№ 1370
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501470 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 24.03.2023г по гр.д. № 1307/2021г СГС, ГО, І-18 състав е осъдил
ЗД Бул инс АД да заплати на К. А. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000лв и за имуществени вреди в размер на 4727.06лв, които вреди са претърпени от
ПТП настъпило на 02.05.2019г , причинено от водач, застраховал своята ГО при
ответника , на осн. чл.432,ал.1 от КЗ. Съдът е отхвърлил предявените искове
съответно за сумите до 75 000 лв и 5280лв. Съдът е приел, че по делото не се
установява съпричиняване на деликта или увреждането от страна на ищеца. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
С определение от 19.06.2023г по същото дело СГС е оставил без уважение
искането на ищеца К. Р. за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, като е посочил, че съдът е намалил претендираното от процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение спрямо минималният размер по
НМРАВ.
Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната си част като необжалвано,
1
както и в отхвърлителната част по отношение на обезщетението за имуществени
вреди.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К. Р., представляван от адв.
Х., в отхвърлителната част на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че съдът
неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е несправедливо и
не са съобразени всички предпоставки за определяне размера на обезщетението. Ето
защо, моли апелативния съд , след като съобрази установените болки и страдания,
претърпени от ищеца, да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в
обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди изцяло.
Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗД „Бул инс”АД депозира писмен
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че решението на СГС е
правилно и законосъобразно , а определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди- справедлив и съобразен с вредите на ищеца.
Ищецът обжалва с частна жалба и постановеното определение от 19.06.2023г като
моли молбата по чл.238 от ГПК да бъде уважена. Поддържа, че не са налице основания
за уважаване на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
В о.с.з. въззивникът К. Р. се представлява от адв. Х., която заявява, че поддържа
въззивната и частната жалба, моли същите да бъдат уважени. Поддържа, че при ищеца
има допълнително влошаване на здравето в причинна връзка с процесното ПТП, което
е основание да бъде завишен размера на присъденото обезщетение. Претендира
разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението, претендирано от застрахователя.
Въззиваемата страна ЗД Бул инс АД се представлява в о.с.з. от адв. И., която
моли решението на СГС да бъде потвърдено. Възразява, че ищецът е възстановен след
ПТП, че твърдяното влошаване на здравето на ищеца се намира в косвена връзка с
процесното ПТП. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80
от ГПК Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от
застрахователя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
2
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила за
обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 40 000лв / се установяват със
сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е
установено по обвързващ начин, че ЗД Бул инс АД дължи на ищеца заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 02.05.2019г
от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” ,
сключена с ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД. Пред настоящата инстанция
въззиваемата страна не поддържа възражението си за съпричиняване и не обжалва
изводите на пъровинстанционния съд за липса такова.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
3
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
36години.
Видно от приетата в о.с.з. на 24.03.2022г СМЕ изготвена от в.л. д-р Б. вследствие
на ПТП ищецът е претърпял голяма разкъсно –контузна рана на дясно коляно,
разкъсване на собствено сухожилие на дясно колянно капаче, контузия на сухожилието
на четириглав мускул на дясно бедро, фрактура-откъс от хрущяла на външен кондил на
дясна бедрена кост, фрактура на тялото на гръдната кост и малка разкъсно-контузна
рана на долна устна. Вещото лице установява, че ищецът е претърпял операция за
възстановяване на разкъсаното сухожилие. Ищецът е носил имобилизация за срок 45-
60дни и в продължение на 2 месеца му е било забранено да стъпва на крака си. Според
вещото лице общия възстановителен период при ищеца е приключил за около 3 месеца.
През този период според вещото лице ищецът е изпитвал интензивни болки през
първите 30дни и около 3-4 седмици по време на началната рехабилитация.
По делото е изслушана в о.с.з. на 09.03.2023г допълнителна СМЕ, изготвена от
в.л. д-р К., ортопед- травматолог, който дава същото заключение относно
претърпените от ищеца травми. Сочи, че по делото, от медицинската документация, се
установява безпротиворечиво, че ищецът е претърпял прясна, открита , травматична
руптура на собствен пателарен лигамент, тъй като е осъществено първично
възстановяване на връзката на разкъсаните краища. Вещото лице разяснява, че от
медицинска гледна точка всички увреждания на коляното на ищеца се приемат за една
комплексна травма. Според вещото лице болките и страданията на ищеца са били най-
силни в периода между настъпването на гореописаните травматични увреди и
предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен и възстановителен
период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет. Според
експерта , като се има предвид вида на избраната оперативна техника за лечение
на руптурата на собственото пателарно сухожилие пълно зарастване на същото може
да се очаква до края на третия постоперативен месец, а ищецът е следвало да щади
движенията на дясната коленна става за срок от 40-45 дни. Съответно- фрактурите на
гръдната кост са лекувани консервативно, което включва ограничение в двигателната
активност, преобладаващ постелен режим, болкоуспокояващи и медикаменти,
предотвратяващи болезнените мускулни спазми. Според вещото лице очакваните
срокове за зарастване на този тип счупвания са от порядъка на 35-40 дни, а пълно
възстановяване с възвръщане към нормални физически натоварвания на гръдния кош
4
се достига за два до три месеца след настъпване на травмата. Разкъсно-контузната рана
в областта на долната устна на ищеца е повърхностна увреда чието зарастване
понякога може да остави видим белег на кожата. Според вещото лице периодът за
възстановяване от тези увреди е в рамките на 14 до 21 дни.Вещото лице сочи
усложнения, които могат да се очакват при травматичната руптура на собствен
пателарен лигамент- скованост на коляна става, реруптура, постоперативна инфекция,
атрофия на четириглав бедрен мускул, развитие на постравматична артроза на колянна
става. Вещото лице сочи, че към момента на клиничния преглед за изготвяне на
експертизата ищецът е в добро общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран за
време, място и собствена личност, със самостоятелна походка, без накуцване и без
помощни средства.Сочи, че пълното клякане е ограничено до 90° в дясното коляно. В
областта на долната устна се наблюдава белег, както и по предната повърхност на
дясна колянна става. Сочи, че не се отчита хипотрофия на мускулатурата на дясното
бедро и подбедрица . Вещото лице сочи още, че травмите не са станали причина
ищецът да сменя работата си. Според вещото лице ищецът се оплаква от поносими
ежедневни болки в дясното коляно. Вещото лице сочи още, че при изследвания на
ищеца на 24.01.2023г са констатирани данни за развитие на посттравматични
дегенеративни изменения в областта на дясната коленна става, от които може да се
заключи, че състоянието на същата е увредено необратимо и никога няма да се
възстанови до нормата, в която е било преди настъпването на ПТП.
В о.с.з. на 09.03.2023г вещото лице допълва, че развиващата се при ищеца в
увреденото коляно артроза е преждевременно проявила се, с оглед възрастта му и
необратима като процес. Сочи,че медиалния менискус в коляното на ищеца не си е на
мястото, изместен е в страни, поради което ищецът изпитва болка
В о.с.з. на 24.03.2022г е изслушан свидетелят П. , която установява, че живее с
ищеца и според която след ПТП ищецът изпитвал силни болки в гърдите, не можел да
се изправи до седнало положение. Установява, че след операцията за въстановяване на
сухожилието ищецът изпитвал силни болки, които не са се повлиявали от
обезболяващи. Установява, че след изписването му от болница ищецът се нуждаел от
помощни средства, както и чужда помощ в ежедневието си. Променил се начинът му
на живот , престанал да спортува. Според свидетелката ищецът се изморява лесно при
ходене. И към момента, според свидетелката , въпреки изминалото време, той още не
се е възстановил напълно.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал , не се
опровергават от изслушаната СМЕ и свидетелят описва лично възприети от като
очевидец факти.
Пред настоящата инстанция въззивникът- ищец представя доказателства-
5
медицинска документация, за разчитането на която е назначена нова СМЕ.
В о.с.з. на 16.11.2023г е изслушано допълнително заключение на в.л. К., който
установява, че ищецът е претърпял ново оперативно лечение поради установена
руптура на задния рог на медиалния менискус. Според вещото лице това е нова
травматична увреда, ненаблюдавана при предходните изследвания на ищеца. Според
вещото лице тази травма е в косвена връзка с процесното ПТП, тъй като се проявява в
по-късен момент, но е свързана с травми, описани в предходната експертиза , а
именно стесняване на медиалното ставно пространство и екструзия на медиален
менискус. Според вещото лице особено екструзията на медуалния менискус получена
в резултат на стесняването на медиалното ставно пространство и притискането на
менискуса между бедрената кост и големия пищял са основни предпоставки за руптура
на метискуса. Според вещото лице при прегледа през м.09.2023г се потвърждават и
развиващите се артрозни промени в дясната колянна става на ищеца. Вещото лице
отново дава категорично заключание, че е невъзможно да настъпи пълно
функционално възстановяване на увредената става на ищеца, че веднъж стартирал
процеса на артроза е необратим и може само да бъде забавен. Вещото лице установява,
че проведената на 28.09.2023г операция може да намали болката в разкусания
менискус, но няма отношение към останалите източници на болка в коляното
оформящи картината на по- ранно развиваща се в коляното гонартроза, характерна
иначе за третата възраст. При извършения преглед на ищеца вещото лице е
констатирало, че болките му след операцията са намалели, че ищецът не е сменил
трудовата си дейност. Установява, че пълното клякане при ищеца е ограничено до 110
градуса поради болка в дясното коляно. При ищеца е налице вече и обемна разлика в
мускулатурите на двете бедра, като лявото е с 2 см по-обемно.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че през м.01.2023г при ищеца е констатирана
миграция на менискуса, но няма увреди на самия менискус. Увредата, от която
ищецът е претърпял операция през м.09.2023г се е проявила в по-късен момент, най –
вероятно вследстиве на това, че менискусът не е на мястото си. Вещото лице уточнява
още, че с оглед травмата получена от ищеца при ПТП е нормално и обяснимо да
настъпват такива изменения в коляното дори и 4 години след ПТП и след като
менискусът е напуснал своето нормално място, той търпи увреди. Вещото лице
уточнява още, че скъсване на менискус може да настъпи от всякакъв инцидент.
Уточннява, че е употребил израза „косвена връзка” между скъсания менискус и ПТП
поради това, че след ПТП не се установява такова разкъсване, а само изместване на
менискуса. Няма допълнителни фактори, освен ПТП за проявлението на тази травма.
Съгласно чл. 51 , ал.2 от ЗЗД увреждащото лице носи имуществена отговорност
за всички вреди, които деликтът е причинил и които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Т.е. условието , което законът въвежда за обезщетяване на
вредите на деликтно основание, е те да са пряка и непосредствена последица от
6
увреждането. Няма значение това, кога вредите са се проявили. Границите на
отговорността на увреждащото лице се определят от наличието на причинноследствена
връзка между деликта и увреждането, поради което увреждащото лице дължи
обезщетение за всички вреди, независимо кога са се проявили във времето, ако те се
намират в причинноследствена връзка с деликта. По същият начин отговаря към
увреденото лице и застрахователят на гражданската отговорност на увреждащото лице.
В исковата си молба ищецът е заявил искане да бъде обезщетен за травмите, които
претърпява следствие на ПТП в дясното си коляно. В хода на процеса се проявява нова
травма, зае която се твърди, че е вследствие на уврежданията, описани и в ИМ и в
причинна връзка с ПТП. Твърди се травмата да е вследствие на развитие на
първоначално установените увреди в коляното на ищеца.
Ето защо, в настоящият случай съдебният състав намира, че по делото следва да
се обсъди причинноследствената връзка между скъсването на менискуса на ищеца и
процесното ПТП и при наличие на такава да обезщети ищеца за претърпените
неимуществени вреди и предвид това заболяване.
Причинната връзка търси обусловеността на един факт или явление от друг факт
или явление. В случая съдът следва да провери дали процесното ПТП е закономерно
необходимо условие за настъпване на увреждането на ищеца- скъсване на менискус и
дали вредата би настъпила и без процесното ПТП. Според правната теория ако
причината за една вреда е онова човешко действие, от което тя следва закономерно, по
силата на безусловно необходима връзка на обективна последователност, то тогава
вредата е пряка и е налице причинна връзка между действие и вреда. За да е налице
причинна връзка следва вредата се дължи на вредоносното действие, дори и да не е
непосредствено следствие на вредоносното действие.Това , което трябва да се съобрази
е дали, ако вредоносното поведение се изключи , би настъпила вредата.
В случая категорично се установява, че макар и проявена четири години по- късно
вредата – руптура на задния рог на медиалния менискус на дясното коляно на ищеца се
намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Както уточнява
вещото лице в своето заключение прието в о.с.з. на 16.11.2023г и устно в зала при
процесното ПТП ищецът е претърпял травма на коляното, която е първопричина за
увреждането на менискуса- руптура на заден рог, поради която руптура ищецът е
търпял болки и операция през м.09.2023г. Вещото лице е изяснило, че още м.01.2023г
при прегледа на ищеца е констатирано стесняване на медиалното ставно
пространство и екструзия на медиален менискус, което е довело да сега установената и
оперирана руптура. Установява се, че процесното ПТП е необходимото условие за
проявление на руптурата на менискуса на дясно коляно на ищеца сега. Според
заключението на вещото лице ако не беше настъпило процесното ПТП измененията в
коляното на ищеца не биха настъпили в тази му възраст, а част от тях евентуално биха
7
се проявили на по-зрели години. От изложеното според съдебният състав следва
категоричен извод, че е налице пряка причинно следствена връзка между ПТП и
скъсването на менискуса на дясно коляно на ищеца , оперирано м.09.2023г. Това е
травма, която е логична последица от деликта, настъпила е като резултат от този
деликт и съответно подлежи на обезщетяване от увреждащото лице или от неговия
застраховател.
С оглед така установените претърпени неимуществени вреди, като съобрази
претърпените от ищеца травми – комплексна травма на коляното, изразяваща се в
кожна рана, разкъсване на сухожилие на колянно капаче, контузия на сухожилие на
четириглав бедрен мускул, откъс от хрущял на външен кондил на бедрена кост,
руптура на заден рог на менискус, както и една фракрута на гръдна кост и рана на
долна устна, като съобрази претърпените две операции, интензивните болки в първите
дни след нараняванията, след операциите и при рехабилитациите, като съобрази още
необходимостта на ищеца от помощ в ежедневието в дните на възстановяването си-
около 45-60дни, продължаващият и понастоящем възстановителен период, прогнозата
за необратимост на процесите, стартирали с травмата в коляното на ищеца артроза и
гонартроза, установената от свидетеля промяна в начина на живот на ищеца-
невъзможността за активно движение и шофиране за по-дълъг период от време, като
съобрази още наличието на белези по лицето и коляното на ищеца, които са видими от
околните и притеснителни за ищеца съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 60
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на вредата- м.05.2019г
, както и стандарта на живот в страната към този момент, доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 60 000лв, а над тази сума- отхвърлен като неоснователен.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава, която
СГС е приел за дължима от 28.07.2020г и срещу който извод на съда няма въззивни
оплакавния.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 40 000лв до 60 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от 28.07.2020г. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
8
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, е постъпила частна жалба.
Частната жалба е депозирана от ищеца против произнасянето на СГС, с което е
отказано да се възложат върху застрахователя направените от ищеца разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Пред първата инстанция ищецът е доказал направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000лв, при минимален размер на възнаграждението
според чл.7,ал.2 от НМРАВ, в редакцията към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, в размер на 3200лв. Така заплатеният адвокатски хонорар
съдът счита, че не е прекомерен. По делото са проведени 4 открити съдебни заседания,
събирани и обсъждани са множество доказателства, всеки елемент от
правопораждащият фактически състав е бил предмет на доказване- по делото няма
установени факти с присъда или решение. Защитата на ищеца е упражнявана активно,
във всички съдебни заседания. При така изложеното съдът намира, че заплатеното от
ищеца възнаграждение за един адвокат е справедливо , а не е прекомерно.
Възражението на застрахователя за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение от ищеца е неоснователно.
Предвид изложеното съдебният състав намира, че частната жалба е основателна, а
определението на СГС от 19.06.2023г е неправилно и следва да бъде отменено, като
решението по делото на СГС следва да бъде изменено в частта за разноските.
Ищецът пред СГС е доказал разноски от 8361лв, с оглед изхода от спора на ищеца
се дължат разноски от още 2528.56лв, до общо дължимия се размер при така уважения
иск от 6741.19лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищеца е осъден да
заплати на ответника разноски за сумата над 774.94лв.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски.
Ищецът- въззивник доказва реално направени разноски , съобразно списъка по
чл.80 от ГПК в размер на 4371.18лв. Направеното възражение от застрахователя за
прекомерност на претендираните разноски, заплатени като адвокатско възнаграждение,
е неоснователно. Ищецът- въззивник доказва реално заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3450лв, колкото е минималният размер на адвокатското
възнаграждение при материален интерес от 35 000лв съгласно разпоредбата на
чл.7,ал.2 от НМРАВ в редакцията към момента на сключване на договора за правна
защита от 28.04.2023г. При изхода от спора при така доказаните разноски по делото
9
върху ответника следва да се възложи заплащането на 2497.82лв разноски по делото.
Застрахователят претендира разноски в размер на 4620лв. Въззивникът прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно.
Както беше посочено по-горе минималният размер на адвокатското възнаграждение
при обжалваем интерес от 35 000лв възлиза на сумата от 3450лв, съобразно
разпоредбата на чл.7,ал.2 от НМРАВ. По делото са проведени пред настоящата
инстанция две съдебни заседания, събирани и обсъждани са нови доказателства по
делото и справедливият размер на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата
и правна сложност на делото съдът приема, че е в размер на 4000лв. С оглед изхода от
спора от тези 4 000лв върху ищеца следва да бъде възложена сумата от 1714.29лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260523 от 24.03.2023г , постановено по гр.д. №
1307/2021 на Софийски градски съд , ГО, І-18 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от К. А. Р. против ЗД Бул инсАД за сумата от 40 000лв до 60 000лв-
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта , с която К. А. Р.
е осъден да заплати разноски по делото за сумата над 774.94лв, както и
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 263826 от 19.06.2023г и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати на К. А. Р. с ЕГН
********** сумата от още 20 000лв, представляващи разликата между присъдените
40 000лв и дължимите се 60 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 02.05.2019г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.07.2020г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260523 от 24.03.2023г , постановено по гр.д. №
1307/2021 на Софийски градски съд , ГО, І-18състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати на К. А. Р. с ЕГН
********** сумата от 5026.01лв- съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78,ал.1 вр.
чл.81 от ГПК.
ОСЪЖДА К. А. Р. с ЕГН ********** да заплати на ЗД Бул инс АД с ЕИК
********* сумата от 1714.29лв- разноски, направени пред настоящата инстанция, на
осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
10
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11