Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Казанлък,07.06.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение,първи
наказателен състав, в публичното заседание на шестнадесети май,две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател:Невена И.
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря. . . Ана Цанова . . . . . и в присъствието на
прокурора
. . . . . . . . . .. . . . . . .като разгледа докладваното от
съдията . . . . . . . . . . . . . . . . . .АНД
№ 970 . . . . . . . .по описа
за . . .2017 год.. . . за да се произнесе,взе
предвид:
Обжалвано е
Наказателно постановление № КГ-2063 от 03.08.2017г.на Заместник-председател на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.
Жалбоподателят,недоволен
от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.
Въззиваемата страна,редовно призована,не изпраща представител в
с.з.Изпратила е писмено становище,с което моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
От
събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и
след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното
наказателно постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.
Административно-наказващият орган е приел за установено,че при извършена
проверка на 10.05.2017г.на обект-бензиностанция“СЕВТ“,управляван от „М.“
ЕООД,намиращ ***,от бензиноколонка № 1 с налично количество 1500 л.била взета
проба от течно гориво-автомобилен бензин А-95 Н с протокол за проверка и вземане
на проба от течно гориво № Пд-032/10.05.2017г.При проверката било установено,че
последната доставка на гориво е в количество 1009 л.по нареждане за експедиция
№ 41124/24.04.17г.и по фактура № **********/24.04.17г.,и с Декларация за
съответствие с № 0152/21.04.2017г.,издадена от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,за
партида № 0152,в общо количество 3500 тона.След изпитване на контролна проба в
стационарната Изпитвателна лаборатория за горива,смазочни материали и присадки
към ДАМТН-ГД ККТГ,гр.София,бил издаден Протокол от изпитване №
С-0181/12.05.2017г.На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ била
извършена експертиза и бил изготвен Констативен протокол №
КП-0279/12.05.2017г.за съответствие на течното гориво с изискванията за
качество,съгласно който: течно гориво-автомобилен бензин А-95Н,по
показател“Дестилационни характеристики“ не съответствал на изискванията за
качество.Продуктът не съответствал на изискването за температура на край на
кипене.Следователно,изпитването на контролните проби показало несъответствие на
разпространяваното течно гориво-автомобилен бензин А-95Н по посочения показател
с изискванията към него в Приложение № 1 от Наредба за изискванията за
качеството на течните горива,условията,реда и начина за техния контрол
/НИКТГУРНТК/.Протоколът от изпитване и констативния протокол били връчени на „М.“
ЕООД с писмо и известие за доставяне.С искане вх.№ КГ
84-01-237-3/30.05.2017г.управителят на „М.“ ЕООД,на основание чл.22,ал.9 от
НИКТГУРНТК поискал изпитване на арбитражна проба.В резултат на проведена
арбитражна процедура бил издаден Протокол от изпитване №
767СН/08.06.2017г.,издаден от Изпитвателен център“СЕЙБОЛТ-БЪЛГАРИЯ“ към “СЕЙБОЛТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-гр.Бургас.На
основание чл.30в,ал.1,т.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ и
въз основа на издадения протокол от изпитване била изготвена експертиза за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно
изпитване,съгласно която течното гориво-автомобилен бензин А-95Н не съответства
на изискванията за качество по чл.6,т.1,Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.Полученият
резултат от изпитването показал,че продуктът не съответства на изискването за
температура на край на кипене.По показател“Дестилационни характеристики“
продуктът не съответствал на изискванията за качество.На основание
чл.30в,ал.1,т.3 от ЗЧАВ,резултатите от изпитването на арбитражната проба и
изготвената експертиза били окончателни.
Административно-наказващият орган е приел,че дружеството-жалбоподател“М.“
ЕООД,в качеството му на краен разпространител по смисъла на & 1,т.20 от ДР на ЗЧАВ,като е разпространявало на
10.05.2017г.течно гориво-Автомобилен бензин А-95Н,за което на 09.06.2017г.с
Експертиза ЕА-012/09.06.2017г.е окончателно установено несъответствие с
изискванията за качество съгласно изискванията в Приложение № 1 от НИКТГУРНТК,е
извършило нарушение на чл.8,ал.2 от ЗЧАВ,във връзка с чл.6,т.1,Приложение № 1
от НИКТГУРНТК,поради което и на основание чл.34,ал.2 от ЗЧАВ наложил на
жалбоподателя административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева.
Съдът не
констатира при съставянето на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно
постановление да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.АУАН и НП отговарят на изискванията
съответно на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и на другите норми от ЗАНН,уреждащи
процедурата по тяхното издаване и реквизитите,които следва да съдържат.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е разпитана актосъставителката М..В
показанията си пред съда тя установява,че на 10.05.2017г.била извършена
проверка на бензиностанция,стопанисвана от „М.“ ЕООД.От бензиностанцията били
взети документи от последната доставка на гориво за дизелови двигатели и
автомобилен бензин.Била взета проба от автомобилен бензин А-95Н.Пробата се
изсипвала в чисто канче от 1 литър,като всяко канче се промивало
предварително,като се запълва 85 % от него.Установило се,че дестилационната
характеристика“край на кипене“ била много по-висока от нормата 210 градуса по
Целзий,а именно-била над 250 градуса по Целзий.На основание на тези констатации
на експертизата бил съставен АУАН в присъствието на управителя на
фирмата.Пробите били взети в присъствието на двама главни
инспектори-актосъставителката и Д.Ш.,както и в присъствието на представител на
фирмата.Д.Ш. взел пробите от бензиновата колонка,като разполагал с дозираща
помпа и охладителна чанта.Управителят на фирмата-М.Г. представил декларация за
съответствие на качеството,фактура за експедиция и други документи.Въпреки,че
това гориво не се произвеждало от него,а се доставяло с цистерна от „Лукойл“,не
се вземала проба от цистерната,защото фирмата-жалбоподател била краен
разпространител.Не било важно количеството,а качеството на продаденото
гориво-да отговаря на изискванията на НИКТГУРНТК.Вредата от по-висококипяща
фракция в горивото била за чистотата на атмосферата,за което има норми за
здравето на хората.
По делото
е разпитан като свидетел и взелият пробите Д.Ш..В показанията си пред съда той
установява,че с колежката си М. извършили проверка на бензиностанция в град К.,на
адрес ул.“З. С.“ № 41.Изискали документи за наличното гориво.Извършили и
фактическо изземване на проби от автомобилен бензин А-95Н и на дизелово
гориво.Пробата за всяко гориво била разпределена в метални шестлитрови бутилки
за еднократна употреба.Всеки метален съд предварително се промивал с 200 мл.от
съответното гориво и съдът се запълвал с 85 % от бензиноброяча на колонката.Бутилките
се запечатвали,етикирали и пломбирали и се разпределяли в 2 броя арбитражни
проби и 4 броя контролни проби-като 3 броя от контролните проби били за
лабораторията,а 1 брой оставал в проверявания обект.Бутилките се охлаждали,след
запечатване и пломбиране се обръщали надолу и се носели в отдела за анализ.На
всяка една бутилка имало еднократна пломба,за да не се нарушава целостта на
пробите.До лабораторията пробите се транспортирали в хладилни чанти.
В жалбата
си срещу наказателното постановление и в писменото си възражение срещу
съставения АУАН жалбоподателят е изложил доводи защо счита случаят за маловажен
случай на административно нарушение.Жалбоподателят е изложил доводи в посока,че
нарушението е първо за дружеството; че жалбоподателят като краен
разпространител по смисъла на параграф 1,т.19 от НИКТГУРНТК работи с декларации
за съответствие и не разполага със средства за контрол на горивата; че
доставката на това количество бензин е с транспорт на доставчика и е
натоварено,както е видно от приложеното нареждане за експедиция от база на
„Лукойл“ с.Еленино; че в приложение 1 от наредбата има 21 показателя за
критериите,на които трябва да отговаря автомобилният бензин,разпространяван на
територията на страната,а изследваното гориво е окачествявано по два
показателя-октаново число и дестилационни характеристики,като всички са в норма
и отклонение има само при подпоказател-край на кипене; че ако наистина
изследвания бензин съдържа тежки фракции,които се регистрират при определяне на
показателя“крайна температура на кипене“,то в остатъка след дестилация тяхното
съдържание трябва да бъде повече от 2 %,а в разглеждания случай остатъкът е 1,8
% при извършеното арбитражно изпитване и по този показател изследваният бензин
отговаря на изискванията в приложение 1 от наредбата; че „М.“ ЕООД е краен
разпространител,който получава в случая автомобилен бензин А-95Н от посредник,а
не от производителя посредством фирма-превозвач.Освен тези аргументи,основният
аргумент на жалбоподателя е,че разпространеното количество от 15 л.бензин не е
нанесло вредоносен ефект на околната среда и клиентите,ползващи продуктите на
фирмата.В жалбата си до Главния директор на Главна дирекция“Контрол по
качеството на течните горива“ жалбоподателят е посочил,че в случая не е
изпълнена изцяло и точно процедурата,предвидена в НИКТГУРНТК,за извършване на проверка и
вземане на проби,за тяхното транспортиране и съхранение.
В обжалваното наказателно постановление
АНО е отговорил на изтъкнатите от жалбоподателя в писменото му възражение срещу
АУАН доводи,като ги е счел за неоснователни,тъй като установеното отклонение от
нормата-210 градуса по Целзий по показател“Дестилационни характеристики“-„край
на кипене“ е значително; контролните проби за изпитани по седем показателя;
няма строга зависимост относно отклонението от нормите на автомобилния бензин
по показател“дестилационни характеристики“-„край на кипене“ и „дестилационни
характеристики“-„остатък от дестилация“.
В
писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна се
застъпва тезата,че ирелевантно за съставът на нарушението е обстоятелството кои
са факторите,довели да промяна на характеристиките на пробите; че ЗЧАВ не се
интересува от причините,които са довели до влошаване на процесните показатели
на горивото,а от резултатите от изпитването,въз основа на които се установява
извършено административно нарушение.Застъпва се тезата,че не следва при
преценка за маловажност на случая да се взема предвид,че не е нанесен
вредоносен ефект на околната среда,тъй като нарушението е от категорията на
формалните,т.е.за да бъде осъществен съставът му не е необходимо да е налице
вредоносен резултат.
Поначало няма пречка и при формалните
нарушения да се прилага разпоредбата на чл.93,т.9 от НК.Всяко едно нарушение
/включително и нарушенията на просто извършване/ се характеризира с вредните
последици,които произтичат от него.Именно вредните последици са една от
основните характеристики на всяко нарушение и представляват основен критерий за
определяне на степента на обществена опасност на нарушението.Макар при
формалните нарушения /т.нар.нарушения на просто извършване/ като елемент от
състава им да не фигурира настъпването на определен вредоносен резултат,такъв
вредоносен резултат винаги се изследва и се взема предвид при определяне на
степента на обществена опасност на съответното нарушение.Това е именно и
критерият,по който следва да се определи дали един случай е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН,във вр.с чл.93,т.9 от НК-дали с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства този случай представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.Самият
административно-наказващ орган се е позовал в обжалваното наказателно
постановление на въпросът за вредните последици от нарушението като е
посочил,че попадането в автомобилния бензин на по-висококипяща фракция,е един
от основните фактори за отделяне на продукти на непълно изгаряне в
ДВГ,подпомагащи образуването на смог и оказващи вредно влияние върху околната
среда и човешкото здраве.Следователно-въпросът нанесен ли е с процесното деяние
вредоносен резултат върху околната среда,следва да се третира,тъй като този
въпрос,макар и не включен като елемент от състава на процесното нарушение/
формално нарушение,нарушение на просто извършване/,е от основно значение за
определяне на степента на обществена опасност на процесното нарушение и
по-конкретно-за решаване на въпроса представлява ли процесното нарушение
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
По
делото,в производството пред съда,е назначена и изготвена съдебно-екологична
експертиза.Същата дава заключение,че от всички контролирани замърсители в
атмосферния въздух,емисиите,отделени при изгарянето на дизелово гориво,са
по-високи само за NO2-с 59,63г/15 л.гориво,за PM2,5-с 17,41г/15 л.гориво,за SO2-с
0,87г/15л.гориво и за PAN-с
0,00086г/15 л.гориво от тези в отпадните газове на бензиновите МПС.Изчислените
допълнителни емисии в атмосферния въздух,отделени при изгарянето на дизелово
гориво,са нищожни; в същото време за част от контролирани замърсители /NMVOC,N2O,CO,SO2/,концентрациите са по-ниски от тези
в отпадните газове на бензиновите МПС.От наличните данни за норми за опазване
на човешкото здраве и природните екосистеми/растителността е видно,че
изчислените завишения на част от емисиите,отделени от дизелово гориво,са
незначителни и не превишават пределно-допустимите концентрации,които биха
оказали вредно въздействие върху човешкия организъм и околната среда.Тези
заключения експертизата е дала въз основа на това,че при изпитванията в
подвижна,стационарна и арбитражна лаборатория на процесното гориво-автомобилен
бензин А-95Н Е7 се е установило,че същото не съответства на изискванията в
Приложение № 1 от Наредбата по показател“дестилационни характеристики-край на
кипене“,което означава,че отклонението на края на кипене на бензина над
допустимите стойности би могло да се дължи на присъствието на по-високо кипяща
фракция,т.е.изпитваният бензин е замърсен с гориво за дизелови двигатели.Като
основна причина в бензина да попадне дизелово гориво и да доведе до отклонение
в края на кипене се сочи замърсяването на бензина по време на транспортирането
му с автоцистерна,превозваща в предходни курсове дизелово гориво.В съдебно
заседание вещото лице пояснява,че в таблица 4 е обобщило за всеки един от
замърсителите какви стойности се отделят от автомобилен бензин и от гориво за
дизелови двигатели.Видно от изчисленията,различните замърсители в зависимост от
масата и вида гориво-дизелово или бензин-имат различни стойности,като само
някои замърсители имат по-високи стойности при дизеловото гориво,отколкото при
бензина.Други замърсители са с по-високи стойности при бензина.Това се дължи на
спецификата на бензиновото гориво и на конструкцията на дизеловите
двигатели,където са въведени много изисквания съгласно европейски
стандарти-филтри,регенериращи системи ,и много вредни съставки са намалени,като
така се получава тази разлика за някои от замърсителите-да са с по-ниски
стойности при дизеловото гориво,отколкото при бензина.В резултат на изгаряне на
процесното гориво има малко завишени стойности по дадени показатели,а по други
показатели са по-ниски.Вещото лице заключава,че като цяло,концентрацията на
отделените емисии при процесното гориво не надвишават нормите,отразени в
таблица 2,съгласно Наредба 11 и Наредба 12.
Предвид
изложеното и с оглед заключението на съдебно-екологичната експертиза следва да
се приеме,че процесният случай на административно нарушение е маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН,във вр.с чл.93,т.9 от НК,тъй като му липсват вредни
последици.С оглед липсата на вредни последици процесният случай представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.Поради това и на основание разпоредбата на чл.28 от ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Налице е и друго основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.То е свързано със законовото изискване
административно наказание да се наложи само тогава,когато извършването на
административното нарушение от неговата обективна и субективна страна е
доказано по безспорен и несъмнен начин.От показанията на свидетеля Ш. се
установи,че след вземане на пробите и поставянето им в метални шестлитрови
бутилки,същите се транспортират до лабораторията в хладилни чанти.В с.з.вещото
лице,изготвило съдебно-екологичната експертиза,обясни,че съгласно
практиките,предписани от контролните органи,пробите се поставят в охладена
хладилна чанта,която е обикновена туристическа хладилна чанта.След първия
анализ в подвижна лаборатория пробата се транспортира до стационарна
лаборатория по куриерска фирма,без хладилни чанти и хладилни камери.Доколко
хладилната чанта е достигнала нужното охлаждане на пробата е под
въпрос.Температурата на пробата,съгласно утвърдения стандарт,трябва да бъде 10
градуса.При изпращане на пробата по куриерска фирма без чанта с хладилна камера
е трудно да се поддържа тази температура от 10 градуса и целостта и
представителността на пробата е под съмнение.Освен тези пояснения на вещото
лице в с.з.,в експертното заключение е отразено,че при извършената документална
проверка на вещото лице е направило впечатление,че при изпитване на пробата в
подвижна лаборатория,дестилационните характеристики на процесното гориво са
определени по стандарт ASTM D 7345:2014,който
не е арбитражен съгласно Приложение № 1 от Наредбата.Всичко това внася съмнение
относно спазване на технологията и процедурата по
вземане,съхраняване,транспортиране на взетите проби от процесния бензин,а оттам
и-съмнение относно достоверността на крайния резултат,получен от изпитването на
пробите.От това следва извода за недоказаност по несъмнен начин на извършването
на нарушението от обективна и от субективна страна.
Предвид
изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като неправилно и недоказано.
Водим от
горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № КГ-2063 от 03.08.2017г.на Заместник-председател на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/,с което на „М.“
ЕООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:***,представлявано от М.Г.Г.,
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: