Р E Ш Е Н И Е
№ …………../02.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15738/2020 г.
Производството е образувано по предявен от Г.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***
срещу Г.К.П., ЕГН **********, адрес: *** осъдителен иск с правна квалификация
чл. 240 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
от 3000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем, сключен на
24.11.2015 г. между Г.А.Г., ЕГН ********** и Г.К.П., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 08.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В условията на евентуалност е предявен от Г.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***
срещу Г.К.П., ЕГН **********, адрес: *** осъдителен иск с правна квалификация
чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска да се
осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща
получена без основание сума на 24.11.2015 г. от страна на ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 08.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения:
На 24.11.2015 г. сключил
с ответника неформален договор за заем, с ищецът следвало да му предостави в
заем сумата от 3000 лева. Уговорено между страните е сумата да се преведе по
банковата сметка на ответника, а същият се задължил да я върне до 12.12.2015 г. На 24.11.2015 г. превел по банковата сметка на П.
сумата от 3000 лева с посочено основание – заем до 12.12.2015
г. До 12.12.2015 г., а и до датата на депозиране на
исковата молба сумата не му е върната. В условията на евентуалност заявява, че
на 24.11.2015 г. превел по банковата сметка на П. сумата от 3000 лева без
наличие на основание затова. Заявява, че с настоящата искова молба кани
ответника да му върне процесната сума. Моли за
уважаване на главната искова претенция, а в случай на нейното отхвърляне,
претендира уважаване на евентуалната такава. Моли за присъждане и на
направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран от
страна на ответника отговор на исковата молба. Заявява, че с ищеца са
осъществявали съвместна търговска дейност като негово задължение било да намира
и изкупува употребявани катализатори на автомобили и да ги доставя и предава на
Г.. Твърди, че в хода на дейността им се е налагало да извършват парични
преводи един на друг съобразно конкретното количество на закупените, респ.
предадените катализатори. Посочва, че в последствие в резултат на съвместната
търговска дейност с ищеца, е станал и съдружник в дружеството на Г.. През април
2020 г. прекратил участието си в него, поради влошаване на отношенията с ищеца.
Посочва, че Г. никога не му е давал пари на заем. Той е изкупувал за сметка на
ищеца катализатори, след което му ги е предавал и е получавал за това
определена парична сума. Твърди, че лисва уговорка между тях за предоставяне в
заем на парични средства. Посоченото основание в банковия превод не доказва
наличие на сключен договор за заем. Заявява, че липсва съгласие за връщане на
даденото, поради което липсва договор за заем. Преведените на 24.11.2015 г. не
са му предоставяни в заем, нито той се е задължил да ги върне до 12.12.2015 г. По
отношение на предявения в условията на евентуалност иск, заявява, че същитя е погасен по давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на сторените разноски.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира
следното от фактическа страна:
Прието като писмено
доказателство по делото е банково бордеро от „У.Б.“, от което се установява, че
на 24.11.20215 г. Г.А.Г. е превел по банковата сметка на Г.К.П. сумата от 3000
лева с посочено основание „на заем до 12.12.2015 г.“.
Отразено е, че операцията е извършена в 16.43 часа на 24.11.2015 г.
Като писмено
доказателство е прието актуално състояние на „Го-Фор-Кат“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Варна, ж.к. „А.“, ул. „Я.“ № 16, ет.4,
ап.9. От същото е видно, че съдружници в дружеството
с ограничена отговорност са Й.Г.У.с дялово участие от 150 лева; Г.К.П. с дялово
участие от 150 лева; Г.А.Г. с дялово участие от 550 лева и В.Е.К.с дялово
участие от 150 лева. Предметът на дейност е производство, преработка,
съхранение и търговия в страната и чужбина на стоки първоначален, преработен и
обработен вид; търговия с черни и цветни метали и техните сплави /след лиценз/;
операции с недвижими имоти; консултантски и търговски сделки; търговско
представителство и посредничество; предоставяне на услуги в областта на
информационните технологии, интернет и телекомуникации; сервизна дейност и
услуги; отдаване на помещения под наем; транспортна и спедиторска дейност и
услуги; комисионна дейност, агентство; външно – икономическа дейност;
туристическа дейност, ресторантьорство и хотелиерство; земеделска и животинска
дейност – отглеждане на едногодишни и многогодишни насъждения;
продажба на стоки собствено производство; откриване и експлоатация на магазини
за хранителни и промишлени стоки, заведения и ресторанти.
Събрани са и гласни
доказателства чрез разпита на трима свидетели – един на страната на ищеца – К.Д.К.и
двама на страната на ответника – Й.Г.У.и В.Е.К. От показанията на свидетеля К.Д.К.се
установява, че същият познава страните в настоящото производство. Заявява, че Г.Г. и Г.П. са били в чести контакти, работили са заедно като
често се е случвало някой да предоставя парични средства на друг. Разказва за
конкретен случай, на който и той присъствал по обяд между 12 часа и 13 часа, на
24.11.2015 г., когато в заведението „Тримата мускетари“, което тримата
посещавали често, Г.Г. и Г.П. се разбрали Г.Г. да даде в заем на Г.П. сумата от 3000 лева. Пред него
пари не са давани само се е случила уговорката между страните в настоящото производство
за предоставяне на заема и размера на същия като се разбрали и предоставените
пари да се върнат до 12.12.2015 г. Спомня си
конкретната дата на връщане защото била след три седмици. Посочва, че не знае
дали парите са върнати. Уточнява, че пред него са се разбрали за предоставяне
на парите и след това са станали и тръгнали като свидетелят останал с идеята,
че отиват да теглят или да превеждат парите. Заявява, че пред него е дадено
обещанието да се върнат парите до 12.12. Посочва, че
познава страните в производството като приятели и уточнява, че те са работили в
сферата на изкупуване на катализаторите, но какви точно са им деловите
отношения не може да каже, защото според него и те не знаят в какви отношения
са помежду си. Заявява, че не знае каква е причината за предоставяне на заема
като същият само е присъствал на тяхната уговорка за предоставяне на парите и
не е страна по същия.
От показанията на
свидетеля Й.Г.У.се установява, че познава страните в настоящото производство.
Заявява, че преди 2016 г. заедно с него, Г.Г. и Г.П.
направили ООД като преди това Г.Г. се занимавал с
изкупуване на катализатори като той, Г.П. и много други хора са му вършили
работа в смисъл събирали са катализатори в негова полза като в последствие им е
заплащал за извършената дейност. Посочва, че след като направили ООД заедно
работили няколко години и понеже Г.Г. имал
мажоритарен дял в ООД-то и взимал решения, с които те не били съгласни, от там
започнали дразгите и се разделили. Не знае да са
сключвани договори между Г.Г. и Г.П. и да са си
предоставяли парични средства един на друг. Уточнява, че Г.Г.
е давал парични средства на Г.П. както и на други лица да изкупуват за негова
сметка потребявани катализатори от автомобили.
Посочва, че парите са превеждани по банков път и това е била обичайния начин на
работа. Заявява, че пари на заем не знае да са давани.
От показанията на
свидетеля В.Е.К.се установява, че познава Г.Г. и Г.П..
Посочва, че са работили заедно като Г.Г. е поръчвал
на Г.П. да изкупува автомобилни отработени катализатори. Заявява, че пари са
предоставяни от Г.Г. многократно с цел изкупуване на
автомобилни катализатори като същите са предоставяни в брой или по банков път.
Уточнява, че са основали съвместно ООД и тази практика за закупуване на
автомобилни катализатори продължила до самото им напускане на ООД-то, т.е. до
прекратяване на отношенията им. Превеждането на сумите за закупуване на
катализаторите по банков път си мислел, че е било с основание „Захранване на
сметка“. Уточнява, че и на него Г.Г. му е превеждал
пари. Посочва, че са водили съдебни спорове като съдружници
в „Го-фор-кат“ ООД като няма информация дали са
приключили и дали има решение на съда.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при
съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира
следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 240 ЗЗД посочва, че с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален и се счита сключен от момента на предаване на
паричната сума или други заместими вещи.
От приетото по делото банково бордеро от 24.11.2015 г., изготвено от „У.Б.“
АД се установява, че сумата от 3000 лева е преведена от Г.А.Г. в полза на Г.К.П..
От същото това писмено доказателство се установява, че сумата е предоставена в
заем до 12.12.2015 г. Този факт се доказва и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.Д.К.,
които съдът кредитира като непротиворечиви и последователни, съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
Същият не е заинтересован от крайния изход на делото. От показанията на
горепосочения свидетел се доказва, че на 24.11.2015 г. Г.Г.
и Г.П. са се разбрали Г.Г. да предостави на Г.П.
сумата от 3000 лева, която последният се задължава да върне до 12.12.2015 г. От съвкупния анализ на тези доказателства следва
изводът, че между Г.Г. и Г.П. е сключен неформален
договор за заем на 24.11.2015 г. като Г.П. се е задължил да върне заетата сума
до 12.12.2015 г. Установява се по безспорен и
несъмнен начин, че сумата от 3000 лева е предоставена от Г.Г.
на Г.П. на 24.11.2015 г. С оглед гореизложеното следва изводът, че между
страните е налице валидно възникнало заемно правоотношение като в деня на
сключване на договора е налице и предоставяне на заемната сума, следователно
договорът се счита сключен от момента на предаване на сумата, т.е. от
24.11.2015 г. По делото не се установява същата да е върната в уговорения срок
– до 12.12.2015 г.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Й.Г.У.и В.Е.К., тъй като
същите са заинтересовани от крайния изход на делото, предвид че с ищеца и
ответника са били съдружници в „Го-фор-кат“
ООД и са се разделили след спорове с ищеца в настоящото производство. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля В. К. предвид обстоятелството, че същият има
висящи дела с ищеца Г.Г.. Освен това от показанията
на тези свидетели не се опровергава достигнатия от съда извод, че е налице
сключен неформален договор за заем между Г.Г. и Г.П.
на 24.11.2015 г., а единствено се установява, че Й.Г.У., В.Е.К., Г.Г. и Г.П. са имали общи бизнес отношения, които са прерастнали в учредяването на търговско дружество, което се
е разпаднало поради неразбирателство между съдружниците
Й.Г.У., В.Е.К.и Г.П. с Г.Г., който е притежавал
мажоритарен дял.
Неоснователно е възражението на ответника, изложено в пледоарията по
съществото на спора, че не е бил съгласен с посоченото основание при получаване
на сумата от 3000 лева. След като не е бил съгласен с посоченото основание е
следвало да върне сумата на наредителя, а не почти
пет години по-късно да твърди, че основанието, на което е получил сумата е
различно от посоченото. Последният факт остана изцяло недоказан. Фактът, че
страните в настоящото производство са имали бизнес отношения помежду си не
препятства възможността за сключване на договор за заем, какъвто безспорно се
установи, че е бил сключен на 24.11.2015 г.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявената искова
претенция на Г.Г. се явява основателна и подлежи на уважаване.
Предвид уважаването на главната претенция, съдът не следва да разглежда
предявената в условията на евентуалност искова претенция.
По отношение на
разноските:
Двете страни в производството са отправили искане за присъждане на
сторените разноски, но предвид изхода на спора такива се следват само на ищеца.
Същият, с представения списък по чл. 80 ГПК, претендира заплащането на сумата
от сумата от 120 лева, представляваща заплатена държавна такса за настоящото
производство. На основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноски в размер на 120 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Г.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.
240 ЗЗД, сумата от 3000 лева, представляваща дължима главница по договор за
заем, сключен на 24.11.2015 г. между Г.А.Г., ЕГН ********** и Г.К.П., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 08.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА
Г.К.П., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Г.А.Г., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 120 лева,
представляващи сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК
УКАЗВА на Г.К.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, че може да заплати присъдените в полза на Г.А.Г.,
ЕГН **********, адрес: *** суми по неговата банкова сметка ***одлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: