Решение по дело №1425/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 965
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20225330201425
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 965
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330201425 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба от Д. В. К. от ***, обл.Пловдив, ЕГН
********** против издаден от ОДМВР Пловдив електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия Г № 0027589 на ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на жалбоподателя на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.
чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание Глоба в размер на
250 лева.

С жалбата се представя становище за неправилност и незаконосъобразност на
ЕФ, поради неспазване на материалния и процесуалния
закон. Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и
не се представлява.

Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се
представлява. Преди даване ход на делото с административната преписка е
1
представено писмено становище, с което се счита жалбата на Д.К. за
неоснователна и се представят доводи по същество на искането към съда за
потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен
интерес и в законно установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0027859 на
ОДМВР Пловдив против жалбоподателя Д. В. К. от *** за това, че на
12.02.2021г. в 09:06 часа в път II - 64 км. 50+500, в посока от с.Труд към гр.
Пловдив, извън населено място при въведено ограничение с път знак В 26/60
км.ч. заснето с АТС TFR1-M529 и отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза
на водама, с МПС СИТРОЕН БЕРЛИНГО вид лек автомобил регистрационен
номер *** е установено нарушение на Кодекса за застраховане(КЗ) заснето с
автоматизирано средство/система TFR1-M529. Съгласно издадения ЕФ на
собственика, на когото е регистрерано МПС Д. В. К. с постоянен адрес ***,
ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на
жалбоподателя на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 250 лева. Към издадения
електронен фиш, в административнонаказателната преписка са приложени 1
брой снимково изображение към ЕФ, справка в Централна база КАТ относно
собственост на посоченото в ЕФ моторно превозно средство, Снимкови
изображения към ЕФ от клип № 35777/12.02.2021г., справка за
нарушител/водач, Протокол № 2-32-20/12.06.-2020г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, Справка от БИМ относно одобрен тип на мобилна
система за видоеконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
„TFR1-M“, Протокол за използване на АТСС.

2
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намира, че електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението (като е
посочен и допустимия толеранс на техническа грешка според техническата
спецификация на уреда), нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното и заплащане.

От събраните в хода на настоящето производство доказателства съдът намира
като безспорно установено, че административното нарушение по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ е установено с автоматизирано техническо средство/система
АТСС, което нарушение е описано в атакувания ЕФ по следния начин: „На
12.02.2021г. в 09:06 часа в път II - 64 км. 50+500, в посока от с.Труд към гр.
Пловдив, извън населено място при въведено ограничение с път знак В 26/60
км.ч. заснето с АТС TFR1-M529 и отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза
на водама, с МПС СИТРОЕН БЕРЛИНГО вид лек автомобил регистрационен
номер *** е установено нарушение на Кодекса за застраховане(КЗ) заснето с
автоматизирано средство/система TFR1-M529“.

С оглед така описаната фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че
нарушението е установено с АТСС, то по мнение на настоящия състав е
приложима разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, съгласно която, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. В така
цитираната правна норма са описани съществени елементи от състава на
административното нарушение – същото да е установено с АТСС и е
нарушението да е установено по време на управление на МПС. Във връзка
3
използването на АТСС за установяване на нарушенията по ЗДвП с ТР
1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. Тези правила бяха законодателно
уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по
конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване
на деянието и след законодателните изменения от 2018г. следва да са налице
следните условия: - използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е преминало през последваща метрологична
проверка; -да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система; - техническото средство
да е разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и
нормативните предписания- чл. 6 от Наредбата. Съдебната практика трайно
приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като
само при кумулативната им наличност, използването на автоматизирано
техническо средство е законно, а липсата на което и да е от изискванията
опорочава процедурата и предпоставя отмяна на електронния фиш.
В случая, за установеност на нарушението посочено в издадения ЕФ е
използвана АТСС„TFR1-M“,идент.№ 529/07, която система е от одобрен тип
и има надлежно издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835. Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ безспорно съставлява
правното основание, въз основа на което се издава процесния Електронен
фиш.
Анализът на приложения по делото екземпляр на обжалвания електронен
фиш показва, че в същия липсва посочване на правното основание за
неговото издаване, а именно нормата на чл.638, ал.4 от КЗ. Като правно
основание в електронния фиш е посочена разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от
КЗ която гласи че на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. – за физическо лице“.
Така посоченото правно основание указва единствено възможността за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на физическите
4
лица (което може да бъде приложено чрез установяване на
административното нарушение с АУАН и издаване на наказателно
постановление), но не и възможността за съставяне на електронен фиш по
специалния ред, изрично регламентиран с нормата на чл.638, ал.4 от КЗ.
Законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл.483, ал.1, т.1
от КЗ и това по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по
чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в
РБългария на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За съставомерността на деянието по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е без правно
значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ от лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ,
което е довършено при установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ангажирането на административно-наказателната отговорност при
нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ се реализира със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване
на наказателно постановление , съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ.

В атакувания ЕФ имаме друга диференцирана процедура, регламентирана в
нормата на чл.647, ал.3 от КЗ която не е упомената в обжалвания електронен
фиш, като правилната правна квалификация, съответстваща на описаното
нарушение в текстовата част на електронния фиш би била – чл.647, ал.3, вр.
чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. С разпоредбите на КЗ законодателят е
въвел особен ред за установяване на административно нарушение,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; за налагане на съответното
административно наказание и за заплащане на определените по размер глоба
или съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само по
5
отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение
от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ.

С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение,
посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна
волята на административно-наказващия орган досежно конкретното
нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Съдът
намира, че така вмененото на жалбоподателят Д.К. нарушение, посочено
като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ води до невъзможност да се разбере
за какво е наложено наказанието – дали за това, че като собственик на
посочения в електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ или за това, че е установено
управлението на собственото му МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Описаните съществени нарушения на
процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален
закон са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
случая е представен договор за правна защита, но липсват надлежни
доказателства за направени разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне с решението си в тази насока.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0027589 на ОДМВР Пловдив, с който
на Д. В. К. от ***, обл.Пловдив, ЕГН ********** за нарушение на чл.483,
6
ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 250 лева.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7