Р Е Ш
Е Н И Е
№ 86/28.02.2017 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд
Монтана, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав
:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Мария Ницова
Бисерка Бойчева
при секретар А. и с участието на прокурора А.
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 66/2017 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение от 16.12.2016 г., постановено по АНД № 1720/2016 г., Районен съд Монтана е отменил наказателно постановление №12-000751/21.10.2016г. на директора на дирекция ”Инспекция по труда” /ДИТ/, гр.Монтана , с което на „ К*** ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С*** , ул.Т*** К*** № * А, представлявано от управителя З.С., дружеството в качеството на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ , за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Решението е обжалвано с касационна жалба от директора на ДИТ Монтана, с искане да бъде отменено решението на РС Монтана, като неправилно и незаконосъобразно и бъде потвърдено наказателното постановление . В съдебно заседание не се явява, но в писмено становище на пълномощника юрк.Кръстева, вх.№ 292/22.02.2017 г. излага съображения за отмяна на решението.
Ответникът по касацията, редовно призован не се явява, в писмено становище вх.№ 301/23.02.2017 г. на пълномощника адв.Д., моли да се остави в сила обжалваното решение по изложени в същото съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и незаконосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:
Решението на Районен съд Монтана е неправилно и незаконосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-000751/11.10.2016 г. и наказателно постановление №12-000751/21.10.2016 г. за това, че при извършена проверка на 04.10.2016 г. в 16,30ч. от контролните органи на ДИТ, гр. Монтана по спазване на трудовото законодателство, в обект на фирмата „Външно саниране на бл.* “, находящ се в гр.Монтана, ж.к.“М*** “ е констатирано, че дружеството като работодател е допуснало лицето Х*** Г*** П*** да работи като „общ работник ”в обекта преди да му предостави копие от уведомлението до ТД на НАП по чл.62,ал.3 от КТ, за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, която е императивна работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а също да не допуска работника до работа, без да му е връчил въпросните документи. Безспорно е установено при проверката на 04.10.2016г.и на 11.10.2006г., че не е бил сключен трудов договор между работодателя „К*** “ ЕООД и лицето Х*** Г*** П*** , като такъв е сключен едва след проверката и съставяне на акта за установяване на нарушение, видно от писмо на ТД на НАП В*** Т*** , офис Монтана на л.11 от въззивното дело. В този смисъл, настоящият състав не споделя доводите на въззивния съд, че предвид естеството на извършваната дейност, съгласно твърденията на свидетеля техн.ръководител на обекта, лицето е извършвало специфична дейност, за която са необходими специални знания и умения и работата е само за три дни. Настоящата инстанция не споделя и доводите на адв.Д. в писмена защита, в качеството на пълномощник на ответника ,че лицето е на граждански договор с доверителят му „К*** “ЕООД, още повече такъв не е приложен по делото, при което този факт не е доказан в производството. Защитната теза, изразена от техническия ръководител и споделена от съда, че лицето е изпълнявал определена работа, за определено време и с определен резултат, при което липсват елементите на трудово правоотношение между него и лицето, не намира опора в събраните в производството доказателства. Не е представен сключен граждански договор за какъвто се твърди от пълномощника на дружеството, поради което изложената теза не се споделя от настоящия състав. След като дружеството „К*** “ ЕООД се явява подизпълнител по договор между Община Монтана и Консорциум от фирми, именно на него са възложени строителните работи от консорциума, при което трудовия договор следва да бъде сключен между работника и това дружество, като подизпълнител. За последователността на тази теза навежда и обстоятелството, че веднага след проверката от контролните органи на ДИТ Монтана, дружеството е сключило трудов договор лицето Х*** Г*** П*** , видно от писмо на ТД на НАП на л.11 от въззивното дело. При тези безспорно установени факти, като е достигнал до други правни изводи, въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, което като незаконосъбразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Неприложима в конкретния случай е разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, т.к. съгласно ал.2 на посочената разпоредба същата не важи за нарушения по чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ.
Предвид изложеното, административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 16.12.2016г., постановено по АНД№ 1720/2016 г. по описа на Районен съд Монтана, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №12-000751/21.10.2016г. на директора на дирекция ”Инспекция по труда” Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: