РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
2177
гр. Пловдив, 24.11. 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на
прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 1632 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Делото
е образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез юрк.П., срещу
Решение № 966/13.05.2022, постановено по АНД № 798/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, с което е отменено НП № 604874-F-608551/08.10.2021г. на
зам.-директор на ТД на НАП Пловдив.
С
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се моли то да бъде отменено със съответното потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът
– „Й.2013“ЕООД, с ЕИК *********, в
отговор по касационната жалба, излага доводи за неоснователност на същата.
Представя се и молба за оставяне в сила на обжалваното решение, като сочи
доводи за неговата законосъобразност. Претендира разноски.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на жалбата и
предлага да бъде уважена.
Административен съд - Пловдив, като
обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок
по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
От
фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:
При
извършена проверка на регистрирано по ЗДДС лице „Й.2013“ЕООД, е установено, че
дружеството не е отразило в дневника си с покупките издадено от доставчика „Фортуна
ком“ООД кредитно известие най-късно до
14-то число следващо месеца, през който е издадено кредитното известие. Това
довело като резултат до определяне и внасяне на по-малък размер ДДС по кредитни
известия. Същият е деклариран и внесен за данъчен период м.01.2021 г. вместо
м.септември 2020 г. За така констатираното нарушение е съставен АУАН, а въз
основа на него било издадено и обжалваното НП, с което „Й.2013“ЕООД е санкционирано с имуществена
санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.124, ал.5 вр. чл.182, ал.1 ЗДДС.
При
така изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП не са спазени
всички изискванията на ЗАНН, като АНО не е отразил и още повече не е изследвал
получаването на кредитното известие, като елемент от състава на нарушението.
Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на въззивния съд.
Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника
за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим
елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е
фактът на получаването на известието.
В
тази връзка, задължение на административнонаказващия орган е да установи факта
на получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП
липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие по т. 1. В
тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило“,
но не е установено получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно
известие.
Обективното
задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от
получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което
обстоятелство следва да бъде установено и което е в доказателствената тежест на
данъчните органи. В писмените доказателства липсват такива за получаване на
кредитните известия по процесното НП. Настоящият касационен състав изцяло се
солидаризира с изводите на РС Пловдив, че получаване на кредитното известие е
елемент от състава на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало да бъде установено от АНО.
От
друга страна, не се спори и, че кредитното известие е отразено в период - м.01.2021
година по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е коригиран
данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване
на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само
несвоевременност на ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните
лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на
разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като
срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера
на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите,
изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване
избягването на данъчно облагане.
С
оглед на гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, районният
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски, такива следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба.
Направеното възражение за прекомерност следва да бъде уважено и размерът да
бъде определен в съответния минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, като
аргументите са, че е проведено едно открито съдебно заседание, делото е част от
серия дела, с един и същ характер и не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 966/13.05.2022, постановено по АНД № 798/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив.
Осъжда
Национална агенция по приходите да заплати на „Й.2013“ЕООД, с ЕИК *********,
разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 300(триста) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: