РЕШЕНИЕ № 1427
20.11.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС V-ти наказателен
състав
На първи ноември
година 2019
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
При секретаря: Райна Жекова
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 3942 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на К.И.К. с ЕГН ********** *** чрез адв.С.П. ***, против наказателно постановление № НП-1306/19.06.2019г.
на Заместник-кмета на Община Бургас К. С., с което му е наложена глоба в размер
на 20 (двадесет) лева за нарушаване на чл.98 ал.1 т.1 предложение второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
С жалбата се изразява
несъгласие с горепосоченото НП и се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно.
Иска се неговата отмяна.
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 3 и лист 4 от
делото), съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена пред материално и
териториално компетентен съд. Същата се
явява процесуално допустима и производството пред БРС е редовно образувано.
В съдебно
заседание, жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. За него се явява
упълномощен адвокат. Поддържа жалбата.
За ответната
страна по жалбата Община гр.Бургас, редовно призована,
явява се ЮК Н. – надлежно упълномощена. В хода на съдебното следствие съдът
разпита в качеството на свидетели Ч. и М.. По желания
на защитата съдът разпита в качеството на свидетел Н. В.
Районен
съд-Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение с бланков №0093532
(лист 6 от делото) от 14.06.2019 г. за това, че на същата дата, в 16,05 часа, в
гр. Б., жалбоподателят в качеството на водач на МПС с рег. № ..., марка „Ленд Ровър” светлосин металик на
цвят, негова собственост е паркирал на ул.“М. Г.“ пред дом № ..., в зоната на
действие на пътен знак В-27 и МПС е представлявало пречка за движението на
останалите МПС.
Административното нарушение е констатирано от
служителя на УКОРС в Община–Бургас свидетелят Р.М. на
длъжност инспектор–репатрация в ОП „Транспорт“ към
Община Бургас, който по това време работел в екип с шофьор на автокран и оператора
на автокрана. Свидетелят М. съставил протокол (лист № 8 от делото) и фотоалбум
(лист №9,10 и 11 от делото). Автомобилът на жалбоподателя бил във въздуха
повдигнат от репатратора, когато на място пристигнал
жалбоподателят. Било му обяснено от св.М., че ако
желае може да заплати такса от 24 лева и автомобилът му ще бъде освободен.
Жалбоподателят отказал като заявил, че е собственик на заведението „О.“,
намиращо се на съседната улица. Заплашил свидетеля М. с думите:“Сега
ще звънна един телефон и ще видите какво ще стане!“. Жалбоподателят набрал
някакъв номер по мобилния си телефон, но не провел разговор. Тогава свидетелят М.
наредил автомобилът да се качи на платформата на репатратора
и да бъде откаран на наказателен паркинг.
На наказателния паркинг била актосътавителката
Ч. на длъжност главен специалист при Община Бургас, на която св.М.
предал протокола заедно с направените снимки и тя в същия ден в присъствието на
жалбоподателя съставила акт за установяване на административно нарушение, в
който като правна квалификация на нарушението е вписала нормата на чл.98 ал.1 т.1 предложение второ от
ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя К. без възражения.
В
срока по чл.44 ал.1 жалбоподателят направил и писмени възражения
по акта (лист 12 от делото). В тях същият обяснил, че на мястото, където бил
паркирал автомобила си, последният останал в рамките на 3-4 минути, след което
като се върнал и заварил служителите на ОП Транспорт да му вдигат с паяк
автомобила, помолил ги да им заплати и да оставят автомобила, но те не се
съгласили и го откарали на наказателния паркинг, за да му вземат още пари.
Като е взел предвид акта за установяване на административно
нарушение, възраженията по него и предоставения снимков материал, протокола и
направените снимки от свидетеля М., административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление № НП-1306 на 19.06.2019 г. В
него е описана фактическа обстановка идентична с тази от акта и е направена
същата правна квалификация по чл.98 ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП. На
основание чл.183 ал.2 т.1 от
ЗДвП на жалбоподателя Х. била наложена глоба в размера на 20 (двадесет) лева.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от свидетелските показания на
свидетелите М., Ч. и от приетите писмени доказателства и доказателствени
средства в това число, протокол, фотоалбум известие за доставяне на
наказателното постановление, Заповед №1453/15.06.2015г, Заповед №416/26.02.2008
г. и двете от кмета на Община Бургас.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като ги намери за безпристрастни, логични и последователни. В тях се
съдържа информация, която съвпада с
писмените доказателства и доказателствени средства.
Съдът не кредитира показанията на
разпитания по желание на жалбоподателя свидетел В. Неговите показания се
различават от тези на останалите свидетели по отношение на продължителността на
престоя (свидетелят Воденичаров твърди, че автомобилът е престоявал, а не е бил
паркиран), по отношение на обстоятелството, че бил с включени аварийни
светлини, и по отношение на обстоятелството, че служителите на ОП Транспорт не
се съгласили жалбоподателят да плати на място глобата, а вдигнали с
паяк автомобила му.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Като актът, така и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на правомощията им по аргумент на Заповед №1453 от 15.06.2015
г. (лист №13 от делото), Заповед № 416 от 26.02.2008 г. (лист №14 от делото) подписани
от кмета на Община Бургас. Актовете са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Освен това на основание чл. 189 ал.12 от ЗДвП кметовете
на общини или упълномощените от тях лица могат да съставят актове за нарушения
по ЗДвП. Описаното е нарушение на
разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП.
Видно от приложените снимки изготвени от
свидетеля М. лекият автомобил паркиран от жалбоподателя се намирал на лявата пътното
платно. Според показанията на свидетеля М. лекият автомобил бил паркиран след
знак В-27 в началото на улицата от страната на движението и създавал пречки на
останалите участници. Съгласно текста на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП престоят и паркирането
са забранени на място, където МПС създава опасност, е пречка за движението, или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В настоящия казус от изброените три
алтернативи, актосъставителят и административнонаказващият
орган са избрали втората алтернатива, а именно спрелият лек автомобил е
създавал пречки за движението на останалите участници. Именно затова е избрана и
административнонаказателната разпоредба на чл. 183
ал.2 т.1 от ЗДвП, съгласно текста на която наказва се
с глоба от 20 лева водач, който престоява или паркира неправилно. Очевидно, че
е ирелевантно дали на това място е действал знак В-27
и ли не. Достатъчно от обективна страна за административното нарушение на чл.98
ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП е
паркираният лек автомобил да е създавал пречки за останалите участници в
движението. Според показанията на свидетеля М. улицата, на която е бил паркиран
автомобила на жалбоподателя била двупосочна и паркирането или престоят в някое
от платната е създавало пречка за останалите участници в движението.
По несъмнен начин се доказа от обективна и
от субективна страна извършеното от жалбоподателя К. нарушение
на чл.98 ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП за това,
че на 14.06.2019г, в 16,05 часа, в гр.Б.,
жалбоподателят в качеството на водач на МПС с рег. № ..., марка
„Лавд Ровър” светлосин
металик на цвят, негова собственост е паркирал на ул.“М. Г.“ пред дом № ..., в зоната на действие на пътен знак В-27 и МПС е
представлявало пречка за движението на останалите МПС.
От
субективна страна нарушението е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл. Дори и да не видял знак В-27, в зоната където
е паркирал, водачът К. е знаел, че движението е двупосочно и паркирането ще
представлява пречка за останалите участници в движението и въпреки това го е
извършил.
Административнонаказващият орган при определяне на наложената глоба
е съобразил обществената опасност на деянието и на дееца, преценил е
смекчаващите вината обстоятелства, мотивите на К. за извършване на нарушението и
е наложил глоба
в предвидения от закона размер от 20 (двадесет) лева. Съдът не може да намалява
размера на глобата по аргумент на чл. 27 ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63 ал.1 предложение първо от
ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-1306/19.06.2019г.
на Заместник-кмета на Община Бургас К. С., с което на К.И.К.
с ЕГН ********** *** чрез адв.С.П. *** е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушаване на чл.98 ал.1 т.1 предложение второ от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред
пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.