РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. Кюстендил, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. А.а
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520100038 по описа за 2023 година
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15,
ет.6,съдебен адрес –горният,чрез юк.В. Ц. е предявило против И. Г. С.,ЕГН
********** от гр.*********,иск да бъде осъден да му заплати сумата от
3060,00 лв.,получена от последния на нищожно основание,ведно със
законната лихва върху същата,считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане, както и на сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът изразява становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция като развива подробни съображения.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
На 11.05.2018 год. в гр.Кюстендил,видно от договор за потребителски
паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и
ползване на кредитна карта CARU-15978095,оторизационен код а56а3х85
/л.5-7/,по силата на които „БНП Париба пърсънъл Файненс С.А.клон
България“като кредитор поел задължението да предостави на ответникът като
кредитополучател кредит за потребителски цели в размер на 4 000,00 лв.,чрез
1
превеждането на сумата по посочена в договора банкова сметка на
длъжникът,а последният поел задължението да го връща при условията на
договора и инкорпорираният в него погасителен план.На датата на договора
кредиторът с платежно нареждане УРН № 000004886201 /л.16/ изпълнило
задължението си като превело сумата по сметката на ответникът.
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 19.08.2019 год./л.17-22/,че банковият клон продал на ищцовото ТД
вземания от свои клиенти,съгласно приложение № 1/02.12.2019 год./л.23-24/,в
което под № 77 фигурира и вземането на банката против
ответникът.Сключването на договора било потвърдено на 02.12.2019 год. от
законният предсдтавител на Цедента,като последният упълномощил с
пълномощно № 3388/2019 г./л.25/ цесионера от негово име да уведомява на
осн.чл.99,ал.3 ЗЗД ,от негово име свой длъжници за договора за цесия и
цедираните вземания по приложение № 1а/02.12.2019 год.
Поради неизпълнение на договорни отношения от страна на ответникът
ищцовото ТД потърсило правата си по съдебен ред с подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,което било
уважено по ч.гр.д.№ 2182/2020 г. по описа на РС-Кюстендил,като видно от
влязло в сила Решение № 143/08.03.2022 г. /л.27-31/, постановено в
производството по гр. д. № 865 от описа на КРС за 2021г. е,че е оставена без
уважение претенцията на ищецът против ответникът за признаване за
установено в отношенията между страните, че последният му дължи 3 478,74
лв., главница по ГОРНИЯТ ДОГОВОР,КАКТО И суми за възнаградителна
лихва /307,54 лв./ и лихва за забава /468,60 лв./ и законна лихва върху
главницата,считано от датата на заявлението по чл.410 ГПК до
откончателното изплащане на вземането.За да отхвърли предявения иск, в
мотивите на решението, съдът е приел че договорът е нищожен,поради което
исковите суми не могат да се претендират на договорно основание,вкл.
изрично и главницата,а ищецът може да има претенция на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Ищецът признава неизгодното за него обстоятелство,че ответникът е
сторил плащания по главницата,при което претенцията му само за нея,както е
предявена в настоящото производство е за сумата от 3060,00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
2
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
Настоящият състав намира, с оглед доводите в исковата молба, че е
сезиран с искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД:
Съгласно практиката на ВС и ВКС, отразена в ППВС 1/1979 г.,
неоснователното обогатяване има три фактически състава по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД и един субсидиарен по чл. 59 от с. з. При всички фактически състави
става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената
защита, а именно - връщане на направеното имуществено разместване, което
обогатява един стопански субект за сметка на друг, без да има воля или
основание за това. В този смисъл теорията и практиката се обединяват около
становището, че за да бъде основателен иск за неоснователно обогатяване по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се докаже от ищеца – даването на престация,
а от ответника - основанието, на което същият да я задържи.
В случая, безспорно, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че с Решение № 143/08.03.2022 г. /л.27-31/, постановено в
производството по гр. д. № 865 от описа на КРС за 2021 год.,понастоящем
влязло в законна сила, е оставена без уважение претенцията на ищцовото
дружество срещу ответникът да бъде признато за установено съществуване на
ищецът на вземанията,остноваващи се на договорно основание- договор за
потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски
кредит,издаване и ползване на кредитна карта CARU-
15978095,оторизационен код а56а3х85 /л.5-7/,по силата на които „БНП
Париба пърсънъл Файненс С.А.клон България“ и последващо цедиране на
кредиторът на вземането му по този договор на ищцовото ТД, като съдът е
приел , че поради наличието на неравноправни клаузи в същият договорът е
нищожен,при което ищецът не може да се ползва от разпоредбата на чл.23
ЗПК за установяване дължимост само на главницата по кредита.
В този смисъл настоящият състав, с оглед изложеното и формираната сила
на пресъдено нещо досежно недължимостта на процесната сума на договорно
основание, намира, че е налице интерес за дружеството да претендира същата
3
на извъндоговорно такова, каквото е неоснователното обогатяване, в частност
и кондикционната претенция по чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което
и възприема иска за допустим.
В допълнение, съдът следва да уточни и това, че постановявайки съдебния
си акт, не ще бъде налице пререшаване на спора между страните, доколкото
съдебния акт на КРС, постановен по гр.д. № 865/2021г., установява
недължимост на процесната сума на договорно основание, като лиспва
произнасяне по дължимостта й на извъндоговорно такова каквото е
неоснователното обогатяване. Тоест, липсва формирана сила на пресъдено
нещо в този аспект, съотв. не е налице процесуална пречка, обуславяща
несъществуването на правото на иск.
Разбира се, не е съществувала пречка за дружеството в производството по
чл. 422 от ГПК по горното дело при условията на евентуално обективно
съединяване с установителната претенция да предяви и осъдителна такава с
правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. Но това е само една възможност, а не и
задължение за дружеството. В случая същото е предпочело не обективното
съединяване в производството по чл. 422 ГПК, а да изведе осъдителния си
иск в самостоятелно производство (настоящото такова), за което не
съществува установена от закона забрана.
Всичко изложено обосновава допустимост на предявения иск.
Касателно основателността на претенцията: в тежест на ищеца бе да
установи пълно и главно престирането на процесната сума, респ.
постъпването й в патримониума на ответника, което същият успя да стори. В
този смисъл представеното по делото и неоспорено платежно нареждане УРН
№ 000004886201 /л.16/,установи че кредитърът е изпълнил задължението си
като превел сумата по сметката на ответникът.
Тоест, безпосрно се установи излизане на сумата от патримониума на
ищеца (доколкото наредител по превода е именно той) и постъпването й в
този на ответникът( по изрично посочена от него в договора банкова сметка/
На свой ред ответникът не успя да установи наличието на основание да
задържи постъпилата в имуществото му сума. Както вече се установи по
делото от цитираното по-горе Решение № 143/08.03.2022 г. /л.27-31/,
постановено в производството по гр. д. № 865 от описа на КРС за 2021 год. ,е
оставена без уважение претенцията на ищеца против ответника за
4
установяване дължимост на суми,вкл. изрично и за главница,на договорно
основание, като ответната страна не проведе доказване а нейна бе тежеста да
стори това,че е било налице друго основание за получаването на горната
сума,обосноваващо престацията на ищеца.
В този смисъл ищцовото дружество успя да установи, със средствата
предивдени в ГПК, главната си претенция, поради което и същата следва да
бъде уважена.
Като законна последица от горното е налице основателност и на иска за
законна лихва, поради акцесорния му характер, считано от депозиране на
исковата молба в съда-04.01.2023 год.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат само на ищцовата страна на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК като доказателства за сторени такива са налични за
сума в общ размер на 122,40-сто и двадесет и два и четиредесет лева,платени
за държавна такса.В производството по делото ищецът е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът определя на 100,00 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. С.,ЕГН ********** от гр.*********,ДА ЗАПЛАТИ на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15,
ет.6,съдебен адрес –горният,чрез юк.В. Ц.,сумата от 3060,00 /три хиляди и
шестдесет лева/ лева,получена от И. С.,с посочени данни,на нищожно
основание,ведно със законната лихва върху същата,считано от 04.01.2023
год.до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. С.,ЕГН ********** от гр.*********,ДА ЗАПЛАТИ на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15,
ет.6,съдебен адрес –горният,чрез юк.В. Ц.,сумата от 222,40 /двеста и
двадесдет и два и четиредесет /лева,представляваща сторените от последното
разноски по воденето на делото.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кюстендилски Окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6