№ 150620
гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110158286 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [*********] за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Б. Е. Е. за сумите, както следва: сумата 300 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит, сключен със [*********], ведно със законна лихва за
периода от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,01 лева, представляваща
договорна лихва , сумата 39,80 лева, представляваща мораторна лихва сумата 104,99 лева –
договорна неустойка, сумата 102,88 лева – такси съгласно Тарифата на дружеството
кредитодател.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претенцията за неустойка и претенцията за такси:
По отношение на заявените вземания за неустойка съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
В разглеждания случай същата предвижда задължение за длъжника за заплащане на
обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на
задълженията му по договора. Такава уговорка съдът приема, че се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил
1
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това
по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано.
Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо.
Настоящият състав на съда приема също, че искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претенцията за такси също следва да бъде оставено без
уважение. В тази връзка на заявителя е предоставена двукратна възможност да уточни това
си вземане, като указанията не са били изпълнени.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или за сумата над
15,68 лв. до пълния дължим размер от 25,00 лв. за платена държавна такса и над сумата от
31,36 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /определено от съда
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 298544/24.10.2023 г., подадено от [*********] срещу Б.
Е. Е., в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумата от 104,99 лева – договорна неустойка, за сумата 102,88 лева –
такси съгласно Тарифата на дружеството кредитодател, както и за сумата над 15,68 лева до
пълния размер от 25,00 лева за платена държавна такса и за сумата над 33,36 лева до
пълния размер от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя чрез ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2