Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260465 16.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18069 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 433 ал. 1 т. 3 от КЗ.
Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от и.д. К.Х.Ч.и Б.А.В., чрез пълномощник а. С.М., е предявил против Х.С.Г., ЕГН: *********, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 700 лева- главница, представляваща обезщетение по щета № ... за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № .., от ПТП на .. около .. часа в село Т. на ул. „К.“, в следствие на виновното поведение на ответника като водач на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № .., който е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 06.11.2019 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на .. около ..ч в село Т.на ул. „К“, ответникът, който управлявал след употреба на алкохол лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № .., нарушил правилата за движение, навлязъл в насрещното платно и ударил движещите се там лек автомобил „Хюндай Санта Фе”, с рег. № .., управляван от В.П.Е.З, ЕГН: ********** и лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № .., управляван от Л.Д.Б., ЕГН: **********. От ПТП- то настъпили значителни материални вреди за собствениците на увредените автомобили, както и неимуществени вреди на един от пътниците в тях- Д.К.Н., ЕГН: **********. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол № ... от органите на РУ- с. Труд при ОД на МВР- Пловдив, в който бил отразен механизмът на произшествието и се посочвала вината на ответника. В документа било отбелязано още, че водачът управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, поради което в случая се образувало и ДП. Ответникът бил признат за виновен по н. о. х. дело № 2517/ 2018 г. на ПРС, IX нак. с-в, приключило със споразумение. Управляваният и собствен на виновния водач лек автомобил към датата на ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № .., със срок на действие 01.06.2016 г.- 01.06.2017 г. Собственикът на увредения лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № ..- „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, предявил пред ищеца претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по който повод застрахователят образувал преписка по щета № ... Повредите били констатирани с калкулация по щета, като в исковата молба подробно са описани повредените части на автомобила, разбити по пера, вид и стойност за ремонта, като общата сума за пълното възстановяване била 3 797,64 лева. Експерт към застрахователя направил оценка на действителната стойност и я определил в размер на 3 600 лева, но в случая било прието, че е налице тотална щета, защото сумата за възстановяване на автомобила надвишавала със 70 % действителната му стойност. В тази връзка се изготвила нова калкулация по щета, като се определил размер на обезщетението от 75 % от действителната стойност от 3 600 лева, или размерът станал 2 700 лева, отразен в ликвидационният акт по щета. Собственикът на увреденият автомобил бил писмено уведомен от застрахователя, че тази сума ще му бъде изплатена след представяне на документ за прекратяване на регистрацията на МПС- то в КАТ, предвид тоталната щета. След изпълнение на указанията, с нареждане на групово плащане от 10.01.2018 г. застрахователят заплатил на увредения собственик съответната сума. Според нормата на чл. 433 ал. 1 т. 3 от КЗ при управление след употреба на алкохол застрахователят имал право да получи от виновния водач изплатеното обезщетение. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- ответникът, който бил осъден за деянието си, а и управлявал МПС след употреба на алкохол. Ответникът бил писмено поканен с регресна покана на три пъти да възстанови сумата, но пратките били връщани с отбелязване, че са непотърсени. За събиране на сумата, която още не била платена, се предявявал настоящият иск за осъждането му за сумата на изплатеното застрахователно обезщетение. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител депозира писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не отговаряла на действителната, а обезщетението било завишено като стойност. Същевременно занижен бил процентът на годни за употреба запазени части, приспаднати от действителната цена на автомобила. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител не се явява, като представя писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ..е видно, че на ... около .. часа в село Т. на ул. „К.“, ответникът, който управлявал след употреба на алкохол- 1, 63 промила лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № .., нарушил правилата за движение, навлязъл в насрещното платно и ударил движещите се там лек автомобил „Хюндай Санта Фе”, с рег. № .., управляван от В.П.Е.З, ЕГН: ********** и лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № .., управляван от Л.Д.Б., ЕГН: **********. На пострадалите лица били причинени фрактура и охлузни рани, а на двете МПС- та- материални щети.
Въз основа на протокола е съставена план- схема на произшествието.
По н. о. х. дело № 2517/ 2018 г. на ПРС, IX нак. с-в е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен за извършеното от него ПТП след употреба на алкохол и на същия е наложено съответно наказание.
Управляваният от ответника лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № .. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № .., със срок на действие 01.06.2016 г.- 01.06.2017 г., премията за която е била платена.
Собственикът
на един от двата пострадали леки автомобила- „Фолксваген Голф”, с рег. № ..- „Б.“
ЕООД, ЕИК: *********, е подал пред ищеца уведомление за щета, като така е
предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по който повод ищецът е
образувал преписка по щета № .
Представени са калкулация на претенцията, съдържаща вид и стойност на подменените детайли, труд за монтаж и демонтаж, труд за ремонт и за боядисване, като с ликвидационен акт по щета е определен размер на щетата от 2 700 лева.
С банков превод от 10.08.2018 г. застрахователят е заплатил на собственика на автомобила горната сума.
До регистрирания адрес на ответника са била изпратени три регресни покани за плащане, обратните разписки на които са върнати с отбелязване, че пратките са непотърсени.
Към преписката по щета са налични снимки на увредения автомобил, както и талон за регистрация на МПС и СУ на МПС на водача.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, посочваща механизма на ПТП- то и вида на увредените детайли. Определена е и стойността на необходимите за ремонта и възстановяването части- 9 329 лева, както и стойността на ремонта- 12 304 лева. Посочено е, че средната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието е 4 188 лева, като в случая се касае за „тотална щета“, при която е икономически нецелесъобразно възстановяването на автомобила.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протоколи от с.з. от 07.10.2020 г. и от 01.12.2020 г.). Св. Л. Г. Д.- съставител на протокола за ПТП, посочва, че бил извикан като дежурен на мястото на ПТП в с. Т. Описал в протокола механизма на инцидента и настъпилите щети. Посочва, че ответникът бил тестван за алкохол и резултатът бил положителен. Св. Л.Д.Б.- водач на единия от пострадалите автомобили заявява, че управлявала автомобила на б. си и била в него с п. си, когато на въпросния ден при навлизане на другия водач в нейното платно, била ударена в лявата й страна. Не можела да отвори вратата, изпаднала в шок. При теста за алкохол на другия водач била отчетена положителна проба. По автомобила има повреди навсякъде, като щетата била тотална, а застрахователят изплатил на б. й обезщетение. Направило й впечатление, че виновният водач дори не дошъл при нея да я провери как е.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 3 от КЗ застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.
В настоящия случай, в констативния протокол за ПТП е посочено, че ответникът е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от 1, 63 промила, като по наказателното дело, по което е осъден, химическата експертиза е определила концентрацията на алкохол в кръвта на 1, 55 промила. И свидетелските показания са в насока, че виновният водач е употребил алкохол, като в негова тежест е да проведе насрещно доказване на това обстоятелство, но в тази връзка липсват каквито и е данни. Така следва да се приеме за доказан по делото фактът на употребата на алкохол от страна на ответника като водач на МПС, а оттук- налице е законовата предпоставка за регрес на застрахователя.
Няма спор и по наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която е действала по време на инцидента и се установява от представената полица, с което пак се доказва съществуването основната предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.
На второ място, от събраните по делото доказателства се установява виновното и противоправно поведение на ответника. Налице е влязла в сила присъда (приравнен случай на одобрено споразумение) спрямо виновния водач, която обвързва гражданския състав по смисъла на чл. 300 от ГПК с последиците от деянието. Макар и в случая в споразумението да не е описано процесното ПТП, от събраните по делото доказателства се установява описаната в исковата молба фактическа обстановка.
Действително констативният протокол за ПТП няма обвързваща доказателствена сила за съда относно механизма на произшествието, доколкото последното не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило то, но това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока, а и изрично свидетелят Д. посочва, че протоколът и скицата към него били изготвени по данни на водачите без техни възражения.
Първо- ответникът е признат за виновен по съдебен ред за управление на МПС в конкретния случай след употреба на алкохол.
Второ- собственикът на пострадалия автомобил пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП, който изцяло се установява и от разпитания свидетел Б.- водач на увредения автомобил. Няма основание да не се кредитират нейните показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция. Показанията и на другия свидетел- съставителят на протокола за ПТП, са в същата насока, още повече, че той посочва, че ответникът на място нямал никакви възражения.
Трето- вещото лице по САТЕ посочва също механизма на ПТП и установява виновното поведение на ответника. Експертът, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП.
Размерът на щетите се установява от САТЕ, която дори ги определя, че възлизали и на по- висока цена- 3 765 лева, но доколкото от ответника не се претендира действителната пазарна стойност на повредените елементи и части, каквато е установил експертът, а само реално платеното на собственика на увредения автомобил, то не е допустимо присъждане на по- голямата сума. В тази връзка следва да се отбележи, че вещото лице също както и застрахователят приема, че в случая е налице тотална щета, защото разходите за ремонт надвишават със 70 % действителната му стойност и не е целесъобразно ремонта и възстановяването на автомобила.
Налице са предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената застраховка, доколкото се доказа хипотезата, при която виновният водач ще дължи връщане на платеното. Разходите за щетата са били заплатени по банков път на собственика на увредения автомобил, което обстоятелство изрично се потвърждава и в разпита на водача му, като с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът вече има право на регрес срещу причинителя на вредата.
До ответника са били изпратени няколко покани за изпълнение, които са върнати от регистрирания му адрес като непотърсени, като плащане и до момента от него липсва.
В тази връзка предявеният иск за главницата в размер на 2 700 лева следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 06.11.2019 г.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които са били действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за това- държавна такса в размер на 108 лева, депозити за вещо лице в размер на 120 лева, за свидетел в размер на 20 лева и за особен представител в размер на 419 лева, както и адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 502, 80 лева. Особеният представител на ответника има право на разноски, независимо от изхода на делото, които ще му бъдат изплатени с РКО при съответно поискване.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.С.Г., ЕГН: **********, да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от и.д. К.Х.Ч.и Б.А.В., сумата от 2 700 (две хиляди и седемстотин) лева- главница, представляваща обезщетение по щета № . за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № .., от ПТП на .. около.. часа в село Т. на ул. „К.“, в следствие на виновното поведение на ответника като водач на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № .., който е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.11.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х.С.Г., ЕГН: **********, да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от и.д. К.Х.Ч.и Б.А.В., направените разноски по делото: държавна такса от 108 (сто и осем) лева, депозити за вещо лице в размер на 120 (сто и двадесет) лева, за свидетел в размер на 20 (двадесет) лева и за особен представител на ответника в размер на 419 (четиристотин и деветнадесет) лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 502, 80 (петстотин и два лева и осемдесет стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП