№ 247
гр. Шумен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20233600500336 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №449/08.06.2023 г. по гр. д. №342/2023 г. Шуменският районен съд е
допуснал да бъде извършена съдебна делба между И. С. Т., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, ул. “......“ № 16, ет.3, ап.7 и А. С. А., ЕГН **********, адрес гр. Шумен, ул. „......“
№95, вх. 2, ап. 7 на следния недвижим имот, както следва: АПАРТАМЕНТ №7, на първи
жилищен етаж (етаж втори), със застроена площ от 65.72 кв.м., при граници: от изток – ап. 6,
от запад – ап. 8 и стълбище, от юг – двор, от север – ул.“......“ (сега ул.“......), от долу –
партер, от горе – втори етаж, заедно с таванско помещение № 6 с обща площ от 9.5 кв.м.,
при граници: от изток – таван №5, от запад – таван №7, от север – общ коридор, от юг –
двор, от горе – покрив, от долу – четвърти етаж, заедно с избено помещение №14 с площ от
11.50 кв.м., при граници: от изток – изба №13, от запад – стълбище, от юг – общ коридор, от
север – ул.“......“ (сега ул.“......“), от горе – партер, от долу – земя, с 50050/1000000 ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващ
парцел I-ви, в кв.312 по плана на гр.Шумен, ул.“......“ №95, ет. 2, ап. 7, с идентификатор за
апартамента 83510.674.79.1.7, попадащ в поземлен имот с идентификатор 83510.674.79, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.674.79.1.6,
83510.674.79.1.8; под обекта - 83510.674.79.1.3; над обекта - 83510.674.79.1.13 с
административен адрес гр.Шумен, ул.“......“ № 95, ет. 2, ап. 7, при квоти – ½ ид. ч. за И. С. Т.
и ½ ид.ч. за А. С. А..
1
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата А. С.
А., чрез адвокат Д. С. при ВАК, с доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на
производството. Излага се, че в откритото заседание първоинстанционния съд не допуснал
доказателственото искане за лично явяване на ищца, за да заяви желае ли доброволно
уреждане на отношенията, както и незаконосъобразно не било уважено и искането им за
спиране на производството за срок до шест месеца, като във въззивната жалба
доказателствени искания в тази насока не са направени. Освен това, намира депозираната от
пълномощника на ищеца молба за даване ход на делото за процесуално недопустима, без да
се излагат конкретни съображения за това. Искането в жалбата е да се отмени
първоинстанционното решение като незаконосъобразно и за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. С. Т., чрез адвокат Г. Д. при
ШАК, с който заема становище, че жабата на ответницата сега жалбоподател е недопустима,
поради липса на правен интерес, евентуално – неоснователна, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което моли въззивния съд да потвърди решението и
присъди разноски в производството.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. В този смисъл и изложеното от процесуалния представител
е неоснователно.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите, изложени от страните, както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на ШРС, като
по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Установява се по делото, че страните са сестри, като през 1990 г. Р. С. А. и А.А.А.
(техни баба и дядо) им даряват общо ½ ид. ч. от следния недвижим имот, а именно:
Апартамент № 7, на първи етаж, с обща площ 65.72 кв.м., при граници: от изток – ап.6, от
запад – ап.8, стълбище, от юг – двор, от север – ул.“......“ (сега ул. "......"), от долу – партер, от
горе – втори етаж, заедно с таванско помещение № 6 с обща площ от 9.5 кв.м., при граници:
от изток – таван № 5, от запад – таван № 7, от север – общ коридор, от юг – двор, от горе –
покрив, от долу – четвърти етаж, заедно с избено помещение № 14 с площ от 11.50 кв.м., при
граници: от изток – изба № 13, от запад – стълбище, от юг – общ коридор, от север –
ул.“......“ от горе – партер, от долу – земя, заедно с гараж построен в дворното място – 1977
2
г., заедно с 50050/1000000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавно дворно място, съставляващо парцел I в кв. 312 по плана на гр.Шумен, при
граници: от изток – ул.“.....“, от запад – ул.“....“, от север – ул.“......“, от юг – частни парцели,
като дарителите запазвали правото си на ползване и обитаване. Другата ½ ид. ч. дарили на
сина им А.А.А. (вуйчо на страните). С договор за доброволна делба от 30.01.1990 г.,
сключен с последния, собствеността на описаните имоти била поставена в общ дял на двете
сестри, при равни квоти. Така възникнала и съсобствеността помежду им върху делбения
имот (гаражът не е предмет на делбата), представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 83510.674.79.1.7, находящ се на ул.“......“ № 95, ет.2, ап.7, в сграда с
идентификатор 83510.674.79.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 83510.674.79 с
площ от 65.72 кв.м., при съседи: на същия етаж - 83510.674.79.1.6, 83510.674.79.1.8, под
обекта - 83510.674.79.1.3 и над обекта - 83510.674.79.1.13.
Ето защо и съгласно чл. 34 ЗС делбата на недвижимия имот следва да бъде допусната
при равни квоти.
Настоящата инстанция не споделя оплакванията на въззивника за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд - не уважил
направени доказателствени искания на страната за лично явяване на ищцата, за да отговори
на поставени от нея въпроси; не уважил искането за спиране на производството по делото за
срок от шест месеца и дал ход на делото по недопустима молба, депозирана от процесуалния
представител на ищцата.
Процесуалното представителство е абсолютна предпоставка за допустимост на иск,
предявен от представител - тя обуславя упражнението на правото на иск на представлявания
от представителя и е условие за валидност на извършените от или спрямо представителя
процесуални действия. Затова за наличността на представителна власт съдът следи
служебно. Въпросът за нейната липса може да бъде повдигнат по всяко време на делото.
Представителната власт трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по
делото. Доказването става с акта, от който представителната власт произтича (чл. 33 -
пълномощно; акт за раждане или за назначаване на настойник, и т.н.). Твърдения за липсва
на представителна власт обаче не се съдържат в жалбата, но видно от приложеното към
исковата молба пълномощно адв. Г. Д. е редовно упълномощена от ищцата да я
представлява и защитава в настоящото производство, поради което и учреденото
процесуално представителство е условие, за да бъде обвързан представляваният от правните
последици на действието, предприето от представителя. Ето защо първоинстанционното
решение не е постановено, въз основа на процесуални действия, извършени без
представителна власт.
В проведеното открито с.з. на 30.05.2023 г. ответницата чрез процесуалния си
представител е направила искане по реда на чл. 176 от ГПК за лично явяване на ищцата, за
да отговори на въпроса: Кой живее в момента в жилището и съгласна ли е ответницата А. да
закупи жилището, като наплати ½ от реалната стойност на имота, съгласно оценка на фирма
за недвижими имоти. Съдът намира, че правилно доказателствено искане по реда на чл. 176
3
от ГПК за явяване и отговаряне на поставения от ищеца въпрос, не е било уважено, тъй като
ищцата е изразила категоричното си становище за желание да закупи процесния имот, както
и не оспорва обстоятелството, че към момента в имота се намира ответницата заедно със
семейството си. С оглед изразеното от ищцата становище, отлагането на производството за
лично явяване на ищцата, за да отговори на така поставените въпроси, би довело единствено
до неоснователно отлагане на делото, а и по същество поставените въпроси целят
единствено постигане на извънсъдебно решаване на спора. Такава е била и целта на
направеното искане за спиране на производството по взаимно съгласно. При изразеното
категоричното становище на ищцата в депозираната молба от 19.05.2023 г., че не желае
спиране на производството, за съда не съществува правна възможност да спре
производството на това основание, напротив – ако спре производство при липса на съгласие
на една от страните по делото, ще допусне съществено процесуално нарушение.
С оглед изложеното решението на ШРС следва да се потвърди изцяло, като правилно.
Предвид неоснователността въззивната жалба, разноските следва да се присъдят в
полза на виззиваемата страна в размер на 400 лв., представляващи доказани разноски за
заплатен адвокатски хонорар за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №449/08.06.2023 г. по гр. д. №342/2023 г. по описа на
Шуменски районен съд.
ОСЪЖДА А. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „......“ №95, вх. 2, ап. 7,
да заплати на И. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „......“ №16, ет. 3, ап. 7, сумата
от 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4