№ 13627
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20211110173460 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 СК.
Образувано е по искова молба с ех. № 114693/22.12.2021 от А. Ц. Л. с ЕГН **********
срещу А. А. Б. с ЕГН **********, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК с искане за
предоставяне на ищцовата страна упражняването на родителските права спрямо детето на
страните – А. А. Б., ЕГН **********, определяне местоживеенето на детето при майката,
както и издръжка за същото. С исковата молба е предявен и иск на детето А. А. Б. с ЕГН
**********, представлявано от своята майка и законен представител А. Ц. Л. с ЕГН
********** срещу баща му А. А. Б. с ЕГН ********** за заплащане на издръжка за минал
период- 11 и месеца и половина преди предявяването на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето А. А. Б.. След раждането
му ответникът напуснал работа, не се грижил за семейството си и не правил нищо по цял
ден, започнал да употребява алкохол. Тогава страните живеели в жилището на родителите
на ищцата А. Ц. Л., те изгонили А. А. Б., а ищцата го последвала в името на детето им и
отишли да живеят в жилището на неговите родители. Отношенията между страните обаче се
влошили още повече и през май 2021 г. А. Ц. Л. заедно с детето напуснали жилището на
ответника и се върнали при родителите на ищцата. След това А. А. Б. многократно търсил
контакт с А. Ц. Л. и искал да се съберат, но никога не търсил контакт с дъщеря си и не се
грижил за нея, единствено веднъж превел по банков път на ищцата сумата от 50 лв. Сочи се,
че след раздялата майката, подпомагана от разширеното си семейство, се грижи изцяло за
детето и поема всички негови нужди, както и че то расте в безопасна и благоприятна среда.
1
Според ищцата ответникът не разполага с подходящи жилищни условия да се грижи за
дъщеря, употребявал е алкохол, неспособен е да се грижи за детето, като не е прекарвал с
него повече от час-два. Първоначално се претендира се издръжка за детето в размер на 400
лв. месечно, като впоследствие искът е изменен и предявен за сумата от 200 лв.. Претендира
издръжка за минал период, считано от раждането на детето, алтернативно от 01.06.2021 г. –
дата, следваща фактическата раздяла на страните.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. АнТ.ев Б. е подал отговор на исковата молба, в
който не се оспорва претенцията. Претендира се да бъде определен режим н лични
отношения между бащата и детето, в който ще може ефективно да общуват, така че връзката
между баща и дъщеря да не се прекъсва. Оспорва размерът на претендираната издръжка,
като сочи, че доходите му не позволяват по-голяма издръжка от 200 лв. месечно
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет по делото е представен социален доклад от
ДСП – Оборище и ДСП-Люлин, видно от които детето се отглежда от майката в гр. София,
ж.к. Младост в жилището на родителите й. За детето се полагат адекватни грижи, а майката
е подпомогната от бабата на детето по майчина линия, с която живеят заедно. А. Ц. Л. е
посочила, че получава финансова подкрепа от родители си, а към момента не работи. Детето
не посещава детско заведение, има записан личен лекар, в добро здравословно състояние е.
Бащата споделил, че живее в гр. Кюстендил, а после, че е решил да остане при майка му в
гр. София в гарсониера, в която тя живее, заедно с по-малкия му брат. А. АнТ.ев Б. посочил,
че не е виждал дъщеря си от година и половина и е разтревожен, че майка иска да прекъсне
връзка между баща и дъщеря, осъзнавал ролята си на родител и ангажименти и
задълженията, които има спрямо малолетното си дете.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните намери следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. В случай, че не постигнат споразумение по ал. 1,
съгласно чл. 127, ал. 2 СК спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143и 144.
Решението може да се обжалва по общия ред.
За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества,
възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране
на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у
детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус,
доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на децата, отношенията между
родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането
и др. При определяне на мерки относно грижата за децата най-важният критерий за това на
кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е
интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и
2
духовно развитие и социалното им формиране.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на
спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански
правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се
администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Установява се по делото, че страните са родители на детето А. А. Б., родено на 07.01.2021
г., като последното е на две и половина години към датата на устните състезания по делото
/л. 7 от делото/.
От приетата като доказателство по делото справка от НАП се установява, че за периода
01.01.2021 г. до 29.03.2022 г. по отношение на А. Ц. Л. няма данни за изплатени суми от
извътрудови правоотношения, като и за подавани годшини декларации по чл. 50 ЗДДФЛ. От
01.2021 г. до 03.2021г. по отношение на ишцата е региструран осигуртелен доход е размер
на 650 лв., а от 04.2022 г.до 12.2022 г. в размер на 710 лв., за 01.2023 г. е начиследна сумата
от 135, 24 лв., а за 02.2023 г. – 0 лв. От справкаат от НАП по отношение на бащата се
установя, че за 03.2022 му е начислен за периода 01.01.2021 г. до 30.03.2023 г. осигуртелен
доход в размер на 341,32 лв., а за м.04.2023 г. му е начислена сумата от 1509,81 лв., за м.
04.2021 г. му е начислена сумата от 12,37 лв. същите данни са отразени и в изготвена
справка от НОИ. Данни за други доходи няма.
Страните по делото са поискали съдът да им предостави възможност да сключат
споразумение, въпреки преговорите обаче такова не са постигнали. Бащата ответник не
възразява, че с оглед невръстаната възраст на детето и полаганите до момента грижи, А. А.
Б. следва да остане да живее при майката и тя да упражнява родителските права. Не се спори
и по отношение на предложения от майката, чрез поцесуалния й представител, режим на
лични контакти между бащата и детето, а именно два пъти месечно в събота или в неделя за
няколко часа, без преспиване и в присъствието на майката. Бащата сам заявява, че в дълъг
период от време не е виждал дъщеря си, а именно година и половина и осъзнава, че за
малкото дете ще е трудно да свикне с него, затова поетапно следва режимът да бъде
разширяван, а предложеният от майката защитава интересите на детето по най-добрия
начин.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното, становищата на страните и на
компетентните ДСП, събраните доказателства и най-вече съобрази интереса на детето,
счита, че упражняването на родителските права по отношение на А. А. Б. следва да бъде
предоставено на майката. Съдът взе решението си като съобрази възрастта на детето,
емоционалната му привързаност към майката, полаганите до момента грижи за него,
възможностите на всеки от родителите да полага грижи за детето, подкрепата на
разширените им семейства в отглеждането на детето. Момиченцето е още в крехка възраст,
3
в която има нужда от майчина грижа и ласка, освен това по делото се установи, че бащата не
е полагал грижи за детето след раздялата между родителите.
Предвид изложеното и с оглед предоставяне упражняването на родителските права на
майката съдът намира, че следва да бъде постановено детето да живее при майката, която да
полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, доколкото не се
установиха по делото обстоятелства, налагащи детето да живее отделно от родителя, на
когото е възложено упражняването на родителските права.
Следва да бъде определен и режим на лични отношения между бащара и детето. В
интерес на детето е да има по-детайлно регламентиран режим на лични отношения с бащата
предвид порастването му. По този начин ще се постигне по-голяма яснота и предвидимост в
отношенията между родители и децата, както и между самите родители. Чрез обстойната
регламентация се намалява възможността за пораждане на бъдещи спорове във връзка с
личните отношения. Ето защо съдът намира, че следва да бъде предвиден режим за
самостоятелни срещи между баща и дъщеря след навършването на четири години от А. А.
Б., а след навършването й на шест години, да има възможност детето да преспива при баща
си.
Ищцата претендира залщане на издтъжка в размер на 200 лв., а бащата твърди, че не
може да си позволи да заплаща по-голяма от минаималната, която в случая и съгласно чл.
142, ал. 2 СК е 195 лв. Разликата в претенциите им е незначитена и следва да бъде уважена
за сумата от 200 лв. Доколкото страните не спорят по отношение на тези елементи от
родителсктата отговорност, съдът намира за излишно да се намесва и да налага волята си,
тъй като двамата родители разбират най-добре потребностите на собственото си и дете и
могат да определят най-добре какви са нуждите му, а също и от техните действия и взаимно
уважение зависи съхраняването на инетереса на детето.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката.
По отношение на издръжката за минал период по чл. 149 СК съгласно трайната съдебна
практика ( Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, и
Определение № 1305 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4138/2013 г., III г. о., ГК – в
хипотеза на чл. 144 от СК), в тежест на ищцовата страна е да докаже нуждата си от
издръжка за този период. Това разпределение на доказателствената тежест се обосновава с
факта, че ищецът основава правото си на издръжка на съответната степен на родство с
ответника и на своите нужди. Освен това, за разлика от бъдещите потребности, миналите
такива могат да бъдат индивидуализирани по вид и размер, а в случай на съдебен спор –
трябва и да се докажат. От друга страна, мотивите на Решение № 300 от 2.12.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 2846/2013 г., III г. о., ГК дават основание за извод, че не е било необходимо да се
доказва конкретна необходимост от издръжка, а такава е присъдена с оглед обичайните
нужди на дете на съответната възраст. В настоящия случай, по делото не са доказани нито
конкретни потребности на правоимащото лице през процесния минал период, нито
погасяване на задължението на бащата за издръжка през този период.
4
Издръжката за бебе на съответната възраст включва разходи за основни житейски
нужди (напр. храна, подслон, облекло, отопление, осветление, хигиенни материали и др.).
Такива разходи са естествено присъщи и необходими за живота и развитието на всяко
новородено дете, поради което не е необходимо да бъдат изрично доказвани. Ето защо
съдът намира, че искът е основателен и доказан за периода от 01.06.2023 г. до предявяването
на исковата молба. По делото се твърди, че от 01.06.2023 г. е настъпила фактичекста раздяла
между родителите на А. А. Б.. Доколкото преди тази дата те са живеели заедно, то валидно е
предположението и че и дваата родители са поемали материалните, битовите и духовните
грижи за детето си. Доводите на майката, че родители й са ги издържали останаха
недоказани. При това положение съдът намира, че за посочения период ответникът дължи
заплащане в полза на дъщеря си издръжка в размер на 1400 лв. – 7 месеца по 200 лв.
Ищцата заявява, че ответникът веднъж й е изплатил сумата от 50 лв., т.е. тази част от
общото задължение е погасена и ответникътдължи сумата от 1350 лв., представляваща
издръжка за периода от юни 2022 г. до декември 2022 г. А. АнТ.ев Б. не е навел твърдения,
нито е представил доказателства, че е заплащал издръжка в пари или в натура на дъщеря си
през този период.
Относно направените разноски по делото.
И двете страни претендират присъждане на разноски, но предвид характера на
производството на спорна съдебна администрация съдът намира, че разноски не следва да
бъдат присъждани – същите остават в тежест на страните така, както са направени /в този
смисъл и определение №385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. №3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. Това е така, тъй като за разлика от исковото
производство, в настоящото не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани
от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита
по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спор.
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка в размер на 144 лв.,
определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТ ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на
съда върху присъдената издръжка за минало време в размер на 54 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 149 СК, съдът
5
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете А. А. Б. с ЕГН ********** на неговата майка А. Ц. Л. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. А. Б. с ЕГН ********** с при неговата майка
А. Ц. Л. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А. А. Б. с ЕГН ********** и
детето А. А. Б. с ЕГН **********, както следва
ДО НАВЪРШВАНЕ НА ЧЕТИРИГОДИШНА ВЪЗРАСТ НА ДЕТЕТО : всеки първи
съботен ден от месеца за времето 10 часа до 13 часа в присъствие на майката или
упълномощено от нея пълнолетно лице и всеки трети неделен ден от месеца от 16 до 19 часа
в присъствие на майката или упълномощено от нея пълнолетно лице
СЛЕД НАВЪРШВАНЕ НА ЧЕТИРИГОДИШНА ВЪЗРАСТ НА ДЕТЕТО всеки първи
съботен ден от месеца за времето 10 часа до 16 часа БЕЗ присъствие на майката и всеки
трети неделен ден от месеца от 10 до 16 часа БЕЗ присъствие на майката
СЛЕД НАВЪРШВАНЕ НА 6-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ НА ДЕТЕТО всеки първи и
трети уикенд от месеца от събота в 10 часа до неделя в 18 часа с преспиване
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК А. А. Б. с ЕГН **********, да заплаща на
детето А. А. Б. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. Ц. Л. с
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 23.12..2022 г. до
настъпване на законово основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК А. А. Б. с ЕГН ********** да заплати на детето А. А.
Б. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. Ц. Л. с ЕГН
**********, издръжка за минало време за периода от 01.06.2021 до 22.12.2021 г. в размер на
1350 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 2300 лв. и присъждане
на издръжка за минало време, считано от раждането на детето до 31.05..2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 198 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6