Разпореждане по дело №67187/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 174649
Дата: 28 ноември 2024 г.
Съдия: Антоанета Георгиева Ивчева
Дело: 20241110167187
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 174649
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Частно гражданско дело
№ 20241110167187 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на к за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Н. Е. Е. за сумите, както следва: сумата от 1000 лева – главница по Договор за
паричен заем № 915189 от 21.08.2023, ведно със законната лихва за периода от 08.11.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата от 55 лева – възнаградителна лихва за периода от
21.08.2023 г. до 05.10.2023 г., сумата от 508 лева – неустойка за неосигурено обезпечение за
периода от 21.08.2023 г. до 05.10.2023 г., сумата от 213,52 лева – законна лихва за забава за
периода от 01.12.2023 г. до 01.10.2024 г., сумата от 156,30 лева – неустойка за забава за
периода от 04.12.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 135 лева – разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Съобразно трайната
практика на СЕС, която има задължителен характер за националните съдилища, при
преценка, че вземане почива на неравноправна клауза, съдът е длъжен да отхвърли такава
претенция, включително в производство по издаване на заповед за изпълнение. Съгласно т. 1
и т. 2 от Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на СЕС, член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
1
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Съдът намира, че в настоящия случай в посочения ГПР в договора за кредит в размер
от 54,38% е включен само размерът на договорената възнаградителна лихва. В него обаче
следва да се включат и начислените неустойки, такси и разходи, доколкото същите целят
създаване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. С
тяхното добавяне, ГПР надвишава значително максимално допустимия праг според ЗПК.
Съответно е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на
целия договор за кредит съгласно чл. 22 ЗПК и в този случай на връщане подлежи само
главницата по договора, като не се дължат никакви лихви, включително законна лихва за
забава върху главницата от депозиране на заявлението - Решение № 129/30.07.2024г. по т. д.
№ 630/2023г., I ТО на ВКС. Съдът може и е длъжен да извърши такава преценка и на етап
заповедно производство, в който смисъл е и практиката на СГС – Определение №
3620/13.03.2024г. по ч. гр. д. № 13489/2023г. по описа на СГС,III-Б състав, Определение №
3028/29.02.2024г. по ч. гр. д. № 1606/2024г. по описа на СГС и др. В тях се приема, че в
правомощията на заповедния съд е да осъществи преценка дали вземанията произтичат от
съобразено със закона и морала правно основание във фазата на заповедното производство.
Целената правна последица е да не се допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за
изпълнение за вземане, което не е валидно възникнало /поради противоречието му с
императивни правни норми, неравноправност или противоречие с добрите нрави/. На още
по-силно основание, това важи, когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение,
въз основа на която би се пристъпило директно към принудително събиране на вземанията.
И след като договорът за кредит се явява недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, длъжникът
дължи само чистата стойност според чл. 23 ЗПК, която възлиза на 1000 лева. Ето защо,
заявлението следва да бъде отхвърлено за всички останали вземания.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 358365/08.11.2024 г., подадено от к за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Е. Е. за сумите от сумата от 55 лева –
възнаградителна лихва за периода от 21.08.2023 г. до 05.10.2023 г., сумата от 508 лева –
неустойка за неосигурено обезпечение за периода от 21.08.2023 г. до 05.10.2023 г., сумата от
213,52 лева – законна лихва за забава за периода от 01.12.2023 г. до 01.10.2024 г., сумата от
156,30 лева – неустойка за забава за периода от 04.12.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 135 лева – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземания може да предяви осъдителен иск в
1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2