инструктаж, периодичен и извънреден -документирани
в книгите за инструктажи. На 10.03.2021г., след проверката по работни места, от „П.Г"
ЕООД е постъпило искане с вх. №21019245/10.03.2021г. на основание чл. 303, ал. 3 от
Кодекса на труда за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетно лице, за
изпълнение на длъжността „товарач-дърводобивни обекти", за което е получен отказ с изх.
№ 21012241/11.03.2021г. На 10.03.2021г. дружеството- жалбодател е заличил сключения
трудов договор с работника Я.Х..
С оглед на гореизложеното проверяващите приемат, че на 10.02.2021г. дружеството е
извършило нарушение на чл. 303, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 8, ал.1, т. 5 от
Глава трета и т. 24 от Раздел II „Процеси и видове работи" от Наредба №6 от 24 юли 2006г.
за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 годишна
възраст, за което на 08.04.2021г. съставили АУАН в присъствието на управителя У., която го
подписала без възражение.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени
доказателства по делото, които се характеризират със своята еднопосочност и
безпротиворечивост, поради което съдът ги кредитира и не следва да бъдат обсъждани.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
предвид разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество жалбата е частично основателна.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:
Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са
задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Отразена е датата на извършване на
нарушението. Според актосъставителя е извършено нарушение на 10.02.2021 г., когато
непълнолетният е постъпил на работа и е започнал да изпълнява трудовите си задължения
на длъжността "товарач" в подконтролирания обект без изискано и получено предварително
разрешение от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Кърджали. Отразено е мястото на
нарушението. Налице е фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата,
при които е извършено. Посочени са доказателствата, от съдържанието на които са
направени констатациите при описанието на нарушението. Актосъставителят е изпълнил
изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не са налице нарушения по чл. 43 от
ЗАНН.
В издаденото наказателно постановление, въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение, са посочени собственото, бащиното и
фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, данните относно актосъставителя
и жалбоподателя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. От
2
съдържанието на НП се установява кога е извършено нарушението и къде. Посочена е
законовата разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на
наложеното административно наказание.
Съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно производство
е протекло законосъобразно и при спазване изискванията на ЗАНН. Актът е издаден в срока,
предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление - в срока по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН.
С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения
АУАН и оспорваното НП:
Според чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Текстът на чл. 303, ал. 1 от КТ предвижда
забрана да се приемат на работа лица от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни
или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.
Според чл. 303, ал. 3 от КТ лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай. От събраните доказателства се установява, че
работодателят е приел непълнолетния Я.Х. на работа без да е изискано и получено
предварително разрешение от инспекцията по труда в нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.
Такова разрешение за приемане на работа на Х. е поискано едва на 10.03.2021г., но е
получен отказ от инспекцията по труда. Приложения трудов договор също доказва факта, че
работодателят е приел на работа въпросното лице. В този смисъл съдът приема, че е налице
административно нарушение, доколкото непълнолетния Х. е изпълнявал трудовите си
задължения на длъжността "товарач" в подконтролния обект на жалбоподателя без изискано
и получено предварително разрешение от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Кърджали.
В Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по т. д. № 7/2010 г. е посочено,
че специалния състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно
нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от
ЗАНН.
Съгласно чл. 415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лв.
В хода на съдебното следствие съдът установи, че жалбоподателят е взел незабавно
мерки за отстраняване на нарушението: депозирал е искане на основание чл. 303, ал. 3 от КТ
на 10.03.2021г., но е получил отказ, поради което още същият ден е заличил трудовия
3
договор, сключен с Я.Х.. Според съда в случая е възможно приложение на чл. 415в, ал. 1 от
КТ, тъй като описаното във НП представлява формално нарушение и работодателят е
заличил трудовия договор още на 10.03.2021 г. Доколкото са взети мерки за отстраняването
на описаното в НП нарушение преди издаването му, а наказващият орган не сочи от
нарушението да са произтекли вредни последици за работника, е налице извод за
приложение на текста на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Предвид горното, съдът прецени, че в случая няма процесуални пречки за прилагане
на привилегирования текст от съда. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.
Съдът намира, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на
имуществена санкция в размер от 200 лева.
По отношение на разноските:
По делото присъждане на разноски е поискал единствено административно
наказващият орган, като съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната разпоредба при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното
производство наказващият орган, чрез юрисконсулт, е депозирал писмена защита. Съдът
намира, че справедливия размер на възнаграждението за защита по настоящото
производство е 80 лева. Доколкото обаче съдът намери претенцията на жалбоподателя за
частично основателна, преквалифицирайки деянието като маловажно и намали размера на
наложената имуществена санкция, то съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, според който страните имат право на
разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Следователно по съразмерност и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 144 АПК
във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в
размер на 20, 00 (двадесет) лева. За заплащане на същото следва да бъде осъден
жалбоподателят „П.Г" ЕООД-гр. Кърджали, ЕИК/БУЛСТАТ:******. Разноските по
аргумент и от т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК следва да бъдат присъдени в полза
на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" – гр. София.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление НП № 09-002606 от 14.06.2021г., издадено от
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на
„П.Г" ЕООД-гр. Кърджали, ЕИК/БУЛСТАТ:****** , представлявана от управителя Б.Б.У., е наложена
на основание на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева за
извършено нарушение по чл. 303, ал. 1 от Кодекса на труд, като на основание чл. 415в, ал. 1
от Кодекса на труда ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като маловажно и намалява
имуществена санкция на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА „П.Г" ЕООД-гр. Кърджали, ЕИК/БУЛСТАТ:****** с адрес на управление: гр.
Кърджали, ул. "О.", бл. „В.”, ап.4, представлявана от управителя Б.Б.У., да заплати на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" – гр. София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кърджали
в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5