Р
Е Ш Е Н И Е № 228
гр.Стара Загора 24.10.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното
заседание на шести
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и
в присъствието на прокурора Минчо Николов
като разгледа докладваното от
ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н.дело № 237 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на "Хляб 97" АД, със седалище и
адрес на управление - гр. Казанлък, ул. "Козлодуй" №
84,
представлявано от изпълнителния директор Н.Д.А.,
против Решение №188/22.06.2022 г.,
постановено по АНД № 492/2022 г. по описа на Районен съд - Казанлък. С
обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление №24-002992
от 22.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора,
с което на „Хляб-97“ АД, представлявано от Изпълнителния директор Н.Д.А., на
основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.60, ал.1 от
Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
В касационната
жалбата се съдържат оплаквания за постановяването му в нарушение на закона -
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 във връзка с ал.2 и ал.5, т.1 от НПК,
във вр. с чл.63в от ЗАНН. Съдът е постановил своето решение в противоречие със
събраните по делото доказателства. Неправилно бил изменил правната квалификация
на деянието по чл.61от Наредбата, а не
както е приел АНО по чл.60, ал.1 от Наредбата, като се бил позовал на ТР №8 от
16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 на ВАС, без да са налице предпоставките за това.
Според касатора това било недопустимо, тъй като не било изпълнено изискването
да няма съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В НП липсвала
конкретизация точно кои изисквания на наредбата не са спазени от дружеството. Невярната
правна квалификация на деянието нарушавала правото на защита на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице. Съдът неоснователно не бил
отчел наличието на процесуални нарушение по чл.57,ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. НП
било издадено в нарушение на чл. 52,ал.4 от ЗАНН. Нито АНО, нито съдът не били изложили мотиви
защо санкцията е определена в размер на 2000 лева, а не в минималния размер от 1500 лева, в нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли съдебното решение да бъде отменено ведно с оспореното
наказателно постановление.
Ответникът по жалбата - директор на дирекция "Инспекция по труда"- Стара Загора, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението
на Районен съд -Казанлък да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, съставът
наАдминистративен съд Стара Загора я намира за неоснователна по следните съображения:
Производството
пред Районен съд - Казанлък е образувано по жалба на „Хляб-97“ АД,
представлявано от Изпълнителния директор Н.Д.А. от гр. Казанлък, против Наказателно
постановление №24-002992 от 22.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Стара Загора. С наказателното постановление, издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение №24-002992 от 22.10.2021 год.,
на „Хляб-97“АД, представлявано от Изпълнителния директор Н.Д.А. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., на основание чл.413, ал.2 от КТ,
за нарушение на чл.60, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. Изложените
в АУАН и в съставеното въз основа на него наказателно постановление
обстоятелства, преценени от административно наказващия орган като нарушение, са
следните: при извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на
07.10.2021 г. в 14.30 часа на обекта СМР
при ремонт на хидроизолация на производствен цех за хляб на територията на
„Хляб 97“АД в гр. Казанлък, ул.“Козлодуй“№84, във връзка с трудова злополука,
станала на 07.10.2021 г. с пострадал А.Н.Д., на длъжност дърводелец в „Хляб
97“АД, се установи, че работещите А.Н.Д. и И.М.И.на основание сключени
договори с работодателя „Хляб 97“АД на
07.10.2021 г. изпълняват СМР при ремонт
на хидроизолация на покрива на горепосоченият производствен цех на височина
около 4.5 м. без осигурени ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи и на същата дата 07.10.2021 г. „Хляб-97“АД, представлявано от
Изпълнителния директор Н.Д.А., в качеството си на работодател по смисъла на §1,
т.10 от ДР на Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, е в нарушение, като не е осигурил безопасност от падане на
хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни
средства.
При осъществения
контрол за законосъобразност, въз основа на извършена съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районен съд Казанлък е
приел за установено, че при определяне на административнонаказателното
обвинение е налице неправилна правна квалификация на деянието, тъй като посочената
като нарушена разпоредба на чл.60, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 год. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи е неприложима, а е следвало
поведението да се квалифицира като нарушение на чл.61 от същата наредба. Позовал
се е на ТР №8/16.09.2021 г. на ВАС по т.д.. №1/2020 година и е преквалифицирал
извършеното деяние, тъй като е приел, че следва да се приложи закон за еднакво
наказуемо нарушение и позовавайки се на чл 63,ал.4 от ЗАНН, е изменил НП. Приел
е, че нарушението е установено по безспорен начин и е доказано в хода на
съдебното производство.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата
по делото и събраните писмени и гласни доказателства правилно е прието
от съда, че в административнонаказателното производство по
установяване на административното нарушение и издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
или материалния закон, обуславящи отмяната му. Спазени са процедурите,
предвидени в ЗАНН, за съставяне на АУАН и НП, като актовете отговарят на изискванията,
съдържащи се в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващият орган е установил безспорно извършеното
нарушение. Видно от текста на акта и на НП, на дружеството в качеството му на
работодател е вменено извършването на нарушение по неосигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работещите служители, които са
извършвали ремонт на покрив, без работодателят да осигури безопасност от
падане на хора и предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/ или лични
предпазни средства на посочената дата и място в НП. По този
начин е описано словесно от контролните органи допуснатото от дружеството
нарушение.
Правилно установените от административно
наказващия орган фактически констатации за действията на санкционираното лице сочат
съставомерност на допуснатото нарушение по чл. 61 от Наредбата. При това
положение и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и
правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу
квалификацията на твърдяното нарушение, правилно районният съд е преквалифицирал
деянието чрез изменение на оспореното
НП, като по този начин правото на защита на страната не би следвало да се счита
за нарушено или ограничено.
Подобен извод е съобразен с Тълкувателно
решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І
и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 г., което съгласно чл.
130, ал. 2 от Закона за съдебната власт има обвързваща настоящия
съдебен състав сила. С тълкувателното решение е прието, че в производството по
реда на раздел
пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че следва да се приеме, че в производството по обжалване на
наказателното постановление, наред с възможността да намали размера на
наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление
включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение като проявна форма на това правомощие. Тълкуването в
горния смисъл на правомощието на районния съд да измени наказателното
постановление е в съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че
при упражняване на своите правомощия по чл.
63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН/ редакцията до 23.12.2021 г. районният съд
разглежда спора по същество, т. е. представлява инстанция по същество, която,
когато установи, че административно наказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни
правомощието си да измени издаденото наказателно постановление. Същевременно
чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК, т. е. за преквалификация по закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя.
В подкрепа на това разбиране е и последвалата
нормативна промяна със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обн.,
ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). В мотивите на ЗИДЗАНН
(№ 002-01-30/23.07.2020 г.) се посочва, че с предложените изменения и
допълнения правомощията на районния съд в административнонаказателното производство
не търпят изменение в сравнение със сега съществуващите по чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, но е необходимо да се регламентират детайлно, тъй
като досегашната лаконична уредба създава предпоставки за противоречива съдебна
практика. Така в новата редакция на чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред
него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН с разпоредбата на чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК прави впечатление, че с изключение на
уточнението "без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението", което е възприето от съдебната практика по наказателни дела
(Тълкувателно
решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и т. 7
от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВКС,
ОСНК), новото законодателно разрешение в чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) е идентично по смисъл с разпоредбата на чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК.
По горните съображения при липса на
съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на
основание чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е приложил закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, т. е.
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно
наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя
наказателното постановление, като на районния съд бъде признато правомощието да
преквалифицира простъпката, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.
Като е
преквалифицирал изпълнителното деяние, описано в наказателното постановление,
към съответната приложима административно наказателна разпоредба, въззивният
съд не е допуснал съществено процесуално
нарушение, каквито са доводите на касатора
Следва да се отбележи, че чл. 61 от Наредба № 2/2004 г., чийто адресат е работодателят, изисква предотвратяването на
падания при работа на височина да се извършва чрез налични приспособления,
които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение. При това положение касационният състав възприема
решаващия извод на предходната инстанция, че не съществува
неяснота относно дължимото от санкционираното лице поведение. Деянието е
изписано пределно ясно от фактическа и правна страна, без това да е ограничило
правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, въз основа на редовно събрани и
обсъдени доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност. Всички
възражения на "Хляб
97" АД са обсъдени от районния съд. Изложени са подробни съображения, които
са мотивирали съда да приеме, че не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените при съставяне на АУАН и издаване на НП. Същите
възражения са релевирани и пред районния съд, като последният с логични и ясни
мотиви е посочил защо не ги приема. Тези мотиви касационната инстанция намира
за правилни и за процесуална икономия счита, че не следва да ги преповтаря.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Не се установиха касационни основания за неговата
отмяна.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски и на основание чл. 63д,ал.4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция“ Инспекция по труда“
–Стара Загора юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80/ осемдесет/ лева
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №188/22.06.2022 год., постановено по АНД №
492/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА "Хляб 97"АД, със седалище и адрес на управление - гр. Казанлък, ул. "Козлодуй" № 84, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Н.Д.А., да заплати на Дирекция
“Инспекция по труда“ –Стара Загора съдебно –деловодни разноски в размер на 80/
осемдесет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.