МОТИВИ
към решение №
179 на С. районен съд от 14 октомври 2019 г.
по АНД № 395/2019 г. по описа на същия съд
Съдът е сезиран с постановление
на С. районна прокуратура от 04.09.2019 г., с което се предлага обвиняемият
С.Н.В.,***, да бъде освободен от наказателна
отговорност, като на същия бъде наложено административно наказание „глоба” за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание РП – С. не се
представлява.
В хода на съдебните прения адв. Ц.. Т.– упълномощен защитник на обвиняемия, изразява
становище, че предложението на РП – С. е основателно. Счита, че за описаното в
постановлението престъпление на подсъдимия следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” към
минималния законоустановен размер.
При упражняване на правото си на
последна дума обвиняемият моли да му бъде наложено минимално административно наказание.
От детайлния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното бързо производство № 275/2019 г. по
описа на РУ – С. и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал.
2, вр. чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява, че на 24.08.2019 г. около
15,00 ч. в с. П., Община С., по път ІІІ-.., обвиняемият
С.Н.В. е управлявал моторно превозно средство – колесен трактор „З.” с номер на рама .., без регистрационни
табели, което не е регистрирано съгласно чл. 140,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по надлежния ред, установен в
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ, бр. 31/2000 г.).
От събраните доказателства не
може да се установи обвиняемият да е имал каквото и да било правно основание за
осъществяване на фактическа власт, в т. ч. и изразяваща се в управление на
гореописаното превозно средство – колесен трактор „З.”
с номер на рама .., без регистрационни табели, което представлява „моторно
превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП. С договор за продажба с нотариална заверка на представителите на
страните, сключен на 02.06.2006 г. „А.” ООД, с. Б.,
Община С. е продала това МПС на „Р. т.” АД, гр. С.. Промяната в собствеността
не е регистрирана в КАТ, а десет дни след сключването на договора – на
12.06.2006 г. това МПС е спряно от движение по искане на предишния (регистриран
като такъв) негов собственик и регистрацията му е служебно прекратена от същата
дата, без да са налице данни за възстановяването й до инкриминираната дата.
Обвиняемият не е представител, член на управителен орган или работник в което и
да е от двете дружества. Показанията на свидетелите К. Б.
и З. Й. обосновават извод, че след като на инкриминираната дата обвиняемият –
правоспособен като водач на МПС – е управлявал по път ІІІ-.. в с. П. гореописаното МПС, което не е имало видими външни белези
на регистрация по Наредба № І-45/2000 г. /обн. ДВ,
бр. 31/2000 г./, а именно – регистрационни табели, той е съзнавал, че управлява
на горепосочените дата и място моторно превозно средство, което не е било
регистрирано по реда на Наредба № І-45/2000 г. и се е съгласявал, примирявал се
е с настъпване на обществено-опасните последици от деянието си, изразяващи се в
засягане на проследимостта на собствеността, а оттам
и на ползването и на техническото състояние на МПС, в защита на които в нашата
страна е установена задължителната им регистрация.
Затова целта на нормативно
установената задължителна регистрация на МПС, извършвана по реда на посочената
Наредба № І-45/2000 г. (обн. ДВ, бр. 31/2000 г.), а
именно постигане на проследимост на собствеността, а
оттам и на ползването и техническото състояние на МПС, с които могат да бъдат
извършени най-разнообразни нарушения на ЗДвП или други противоправни деяния,
както и на проследимост на фискалната изрядност на
техните собственици във връзка с притежанието им, е в случая изцяло осуетена. В
тази връзка следва да се допълни, че обвиняемият е управлявал МПС, което е било
спряно от движение повече от 13 години преди инкриминираната дата, поради което
в този период то не е подлагано на периодични технически прегледи и няма данни
за техническата му изправност. Това обосновава степен на обществената опасност
на деянието на обвиняемия, която го квалифицира като престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а не като административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Ето защо от обективна и
субективна страна това деяние на обвиняемия съставлява престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Налице са всички законоустановени
предпоставки за освобождаване на пълнолетния обвиняем от наказателна
отговорност за извършеното от него умишлено престъпление с налагане на
административно наказание.
За престъпление по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една
година или глоба от 500 лв. до 1000 лв.
Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.
От престъплението не са причинени
съставомерни и посочени в постановлението на прокурора имуществени вреди,
поради което не се обсъжда въпросът за възстановяването им.
Не
са налице пречките, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С оглед освобождаването на
пълнолетния обвиняем от наказателна отговорност, съдът му наложи глоба в
пределите на това административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв., установени
в чл. 78а, ал. 1 от НК.
При определяне на конкретния
размер на административното наказание “глоба”, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината на обвиняемия
обстоятелства, както и съобрази социалното му и материално положение.
Като смекчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства следва да бъдат взети предвид ниската степен на
обществена опасност на обвиняемия, добрите му характеристични данни и невисоката
степен на обществена опасност на деянието, обусловена от разкриването му при
рутинна проверка, извършена от свидетелите Б.и Й.,
без да са налице данни за създадена от обвиняемия конкретна опасност за
движението с управляваното от него МПС.
При тези конкретни смекчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства, както и при липсата на отегчаващи такива, а и с оглед
социалното му и материално положение, съдът му наложи административно наказание
“глоба” в размер 1000 лв. – в минималния законоустановен размер на това
административно наказание, съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че така наложеното
на обвиняемия административно наказание е справедливо и е от естество да
постигне целите на административното наказване, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
В двете фази на наказателното
производство – на досъдебното производство и в съдебната му фаза не са
извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от обвиняемия.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: