Присъда по дело №1622/2011 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И

 

         Обвинението срещу ПОДС. К. Атанасва Н. Е ПО ЧЛ. 195, АЛ. 1 Т. 5 ВЪВ ВР. С ЧЛ. 194, АЛ. 1 ВЪВ ВР. С ЧЛ. 63, АЛ. 1 Т. 3 НК за ТОВА, ЧЕ НА 06.08.2011 година в град Стара Загора след предварителен сговор с  подс. Д.А.К. отнела чужди движими вещи – мобилен телефон „ Самсунг”, Сим карта и сумата от 20 лева– на обща стойност 70 лева от владението на другиго – М.В.Б.– с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетна е разбирла свойството и значениеито на извършеното и е могла да ръковмоди постъпките си .

 

     Подсъдимата в с.з. се признава за виновна и съжалява за извършеното. Защитникът и пледира за налагане на минимално наказание.

 

    Обвинението срещу ПОДС. Д.А.К. е по чл. 195, ал. 1 т. 5,7 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК за ТОВА, ЧЕ НА 06.08.2011 година в град Стара Загора при условията на повторност и след предварителен сговор с подс. К.А.Н. отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „ Самсунг”, Сим карта и сумата от 20 лева– на обща стойност 70 лева от владението на другиго – М.В.Б.– с намерение противозаконно да ги присвои.

 

     Подсъдимият в с.з. се признава за виновен и съжалява за извършеното. Защитникът му пледира за налагане на минимално наказание.

 

 

           Представителят на РП град Стара Загора в с.з. поддържа обвинението срещу двамата подсъдими.

 

           Граждански иск не е предявен.

 

        Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.

 

От направеното самопризнание на подсъдимите в съдебно заседание и събраните на досъдебното производство доказателства, установени с доказателствени средства– писмени, експертно заключение, показанията на свидетелите– преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:      

 

 

 

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.

 

 

 

        Подсъдимите К.Н. и Д.К. се познавали ,били приятели. Двамата живеели по настоящем в град .Белозем, общ. Раковски.

           На 05.08.2011 г. подсъдимите дошли в гр.Стара Загора, където отседнали при лелята на подс. К.. Нямали пари за пребиране, и водени от стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин, решили да извършат кражба.  Предварително се уговорили как да извършат кражбата, като си разпредилили и ролите.

            Така на 06.08.2011 г. около 10.30-11.00 часа  двамата подсъдими отишли на пазара в гр.Стара Загора. Влезли заедно в “народен магазин”, находящ се на ул.”Пазарска” 31. На първият етаж на магазина се намирал щанд за конфекция на ЕТ”Везни А. Илчев” Ст.Загора, където като продавач коснултант работила св. Г.И.. По това време на същото място била и пострадалата М.Б.. Последната мерила дреха , като била оставила дамската си чанта в края на стилажа за потници.  За кратък момент,докато се оглеждала в огледалото, нямала поглед върху чантата си. В този момент подс. Николава бръкнала в страничния джоб на чантата и взела мобилен телефон” Самсунг” модел SGH-E250   и сумата от 20 лева, която била на монети, сложени в найлонова торбичка. Подала отнетите вещи на подс.К., съгласно предварителната им уговорка, така, че ако я хванели да нямало нищо в нея. В този момент св.Б. се  обърнала и видяла служебния си пропуск за пътуване в градския транспорт паднал на земята.Чантата била на мястото си, леко отворена, както я била оставила. Пострадалата забелязала подсъдимите, които в този момент се били насочили към изхода на магазина. Усъмнила се в тях, и директно ги попитала ,защо пипали чантата й.

          Подс. Н. се обърнала и спокойно отговорила, че не били пипали нищо  и заедно с подс.К.  излезли от магазина.

           Пострадалата вземала чантата си и проверила съдържанието й. Установила липсата на мобилен телефон “Самсунг” модел SGH-E250   и сумата от 20 лева, която била на монети, сложени в найлонова торбичка. Телефонът и монетите ,пострадалата била поставила в страничния джоб на чанта си. Веднага излязла от магазина и се огледала за подсъдимите. Забелязала подс.Н.,*** и се оглеждала. Пострадалата я настигнала , хванала я за ръката и се развикала, като се насъбрали минувачи. Пострадала поискала от подсъдимата да й върне телефона и парите, а последната отричала да ги вземала. През това време подс. К. в когото били вещите, предмет на престъпното деяние, наблюдавал. Същият се бил отдалечил на разстояние от местопроизшествието, като скрил вещите. Върнал се да помогне на приятелката си –подс.Н.,притеснен от насъбралите се край нея хора. Когато разбрал, че пострадалата била уведомила органите на МВР ,подс. К. отишъл до мястото където бил скрил вещите,взел мобилния телефон и се върнал при пострадалата, като й върнал само телефона със СИМ картата. Пострадалата взела телефона си,който бил изключен. Парите подсъдимият К. не върнал на постралата.

            В този момент на местопроизшествието дошъл полицейски екип в състав св. С. и П.,които задържали подсъдимите и ги отвели в 01 РУП Ст.Загора,където били задържани.

    Видно от експертното заключение на съдебно – икономическата експертиза стойността на предмета на престъплението към момента на извършване на деянието е 70 /седемдесет/ лева.

 

  Описаната фактическа обстановка , която съответства напълно на посочената в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от самопризнанията на подсъдимите в с.з. и от доказателствата събрани на досъдебното производдство, които се установяват от доказателствните средства – показанията на свидетлите М. Б.,***С., Я. П., Г. И..

 

 

            Имайки предвид изложената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите са осъществили от обективна и субектинвна страна следните състави от НК :

 

-         Подс. К.Н. – чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 4 НК.

 

-         Подс. Д.К.– чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК

-         .

 

 

 

 

 

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

 

 

 

 

Подсъдимите при условията на едновременно извършителство са осъществили изпълнителното деяние отнемане в двете му части. Те са прекратила фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението и са  установили трайна фактическа власт върху тях – имали са възможност да ги ползват като свои, да се разпореждат фактически и юридически така както намерят  за добре, което са  и направили.

 

 

Съдът като взе предвид ниската стойност на предмта на престъплението, обстоятлството, че по-голяма част от отнетите вещи са възстановени доброволно и то непосредствено след деянието, младостта на подсдимите намира, че извършеното престъплене е с по-ниска степен на обществена опасност в сравенние с други подобни случаи и случаят се явява маловажен по смисъла на чл. 93 т. 9 НК. Това налага преквалифакация на деянието и пприложението на чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.

 

 

Маловажния случай изключва приложението на чл. 195, ал. 1 т. 5 и т. 7 НК, поради което в тази част на обвинението подсъимите следва да бъдат признати за невиновни и оправдани.

 

От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимите следва извода, че към момента на деянието са действали с пряк умисъл.

 

Подс. Н. е съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните последици и е искала настъпването им.

 

Подс. К. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.

 

Знаели са, че отнемат чужди движими съзнавали са и всички квалифициращи признаци. Те са преследвали една обща цел, която със свои съзнателни и целенасочени отделни действия са успяли да реализират т.е. налице е и общ умисъл.

 

Към момента на деянието подс. Николва е била непълнолетна , но е можела да се ориентира, правилно, да взема адекватни решения, извършила е поредица от целенасочени и координирани действия т.е. тя е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 31, ал. 2 НК следва да носи НО, като наказанието и се определи при условията на чл. 63, ал. 1 т. 4 НК.

 

 

Вземайки предвид обществената опасност на деянието , обстоятелството че не са възстановени щетите из цяло от престъплението и липсата на факти и обстоятелства даващи основание да се приеме, че престъплението е извършено поради увлечение или лекомислие съдът не прилага чл. 61 НК.

 

 

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА

 

 

         При определяне вида и размера на наказанието на подс. Н. съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – критичното отношение към извършеното деяние,  чистото съдебно минало,ниската стойност на предмета на престъплението, частично възстановените щети, имотното състояние станало и мотив за извършване на престъплението. Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.

 

 

           Следователно на подсъдимата следва да се наложи наказание при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятлства, при които и минималното наказание предвидено в закона ще се окаже несъразмерно тежко при условията на чл. 55, ал. 1 т. 2 б. „ Б „  НК и с оглед постигане целите на чл. 60 и чл. 36 НК – обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на видно място пред кметството на град Белозем.

 

 

             При определяне вида и размера на наказанието на подс. К. съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – критичното отношение към извършеното деяние,минало,ниската стойност на предмета на престъплението, частично възстановените щети, имотното състояние станало и мотив за извършване на престъплението.          ,  а като отегчаващи отговорността обстоятелства  –  предишните осъждания.

 

 

Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства по втората по тежест алтернатива  с оглед постигае целите на чл. 36 НК –ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки :

 

-         Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност два пъти седмично.

-         Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години.

-         Безвъзмезден труд в полза на общедството 300 часа годишно за срок от три години.

 

 

 

 

 

РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ

 

На основание чл. 189, ал. 2 НПК направените по делото разноски в размер на 85 лева следва да се заплатят съразмерно от двамата подсъдими.

 

  Причини и условия за извършване на деянието - стремеж на подсъдимите за лично облагодетелстване по престъпен начин.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

      

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: