Р Е Ш Е
Н И Е
№
……………../……...11.2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Елена Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 567/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 11350/11.04.2020 г. на
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска“, № 19, представлявано от В.С. и Д.Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 430 и сл. ТЗ, за приемане за установено, че Г.Д.П., ЕГН **********,***,
дължи сумите: - 33217.25 лв., главница,
ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по чл.
417 ГПК– 05.07.2018 г. до окончателното изплащане; - 1435.66 лв., договорна
лихва, на осн. чл. 7.8 от ОУ за периода
10.10.2017 г. – 05.07.2018 г.; -
68.86 лв., представляваща
лихвена надбавка за забава, съгласно чл. 18.2. ОУ към договора за периода
16.01.2018 г. – 05.07.2018 г. и - 120.00 лв., такса разходи по изискуем кредит, на осн. чл.
8 ОУ, вр. чл. 15 от Договора и т. 6 от Тарифата, всички дължими по силата на
Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10572/2018 г., на ВРС, IX с.
В условията на евентуалност, предявява иск за
осъждането на ответника да заплати горните суми, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен на
17.02.2017 г. Договор за кредит за текущо потребление е предоставил на
ответника кредит в размер на 35000.00 лв., с краен срок на издължаване
17.02.2027 г., който е бил усвоен на 17.02.2017 г. Уговорена била възнаградителна
лихва с преференциален променлив лихвен процент в размер на 6.00 % годишно. В
чл. 18.1 от Общите условия били разписани условията за олихвяване при забава в
плащането на месечна вноска, а в чл. 18.2. от ОУ, условията за олихвяване при
предсрочна изискуемост на задълженията по договора. Излага, че задълженията си
за погасяване на месечните вноски по договора ответникът изпълнявал до
10.09.2017 г. Последното плащане било на 10.10.2017 г. в размер на 106.07 лв.,
която била отнесена за погасяване на част от дължимата сума. Сочи, че
договорната лихва е начислявана съгл. Чл. 7.8 от ОУ като след 30.06.2017 г.,
поради промяна в лихвообразуващия фактор размерът на лихвения процент е бил
намален от 6.00 % на 5.942 %. Поради допусната забава, ищецът предприел
действия по обявяване на кредита на предсрочно изискуем като изпратил
уведомление до постоянния и настоящ адрес на ответника, което счита за връчено
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, считано от
28.06.2018 г. Сочи, че към момента на залепване на уведомлението, ответникът не
е имал регистриран трудов договор. Предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 29.06.2018 г. Забавата на ответника и обявената предсрочна
изискуемост довели до начисляване на съответните лихвени надбавки по чл. 18.1.
и 18.2 от ОУ. По отношение на претендираната такса разходи излага, че тя е
уговорена и дължима за разноски за намиране на длъжника и връчване на покани за
доброволно изпълнение, уведомления за предсрочна изискуемост и др.
В случай, че бъде прието, че предсрочната
изискуемост не е обявена надлежно на ответника преди депозиране на заявлението
по чл. 417 ГПК, прави изявление в исковата молба, че поради настъпване на
предпоставките счита целия непогасен остатък от задължението по договора за
предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на исковата молба, която да
се счита и покана за заплащане на всички дължими суми, предмет на предявения
иск. Отправя искане за осъждане на ответника да ги заплати, както и да бъдат
присъдени разноските в производството.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Г.Д.П., чрез особен представител, депозира отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Пространно оспорва всички твърдения на
ищеца по фактите като счита, че е налице неяснота, както по отношение
основанието за начисляване на всяка една от претендираните суми, така и по
нейния размер и период. Счита, че предсрочна изискуемост не е обявена надлежно
на ответника, а по отношение изявлението за предсрочна изискуемост направено с
исковата молба, в частта по предявения осъдителен иск, счита, че особения
представител не е оправомощен да приема подобни изявления, отправени до
ответника. Счита, че договора и съдържащите се в него клаузи са нищожни, тъй
като са неравноправни. В договора не бил посочен разбираемо годишния лихвен
процент и методиката на неговото изчисляване, както и Банката разполагала с
възможност да увеличава едностранно и неограничен брой пъти лихвения процент.
Счита, че не е налице основание за претендиране на договорна и наказателна
лихва едновременно. Счита, че сключването на договора противоречи на добрите
нрави, тъй като кредитора цели да извлече изгода. Сочи, че правото на ищеца
едностранно да променя лихвения процент не е обвързано с право на ответника да
се откаже от договора.
В срока по чл. 372, ищецът депозира
допълнителна искова молба, в която репликира възраженията на ответника. Счита,
че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на ответника, преди депозиране
на заявлението и излага доводи в подкрепа на това. Счита, че връчването на
исковата молба на особения представител представлява надлежно връчване на
изявлението за предсрочна изискуемост по евентуалния иск. Сочи, че в договора
не се съдържат неравноправни клаузи. Сочи, че прилагания лихвен процент по
договора е формиран с прилагане на преференциална надбавка, предоставена с
оглед сключен между страните договор за ползване на пакет „Частно банкиране“
като е предвидено, че при прекратяване на договора за пакета „Частно
Банкиране“, отпада основанието за прилагане на преференция изцяло и занапред се
прилага лихвения процент по стандартни потребителски кредити. Сочи, че в т.
7.2.1. от ОУ са посочени условията за промяна на лихвообразуващия индекс
Софибор. Така прави извод, че правото на промяна на лихвения процент не е
едностранно, а е само в случаите, когато е възможно увеличаване на цена на
стока и/или услуга, което е допустимо съобр. Чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗКИ и ЗПК.
Сочи, че в сключения договор за пакет „Частно Банкиране“ и Условията към него,
подписани от ответника ясно е посочен
размерът на лихвения процент, условията по преференциалния пакет и случаите, в
които преференциалните условия се отнемат и последици от това. Счита, че
дължимостта на такси и комисиони по действащата Тарифа на Банката е уговорено в
Договора и техния размер е бил ясен отнапред. По отношение на възраженията
касателно видовете лихви, сочи, че не е налице начисляването на различните
видове лихви е извършено при наличие на различни основания за това и не е
налице кумулиране на едно и също обезщетение.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището,
възраженията и твърденията изложени в отговора. Оспорва твърденията изложени в
допълнителната искова молба.
В с.з. ищецът чрез процесуален представител,
а ответника, чрез особен такъв, поддържат изложените твърдения, възражения и
доводи.
Съдът, след
преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По заявление на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, възоснова на извлечение от счетоводни книги, е образувано ч.гр.д. № 10572/2018 г. на ВРС, IX с.
и e издадена Заповед
№ 5313/06.07.2018 г., с която е
разпоредено длъжникът Г.Д.П., ЕГН **********, да заплати сумите: - 33217.25
лв., дължима главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 05.07.2018
г. до окончателното изплащане; - 1435.66
лв., договорна (възнаградителна) лихва,
за периода 10.10.2017 г. - 05.07.2018 г.; - 68.86 лв., обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава), за периода
16.01.2018 г.- 05.07.2018 г.; - 120.00 лв., дължими заемни такси, всички
дължими по Договор за текущо потребление от 17.02.2017 г., както и разноски в
заповедното производство. В резултат на допуснатото незабавно изпълнение на
заповедта, е издаден и изпълнителен лист.
Представен по делото е Договор за кредит за
текущо потребление от 17.02.2017 г., от който се установява, че ищецът е
предоставил на Г.П., в качеството на кредитополучател, кредит за текущо
потребление в размер на 35000.00 лв., при срок на издължаване 120 месеца, от
датата на усвояването. Уговорена е преференциална лихва, в размер на 6.00 %, с
оглед сключен между страните Договор за ползване на пакет „Частно банкиране“. (чл.
1, 2 и 7 от Договора). Страните договорили и размер на
приложимия лихвения процент, в случай на прекратяване на сключения договор за
частно банкиране, както и условията, при които лихвения процент подлежи на
промяна, както и, че ОУ са неразделна част от договора, че кредитополучателя ги
е получил и ги приема с подписване на договора. (чл.
15) Задълженията по договора били обезпечени от ответника
със залог на вземане по трудово правоотношение като е сключен и представен
Договор за залог на вземане от 17.02.2017 г.
Представен по делото е Договор за ползване на
пакет „Частно банкиране“ от 08.02.2017 г. и приложенията към него.
Представени по делото са Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, Погасителен план, Тарифа на
Банката.
По делото е представена нотариална покана
рег. № 4046/14.06.2018 г. и Протокол за извършени действия, на Нотариус № 195,
с район на действие – ВРС, от която се установява, че ищецът е направил
изявление, че поради забава в плащанията за погасяване на задълженията по
Договора, обявява кредита за предсрочно изискуем, както и е уведомен длъжника
за начина на олихвяване на главницата, считано от получаване на поканата.
Поканата е приета за редовно връчена, на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК, считано от
29.06.2018 г.
Представена по делото е разпечатка от
разплащателната сметка на ответника, по която е усвоен отпуснатия кредит.
По делото е назначена ССчЕ, чието заключение,
неоспорено от страните, е приобщено към доказателствата и се кредитира от съда
като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че на
17.02.2017 г., сумата по кредита в размер на 35000.00 лв. е усвоена като
сметката на ответника е заверена с посочената сума. Вещото лице е установило,
че в срок са погасявани първите седем вноски по кредита с падеж през периода
10.03.2017 г. – 10.09.2017 г. През периода 10.10.2017 г. – 06.12.2017 г. са
постъпвали суми, които са били недостатъчни за цялостно погасяване на
падежиралите през периода вноски. Последното плащане на суми по договора е
извършено на 16.01.2018 г., когато е постъпила сумата 7.00 лв., която е
отнесена за погасяване на 2.40 лв., договорна лихва, 1.74 лв. главница и 2.86
лв., наказателна лихва. Експертът е установил, че към датата на връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост неплатени са били вноските падежирали
през периода 10.11.2017 г. – 10.06.2018 г.
От заключението се установява още, че през целия период от сключването
на договора до 05.07.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда,
задълженията по договора са начислени само на база договорения преференциален
лихвен процент. Вещото лице е изчислило размер на задълженията към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост – 28.06.2018 г. и към датата на
депозиране на заявлението – 05.07.2018 г. и е установило, че след датата на
подаване на заявлението суми не са постъпвали за погасяване на задължението.
При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск черпи правното си основание от чл. 422,
ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д. № 10572/2018 г. на ВРС, IX с.
Предвид характера
на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест
при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е
да докаже изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако
претендира отхвърлянето на предявения иск.
Обвързаността на страните от валидно
облигационно правоотношение, по процесния Договор за кредит за
текущо потребление от 17.02.2017 г., неговите клаузи и усвояването на сумата по
него не са предмет на спор между страните по делото. Не е спорна и липсата на
редовно извършвани плащания, в размерите и сроковете уговорени между страните.
Претенциите на ищеца са основани на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, поради неизпълнение на задължението на ответника да
заплаща дължимите вноски изцяло и на уговорените дати на падеж. Първият спорен въпрос
между страните е съобщаването на ответника на изявлението на ищеца за отнемане
преимуществото на срока, уговорен в полза на кредитополучателя. От
представените доказателства се установява, че изявлението на Банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало лично до
адресата-ответник. От страна на ищеца са предприети действия на ищеца, в
съответствие с разясненията дадени в т. 18 на ТР № 4/18.06.14 г. на ОСГТК на
ВКС, на 14.06.2018 г., чрез изпращане на нотариална покана до длъжника като към
тази дата са били налице условията, предвидени в разпоредбата на чл. 19.1.1 от
ОУ, а именно неплащане в срок на уговорени погашения по лихва и/или главница.
Към посочената дата, изцяло неплатени на падежа са 8 бр. погасителни вноски,
както е установено от ССЕ.
Видно от представената покана и приложен към
нея Протокол за извършените действия относно връчване на поканата, на адреса на
ответника е извършено едно посещение на 14.06.2018 г., при което получателят не
е установен на адреса. Връчителят е установил, че на домофонната система е
записана фамилия „Аведисян“ и са събрани сведения, че адресата не живее на
адреса. Посочени са идентифициращи данни и качество на лицето, от което
сведенията са събрани. На адреса е залепено уведомление като екземпляр от него
е пуснат в съответната пощенска кутия. След изчакване на 2-седмичния срок,
поканата е приета за връчена, на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК. Видно от материалите
по делото е, че адресът, на който е извършено връчването – Варна, ул. „Ген
Скобелев“, 67, ет. 2, ап. 47, е регистрирания постоянен и настоящ адрес на
ответника, както и, че към момента на извършеното връчване не са налице данни за
месторабота (последния регистриран трудов договор е прекретен през
2015 г.). Изложеното дава основание да се приеме, че
уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, извършено на осн. чл. 50 ЗННД, вр. чл. 37 и сл. ГПК и конкретно – с
поставяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, е осъществено редовно. След
изтичането на срока за получаване на книжата – 28.06.2018 г., предсрочната
изискуемост е породила действие за длъжника. Релевираното в този смисъл
възражение на ответника е неоснователно.
Както бе посочено
във възприетото по фактите, за установяване на претенциите по размер, начина на
извършване на начисленията и заплатените суми от страна на ответника, по делото
е назначена ССЕ. Дадените от експерта отговори и извършените проверки, правят
възможен извода, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника 28.06.2018 г. неиздължения остатък от усвоената главница възлиза на
33217.25 лв., поради което искът се явява основателен до този размер и следва
да бъде уважен.
Освен задължението за главница, по кредита са
начислявани възнаградителна лихва, съгласно чл. 7. от Договора и чл. 7.8 от ОУ,
лихвена надбавка за забава, на осн. чл. 18.2. от ОУ и такса разходи.
В
процеса е въведено възражение от страна на ответника, във връзка със защитата
на правата му на потребител, прогласена със ЗЗП. Съдът в съответствие с
вмененото му задължение извърши служебна проверка на клаузите на договора за
съответствие с разпоредбите на ЗЗП. Съобразно разпоредбата на чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза
е всяка уговорка в договор, сключен с потребител, в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание; позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на
договора.
От уговорките между страните, обективирани в
договора, както и от заключението на вещото лице безспорно се установява, че между
страните е прилаган само преференциален лихвен процент, който е формиран от
стойността на 6-м. Софибор и фиксирана преференциална надбавка. Установява се
и, че промените в лихвения процент са само в резултат на промяна в променливия
индекс и са извършвани на 15.01. и 15.07., в съответствие с обявените от БНБ,
котировки. В условията по договора изменението на лихвения процент е поставено
в зависимост от ясни и независещи от волята на кредитора критерии, свързани с
колебанията на лихвения индекс на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца на финансовата услуга или с неизпълнение на условията по сключения
договор за пакет „Частно банкиране“, послужил като основание за прилагането на
преференциалния лихвен процент. Поради това не са налице основания да се
приеме, че клаузите, даващи право на едностранно изменение на лихвения процент
са неравноправни, доколкото същите не са довели до своеволна промяна на
договорните отношения, почиваща единствено на субективната воля на банката.
Видно от Приложение 2 към заключението на ССЕ, преференциалния лихвен процент
не само, че не е бил увеличаван, но е бил и намаляван, през времетраенето на
договора. По посочените съображения следва да се приеме, че не е налице
неравноправна клауза, а размерът на лихвата не е прекомерно висок, същият е
определен по съгласие между страните и процентната му стойност не нарушава нито
определена нормативна забрана, нито правилата на добросъвестността, предвидени
като ограничения в свободата на договаряне по силата на чл. 9 от ЗЗД.
При определяне дължимия размер на договорната
(възнаградителна) лихва обаче, следва
да бъде съобразено обстоятелството, че тази лихва по съществото си представлява
цената, която кредитополучателят дължи на кредитора за ползването на предоставените
му парични средства и след като това е така, тя е дължима само докато трае
ползването им. Така при отнемане преимуществото на срока, уговорен в полза на
кредитополучателя, възниква задължение за заплащане на лихви със санкционен
характер, но възнаградителна лихва след този момент не се дължи. Задължението
за заплащане на възнаградителна лихва следва да бъде ограничено до деня
предхождащ датата на която обявявената предсрочната изискуемост е породила
действие за длъжника – 28.06.2018 г. Видно от заключението на ССЕ възнаградителната
лихва за периода 10.10.2017 г. - 28.06.2018 г., възлиза на 1397.95 лв. Изложеното
обосновава извода, че до този размер искът подлежи на уважаване, а за разликата
до предявения размер 1435.66 лв. и за периода 29.06.2018 г. – 05.07.2018 г.
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Лихвената надбавка за забава изчислена от
вещото лице възлиза на 68.86 лв. и е за периода 16.01.2018 г. - 05.07.2018 г. (деня
предхождащ депозиране на заявлението). Искът и в тази му
част подлежи на уважаване.
Що се отнася до претендираната такса в размер на 120.00 лв., видно е
от представената Тарифа, че
същата се начислява за разходи при изискуем кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предварителното договаряне на фиксиран размер на дължимите разходи сочи, че
става въпрос именно за скрита такса, а не за разходи по повод на конкретни действия по събиране на задължението,
чието обосноваване по основание и размер подлежи на доказване от ищеца, каквото
по делото не е проведено.
Уговаряването на подобна такса е в
противоречие на императивна разпоредба на ЗПК, посочена по-горе и като такава не обвързва
потребителя. По отношение на тази претенция искът следва да бъде отхвърлен.
Дължима се явява законната лихва,
считано от депозиране на заявлението в съда – 05.07.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата от 33217.25 лв.
Съдът не дължи произнасяне по предявеният в
условията на евентуалност осъдителен иск, поради несбъдване на
вътрешнопроцесуалното условие за това.
По
разноските.
Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014
г. На ОСГТК на ВКС (т. 12), съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Предвид
изхода от спора, последните се явяват дължими в полза на ищеца, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от установителния иск. Видно от
материалите по заповедното производство направените са в размер на 746.84
лв. Така съобразно уважената част от иска дължима се явява сумата 743.50 лв., в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
На ищеца се следват разноски, в хипотезата на
чл. 78, ал. 1 ГПК и за исковото производство, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК и направеното искане. Направените разноски възлизат на 3440.38 лв.
Съдът служебно определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 250.00 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 8, вп. Чл. 25 НЗПП. Съобразно уважената част от иска
дължима се явява сумата 3424.71 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
че Г.Д.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“, № 19, представлявано от В.С., сумите: - 33217.25 лв. (тридесет
и три хиляди двеста и седемнадесет лева и 25 ст.),
главница,
ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението –
05.07.2018 г. до окончателното изплащане; -
1397.95 лв. (хиляда
триста деветдесет и седем лева и 95 ст.),
договорна
(възнаградителна) лихва, на осн. чл. 7.8 от ОУ за периода
10.10.2017 г. – 28.06.2018 г.; - 68.86 лв. (шестдесет
и осем лева и 86 ст.), представляваща
лихвена надбавка за забава, съгласно чл. 18.2. ОУ, за периода 16.01.2018 г. –
05.07.2018 г., всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 17.02.2017 г., основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и сл. ТЗ, за които суми е издадена Заповед по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 10572/2018 г., на ВРС, IX с. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над установения размер
1397.95 лв., договорна (възнаградителна)
лихва до предявения размер 1435.66 лв. (хиляда четиристотин тридесет
и пет лева и 66 ст.) и за периода 29.06.2018 г. –
05.07.2018 г., както и за сумата 120.00
лв. (сто и двадесет лева), такса разходи по
изискуем кредит, на осн. чл. 8 ОУ, вр. чл. 15 от Договора и т. 6 от Тарифата.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19,
представлявано от В.С. сумата 743.50 лв.
(седемстотин
четирдесет и три лева и 50 ст.),
представляваща разноски в заповедното производство и сумата 3424.71 лв. (три хиляди
четиристотин двадесет и четири лева и 71 ст.), разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78, ал.
1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
апелативен съд.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. №
10572/2018 г., на ВРС, IX с., да се върне на ВРС, ведно с препис от решението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: