Решение по дело №14029/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4978
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Димитринка Иванова Костадинова- Младенова
Дело: 20191100514029
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                       гр. София, 29.07.2020 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                              Мл. съдия Димитринка Костадинова

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитринка Костадинова в.гр.дело № 14029 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 180565 от 30.07.2019 год., постановено по гр. дело № 61141/2018 год. по описа на СРС, ГО, 75 състав, ответниците Р.Д.Т. и И.Г.Т. са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.“ ЕАД  на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД пр. 1 от ЗЗД във вр.с чл. 149 от ЗЕ както следва: ответникът Р.Д.Т. сумата от 644.12 лв., представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода м. 10.2015г. до 30.04.2016г. , сумата от 13.75 лева, представляваща такса за отчитане на уреди за разпределение  на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.09.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 400.51 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015г. до 08.08.2018г.; ответникът  И.Г.Т. сумата от 644.12 лв., представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода м. 10.2015г. до 30.04.2016г. , сумата от 13.75 лева, представляваща такса за отчитане на уреди за разпределение  на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.09.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 400.51 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015г. до 08.08.2018г. Дължимите суми от двамата ответници са за топлоснабдяван имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, по ул. „********.  Ответниците са осъдени да заплатят на основание чл. 78 ГПК направените от ищеца деловодни разноски в производството.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“  ООД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове за мораторна лихва в размер по 400.51 лв. и за такса за дялово разпределение, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от двамата ответници И.Г.Т. и Р.Д.Т., чрез пълномощника им адв. Р.А. от САК. Жалбоподателите поддържат, че вземането на ищеца за мораторни лихви е недължимо, като начислено и претендирано по реда на нищожна правна норма. Сочи, че с клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия на дружеството – ищец е регламентиран падежът за изпълнение на задължение за заплащане на стойността на топлинна енергия. Според въззивника тези клаузи са нищожни като противоречащи на чл. 146, ал. 2 пр. 1 от Закона за защита на потребителите.  В условията на евентуалност  въвежда довод, че присъдените суми за мораторнии лихви за периода  преди месец септември 2015г. са погасени по давност. Оспорва и дължимостта на присъдените суми за дялово разпределение.  Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и прави възражение за прекомерност за претендираните от въззиваемата страна разноски.

С допълнителна молба вх. № 64072 от 03.07.2020г. моли съда да отмени посоченото решение в обжалваната част за дължимост на мораторни лихви като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност моли съда да го отмени само в частта по 272.95 лв. за всеки ответник поотделно, което предствлява мораторна лихва за част от главница  от 1893.66 лв. погасена по давност за период от 15.09.2015г. до 08.08.2018г., като погасена по давност.

 Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и прави възражение за прекомерност за претендираните от въззивника разноски.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба на ответника.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД  вр. с чл. 149  от ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но частично неправилно.

 Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, че ответниците Р.Д.Т. и И.Г.Т. са собственици на процесния имот – представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, по ул. „********, видно от нотариален акт за собственост на жилище, построено върху държавна земя в ЖСК „Прокатчик“ , трета извънградка част на глад София № 111, том 22, дело № 2865/1983г. по описа на Софийски нотариус. Същите са включени в списъка за дялово разпределение в сградата, представляващ неразделна част от договорите с ищеца, който е подписан от ответника И.Г.Т.. С отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК въззивниците признават, че са титуляри на абонатен номер 124941. Заявяват, че не оспорват приложеното от ищеца извлечение от сметки за посочения абонатен номер, като същевременно не оспорват размера на начислената топлинна енергия за периода и счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия.  Предвид изложеното следва да се приеме, че същите се явяват потребител  на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 /отм./ от ДР на ЗЕ.

Основният спорен въпрос между страните по същество във въззивното производство е свързан с това дали ответниците са в забава по отношение на задълженията си за стойността на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2015г. до 08.08.2018г.  и дали дължат заплащане на извършената услуга дялово разпределение. При преценка основателността на исковата претенция в тази част следва да се  даде отговор на въпроса това дали ответниците са в забава по отношение на задълженията си за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия.

Ищецът твърди, че ответниците дължат стойността на доставената топлинна енергия  за периода от 01.05.2015г.- 30.04.2016г.  Съгласно действалите към този момент Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. 

Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

В разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че въззивниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия /представените констативни протоколи не установяват по несъмнен и категоричен начин подобно обстоятелство – чл. 154, ал. 1 ГПК/, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд счита, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна.

Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата по 272.95 лв. за всеки един от въззивниците, която претенция подлежи на отхвърляне.

Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за недължимост на сумите за дялово разпределение. Въззивниците обжалват частта на първоинстанционното решение, с което са осъдени да заплатят по 13.75 лв., представляваща стойност на такса за отчитане на уреди за разпределяне на топлинна енергия. След като разгледа наведените в жалбата основания въззивната инстанция намира твърдението за неоснователно.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Според нормативната уредба действаща в процесния период, дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от  топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна уредба към момента на сключването на договора от м. 31.07.2002г. между етажните собственици на процесната сграда и „Б.Б.“ ООД.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В процесния случай въззивният съд счита, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена, а нейната стойност за периода от м. 07.2015 год. до м.април 2017 год. възлиза на 13.75 лв. на всеки един от въззвниците, който извод следва от съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а и стойността на  услугата не е  оспорена от ответниците, настоящият състав намира искът за главницата за такса дялово разпределение за основателен в пълния му претендиран размер, а въззивната жалба в тази част се явява неоснователна.

           Предвид изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция и установената частична неоснователност на исковата претенция за мораторна лихва, то съдът следва да преизчисли повторно отговорността за разноските съразмерно на уважената част от исковата претенция.

            По отношение на разноските в производството пред СРС:

На ищеца „Т.С.“ се полагат разноски за държавна такса в размер на 277.28лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Общият размер на разноските в първоинстанционнното производство възлиза на 377.28лв. Използвайки общото тройно правило, с оглед на общия размер на материалния интерес на предявените искови претенции за главница и лихва за сумата от 4017.93 лв.  и предвид основателността на иска за главница и на частичната основателност за лихвата за уважен материален интерес в общия размер от 1570.80 лв. на ищеца се дължат съразмерно на исковото производство разноски за сумата от 123.55 лв.

При този изхода на спора решението следва да бъде отменено в частта за разноските, с която Р.Д.Т., ЕГН ********** и И.Г.Т., ЕГН **********,двамата с постоянен адрес ***, са осъдени да заплатят  на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1  и ал. 8 от ГПК разноски в първоинстанционното производство за разликата над 123.55 лева до 198.76 лева /или за сумата от 75.21 лева/.

По отношение на разноските, дължими на ответниците Р.Д.Т. и И.Г.Т., същите претендират разноски за адвокатско възнаграждение  по 250 лв. или общо за 500 лв. Предоставен е договор за правна помощ и съдействие от 30.01.2019г. и разписка, че уговорената сума от 500 лв. е заплатена от ответниците в брой. Общият размер на разноските възлиза на 500 лв. Използвайки общото тройно правило, с оглед общия размер на материалния интерес на предявените искови претенции за главница и лихва и предвид неоснователността на иска за лихвата на двамата ответници се дължат съразмерно за исковото производство пред РРС разноски  в размер на 99.69 лв.  

По отговорността за разноски в производството пред СГС:

Предвид изхода на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете страни.

Ответниците - въззивници Р.Д.Т. и И.Г.Т. са поискали своевременно присъждане на разноски в производството пред СГС, като са представили и доказателства за извършени такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на  26.13лева и  адвокатски хонорар по договор за правно помощ и разписка за заплатена сума от 200 лв. Общият размер възлиза на 226.13 лв. Използвайки общото тройно правило, с оглед общия размер  на материалния интерес на предявените  искови претенции за главница и лихва за сумата 828.52 лев и предвид на основателността на въззивната жалба по отношение на присадените им лихви за забава в общия размер на 801.02 лв. лева на ответниците Р.Д.Т. и И.Г.Т. се дължат съразмерно за въззивното производство разноски за сумата от 218.62 лева. Своевременно направеното от въззиваемата страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно, който извод следва от защитавания от ищец материален интерес, приложимата в частност разпоредба на чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и неговата фактическа и  правна сложност по делото. 

 По разноските за въззивната инстанция на страна на въззиваемата страна- ищец  „Т.С.“ ЕАД настоящият съдебен състав намира, че не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото във въззивното производство не е подаван отговор на въззивната жалба и не е осъществено процесуално представителство.

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като е търговски спор.

             Предвид изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И    :

          ОТМЕНЯ решение 180565 от 30.07.2019год., постановено по гр.дело № 61141/2018 год. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, в частта му, в която са уважени предявенияте искове  с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Р.Д.Т., за сумата от 400.51лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. до 08.08.2018г. и срещу  И.Г.Т.,  за сумата 400.51 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. до 08.08.2018г. както и в частта му, с която ответниците Р.Д.Т. и И.Г.Т.  са осъдени да заплатят на ищеца разноски за първоинстанционното производство за разликата над сумата от 123.55лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Р.Д.Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с което е осъдена за заплати сумата от 400.51 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. до 08.08.2018г. и срещу  И.Г.Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с което е осъдена за заплати сумата 400.51 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. до 08.08.2018г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение 180565 от 30.07.2019год., постановено по гр.дело № 61141/2018 год. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Г.Т., ЕГН ********** и  Р.Д.Т., ЕГН **********, двамата с адрес *** на основание на основание чл. 273 вр.  чл.78, ал. 3 от ГПК общо сумата от 92.69 лева,  разноски в първоинстанционно производство и сумата от 218.62 лева  - разноски за въззивно производство, съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач на страна на „Т.С.“ АД  -  „Б.Б.“ ООД.

Решението  не подлежи на обжалване.

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         

ЧЛЕНОВЕ: 1/

                                              

2/