Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11.02.2021
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева
КАН дело №364 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Ембул
Инвестмънт“ АД гр. Стара Загора против Решение №246/08.06.2020г, постановено по
АНД №208/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление №349А-6/20.01.2020г на Началник отдел „охранителна полиция“ при
ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на
10 000лв на основание чл. 72 ал.1 от Закона за частната охранителна
дейност за това, че на 18.07.2019г в 15.05часа в град Стара Загора, в обект,
собственост на „ЕМБУЛ ИНВЕСТМЪНТ“ АД, находящ се в град Стара Загора, бул
„Свети Патриарх Евтимий“ №50, при извършена проверка от служители на „Контрол
на общоопасните средства“, сектор „Опазване на обществения ред и териториална
полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Стара Загора в изпълнение на
функции по контрол върху частната охранителна дейност, съгласно чл.71 ал.1 от
ЗЧОД и Заповед №349з-1208/13.04.2018г на Директора на ОД МВР Стара Загора, се
установило следното: „ЕМБУЛ ИНВЕСТМЪНТ“ АД ЕИК *********, представлявано от Ю.А.У.
ЕГН: **********, извършва частна охранителна дейност по смисъла на чл.5 ал.1
т.4 от ЗЧОД, състояща се в самоохрана на имуществото в обект, находящ се в град
Стара Загора, бул. „Свети Патриарх Евтимий“ №50, собственост на „ЕМБУЛ
ИНВЕСТМЪНТ“ АД, без лиценз по чл.2 ал.3 т.1 от ЗЧОД. „ЕМБУЛ ИНВЕСТМЪНТ“ АД е
притежавало лиценз №2029/11.06.2012г за извършване на частна охранителна
дейност по чл.5 ал.1 т.5 от ЗЧОД обн. ДВ бр.15 от 24.02.2004г /отменен/, на
който действието е прекратено на 01.04.2019г, съгласно параграф 5 от ПЗР на
ЗЧОД, обн. ДВ бр. 10/30.01.2018г в сила от 31.03.2018г. Дейността по самоохрана
се осъществява, чрез служители на дружеството като в момента на проверката
пряко от Р.Т.Ж. ЕГН **********, с което е нарушен чл.2 ал.3 т.1 вр. с чл. 5
ал.1 т.4 от ЗЧОД. Горните обстоятелства се установяват от съставения
констативен протокол с УРИ :349Р-15817/18.07.2019г, копие на график на
охранителите на обект „ЕМБУЛ ИНВЕСТМЪНТ“ АД за месец юли 2019г, копие на Лиценз
№2029/11.06.2012г, за извършване на дейности по чл.5 ал.1 т.5 от ЗЧОД/отменен/
за самоохрана на имуществото на търговеца, копие на страница от книга за
приемане и сдаване на дежурства за 17.07-18.07.2019г, копие на страници – 2броя
от книга за влизащите и излизащите от обекта МПС от 16.07.2019г до 18.07.2019г,
трудов договор №191/02.07.2013г между дружеството и Р.Т.Ж.. След като взел
предвид посочените документи и възражение на дружеството
№349000-15903/03.10.2019г, административно наказващия орган е приел, че
деянието осъществява нарушение на чл.2 ал.3 т.1 вр. с чл.5 ал.1 т.4 от ЗЧОД,
наказуемо по чл.72 ал.1 от същия закон, поради което издал и наказателното
постановление, потвърдено с обжалваното въззивно решение на РС Стара Загора.
С касационната жалба се твърди, че е допуснато
съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, довело до
ограничаване правото на защита, тъй като наказаното дружество не е призовано за
участие в открито съдебно заседание редовно, поради което и не е било налице
основанието по чл. 61 ал.2 от ЗАНН за даване ход на делото. Възразява се, че
приложената по делото призовка не е оформена надлежно с посочване на данни за
лицето, което е направило вписаното в нея изявление, както и дали същото
изпълнява длъжността „призовкар“ към РС Стара Загора. Не са налице
предпоставките на чл.180 ал.5 и чл. 181 ал.2 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН за
удостоверяване на редовността на връчването, за да се счете за законосъобразно
прилагането на правилото на чл.61 ал.2 от ЗАНН при даване ход на делото в РС Стара
Загора. Освен това в призовката е вписано, че на адреса на управление на
дружеството е търсено и не е намерено за връчване на призовката лице, без
обозначение на неговото име и посочено единствено като „управител“ без да е
ясно дали това е законния представител на дружеството или упълномощено от него
лице. Твърди се, че дружеството няма управител, а се управлява от Съвет на
директори и се представлява от вписаните изпълнителни членове И.Л. и В.Л., но
нито едно от тях няма качеството на управител, като такова няма и посочения в
призовката Ю.А.У.. Сочи се, че въззивния съд безрезервно е приел показанията на
разпитания свидетел на обвинението и не е обсъдил възраженията на
санкционираното дружество, което е лишено от възможността да ги докаже. Не са
обсъдени и доводите за приложение на чл.28 от ЗАНН като мотивите са формални и
лаконични, а не конкретни. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно
решение и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Претендира разноски по делото, съгласно представен списък.
Ответника
ОД на МВР Стара Загора не се представлява и не представя писмен отговор
и становище по същество.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за основателност на наведеното касационно оплакване за
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до
лишаване на наказаното лице от участие в съдебното производство и предлага на
съда да бъде уважена.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл.180 ал.5 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН, на
юридически лица се връчват призовки и съобщения на длъжностно лице, натоварено
да приема книжата. В разпоредбата не е употребена думата „чрез“, за разлика от
чл.180 ал.2 и ал.3 вр. с ал.6 от НПК,
защото връчването на длъжностното лице, което вече има задължение да приема
призовки и съобщения е връчване на самия адресат. Поради това и длъжностното
лице не поема задължение да предава получените за другиго книжа, призовки и
съобщение, за разлика от лицата по чл.180 ал.2 и ал.3 от НПК, които по желание
поемат същото задължение и трябва да са от кръга, визиран в съответните
разпоредби, поради което и тяхната самоличност се вписва в разписката.
Връчителя обективно не може да знае кое е лицето, натоварено да приема книжата,
освен ако жалбоподателя не го посочи изрично в жалбата си. В случая дружеството
и посочило адрес и лице, което го представлява – Ю.А.У. и съответно в призовката до ЕМБУЛ ИНВЕСТЪМНТ АД е вписано да се връчи
на представител
Ю.А.У.. Следователно това е лицето, което връчителя е търсил и този извод
не се променя от вписаното в официалното му изявление, че не е намерен
управителя. Няма неяснота и не се внася съмнение, че връчителя вместо да търси
представителя У. е търсел лице, което е управител, а дружеството няма такъв.
Друг извод по фактите означава на първо място да не се зачете материалната
доказателствена сила на официалните документи, какъвто е призовката в частта й
относно удостоверителното изявление на длъжностното лице. То е търсило
посочения в призовката представител Ю.А.У., а не лице, което не съществува,
както се стреми да обоснове касатора. У. е лицето, натоварено да приема
изпратените от съда по това дело призовки и съобщения, същото е търсено на
посочения адрес, не е намерено от връчителя, чиято самоличност е вписана, а не
участието му в съдебно заседание се дължи на неговото поведение. След като
призовката е оформена, съгласно изискванията се налага да се прецени и следния
въпрос, повдигнат с жалба – не участието довело ли е до невъзможност да се
посочат доказателства за факти, релевирани във въззивната жалба, които
опровергават фактическото обвинение за извършено деяние, неговото авторство,
съответно изключват редовността на проведеното административно наказателно
производство. Във въззивната си жалба дружеството оспорва фактическите
констатации, но не сочи на съда никакви доказателства, които той служебно да
събере, за да установи друго за обективната истина, нито е изложена фактическа
теза, която да се провери в хода на съдебното дирене. След като няма насрещни
фактически твърдения, то няма и обстоятелство, наведено от наказаното
дружество, което съдът да не е изследвал по причина на неявяването на
представител и следователно правото му на защита не е ограничено. Не се
установява никаква уважителна причина, поради което дружеството не е могло да
узнае за предстоящата процесуална дейност, а това се дължи на отсъствие на
посочения негов представител от адреса на управление. По същия начин
дружеството се е дезинтересирало и от получаването на съобщението за постановеното
съдебно решение, но тъй като реда по чл.61 ал.2 от ЗАНН не е приложим за
съобщаването на този съдебен акт, настоящия състав счита, че правото му на
касационна жалба не е преклудирано. Случаят
не може да бъде определен като маловажен, тъй като няма никакви смегчаващи
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на засягане на установения ред
за държавно управление в сравнение с другите деяния, осъществяващи същия състав
на административно нарушение. Установено е, че дружеството въпреки прекратения
лиценз продължава да извършва дейност, при това без конкретни действия по
нейното регламентиране, съгласно ЗЧОД и по този начин се избягва дължимия от
държавните органи контрол върху нея.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 246/08.06.2020г., постановено по АНД
№208/ 2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.