№ 51
гр. Разград, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно
гражданско дело № 20223300500041 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
Жалбоподателката М. В. Г., редовно призована, явява се лично и с повереник адвокат
С.В. В. от АК- Варна, редовно упълномощен от преди.
Въззиваема страна М. ЕМ. АНГ., редовно призован, не се явява. За него се явява
адвокат Б.И. Б. от АК- Шумен, редовно упълномощен от преди.
АДВ. В.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че няма процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава
двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита
от домашното насилие (ЗЗДН). С Решение № 11 от 10.01.2022г. постановено по гражданско
дело № 20213330102558 по описа за 2021г. на РС - Разград, съдът е постановил следното:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. В. Г., ЕГН********** с адрес в гр.Шумен, ул.И.
№5 вх.Б ет.6 ап.38 и в гр.Разград ул.В. №13 против М. ЕМ. АНГ., ЕГН********** с адрес
гр.Шумен ул.В.П. №9 вх.Б ет.1 ап.22 за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН по повод
извършени спрямо молителката на 24.11.2021г, 28.11.2021г., 29.11.2021г., 30.11.2021г.,
01.12.2021г., 02.12.2021г., 04.12.2021г. и 08.12.2021г. в гр.Шумен актове на ДОМАШНО
НАСИЛИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА. ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на
1
М. ЕМ. АНГ., ЕГН********** сумата 840,00 /осемстотин и четиридесет/ лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд – Разград сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева дължима държавна такса.
Недоволен от това решение, останал жалбоподателят – М. В. Г., която го обжалва,
чрез пълномощника си адвокат С.В. от АК - Варна. Намира решението за изцяло
неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което молбата му по ЗЗДН да бъде изцяло уважена. Излага подробни
съображения. Прави искания за събиране на доказателства.
В срока по чл. 17, ал.4 ЗЗД, насрещната по жалбата страна, депозира отговор на
жалбата. Намира същата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Излага подробни съображения. Също прави искания за събиране на доказателства.
Претендира разноски.
Доказателствените искания и на двете страни са оставени без уважение.
СЪДЪТ докладва депозирана на 04.03.2022г. по ел. поща писмена защита от адв.
С.В. с препис за другата страна. В същата се сочи, че се поддържа изцяло въззивната жалба
от 28.01.2022г.. Изложени са общо 18 пункта в жалбата, 16 от които засягат
доказателствените искания направени от ответната страна. Единият пункт касае
процесуалните нарушения допуснати от страна на РРС при разглеждане на делото, а пункт
18 касае възражение на страната за прекомерност на сторените от ответната страна
разноски.
Връчи се на насрещната страна препис от писмената защита, ведно с приложенията.
АДВ. В.: Поддържам жалбата. Моля, да се приемат представените с въззивната жалба
доказателства и писмено становище.
АДВ.Б.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Съдът вече се е произнесъл по
доказателствените искания. От наша страна нямаме доказателствени искания освен списък с
разноски.
Във връзка с приемането на писмените доказателства представени от
жалбоподателката с въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по
насрочване на делото и не намира основание да преразагледа този въпрос. Страната на този
етап не прави конкретно искане да се произнесе по доказателствените искания направени с
писмената защита.
АДВ. В.: Правим искане да бъдат приети представените доказателства с писмената
защита.
АДВ. Б.: Считам, че представените с писмената защита документи са несъотносими
към предмета на делото. Същите не касаят посочените в молбата за защита периоди от
време, като някои от тях са от 2018г. и 2019г. Например писмо от район „Приморски“,
община Варна с дата 25.10.2018г. Медицинската документация е с дати януари, февруари и
2
март 2022г., каквито времеви периоди не се разглеждат в настоящия случай.
СЪДЪТ като съобрази доводите на страните намира, че представените с писмената
защита писмени доказателства от страна на въззивницата М. В. Г. не следва да бъдат
приемани като такива. Същите нямат отношение към сочените от нея дати на извършено
спрямо нея домашно насилие, за които тя е подала съответна молба по Закона за защита от
домашно насилие пред РС, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за тяхното приемане.
АДВ. В.: Представям списък с разноски.
АДВ. Б.:От наша страна също.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА днес представените списъци на разноски от двете страни.
АДВ. В.: Правим възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. В.: В хода на съдебното производство доказахме системните актове на домашно
насилие, упражнявани от ответника срещу подзащитната ми Г.. Те се изразяват в
систематично спиране на тока на посочените в Декларацията по чл. 9 дати, както и следене,
което между впрочем не се отрича от ответника. Спора се изразява в това дали съда следва
да обсъди тези дати описани в допълнителната молба и входирана в PC Разград като нашето
мнение е категорично, че следва да бъде обсъдена. Аргументите ни за това са следните: в TP
2/2019 на ВКС е записано, че всеки акт на домашно насилие следва да бъде санкциониран.
Това включва и нови актове на домашно насилие извършени след подаване на молбата до
съда и не изключва случаите, в които има издадена заповед за незабавна защита. Този извод
следва от утвърдената съдебна практика още през 201 Зг. с Решение № 2036 от 12.02.2013 г.
по адм. д. № 15135 / 2012 на ВАС. По предложение на зам. председателя на ГК на ВКС е
образувано ТД 2/19г. по въпроса допустима ли е последваща молба по време издадена в
полза на същото лице заповед за защита, който въпрос първоначално постъпва като сигнал
във ВКС от председателя на СРС който е касаел следното: Какъв е реда, по който едно лице
може да търси защита при акт на насилие, последващ издаване на заповед за защита по реда
на чл. 5, ал. I ЗЗДН. Никога не е било от значение дали мерките са наложени със заповед по
чл. 15, ал. 2 или почл. 18, ал. 1 от закона, но въпросът по противоречивата съдебна практика
3
относно допустима ли е последваща молба от същото лице е бил преформулиран и така е
останал приет за тълкуване. Лицето има право по чл. 4, ал. 1 да се обърна към съда при всеки
акт на насилие. Физическото и психическото насилие визирани в чл. 2, ал. 1 са субсидиарни
и неможе да бъдат разграничавани. Закона неможе да се прилага разлчино спрямо
различните актове на домашно насилие, защото съдът дължи защита срещу всеки акт
независимо от какво естество е. В случая най-важното е съда да си даде сметка, че щом е
постъпила последваща молба значи наложената мярка не е дала нужния резултат и следва да
се мисли в посока налагане на по-подходящи мерки за закрила. Освен това в производството
страните не разполагат с потестативното право и съда сам избира мерките и срока за защита.
По изложенто моля да вземете предвид допълнителната молба в окончателното Решение.
Не отговарят на истината твърденията на ответника, че Г. сама си е изключвала тока
и после си го е пускала или е поръчвала на някого да го прави само, за да издейства заповед
за защита. По делото е доказано, че тока действително е спиран, както от показанията на св.
Милена Г., така и от Декларацията, и приетите писмени доказателства, а именно хронология
на вътрешната камера от жилището. Ако действително молителката е искала да набеди
ответника, че е спирал тока щеше ли да поиска от съда да допусне събиране на
доказателства за местонахождението на мобилния му телефон при положение, че ако не е
сигурна, че той е спирал тока и е бил на адреса тя би се злепоставила. Г. няма интерес да си
спира тока, защото жилището и е отредено от съда. Напротив, ответникът единствен има
интерес да представя фактури за консумацията на ток и да твърди, че молителката не го
била обитавала. Както стана известно по делото това прекъсване на тока е започнало когато
е предоставено жилището от съда и е преустановено в момента, в който молителката си
поставя камера за видео наблюдение пред вратата. Въпреки че не беше извършен оглед на
видеозаписите твърдим, че първия човек заснет от камерата е именно ответника появил се в
ден, в който няма нито лична среща с детето, нито каквато и да е основателна причина да
отиде до там. Г. има обосновани страхове от ответника и търси защита именно срещу него.
Той вместо да се стреми да изглади конфликтите между тях подава множество необосновани
жалби и сигнали до социалните в Шумен, до Районното управление, до Военна полиция,
като всичко това е довело до допълнителен психологически натиск и образуване на
неоснователно дело по Закона за здравето срещу нея. Съгласно константната съдебна
практика в България и най-вече в Европа, в производството по ЗЗДН след като страната,
която твърди че е жертва на домашно насилие докаже факти, от които може да се направи
извод, че е налице такова тежестта на доказване се прехвърля върху ответната страна.
Разпоредбите на чл. 13, ал. 3 от закона указват разпределението на доказателствената
тежест, която лежи върху ответника от момента в който страната, която твърди че е жертва,
представи декларация по чл. 9. Ответникът е длъжен да докаже в условията на пълно и
главно доказване, че не е извършвал актове на домашно насилие. Напротив, от показанията
на Галина А.а става ясно, че ответникът е бил вкъщи и е учил дистанционно от сутринта до
вечерта, значи е имал физическа възможност след това да ходи до жилището на молителката
и да изключва тока. Докато през това време молителката е била при майка си в гр. Разград, а
веднъж тока е прекъсван докато те са били в гр. Шумен. Той е на 35 години и няма
задължение да дава сведения на майка си затова къде ще ходи след уроците си. Дори
ответника собственоръчно пише на Г., че ще я разкара от жилището чрез фактури за ток и
вода. Кой може да изключва тока освен М.? Молителката нищо не печели ако издейства
заповед инсценирано, защото ответника се е отказал официално от жилището, нито се бори
за родителски права. Тя единствено иска защита срещу него, защото е убедена, че той
изключва тока, за да й навреди и би следвало съда да издаде заповед за защита дори без да е
безспорно доказано чрез очевидци, че е бил той, защото е презумпция и съществува
убеждение, че няма кой друг да го прави, която не е оборена. Съда трябва да си дава сметка,
че ако молителката не беше завела дело по ЗЗДН това следене и посещаване на жилището
по всяко време на денонощието щеше да продължи и до момента. Този нездравословен
интерес към личния и семеен живот на молителката може ли де се търпи вечно от майка на
малко дете и бременна жена, която на всичкото отгоре е и болна. Това е следене на
4
изразходвана електроенергия, гледане коя крушка свети, разпити на съседи, словесна
агресия, заснемане на жилището и молителката, тропане по вратата, подаване на жалби до
ОЗД, които стресират Г. заради риска за детето. Съдът счита ли за нормално поведението на
ответника да стресира молителката по всяко време чрез посещения с кучетата си и да тропа
на вратата, да звъни на съседите да ги разпитва за нея? Г. няма ли право на тайна на личния
си живот? Тя на практика е разведена и няма спор, че с А. не живеят заедно повече от една
година. Това е недопустимо поведение от страна на ответника, което усложнява
здравословното и състояние видно от представените документи. Освен това молителката се
страхува и този страх не е само декларативен а е доказан с представените медицински
документи и е породен от психическия тормоз. Моля да издадете заповед за защита, както
сме поискали. Видно е че има ефект от незабавната заповед за защита, защото поне идването
до жилището престана. М. и ответникът работят чрез Зона закрила за ограничаване на
конфликтите и последиците за детето им, но очевидно това не е достатъчно на този етап.
Ответникът постепенно ще се откаже от злоупотребите с право и ще престане да иска да
разделя майката от детето. За спирането на тока се постави външна камера, а със заповедта
престанаха посещенията на дома й. Налага се молителката да разчита и да се доверява на
институциите, че ще я предпазят от тормоза на бившия и съпруг, а не да я упрекват и да я
карат да се чувства виновна затова че е жертва на насилие и че е подала молба до съда.
Ето защо Ви моля да уважите молбите и да издадете заповед за защита като отмените
първоинстанционното Решение.
Моля, да ни присъдите разноски за две инстанции.
АДВ.Б.: Жалбата е изцяло неоснователна. Поддържам аргументите и доводите в
отговора на въззивната жалба. Цитирането на ТР в никакъв случай не може да доведе до
основателност на въззивната жалба. В настощия случай ситуацията е по- различна от
разгледаната в ТР. В настоящия случай жалбоподателката депозира допълнителна втора
молба с втора декларация, а според това ТР това следва да стане в отделно съдебно дело.
Точно това се разяснява в цитираното от процесуалния представител на жалбоподателката
ТР. Няма пречка в действителност, но не и по същото дело. Най- малкото защото
ответникът няма време да се защитава, да се запознае с допълнителната молба,
допълнителната декларация и да предприеме действия за защита. Никой не е препятствал
възможността на молителката да се защити чрез съд, но това следва да стане в отделно
съдебно производство. По отношение на твърденията, че било установено спиране на
тока това категорично не е така. Няма доказателства за спиране на ел. енергия. Има
предствени някакви документи неясно от какво, че е спряла да работи камерата. Спиране на
работа на камера не е идентично със спиране на електричеството. Това е безусловно. Една
камера може да бъде спряна по много причини вкл. и чрез липса на интернет връзка. Не е
императивно и последица спиране на работа на камера само и единствено когато няма
електричество към нея. По отношение на твърденията, че ответникът е спирал тока точно
обратното, дори свидетелката на жалбоподателката- нейната майка заяви, че не е
виждала М. да спира тока. Това се установява и от липсата на спор между двете страни, че
след като има спиране на камера няма спиране на електричество. Това е така, защото ние
задаваме въпрос, не твърдим, че М. е спирала тока, а в нашия отговор е зададен въпрос не
е ли възможно тя да го е спирала или тя да прати някой да го спре. След като е монтирала
камерата отвън по техните твърдения ел. ток е бил спиран и това е напълно нормално,
5
защото ще се види кой спира тока с цел да навреди на моя клиент. И по- дълбоката причина
е това, че има спор за семейното жилище. Абсолютно несъстоятелно е твърдението, че
нямало спор за семейното жилище. Има въззивна жалба пред ОС- Шумен и тя в най- скоро
време ще бъде пред вас тази жалба. Просто има допълване на съдебното решение. Така че
такива голословни и неверни твърдения са постоянство в този съдебен процес, а и не само
в този. Представили сме доказателства, че по друга молба за защита от домашно насилие
РС-Шумен отхвърли молбата, а Окръжен съд потвърди съдебното решение на първата
инстанция. Невярно е твърдението, че М. изпитва страх от М., защото тя отива и прави
скандал пред неговия дом на друг жилищен имот в гр.Шумен, а и това се доказа от
докладните записки на полицията, така че човек, който се страхува няма да отиде сам в
чужд град пред имота на „страшилището М.“ и да вдига скандали. По отношение тежестта
на доказване съм взел отношение, абсолютно несъстоятелна е тази теза на процесуалния
представител на жалбоподателката. При оспорване на декларацията в нейна тежест е да
доказва при условията напълно главно доказване всички твърдения и обстоятелства. Ние
проведохме обратно доказване и доказахме, че твърдениятеа там са неверни. По отношение
на така нареченото болестно състояние също е през 2019г., така че категорично не може
да става въпрос за някаква причинна връзка между поведението на доверителя ми и
здравословното състояние на жалбоподателката. Поддържам всички аргументи изложени в
отговора. Моля да отхвърлите жалбата. Претендирам разноски съобразно Списък на
разноски.
АДВ. В.: По отношение спора за семейното жилище доколкото ми е известно
ответникът не е представил декларация такава какво се изисква по закон. За датата 04.12. и
за това, че молителката е отишла до дома на ответника и не се е страхувала искам да заявя,
че тя отива там единствено поради причината, че се страхува за сигурността на детето си,
което в този момент е там.
МОЛИТЕЛКАТА М.Г.: Начина по който се обосновават твърденията излиза, че това
спиране на тока и преследване няма да спре и няма кой да го преустанови и един вид аз съм
виновна за неговото поведение. В моята глава стоят множество въпроси от първото
заседание по развода, когато той заяви, че ми дава жилището до второто. Какво се обърка,
че той поиска това жилище и като започна по този агресивен начин да преследва целта си,
да ме следи, да ми изключва тока и т.н.. Това за мен са хиляди въпроси. Стрес, тревоги,
които изпитвам за жилището си, за детето си, за себе си. Не знаех отначало какво цели с
това си поведение. За мен единственият пореден ход беше, когато подаде жалбата си, да
заведа дело за домашно насилие и да му огранича посещенията. На следващ етап разбрах,
че той целял да събира доказателства с цел да получи жилището от съда. Като начало това
беше най- сигурната стъпка. Аз изключително много спечелих от тази Заповед за защита в
началото, защото на първо място жалбата му веднага се оказа неоснователна понеже аз
търпях, но когато насочи усилията си срещу детето и имаше риск да бъде настанено то
някъде, докато си решим конфликтите с него тогава ми помогна. На следващо място ми
помогна когато инициира дело по Закона за здравето и на трето място сега, ако тази Заповед
6
отпадне. Аз разбирам, че той не се разкайва по никакъв начин. Той смята за нормално
поведението си и ще продължи по този начин да действа срещу мен. Дори да мине
обжалването на развода, каквото и да се случи все ще има някакви нападки, все ще има
агресия, дали словесна, а може и физическа. При него нещата не стоят така както изглеждат.
Той си измисля и лъже. Аз не мога да разбера кое е истина и кое не. Не знам как да
реагирам. Аз съм и сама с детето. Много често ми помагат майка ми и баба ми, но ние сме
жени. Към момента не знам в много от случаите как да реагирам и залагам на сигурното.
Нямам друг ход.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 15:06 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7