Р Е Ш
Е Н И
Е №*6
гр.
Пловдив, 11.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи
търговски състав, в открито
заседание на двадесет
и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР
СТОЙЧЕВ
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 668/2019 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение №*05 от 05.08.2019
година, постановено по т. дело №*5/2018 година по описа на Окръжен съд – С., са
отхвърлени предявените искове от СД „А.“ /в несъстоятелност/, ЕИК ***, ведно с
неограничено отговорните съдружници в събирателното дружеството В.С.Т., ЕГН **********, и А.Т.Т., ЕГН **********, чрез синдика Е.Н.П., против Д.И.Д. ***, за признаване за установено срещу Д.И.Д., че
собственици на 1. стопанска сграда / К./ с идентификатор ***по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със Заповед
РД-18-770/27.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с площ на сградата 1541 кв. м., построена
през 1986 г. - търпима съгласно § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, с предназначение
селскостопанска сграда, са А.Т.Т. и В.С.Т.,
както и че собственик на 2. стопанска сграда / К./ с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със Заповед
РД-18-770/27.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с площ на сградата 525 кв. м., брой етажи -
един, построена през 1985г. - търпима съгласно § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с
предназначение: селскостопанска сграда; 3. на
стопанска сграда / К./ с идентификатор ***по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със
Заповед РД-18-770/27.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на сградата 530 кв. м., брой етажи
- един, построена през 1985 г. - търпима съгласно § 127 ал. 1 от ПР на ЗУТ, с предназначение:
селскостопанска сграда и на 4. поземлен
имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със
Заповед РД-18-770/27.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „Г.“, с площ от 17243 кв. м. съгласно скица №***/20.02.2018 г. на
СГКК С., с номер по предходен план № 1***, категория на земята при неполивни условия -
пета, с трайно предназначение на
територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива; при граници и
съседи на имота: имот с идентификатор ***12; имот с идентификатор ***22; имот с
идентификатор ***16; имот с идентификатор ***14; имот с идентификатор ***28, е СД „А.“
/в несъстоятелност/, както и за осъждане на Д.И.Д. да предаде в масата на
несъстоятелността на СД „А.“ /в несъстоятелност/ описаните имоти, като неоснователни.
Отхвърлен е предявения иск от СД „А.“ /в
несъстоятелност/, ведно с неограничено отговорните съдружници в събирателното дружеството В.С.Т.
и А.Т.Т. против Д.И.Д. за осъждане на Д.И.Д. да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на СД „А.“ / в
несъстоятелност/ сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неоснователно
обогатяване за сметка на масата на несъстоятелността чрез ползване на
гореописаните имоти в периода от месец
октомври 2016 г. до месец февруари 2018
г. включително, ведно със законната лихва за забава върху исковата сума от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Осъдено е СД „А.“
/в несъстоятелност/, ЕИК ***, ведно с
неограничено отговорните съдружници в
събирателното дружеството В.С.Т. и А.Т.Т. да заплатят от масата по
несъстоятелност по сметка на Окръжен съд –С. сумата 1900,55лв. държавна такса.
Осъдено е СД „А.“ /в несъстоятелност/, ведно с неограничено
отговорните съдружници В.С.Т. и А.Т.Т.
да заплатят на Д.И.Д. сумата 4550 лева разноски за производството по делото
пред първата инстанция.
Така постановеното решение е обжалвано изцяло с въззивна жалба от ищеца
в първоинстанционното производство „СД „А.“
/ в несъстоятелност/ ведно с неограничено отговорните съдружници В.С.Т. и А.Т.Т.
чрез синдика Е.Н.П.. Искането е за отмяната на решението и постановяване на
ново по същество, с което да се уважат предявените искове, като се присъдят на
жалбоподателя съответните съдебни и деловодни разноски.
Във въззивната жалба са изложени
подробни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че съдът е
допуснал множество процесуални
нарушения. Твърди се, че съдът незаконосъобразно е основал правните си изводи само на
представените от ответника документи – предварителни договори и на
свидетелските показания на поисканите от него свидетели, без да вземе предвид
противоречието им с представените по делото официални документи и без да се
произнесе по възраженията на ищеца досежно съдържанието и доказателствената
стойност на предварителните договори. Поддържа се, че възможността на ответника
да направи възражение за придобиване на имотите по давност и да сочи
доказателства във връзка с това свое правоизключващо възражение е преклудирана
поради непредставяне в срок на отговор на исковата молба. Освен това се твърди,
че дори да се приеме, че свидетелските показания са допустими, те следвало да
се преценяват с оглед на останалите събрани доказателства, като се има предвид,
че са насочени към опровергаване на
съдържанието на официални удостоверителни документи – протоколи за въвод и се
намират в пълно противоречие със събраните доказателства, както и с
извънпроцесуалното поведение на самите свидетели. Във въззивната жалба се сочи, че изводът на
съда за установено от ответника владение върху процесните имоти със сключването
на предварителните договори през 2007
година противоречи на събраните по делото доказателства - нотариални актове, договори за наем,
документи, представени от ОД на Б.– С., протоколи на ЧСИ за въвод във владение в имотите, частни жалби, оценителски доклад
на „Л.“ ООД и съдебно-техническа
експертиза, за извършвани от длъжниците
в несъстоятелност правни и фактически действия с тези имоти през периода след
2007 година. По отношение на представените по делото предварителни договори и
разписки към тях е изразено от жалбоподателя становище за неправилност на
изводите на съда, че те установявали
началната дата на твърдяното от ответника владение. Твърди се, че
приетите по делото доказателства и доводите на ищеца, свързани с оспорването на достоверността на датите и
заверките върху тези документи са обсъдени от съда само частично и е направен неправилен извод за наличието на
достоверна дата. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на решението
поради неправилно приложение на разпоредбите на чл. 68 и чл. 79 и следващите от
ЗС. Сочи се, че след наложената обща възбрана и запор върху имуществата на
несъстоятелните длъжници / вписана в имотния регистър на 12.06.2015
година/ е станало правно невъзможно
упражняването на владение, въз основа на което ответникът да се легитимира като
собственик на имотите по давност, като това възражение на ищеца не било обсъдено от
първоинстанционния съд.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ответника Д.И.Д. чрез процесуалния му представител адвокат М.
с изразено становище за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на
ответника на направените разноски за въззивната инстанция.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо право на
въззивно обжалване, а именно от ищците в първоинстанционното производство, които са в
несъстоятелност, чрез назначения синдик срещу решението, с
което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.
59 от ЗЗД.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, но неправилно.
При проверката на неговата правилност
съдът дължи произнасяне по посочените в
жалбата оплаквания съгласно изричната разпоредба на чл. 269 от ГПК.
По т. дело №*5/2018 година на ОС
– С. са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. Исковете са предявени
от синдика Е.Н.П. от името на СД „А.“ / н./ и неограничено отговорните
съдружници в него В.С.Т. и А.Т.Т., по
отношение на които е обявена неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност с решения № 263 от 03.06.2014 година и № 210/09.06.2015 година по т. дело №*/2014
година по описа на Окръжен съд – С. с начална дата на неплатежоспособността
31.11.2011 година. Ответник по предявените искове е Д.И.Д..
Спорът между страните, видно от
изложените в исковата молба обстоятелства, е породен от това, че след извършените въводи във владение на имотите и предприетите
от синдика действия по тяхната оценка /
през месец май 2016 година/, както и по обявяването им на публична продан в
производството по несъстоятелност / стр. 73-78 от първоинстанционното
производство/, ответникът Д.Д. е предявил права върху процесните имоти.
По искова молба на Д.Д. е
образувано т. дело № 235/2016 година по описа на Окръжен съд – С., по което е предявен иск
по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД срещу СД „А.“
/ н./, представлявано от синдика, за обявяване за окончателен на сключен през
2007 година предварителен договор с предмет имотите по пунктове две, три и
четири, описани по-горе. По т. дело №*/2016
година на ОС – С. е предявен иск от Д.Д. срещу двамата неограничено
отговорни съдружници В.и А.Т.и за обявяване за окончателен на сключен през 2007
година предварителен договор за покупко-продажба на имота по пункт първи. Синдикът е получил първата искова молба на 10.10.2016
година, а втората – на 06.12.2016 година.
При оглед на имотите на 02.11.2016 година синдикът установил, че има
промяна в състояние им в сравнение с това, в което били при извършените въводи
във владение. В имота по пункт първи имало сено, а останалите сгради и пространството около тях били почистени, но в
тях нямало чужди вещи и лица. В съдебно заседание по двете дела по исковете
по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД – т.д. №*/2016 година и т. д. № 235/2016 година по описа
на ОС – С. ищецът се отказал от предявените искове поради това, че е придобил
собствеността върху имотите по друг правен способ и те били прекратени. С
исковата молба се твърди, че в периода от месец октомври 2016 година до
предявяването на иска / месец март 2018 година/ ответникът е ползвал имотите от масата на несъстоятелността,
като се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение, вписан
в Службата по вписванията – Р., дв. вх. рег. №**от 08.03.2018 година, ***, том
първи, дело №**/2018 година, въпреки че не било възможно придобиването на
собствеността на това основание. Посочено е, че той не е упражнявал фактическа
власт върху имотите преди октомври 2016 година, не е бил добросъвестен владелец
и не е владял имотите непрекъснато и необезпокоявано, за да се легитимира като
собственик на основание давностно владение. По отношение на предварителните
договори в исковата молба е посочено, че те нямат достоверна дата, антидатирани
са, съставени са след влизане в сила на отменителните решения по чл. 647 от ТЗ.
Посочено е, че вписването на тези договори и разписките към тях в регистрите на
кметството на село К. и полагането на заверки и печати от кмета на кметство К.
не ги прави официални документи с
достоверна дата, защото са съставени след 2016 година и от орган, който няма удостоверителна
компетентност. В исковата молба е посочено също, че фактическата власт върху
имотите до 2015 година е упражнявана от
„Ф.“ ЕООД, а преди това от събирателното дружество и съдружниците в него
за отглеждане на патици. Твърди се, че дори върху имотите да е установено
някакво владение от трети лица, то е прекъснато с вписването на общата възбрана
и запор, както с предявяването и успешното провеждане на отменителните и
осъдителни искове и проведените въводи. При тези обстоятелства е поискано да се приеме за установено по отношение на Д.Д., че А.Т.и В.Т.са
собственици на имота, описан в пункт първи, а СД „ А.“ /н./ – на имотите в
пунктове от втори до четвърти, като се осъди Д.Д. да предаде имотите в масата
на несъстоятелността. Поискана е отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена
проверка, въз основа на който Д. Д. се
легитимира като собственик на имотите. Предявен е и иск с правно основание чл.
59 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати в масата на несъстоятелността на СД „А.“ и сумата от 40 000 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на
имотите от ответника без основание, респ. за лишаването на ищците от възможността
да ги ползват през периода от месец
октомври 2016 година до месец февруари 2018 година, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Срещу така предявените искове не
е подаден писмен отговор от ответника Д.И.Д. в срока по чл. 367 от ГПК. Искането му за възстановяване на срока за
подаване на отговор на основание чл. 65 от ГПК, съдържащо се в молбата,
представена в първото по делото съдебно
заседание на 09.07.2018 година, е оставено без уважение от първоинстанционния
съд. Това определение е потвърдено с влязло в сила определение №*68 от
01.11.2018 година, постановено по в.ч.т. дело №*80/2018 година на АС – Пловдив.
Единият от спорните въпроси,
който е въведен с въззивната жалба и на който настоящият съдебен състав дължи
отговор е свързан с това преклудирана ли е възможността на ответника да прави
възражения и да сочи доказателства в първото съдебно заседание, по-конкретно следва ли да се обсъждат събраните по негово
искане свидетелски показания. Настоящият съдебен състав намира, че в случая
възможността на ответника да поиска доказателства в първото по делото съдебно
заседание не е преклудирана. Що се
отнася до възражението за придобивна давност, по отношение на него безспорно настъпва
преклузия с изтичането на срока за подаване на отговор, което е посочено и в т.
4 от ТР 1 от 09.12.2013 година по т. дело № 1/2013 година на ОСГТК. В случая
обаче не става дума за въвеждане в процеса на възражение за придобивна давност
от страна на ответника. Сред подробно посочените по-горе обстоятелства, които
са изложени в исковата молба, е и това за наличие на нотариален акт по
обстоятелствена проверка за процесните имоти, с който ответникът се легитимира
като техен собственик на основание предварителни договори и давностно владение.
Този нотариален акт е представен като
доказателство с исковата молба, оспорен от ищците по изложените по-горе
съображения, като е формулирано и искане за отмяната му по реда на чл. 537 ал.
2 от ГПК. Т.е. в случая не става дума за въвеждане в процеса на възражение за
придобивна давност от страна на ответника, а за доказателствени искания,
свързани с опровергаване на изложените в исковата молба спорни обстоятелства. В чл. 375 от ГПК / приложим в настоящия случай/ е предвидено,
че в откритото съдебно заседание съдът прави устен доклад, дава указания на
страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с
доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях
процесуални действия. При предвидената
от законодателя възможност за страните да предприемат съответните процесуални
действия съобразно указанията в доклада
не може да се приеме, че възможността им да твърдят нови факти и да
сочат нови доказателства е преклудирана, преди да е посочено от съда кои са
релевантните за спора факти и как се разпределя доказателствената тежест. В
случая с молбата си, представена в първото съдебно заседание ответникът въвежда факти, които по
съществото си представляват оспорване на
факти от състава на предявеното право, а не са посочени нови, правоизключващи или правопогасяващи факти. С молбата
се оспорват изложените в исковата молба
твърдения за липса на фактическия състав на придобивната давност въз основа на
упражнявано от ответника владение върху
процесните имоти до снабдяването му с нотариалния акт по обстоятелствена
проверка. Не може да се приеме, че
пропускането на преклузивния срок за подаване на отговор на исковата молба лишава
изобщо ответника от процесуалното право да оспори иска и наведените от ищеца
фактически твърдения, респ. да изрази становище по иска. Неподаването на
отговор не е равнозначно нито на признание на иска, нито на признание на
фактите, от които предявеното право произтича. Едва с доклада на съда се считат очертани параметрите на спора, като
законът осигурява на страните
възможността да предприемат съответните процесуални действия във връзка с доклада. По тези съображения и
като се има предвид, че разпита на свидетелите е поискан от ответника в първото съдебно заседание, след
доклада по делото, за опровергаване на изложени в исковата молба обстоятелства,
респ. за установяване на насрещни обстоятелства, съдът намира, че следва да
цени свидетелските показания наред с останалите събрани по делото доказателства.
Преди обсъждане на събраните по делото доказателства, касаещи оспорването
на нотариалния акт по обстоятелствена проверка №**том
първи, рег. №**, дело №**/2018 година
от 08.03.2018 година на нотариус с рег. №**, с който ответникът Д.Д. се
легитимира като собственик на четирите процесни недвижими имота, следва да бъде
посочено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79
от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот по
давност се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а
когато владението е добросъвестно – на пет години. Съдът не споделя доводите на
процесуалния представител на ответника, че в случая става дума за добросъвестно
владение, респ. че е необходим петгодишен срок, през който то да е упражнявано, за да бъде придобита
собствеността върху имотите. Самият ответник твърди, а и в нотариалния акт по
обстоятелствена проверка е посочено, че става дума за владение, установено след
сключване на предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти.
Владение, основано на предварителен договор, не е добросъвестно по смисъла на
чл. 78 ал. 1 от Закона за собствеността. В този смисъл
е и съдебната практика / решение №*0 от 26.06.2012 година на първо г.о.
на ВКС по гр. дело № 1056/2011 година /.
Доколкото предварителният договор
е основание за начало на упражняване на
давностно владение от страна на купувача по него от датата на сключването му,
значим по делото е поставеният с исковата молба въпрос кога са сключени двата предварителни договора,
респ. налице ли е антидатиране или не. По този въпрос от събраните по делото
доказателства е установено следното:
С предварителен договор с вписана в него дата 10.11. 2007 година СД „А.“ се задължава да продаде на Д. Д. процесните имоти, описани по-горе в
пунктове 2,3 и 4 за сумата от 80 000 лева, като е посочено, че 60000 лева
ще се заплатят в деня на подписването му и договорът има характер на разписка,
а останалите 20 000 лева - преди
или при подписването на окончателния договор, за което се издава отделен
документ между страните. В договора в чл. 4 е посочено, че с подписването му
владението се предава на купувача веднага, като продавачът остава да държи имотите в полза на купувача
земеделски производител Д.Д. и договора има
функцията на приемо-предавателен протокол за предадено владение. Този договор е с нотариална заверка на
подписите на страните – съдружниците В.и А.Т.и и купувача Д.Д. и на съдържанието, извършена на 28.12.2007
година от Г.И. Т. в качеството му на кмет на село К.. Към него има и две
разписки за получени суми от 60 000 лева и от 20 000 лева, от дати
съответно 10.11.2007 година с нотариална заверка на подписите от 28.12.2007
година и от 10.01.2011 година с нотариална заверка на подписите от 30.12.2011
година, като нотариалните заверки отново са извършени от кмета на село К..
Другият предварителен договор е
между В.Т.и А.Т. от една страна и Д.Д. – от друга и касае продажбата на
имот по пункт първи. Неговото съдържание
е идентично с това на обсъдения по-горе предварителен договор, с единствената
разлика , че продажната цена е 70 000 лева и че в деня на сключването му
са заплатени 50 000 лева. Начинът и датите на заверката на подписите и
съдържанието на предварителния договор, както и датите на съставяне и заверка
на двете разписки за платени суми по
него съвпадат.
Синдикът
Е.П. още пред първоинстанционния съд, както и с въззивната жалба поддържа
довод за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписите на страните по
предварителните договори, както и на тяхното съдържание. Съдът намира този довод за основателен.
Следва да се посочи, че след изменението на разпоредбата на чл. 83 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, обнародвано в ДВ бр. 18/2003 година сред
правомощията на органите на местната администрация, включително на кметовете, е
да заверяват само подписите под частни
документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и
верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Т.е. към посочената в
предварителните договори дата 28.12.2007 година кметът на кметството село К. не
е имал правомощие да заверява подписи под документи, които не са едностранни
актове, каквито са предварителните договори за продажба на недвижими имоти,
които по своята същност представляват двустранни облигационни сделки. Такова правомощие кметът няма и към настоящия
момент, а е притежавал само в периода от
влизането в сила на ЗННД на
06.01.1997 година / обн. ДВ бр. 106/1996 година/ до изменението на разпоредбата на чл. 83 от ЗННД с ДВ бр. 18/2003 година. Кметът не е притежавал както към процесната дата
28.11.2007 година, така и към настоящия момент
правомощие за заверка на
съдържанието на документи. С допълнение
на чл. 83 от ЗННД, обнародвано в ДВ бр. 50 от 30.05.2008 година, в сила
от същата дата, на общинската администрация, в частност на кметовете, е
предоставено правомощие за заверка само на съдържанието на пълномощно по чл. 37
от ЗЗД, но не и на други документи.
Проследявайки законовите промени на чл. 83 от ЗННД, касаещи правомощията на кмета, съдът намира, че извършената от него заверка
както на подписите под предварителните договори, така и на тяхното съдържание,
е извън неговата компетентност към 28.12.2007 година, поради което става дума
за едно нищожно нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 576 от ГПК. Въз основа на извършеното нищожно
нотариално удостоверяване не може да се приеме
за достоверна вписаната в
предварителните договори дата на сключване 10.11.2007 година.
Във връзка с оспроването на
датата на сключване на двата предварителни договора по делото е представено
извлечение от общия регистър на Кметството в село К., като е направена от съда
и констатация, че извлечението е от
оригиналния регистър, който е ползван
при изготвяне на приетата по делото съдебно- техническа експертиза.
По делото е приета съдебна
експертиза, изготвена от вещи лица от Центъра за експертни
кмиминалистични изследвания в НИК – МВР, имаща за предмет изследването на двата
предварителни договора от 10.11.2007
година и на четирите разписки към тях, както и основния регистър на
нотариалните заверки на село К., Община Р.,
по-конкретно вписванията на стр. 30, редове 119,120,121,122,123 и 124 от дата
28.12.2007 година и вписванията на стр.
72, ред 161 и 162 от 30.12.2011 година. Вещите лица са посочили, че не може да се установи кога точно са съставени
предварителните договори и разписките, кога са положени подписите и са изписани
имената под тях, кога е положен всеки един от щемпелите и печатите върху тези
документи, кога е извършено вписване на документите в регистъра на кметството
дело К..
При изследването на документите
вещите лица са установили, че всички вписвания в регистъра, извършени на стр.
30 и стр. 72, касаещи двата
предварителни договора и четирите разписки, са изпълнени от едно и също лице – кмета Г.И. Т.. Всички останали вписвания преди
и след процесните, са изпълнени от
друго, различно от кмета лице. Вещите лица са посочили, че липсва еднаквост на начина, по който са извършвани
вписванията като стил на оформяне –
оставяне на свободни редове между отделните вписвания, между отделните дати и
между отделните години. От експертизата и
извлечението от регистъра е видно, че на стр. 30 под номера от 119 до
124 са извършени шест вписвания, четири от които са на двата предварителни
договора и двете разписки от 10.11.2007 година и две – на заверката на
съдържанието на предварителните договори от 10.11.2007 година. Тези вписвания са с почерка на Г.Т. и са
изпълнени със синя химикална паста, за разлика от всички вписвания за 2007 година с номера от 1 до 118, които са
изпълнени с черна химикална паста и от едно и също лице, водещо регистъра,
различно от това, извършило вписванията под номера от 119 и до 124. За 2008 година вписванията започват на нова
страница, като отново са с черна химикална паста и с почерка на лицето, водещо
регистъра. В експертизата са установени
и различия между почерка и физико-отпичните свойства на
химикалната паста, с която са извършени всички останали вписвания в регистъра
за 2011 година и процесните, извършени на стр. 72 под номера 161 и 162 и
последващото вписване 163. Вписвания 161, 162 и 163 на стр. 72 са извършени от
кмета Г.Т.. Установено е от вещите лица, че отпечатъците от кръгъл печат, поставени на вписванията на
стр. 30 под номера 119-124 са положени с различно по физикооптични свойства тампонно
мастило, в сравнение с тези на предходните вписвания за 2007 година и следващите такива за 2008
година. По отношение на процесните
вписвания на стр. 72 под номера 161 и
162 е установено, че отпечатъкът от кръгъл печатът е поставен с различно по физико-отпични свойства тампонно
мастило в сравнение с другите отпечатъци на стр. 72 от регистъра. Установено е
от експертите, че от началото на водене на регистъра /2004 година/ до 2014 година преобладава едно тампонно
мастило, с което са поставяни кръглите печати. То е сменно през октомври 2014
година и е ползвано до март 2017 година, когато отново е сменено с друго.
Посочено е, че печатите, с които са извършени процесните заверки на стр. 30 и
стр. 72 от регистъра са изпълнени с тампонно мастило, което е сходно по
физикооптични свойства с това, което е ползвано
за полагане на отпечатъци в регистъра в периода от октомври 2014 година
до март 2017 година, без обаче да е възможно да бъде направен категоричен извод
за идентичност. Що се отнася до това
дали през различните периоди са ползвани различни кръгли печати от кметството
село К., вещите лица са установили, че през периода 2006,2007,
2011,2013,2014,2015,2016,2017 и 2018 година е ползван един и същ кръгъл печат.
Обсъдената експертиза, макар и
несъдържаща категорични изводи, преценена съобразно действащата нормативна уредба, подробно
обсъдена по-горе и изложените до момента мотиви, подкрепя извода за невъзможност
да се приеме достоверна дата на предварителните договори и разписките. В
експертизата са отразени обстоятелства, обсъдени по-горе, които наред с
факта, че в регистъра е вписана заверка на съдържанието на
предварителните договори, а и на самите договори е поставен щемпел за заверка на съдържание на дата 28.12.2007
година, без кметовете към този момент и
до 10.05.2008 година да са имали каквато и да е законова компетентност да
заверяват съдържание на документ, респ. да разполагат и да поставят правоъгълен щемпел за заверка на съдържание, разколебават
достоверността на процесните доказателства – предварителни договори и
разписки досежно датата, на която са
съставени.
В тази връзка следва да бъде
съобразено и отразеното в писмо изх. № 1100-233 /1/ от 04.07.2018 година на
Кмета на Община – Р. / стр. 273/, че през
2008 година са изработени и предоставени на кметствата нови щемпели – за
заверка на подпис и за заверка на съдържание съгласно чл. 83 от ЗННД, които се
ползват и до момента, а старите са унищожени. В писмото става дума само за нови
щемпели, а не и за нов печат на кметството, за който е установено от експертите
на НИК в приетото по делото заключение, че е един и същ от 2006 година до
момента. Отразеното в писмото е в съответствие с останалите събрани по делото
доказателства и с обсъдените промени в законодателството и подкрепя извода на съда, че на 28.12.2007
година кметът не би могъл да разполага и да постави щемпел за заверка на съдържание на документ.
Дори да се приеме обаче, че с
представените писмени доказателства – предварителни договори, разписки и
регистър на нотариалните удостоверявания на кметството село К. е установена
достоверността на посочената дата на сключване на предварителните договори –
10.11.2007 година, ответникът не би могъл да се легитимира като собственик по
давност на имотите към момента на съставянето на нотариалния акт по
обстоятелствена проверка на 08.03.2018 година. За да бъде признат за собственик
по давност, е необходимо да е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано
владение върху процесните имоти, включващо упражняване на фактическа власт и
демонстрирано намерение да ги свои, в
продължение на десет години.
Събраните по делото доказателства
установяват, че дори ответникът да е започнал да владее имотите още през 2007
година, той не би могъл да ги придобие по давност към 08.03.2018 година.
Събирателното дружество и
съдружниците в него в качеството си на собственици са се разпоредили с
процесните имоти по следния начин: С нотариален акт №**, том пети, рег. №**, дело №*/2012 година
на Нотариус с рег. №** В.и А.Т.и са продали на Д.Д. П.имота,
описан по-горе в пункт 1 - стопанска сграда / К./ с идентификатор ***.1. От своя страна Д.П.заедно със съпругата си В.П.са
продали този имот на „Ф.“ ЕООД с
нотариален акт №*, том четвърти, рег. №*,
дело №* година на Нотариус с рег. №**. С
решение №*8/15.02.2016 година на ОС – С.,
постановено по т. дело № 206/2015 година
по иск по чл. 647 от ТЗ така описаните сделки са обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността
и „Ф.“ ЕООД е осъдено да предаде в
масата на несъстоятелността собствеността и владението върху процесния имот. Въз основа на това
решение е издаден изпълнителен лист,
образувано е изпълнително дело № ***на
ЧСИ И.С., по което по искане на
синдика Е.П. е извършен въвод от ЧСИ с
протокол от 25.05.2016 година. При
въвода имотът е заварен свободен, без
чужди лица и вещи в него, което е отразено в съставения протокол. Действията на ЧСИ във връзка с въвода
във владение са обжалвани от „А.“
ЕООД – дружество, което е с едноличен
собственик и управител ищеца А.Т.с довод, че е наемател на имота въз
основа на вписан договор за наем, сключен с
„Ф.“ ЕООД. Жалбата на „А.“ ЕООД е
оставена без разглеждане с определение №
580 от 23.06.2016 година по гр. дело № 1192/2016 година на ОС – С., влязло в
сила на 17.10.2016 година след потвърждаването му с определение №*.10.2016
година на АС – Пловдив по в.ч.гр. дело № 558/2016 година. Мотивът за оставяне на жалбата без
разглеждане е, че договорът за наем от 30.04.2015 година, сключен между „ А.“
ЕООД и „Ф.“ ЕООД е развален с влязло в
сила съдебно решение №*8 от 15.02.2016
година по т. дело № 206/ 2015 година по описа на ОС – С..
СД „А.“ в качеството си на продавач е продало на „Ф.“ ЕООД с нотариален акт №*, том пети, рег.
№*, дело №*/2013 година на Нотариус с рег. №**
от 01.08.2013 година недвижимите имоти, описани по-горе в пунктове втори
- стопанска сграда / К./ с идентификатор
*** , трети - на стопанска сграда / К./ с идентификатор ***и четвърти - 4. поземлен
имот с идентификатор ***. С решение
№ 13 от 11.01.2016 година на ОС – С., постановено по т. дело № 183/2015
година по иск на синдика по чл. 647 от ТЗ тази сделка е обявена за
недействителна по отношение на кредиторите
на несъстоятелността и е осъдено „Ф.“ ЕООД
да предадена собствеността и владението на имотите в масата на
несъстоятелността. По издадения въз основа на решението изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №**** на ЧСИ И.С.. По това дело ищецът е въведен във владение на трите
имота на 20.04.2016 година. В съставения
протокол за въвод във владение, който е представен като доказателство по
делото, е посочено, че имотите са заварени свободни, без чужди вещи и лица в
тях. Този въвод във владение също е оспорван от „А.“ ЕООД с доводи, че е наемател с вписан договор за наем, сключен с „Ф.“ ЕООД и противопоставим на синдика, като
жалбата е оставена без уважение с решение № 201 от 28.06.2016 година по в.гр.
дело № 1151/2016 година на ОС – С..
Върху недвижимите имоти, собственост на СД „А.“ е наложена обща възбрана с решението на съда
по несъстоятелността № 263 от 03.06.2014 година по т. дело №*/2014 година на ОС
– С., вписано в ТР на 04.06.2014 година. Общата възбрана върху недвижимите
имоти на неограничено отговорните съдружници
В.Т.и А.Т.е наложена с решение №
210 от 09.06.2015 година по същото дело. Вписването на общата възбрана в
имотния регистър е станало на 12.06.2015 година, което се установява от
представената по делото обезпечителна заповед, издадена по т. дело №*/2014 година на ОС – С..
На стр. 129 от първоинстанционното дело се съдържа отправена
от синдика Е.П. нотариална покана,
връчена на Д.Д. на 18.11.2016 година, с която
ответникът е уведомен изрично за прекратяване на действието на
предварителните договори на основание чл. 644
от ТЗ.
Събрани са по делото и
доказателства за предприети от синдика Е.П. действия през 2016 година, след извършените въводи във
владение, описани по-горе, по продажбата
на процесните имоти в хода на производството по несъстоятелност – оценки,
обявления за продажба на имущество от масата на несъстоятелността от 03.06.2016 година / стр. 34/ и от 19.07.2016
година/ стр. 343/. Всичко това представляват действия по реализация на имотите,
предприети в хода на производството по несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл. 116
от ЗЗД, към която препраща чл. 84 от ЗС, придобивната давност се прекъсва с предприемане
на действия по принудително изпълнение / в. „в“/.
Вписването на обща възбрана върху
имуществата на несъстоятелните ищци, както и извършените въводи във владение на
процесните имоти, доказателствата за които бяха обсъдени по-горе, представляват
действия по принудително изпълнение, както и описаните по-горе действия на
синдика и са достатъчни, за да се
приеме, че придобивната давност на
ответника, дори да е установено владение от него през 2007 година, е прекъсната
през 2015 година с вписването на общите
възбрани. Извършените през пролетта на 2016 година въводи във владение на
имотите, както и насочването на изпълнението върху имотите от
масата на несъстоятелността през месеците юни
и юли 2016 година са действия, които също прекъсват придобивната давност. От
10.11. 2007 година / каквато е посочената дата в предварителните
договори/ до предприемането на посочените по-горе действия през 2015 и 2016
година, прекъсващи давността, предвидената в закона 10 годишна придобивна
давност не е изтекла. С прекъсването на придобивната давност започва да тече
нова такава съгласно чл. 117 от ЗЗД, която не би могла да изтече от снабдяването на ответника с
нотариален акт по обстоятелствена проверка на 08.03.2018 година.
За пълнота на изложението съдът
следва да се произнесе и по въпросите за
това дали ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, през кой период и дали е
демонстрирал намерението си да ги свои.
От обсъдените по-горе доказателства е видно,
че ищците са демонстрирали правата си на собственост върху имотите, сключвайки
с тях разпоредителни сделки през 2012 и 2013 година. Предявяването на исковете
по чл. 647 от ТЗ от синдика и осъждането на приобретателите по тези сделки да
върнат имотите в масата на несъстоятелността на събирателното дружество и
неограничено отговорните съдружници също е демонстрация на собственически
права, респ. на отблъскване на владението на ответника. Такова е и обсъденото
по-горе изявление на синдика по чл. 644 от ТЗ, отправено до ответника, за разваляне на предварителните договори.
Показанията
на свидетелите Т.С.и Г.Т. не дават основание да се приеме, че Д.Д. е
упражнявал непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота в продължение на
десет години до 08.03.2018 година. Свидетелят С.установява, че Д.Д. е закупил от А.Т.три
обора и една нива, които е започнал да стопанисва през ноември 2007 година.
Преди да закупи тези имоти, Д.Д.
отглеждал овце в други постройки, намиращи се в същия стопански двор, които бил
закупил още през 2004 година. Първоначално ответникът настанил животни в два
от процесните обора, а през пролетта
започнал да прехвърля животни и в третия обор. Д.Д. постоянно получавал актове
от Б.за начина, по който отглежда животните След като закупил имотите, Д.Д.
разрешавал на А.Т.за по един –два месеца в годината да отглежда в помещенията
патици, които Т. по начало гледал на
друго място, което не било с достатъчна площ. Това се случило три-четири
пъти за целия период от 2007 година. Според свидетеля Д.Д. има животни и в трите обора от около две
–три години.
Другият разпитан по делото
свидетел е Г.Т., който в качеството си на кмет е заверил предварителните
договори и разписките по описания по-горе начин. Този
свидетел установява, че ответникът Д.Д. владеел процесните имоти от 2007
година, отглеждал в тях овце. От самия ответник свидетелят знаел, че през
лятото временно, за около 40-50 дни отстъпвал
помещенията на А.Т.и още едно друго лице, за да отглеждат патици. Свидетелят
установява, че в момента, в който е видял поставените съобщения за продажба на
имотите от синдика, е уведомил ответника, че имотите се продават.
От свидетелските показания не
може да се направи извод, че ответникът е упражнявал постоянна и непрекъсната
фактическа власт в продължение на десет години върху всички четири имота,
описани в исковата молба.
Показанията на свидетелите са общи, не е
посочено през кои периоди какви и колко
точно животни са гледани от ответника, дали във всички или в част от
помещенията. За отношенията между ответника и А.Т.по повод предоставянето на
помещенията за отглеждане на патици свидетелите нямат преки впечатления, а предават
чутото от самия ответник. Показанията на тези свидетели са в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства, включително обсъдените протоколи за
въвод във владение в частта, в която е отразено, че в помещенията няма вещи,
свързани с отглеждането на животни и създадени условия за това. При въвода във владение свидетелят Г.Т. е
присъствал в качеството си на кмет на село К. и е подписал протоколите без
възражения. Протоколите имат характер на официален удостоверителен
документ и отразеното в тях не е оборено от общите показания на свидетелите,
депозирани пред съда. Самият ответник също не е възразил срещу въводите във владение, не е подал жалба в качеството
си на трето, намиращо се във владение на имотите лице, каквато процесуална
възможност е предвидена в чл. 435 ал. 5 от ГПК.
Показанията на свидетелите се
опровергават и от приетите писмени доказателства, представени от Областната дирекция по безопасност на храните – С. с писмо изх. № СЗ - 2338 – РД/19.06.2019 година. От тях е видно, че за изследвания период животновъдните обекти с номера ***и ***в село
К. са с предназначение за отглеждане на патици, като документите са на
името на Събирателно дружество „А.“ или на
„Ф.“ ЕООД в качеството им на техни собственици. От своя страна Д.Д. също има издавани
документи в качеството си на собственик на друг животновъден обект с номер ***,
предназначен за отглеждане на овце. GPS координатите
на трите животновъдни обекта се разминават / стр. 394, 436 и 438 от
първоинстанционното дело/, което дава основание да се приеме, че става дума за
различни обекти.
От съвкупната преценка на всички
събрани по делото и обсъдени подробно по-горе доказателства се установява, че
ответникът не би могъл да придобие процесните имоти към датата на съставяне на нотариалния акт по
обстоятелствена проверка от 08.03.2018 година. Не е установено той да е
установил фактическа власт върху тези имоти и да я е упражнявал непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на поне десет години до посочената дата с
намерение да ги свои, за да се приеме, че
е станал техен собственик по давностно владение. Доказателствата сочат, че през този
период ищците и техните правоприемници
по обявените за относително недействителни
по реда на чл. 647 от ТЗ сделки покупко-продажби са демонстрирали собственическите си права
върху имотите. Освен това по делото са събрани категорични доказателства, че
дори ответникът да е установил владение върху имотите, са извършени действия по
принудително изпълнение върху имотите,
които прекъсват придобивната давност съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД,
като от прекъсването през 2015 и 2016 година до 2018 година не е изтекла
предвидената в закона десет годишна придобивна давност.
По тези съображения съдът намира,
че следва да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
иска по чл. 108 от ЗС и следва да постанови ново по същество, с което да приеме
за установено, че ищците са собственици на процесните имоти и да осъди ответника да ги
върне в масата на несъстоятелността. Следва да бъде уважен и имащия акцесорен
характер иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК иск
за отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който
ответникът се легитимира като собственик.
По иска по чл. 59 от ЗЗД съдът
намира следното:
Със събраните по делото
доказателства са установени предпоставките, свързани с основателността на този
иск. Ответникът не оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че в периода
от началото на месец октомври 2016
година до края на месец февруари 2018 година се намира във владение на
процесните постройки, както и че обработва поземления имот. Такива са и показанията
на разпитаните свидетели, касаещи
периода през последните две – три години. Упражнявайки
неоснователно владение върху имотите, които принадлежат към масата на
несъстоятелност на събирателното дружество и двамата неограничено отговорни
съдружници, през исковия период от
октомври 2016 година до края на февруари 2018 година, ответникът дължи
обезщетение за неоснователно
обогатяване по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, без
да е необходима покана за това. Дължимото обезщетение се съизмерява с наема,
който би се дължал за тези имоти, в каквато насока е трайната и непротиворечива съдебна практика. За размера на дължимото обезщетение по делото
са изслушани две съдебно-икономически експертизи. Съдът с решението си ще
възприеме посочените размери на обезщетение във втората съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице М.М., която е компетентна, описани са
подробно използваните методи за определяне на наемната цена и съобразено е състоянието на процесните имоти. Неоснователни са доводите на ищците,
представлявани от синдика, че неправилно
в заключението не е определено обезщетение за ползването на едната от сградите
- К. със стая за гледачи. Вещото лице е
посочило, че става дума за изцяло неизползваем обект поради това, че покривът е
срутен. При това състояние на К.а, респ. при невъзможността той да бъде ползван,
не следва да се присъжда обезщетение, доколкото такова се дължи само за ползване на недвижимия имот без основание.
Неоснователно е и оплакването, че неправилно вещото лице е намалило наема на
поземления имот с 1/3. Вещото лице е обяснило, че става дума за имот, който се
намира в близост до канал, поради което често се наводнява. Това е причината за
намаляване на дължимия пазарен наем с 1/3,
като съдът възприема заключението в тази му част за обосновано.
По изложените съображения съдът
намира, че следва да уважи иска по чл. 59 от ЗЗД в посочения от вещото лице
размер от общо 4071,63 , от които 3512,20 лева обезщетение за стопанските
сгради – краварници и 559,43лва обезщетение за поземления имот, за периода от
началото на месец октомври 2016 година до края на месец февруари 2018 година.
Върху сумата от 4071,63 лева, дължима от
ответника в полза на масата на
несъстоятелността, следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
исковата молба – 22.03.2018 година до окончателното ѝ изплащане.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.
59 от ЗЗД до размера на 4071,63 лева ведно със законната лихва от 22.03.2018
година следва да бъде отменено и следва да се постанови ново по същество, с
което искът се уважи до този размер. В останалата част решението по иска по чл.
59 от ЗЗД следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва да
бъде изменено първоинстанционното решение и в частта за присъдените такси и
разноски по делото.
Предявените искове са два. Искът
по чл. 108 от ЗС е с обща цена 30055,10 лева, определена според данъчните
оценки на четирите имота и е основателен. Вторият иск по чл. 59 от ЗЗД е с обща
цена от 40 000 лева и е частично основателен до размера на 4071,63
лева. Дължимата държавна такса по първия
иск е 300,55 лева и следва да бъде заплатена изцяло от ответника Д.Д.. Той
дължи и 4% държавна такса върху сумата от 4071,63 лева, или 162,86 лева. От
общо дължимата държавна такса от 1900,55 лева Д.Д. следва да бъде осъден да
заплати 463,41 лева. Първоинстанционното решение, с което държавната такса
в този размер е присъдена в тежест на
масата на несъстоятелността следва да се отмени / над размера от 1437,14 лева
до 1900,55 лева/.
Направените разноски от страните
пред първата инстанция за експертизи са
следните:
От ищците за сметка на масата на
несъстоятелността е заплатена сумата от 450 лева за съдебно-икономическата
експертиза, която има отношение към иска по чл. 59 от ЗЗД. От своя страна
ответникът е заплатил 500 лева за повторната СИЕ, която също има отношение към
иска по чл. 59 от ЗЗД. Съобразно отхвърлената част по този иск ищците дължат на ответника сумата
от 449,10 лева разноски за експертизи. От своя страна ответникът дължи на
ищците сумата от 45,80 лева за СИЕ.
Разноските за
съдебно-техническата експертиза, която има отношение към иска по чл. 108 от ЗС
са 300 лева и са заплатени изцяло от ищците, като с оглед изхода на спора
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Или общият размер на
разноските, които ответникът дължи за първоинстанционното производство, е
345,80 лева.
Следва да се посочи, че в списъка
по чл. 80 от ГПК ответникът е вписал като направени от него разноски за вещи
лица сумата от 550 лева, посочвайки вносна бележка от 11.07.2018 година. Тази
вносна бележка е на стр. 249 от първоинстанционното дело и от нея е видно, че
вносител е не ответника, а СД „А.“ /н./. Доколкото сумата е заплатена от масата
на несъстоятелността, а не е внесена от ответника, той няма право да я
претендира като разноски за производството.
Пред първата инстанция ответникът
е заплатил на процесуалния си представител общо адвокатско възнаграждение в
размер на 6000 лева, от които 1000 лева е ДДС. Направено е възражение за
неговата прекомерност на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК. Предявените искове са два. Единият е с цена
30055,10 лева. По него минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 1431, 65 лева без ДДС, или 1717,98 лева с ДДС. По
иска по чл. 59 от ЗЗД минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №*30 лева без ДДС, или 2076 лева с ДДС. В договора за правна помощ не са разграничени възнагражденията по двата
иска, поради което съдът приема, че те са договорени по равно – по 3000 лева.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото по всеки един от двата
иска и посочените по-горе минимални възнаграждения, съдът намира, че следва да уважи възражението за прекомерност до по
2500 лева адвокатско възнаграждение по
всеки един от двата иска с включено ДДС. Доколкото първия иск е изцяло
основателен, ищците не дължат адвокатско възнаграждение по него, а по втория
съобразно отхвърлената част дължат такова в размер на 2245,52 лева адвокатско
възнаграждение. Заедно с дължимите разноски от 449,10 лева за вещи лица, общата
сума, която се дължи на ответника от
масата на несъстоятелността като разноски за първата инстанция, е 2694,62 лева.
Първоинстанционното решение, в частта, с която на ответника са присъдени
разноски над размера от 2694,62 лева до 4550 лева следва да бъде отменено.
Що се отнася до дължимите такси и
разноски за производството пред въззивната инстанция, съдът намира следното:
С оглед основателността на иска
по чл. 108 от ЗС и частичната основателност на иска по чл. 59 от ЗЗД ответникът Д.Д. следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 231,70 лева. Жалбоподателят не е направил
разноски. Разноските на ответника са 2400 лева
с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе съображения съдът
намира, че адвокатското възнаграждение е заплатено по равно по двата иска – по
1200 лева, което е под минималните размери съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Съобразно
частичната неоснователност на иска по
чл. 59 от ЗЗД в полза на ответника Д.Д.
следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция за сметка на масата
на несъстоятелността в размер на 1077,85 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 405 от 05.08.2019 година, постановено по т. дело №*5/2018 година по описа на
Окръжен съд – С., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
1.в частта, с
която са отхвърлени предявените искове от СД „А.“ /в несъстоятелност/, ЕИК ***, ведно с
неограничено отговорните съдружници в събирателното дружеството В.С.Т.,
ЕГН **********, и А.Т.Т., ЕГН **********, чрез синдика Е.Н.П., против Д.И.Д. ***, за
признаване за установено срещу Д.И.Д., че собственици на 1. стопанска сграда / К./ с идентификатор ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със Заповед
РД-18-770/27.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с площ на сградата 1541 кв. м., построена
през 1986 г. - търпима съгласно §
16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, с предназначение
селскостопанска сграда, са А.Т.Т. и В.С.Т.,
както и че собственик на 2. стопанска сграда / К./ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със Заповед
РД-18-770/27.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, с площ на сградата 525 кв. м., брой етажи - един,
построена през 1985г. - търпима съгласно § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с
предназначение: селскостопанска сграда;
3. на стопанска сграда / К./ с
идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ.
Р., одобрени със Заповед РД-18-770/27.11.2017 г. на изпълнителния директор на
АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на сградата 530
кв. м., брой етажи - един, построена през 1985 г. - търпима съгласно § 127 ал. 1 от ПР на ЗУТ, с предназначение:
селскостопанска сграда и на 4. поземлен
имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със
Заповед РД-18-770/27.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „Г.“, с площ от 17243 кв. м. съгласно скица №***/20.02.2018 г. на
СГКК С., с номер по предходен план № 1***,
категория на земята при неполивни условия - пета, с трайно предназначение на територията -
земеделска, с начин на трайно ползване - нива; при граници и съседи на имота:
имот с идентификатор ***12; имот с идентификатор ***22; имот с идентификатор ***16;
имот с идентификатор ***14; имот с идентификатор ***28, е СД „А.“
/в несъстоятелност/, както и за осъждане на Д.И.Д. да предаде в масата на
несъстоятелността на СД „А.“ /в несъстоятелност/ описаните имоти;
2. в частта, с
която е отхвърлен предявения иск от СД „А.“ /в несъстоятелност/, ведно с неограничено
отговорните съдружници в събирателното
дружеството В.С.Т. и А.Т.Т. против Д.И.Д. за осъждане на Д.И.Д. да заплати в
полза на масата на несъстоятелността на
СД „А.“ / в несъстоятелност/ сумата от 4071,63 лв. - обезщетение за
неоснователно обогатяване за сметка на масата на несъстоятелността чрез
ползване на гореописаните имоти в периода от
месец октомври 2016 г. до месец
февруари 2018 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху
исковата сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното плащане;
3.в частта, с
която е осъдено СД „А.“
/в несъстоятелност/, ЕИК ***, ведно с неограничено отговорните съдружници в събирателното дружеството В.С.Т.
и А.Т.Т. да заплатят от масата по несъстоятелност по сметка на Окръжен съд –С.
сумата от 463,41 лева държавна такса,
представляваща разликата между дължимата държавна такса от 1437,14 лева до
присъдената такава от 1900,55 лева по двата иска;
4. в частта, с която е осъдено СД „А.“
/в несъстоятелност/, ведно с неограничено отговорните съдружници В.С.Т. и А.Т.Т. да заплатят на Д.И.Д.
сумата над 2694,62 лева до 4550 лева
разноски за производството по делото пред първата инстанция,
ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.И.Д., ЕГН **********, че неограничено отговорните съдружници В.С.Т.,
ЕГН **********, и А.Т.Т., ЕГН **********, в СД „А.“
/в несъстоятелност/, ЕИК ***, са
собственици на следния недвижим имот: стопанска
сграда / К./ с идентификатор ***по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със
Заповед РД-18-770/27.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на сградата 1541 кв. м., построена
през 1986 г. - търпима съгласно §
16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, с предназначение
селскостопанска сграда, и ОСЪЖДА
Д.И.Д. да предаде в масата на несъстоятелността на СД „А.“
/н./ и неограничено отговорните съдружници В.С.Т. и А.Т.Т. описания имот.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.И.Д., ЕГН **********, че
СД „А.“ /в несъстоятелност/, ЕИК ***, е собственик на следните недвижими имоти: стопанска сграда / К./ с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със Заповед
РД-18-770/27.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с площ на сградата 525 кв. м., брой етажи -
един, построена през 1985г. - търпима съгласно § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с
предназначение: селскостопанска
сграда; стопанска
сграда / К./ с идентификатор ***по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със
Заповед РД-18-770/27.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на сградата 530 кв. м., брой етажи
- един, построена през 1985 г. - търпима съгласно § 127 ал. 1 от ПР на ЗУТ, с предназначение:
селскостопанска сграда и поземлен
имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. Р., одобрени със
Заповед РД-18-770/27.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „Г.“, с площ от 17243 кв. м. съгласно скица №***/20.02.2018 г. на
СГКК С., с номер по предходен план № 1***,
категория на земята при неполивни условия - пета, с трайно предназначение на територията -
земеделска, с начин на трайно ползване - нива; при граници и съседи на имота:
имот с идентификатор ***12; имот с идентификатор ***22; имот с идентификатор ***16;
имот с идентификатор ***14; имот с идентификатор ***28 и ОСЪЖДА Д.И.Д. да предаде в масата на несъстоятелността на СД „А.“
/н./ и неограничено отговорните съдружници В.С.Т. и А.Т.Т. описаните имоти.
ОТМЕНЯ
на
основание чл. 537 ал. 2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка №**том първи рег. №**
дело №** от 2018 година от 08.03.2018 година на Нотариус Г.Д.с рег. ***в РНК с
район на действие Районен съд – Р..
ОСЪЖДА
Д.И.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на масата
на несъстоятелността на СД „А.“ / в
несъстоятелност/ ведно с неограничено отговорните съдружници В.С.Т. и А.Т.Т. сумата от 4071,63 лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване
чрез ползване на гореописаните имоти в периода от месец октомври 2016 г. до месец февруари 2018 г. включително, ведно със
законната лихва за забава върху исковата сума от 22.03.2018 година - датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№*05 от 05.08.2019 година, постановено по т. дело №*5/2018 година по описа на
Окръжен съд – С. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА
Д.И.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на масата
на несъстоятелността на СД „А.“ / в
несъстоятелност/ ведно с неограничено отговорните съдружници В.С.Т. и А.Т.Т. направени по делото разноски пред първата
инстанция съобразно с уважената част от исковете в общ размер на 345,80 лева.
ОСЪЖДА
Д.И.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
463,41 лева за производството пред първата инстанция и държавна такса в размер
на 231,70 лева за производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
СД
„А.“ /в несъстоятелност/, ведно с
неограничено отговорните съдружници В.С.Т.
и А.Т.Т. да заплатят на Д.И.Д. сумата от
1077,85 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за производството
пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
СД „А.“
/в несъстоятелност/, ЕИК ***, ведно с неограничено отговорните съдружници в събирателното дружеството В.С.Т.
и А.Т.Т. да заплатят от масата по несъстоятелност в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса за производството пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 718,57 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.