№ 8
гр. Крумовград, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело №
20245130100140 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът обосновава правния интерес за предявяване на иска с разпореждане на
заповеден съд, постановено по ч. гр. дело №124/2024 г. по описа на Районен съд -
Крумовград.
Излага, че на 15.03.2019 година ответникът е сключил договор за потребителски
кредит № 286402 със „Сити Кеш“ ООД, по силата, на който е получил сумата от 800 лева,
срещу съгласие да я върне до 15.03.2020 г.. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в
размер на 40, 05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47, 82 %.
Посочения договор е по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. Сити Кеш
ООД е прехвърлило своите вземания на цесионера АПС Бета България ЕООД, като
вземането е индивидуА.зирано на ред 499 от Приложение №1 към договора за цесия.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата
21.03.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.
Твърди, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си по договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Сочи, че ответника дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД вземане, което било
предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№124/2024г. по описа на съда и издадената заповед
за изпълнение на парично задължение.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Б. А. А., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“, с ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В,
ап. 3, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез пълномощник
юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 2 251.31 лв., формирана както следва: 800 лв. - главница,
139.33 лв - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.03.2019 г до 15.03.2020 г.,
220.23 лв - законна лихва за забава за периода от 15.03.2020 г. до 06.06.2024 г., 476.86 лв. -
неплатени дължими такси, 626.36 лв. - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от договора за
потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 08.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията. Претендира и
направените деловодни и съдебни разноски по гр.д. №124/2024г. и по настоящото
производство на обща стойност от 295,03 лева.
С допълнителна молба от 24 .07. 2024 г. ищецът сочи, че ако съдът приема, че не е
извършено надлежно уведомяване на ответника, то да се счита, че същото е направено в
хода на настоящото производство с исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Изложени са
твърдения за недействителност на договора за кредит, както и за това, че не бил уведомен
по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на процесното вземане. Моли да
бъдат отхвърлени исковете.
От представените по делото писмени доказателства и приложеното ч. гр. дело
№124/2024г по описа на Районен съд-Крумовград, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за паричен заем
„Кредирект“ №286402, за който се твърди, че е сключен на дата 15.03.2019 година, като за
страни са посочени - „Сити кеш" ООД, като кредитор/заемодател и Б. А. А., с ЕГН
**********, като кредитополучател/заемополучател.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на
ответника сума в размер на 800 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя на 12
броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 174 лева, като в същата е
включена съответен размер от главница, лихва и неустойка. Посочено е в договора, че
падежната дата на първата погасителна вноска е 15.04.2019 г., а последната на 15.03.2020 г.
Договора е със следните параметри: фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 47.82 %. Обща сума за плащане 1 019,43
лева, а вноските с неустойките общо 2 088 лева.
В чл. 6.1 от договора е предвидено, че заемателят се задължавал в срок от три дни
считано от усвояване на заема да представи обезпечения по начин и ред отговарящ на
условията в чл. 33 ал. 1 от ОУ поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение
дължал неустойка в размер на 1068.57 лева.
2
Видно от представените Общи условия на "Сити кеш" ООД , чл. 30 ал. 1 касае
годишния процент на разходите. В случая в чл. 33 ал. 1 от ОУ е предвидено, че страните
могат да уговорят някое от обезпеченията, а именно:
Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на
следните условия на следните условия: да имат осигурителен доход най-малко 7 пъти
размера на МРЗ, за страната, а при двама поръчители размера на осигурителния доход да е в
размер за всеки от тях мин. 4 пъти МРЗ за страната, да не са поръчители по др. договори за
заем сключени със заемодателя, не са заематели по сключени др. договори за заем, не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат
кредити към банки или финансови институции със класификация различна от "Редовен",
както по активни така и по непогасени задължения, съгласно справочника на ЦКР към БНБ,
да представят служебна бележка от работодателя или др. документ съответстващ на размера
на получавания от тях доход .
2. Предоставяне на банкова гаранция издадена от лицензирана в БНБ търговска банка
за период от 6 месеца от сключване на заема до изтичане на 6 м. след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаващ задължението в размер на два пъти
общата сума за изплащане по договора за заем включваща договорената главница и лихва.
В хода на съдебното производство е представен документ за паричен превод към Изи
Пей, от който е видно, че ответника е получил сумата по кредита в размер на 800 лв.
По делото не е представен стандартния европейски формуляр и документи към него, а
само извлечение за извършени действия.
Видно от уведомление за цесия кредиторът е цедирал вземането си към ответника на
ищеца, като е упълномощил последния да уведоми длъжника.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна:
Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба
факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения,
обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: - съществуването на
твърдяното вземане в негова полза по основание, имащо за предмет вземане срещу
ответника в размер на исковата сума, както и по размер и надлежен длъжник, както и
заплаща ли се задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и
момента на настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни право изключващи и право кщпогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил
задължението си по процесния договор.
Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е
достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В
тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
3
спорното право.
На следващо място следва да се изследва въпросът за нА.чието на вА.дно договорно
отношение относно прехвърленото вземане.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между
"Сити Кеш " ООД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние(ЗПФУР), е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е нА.це едновременното физическо присъствие на доставчика и
на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за
методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в
приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.
В настоящият случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение
са представени неподписани документи - договор за паричен заем с твърдения, че е сключен
на 15.03.2019 г. и общи условия към него, но не е представен самият стандартен европейски
формуляр, а само извлечение (л. 11).
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит между Б. А. А. и "Сити кеш" ООД, то кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Тоест
предвидена в договора клауза чл. 6.1,6. 2 за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Критериите дА. е нА.це нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
4
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението (виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. ).
В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който е по-голям от главницата по кредита,
която изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. В разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи
неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената
разпоредба неравноправни са: 1) клауза, сключена във вреда на потребителя, 2) клауза, която
не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите и 3) клауза, която води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Съдът намира, че така договорената неустойка по чл. 6.1 и чл. 6.2 договора от
договора по кредит е нищожна, тъй като по този начин се заобикаля лихвеният процент,
методиката за неговото изчисляване, което противоречи на чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 10, както и на
чл.12, т. 7, общия размер на кредита и неговият лихвен процент.
Съгласно чл. 21 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна., а съгласно чл. 22 от ЗПК.
Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит и недействителен.
В полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение №39/08.05.2024 г.
по ч. гр. д.№124/2024 г. по описа на Районен съд - Крумовград за дължими суми по
процесния договор както следва: 800 лв. главница, ведно със законната лихва считано от
08.05.2024 г. до изплащане на задължението, 139, 33 лв - договорна възнаградителна лихва
за периода от 15.03.2019 г до 15.03.2020 г., 208, 76 лв - законна лихва за забава за периода от
15.03.2020 г. до 28.04.2024 г., 476, 86 лв. - неплатени дължими такси, 626, 36 лв. - дължима
неустойка, както и за 95,03лв. разноски по делото.
Според заключението на вещото лице по ССчЕ, прието и неоспорено от страните,
което се кредитира от настоящия състав на съда, с включване на процесната неустойка в
размер на 1068, 57 лв. в ГПР по кредита, същият би възлизал на 545,60 %.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
5
Няма спор по делото, че между ответницата и "Сити Кеш" ООД е сключен договор за
паричен заем. Не се спори и относно параметрите му и условията при които същият е
следвало да бъде върнат, както и за липсата на извършени плащания по него от страна на
ответницата.
Има спор между ответника и ищеца, че цесионерът на 21.03.2022 г. чрез СМС на
посочения от длъжника настоящ адрес, както и с СМС на посочения от него телефонен
номер го е уведомил за цесията.
В чл.39 ал.1 от ОУ представени като действащи за страните са уговорили, че
връчването става на официалните адреси за кореспонденция или на електронен адрес, като
не са предвидили връчване по телефон.
Предвид на това съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че е уведомил
ответника за извършената цесия.
Съгласно трайната съдебна практика, ако към исковата молба по иск на цесионера е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал. 3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Независимо от гореизложеното следва да се отбележи, че без значение за
основателността на исковете по чл.42 от ГПК е установяване на надлежното уведомяване на
длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не
рефлектира върху дължимостта на вземането.
Договорът за цесия е вА.ден, като цесионерът е встъпил в правата на кредитора.
Вземането му съществува и следва да бъде удовлетворено.
Неуведомяването за цесията има значение в отношенията между длъжника и
цесионера само с оглед евентуално плащане от него, извършено преди уведомяването на
извършената цесия.
Плащане от длъжника към цедента няма.
Представеният договор и приложение към него съдържат всички съществени
елементи на договора за цесия. Дори и да се приеме, че изпратените до ответницата
уведомления от новия кредитор, надлежно упълномощен да съобщи цесията от
първоначалния кредитор (за което няма законова забрана) не са породили целения ефект, то
с връчването на исковата молба и доказателствата към нея след образуване на настоящото
производство, ответникът е надлежно уведомен за цесията. Също така съгласно
установената съдебна практика (прим. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019 г. по т. д. №193/2018 г. на I т. о. на ВКС),
длъжникът може да възрази успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до
момента на уведомяването, каквото твърдение в случая не е нА.це относно претендираните
в настоящото производство суми.
6
Между ответницата и първоначалния кредитор са възникнА. правоотношения по
договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. От събраните по делото
доказателства се установява, че само част от императивно определеното съдържание на
договора е изпълнено, но не всички реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК са нА.це, в който смисъл
са направени и възражения от процесуалния представител на ответника.
В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се
формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен размер от 48,44%, а ГЛП е определен на
40,05%. Липсват данни за други разходи по кредита освен предвидената договорна лихва,
поради което не става ясно как е формиран по-високия ГПР, т. е. какво още е включено в
него освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на законната лихва,
което съгласно установената по този въпрос съдебна практика е уговорка нарушаваща
добрите нрави. В ОУ към договора (чл. 30) единствено е посочено, че ГПР се определя за
всеки договор индивидуално, но не е посочено как и какво се включва в него. Изложеното
дава основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22
от ЗПК - поради посоченото по-горе нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК при неговото
сключване.
Също така, нА.це е и друго самостоятелно основание за недействителност на
процесния договор. Въпреки, че не са предмет на делото вземания на ищеца за уговорената
договорна неустойка, нА.чието на такава уговорка в договора следва да се обсъди като
относимо обстоятелство към действителността на целия договор. За договорите за
потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на
чл. 143 - 148 от ЗЗП. Независимо, че е част от индивидуалния договор с ищцата, клаузата за
неустойка не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до
еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да
влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени
идентични договори между същия заемодател и различни потребители. В глава четвърта от
ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже
сключването на договор. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с
цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този
смисъл клауза, като уговорената в процесния договор, според която се дължи неустойка при
7
неизпълнение на задължението за осигуряване на банкова гаранция или поръчител
отговарящ на определени условия, се намира в пряко противоречие с преследваната от
директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства (и то значително), т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът
на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е
посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ВКС, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
̀
Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от
ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост,
той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това
навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя
обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 ЗЗД, при непредставено
обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването
на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да
се приеме, че страните са допускА. възможността исканите обезпечения да се предоставят и
"неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а
възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от
неизпълнението на "задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните
последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив - договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка. Непредоставянето на обезпечение е условие, при което
разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че предоставянето на
обезпечение е условие от което зависи размера на разходите по кредита, т. е. "неустойката"
се явява разход по кредита, а не обезщетение. С този разход ("неустойката") е очевидно, че
ГПР значително надвишава посочения в договора и максимално допустимия размер по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
8
На следващо място с уговорената неустойка по договора се постига заобикаляне на
закона - чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на задължението на кредитополучателя за плащане на
дължимото в уговорените срокове. НА.це е кумулиране на неустойка за забава с мораторна
лихва, което е недопустимо.
Неспазването на посочените по-горе изисквания на закона относно формирането на
ГПР е основание съгласно чл. 22 от ЗПК за прогласяване изцяло недействителността на
процесния договор като противоречащ на закона и заобикалящ закона, а включването в
същия на лихвен процент надвишават три пъти законната лихва, естеството на предвиденото
обезпечение и дължимата за него неустойка дават основание да се приеме, че договорът е
нищожен и като накърняващ добрите нрави.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните следва да се
приеме за недействително и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип
сделка правни последици.
С оглед нормата на чл. 23 от ЗПК, която намира приложение към спора, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т. е.
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс. В конкретния случай това е сумата от 800лв., която е изцяло дължима от
ответницата.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да бъде уважен за
претендираната главница в размер на 800 лв. и отхвърлен за претендираните 139, 33 лв -
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.03.2019 г до 15.03.2020 г., 208, 76 лв -
законна лихва за забава за периода от 15.03.2020 г. до 28.04.2024 г., 476, 86 лв. - неплатени
дължими такси, 626.36 лв. - дължима неустойка неустойка по чл. 6.2 от договора. При този
изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят на ищеца част от
направените от него разноски за настоящото и заповедното производство, пропорционална
на уважената част от исковата претенция. За настоящото производство ищецът е направил
разноски в размер на 204, 97 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за вещо лице или общо
354,97 лв. от които следва да се присъдят 126 лв. За заповедното производство по ч. гр. д.
№124/2024 г. от включените в заповедта по чл. 410 ГПК разноски в размер на 95,03лв.
следва да се присъдят 33, 74 лв.
Ответната страна не е направила разноски по делото, които да и бъдат присъдени
̀
пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. А. А., с ЕГН **********, с адрес: ********
обл.КърджА. дължи на "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК203374133, със седА.ще и адрес на
управление гр. София, бул. "България" №81В, ап. 3, представлявано от управителите Христо
Маринов и Петр Валента сумата от 800 лева главница по договор за паричен заем
„Кредирект“ №286402 сключен на 15.03.2019 г., ведно със законната лихва върху нея
считано от 08.05.2024 г. до изплащането и и за която сума има издадена Заповед №
̀
39/08.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.№124/2024
г. по описа на Районен съд - Крумовград.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от "АПС Бета България" ЕООД
ЕИК203374133, със седА.ще и адрес на управление гр. София, бул. "България" №81В, ап. 3,
представлявано от управителите Христо Маринов и Петр Валента срещу Б. А. А., с ЕГН
**********, с адрес: ********* за дължими суми по договор за паричен заем Кредирект
№286402 от 15.03.2019 в размер на 139, 33 лв - договорна лихва за периода от 15.03.2019 г
до 15.03.2020 г., 208, 76 лв - законна лихва за забава за периода от 15.03.2020 г. до 28.04.2024
г., 476, 86 лв. - неплатени дължими такси, 626, 36 лв. - дължима неустойка по чл. 6.2 от
договора.
ОСЪЖДА А Б. А. А., с ЕГН **********, с адрес: ******** обл.КърджА. да заплати
на "АПС Бета България" ЕООД ЕИК203374133, със седА.ще и адрес на управление гр.
София, бул. "България" №81В, ап. 3, представлявано от управителите Христо Маринов и
Петр Валента сумата от 126 лв. разноски за настоящото производство и сумата от 33, 74 лв.
разноски по ч. гр. д. №124/2024 г. по описа на РС - Крумовград.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-КърджА., в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
10