№ 14611
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20221110152358 по описа за 2022 година
Предявени са от „Софийска вода“АД срещу С. Д. Т. , по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр.
чл. 200 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 1309.36 лева,
представляваща главница за доставена и потребена вода за периода от 24.06.2016 г. до
07.10.2021 г., ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. (датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК) до окончателното й изплащане и сумата от 200.19 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.02.2017 г. до 09.10.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
7794/17.02.2022 г. по ч. гр. д. № 9308/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът „Софийска вода” АД твърди, че по силата на облигационни отношения с
ответницата С. Д. Т., регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД”, одобрени от КЕВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), е предоставил услуги по доставка на вода за питейни
нужди, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води на ответницата за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 28, вх. Е, ет. 1, ап. 121. Твърди,
че ответницата имала качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и като такава била длъжна да заплаща дължимите суми за ползваните
от нея ВиК услуги. По партидата на имота, с клиентски № **********, била открита
договорна сметка № **********, отнасяща се за просрочените задължения на ответницата.
Ищцовото дружество твърди, че на основание чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от
Общите условия е издавало редовно ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК
услуги в процесния имот, чиято стойност за периода 10.01.2017 - 07.10.2021 г. възлизала на
сумата от 1 309.36 лева за главница и на сумата 200.19 лева за мораторна лихва за периода
10.02.2017 - 09.10.2021 г. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, против която ответната страна
възразила в срок.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
1
Ответницата С. Д. Т., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. С. С. от САК, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции по основание и размер.В с.з. се представлява от адв.С. ,който моли съда
да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани ,предвид че не е доказано ,че
страните са били в преки договорни отношения,тъй като липсвали данни ответницата да е
била собственик на имота.Също така е направено и възражение за погасяването на
задълженията по давност.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.200
ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи основанието и размера на претендираната
парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно – валидно
възникнало договорно отношение с ответника за продажба на ВиК услуги за процесния
апартамент, качеството потребител за ответника – собственик или ползвател, изпълнение на
задължението за доставка на ВиК услуги за процесния период, по което е възникнало
вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за
насрещно доказване по тези факти.
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 9308/2022 г. по описа на СРС, 65
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в срок.
Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване
на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и следователно са
допустими.
Налице е законовоустановена дефиниция на това кои лица са потребители на ВиК
услуги. Така, според § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните
услуги потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1
от закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, респ. юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. "б"/. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.
1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т. 2/; собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение /т. 3/.
2
Съгласно чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „Софийска вода“ АД качество "потребител на ВиК услуги" имат
физическите лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ОУ потребител може да бъде и наемателят, за който се
предоставят ВиК услуги, като в този случай собственикът или ползвателят се задължа
солидарно с подписване на декларация-съгласие.
Ответника навежда общо възражение ,че не е доказано от ищеца да е бил
собственик на процесния имот .
Видно от представената справка от Агенция по вписванията за периода
01.01.1998год. – 28.10.2021год. , по данни на физическо лице С. Д. Т. е посочена като
собственик, на недвижим имот ,на който е наложена възбрана ,вписана на
13.10.2021год.,находящ се в гр.София,Дианабад,бл.28,вх.Е,ет.1,ап.121.
В тази връзка е и представената от СО,Дирекция „Общински приходи“ справка ,от
която е видно ,че за недвижимия имот в гр.София,Дианабад,бл.28,вх.Е,ет.1,ап.121,данъчно
задължено лице е С. Д. Т. ,на основание декларация по чл.14 ,като е посочен и документ за
собственост от 1998год.
Ето защо при извършване на съвкупна преценка извършеното вписване в Служба
по вписванията и представената справка за данъчнозадължено лице, Софийски районен съд
приема, че по делото е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът
С. Д. Т. притежава право на собственост гр.София,Дианабад,бл.28,вх.Е,ет.1,ап.121като няма
доказателства да се е разпоредила със същия.
Договорното отношение възниква от качеството на ответника на собственик или
ползвател, с учредено право на ползване или право на строеж върху съответния имот, за
който се предоставят ВиК услугите – аргумент от разпоредбата на §1, ал.1, т. 2, б.“а“ от
ЗРВКУ.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори като това качеството на ищеца не е спорно по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваното
количество вода следва да се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради
- етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. Това количество
пак по смисъла на Наредбата се разпределя между потребителите в сграда-етажна
собственост въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери като в разпределението
се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната
водопроводна инсталация.
От заключението на приетата комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от настоящия състав като компетентно
изготвено, се установяват следните обстоятелства:
Процесният имот е водонабден и в него дружеството-ищец е доставяло ВиК
услуги.Изразходваното количество вода е отчитано на всеки три месеца от проверител на
оператора ,като данните от водомерите са нанасяни в електронния карнет на абоната,а в
междинните месеци е начислявана усреднена консумация от предходни периоди като в
3
следващия реален отчет е изравнявана.Обемът на доставените до имота ВиК услуги в
периода от 10.01.2017год. до 07.10.2021год. е 534,225м3 вода.
Стойността на предоставената услуга е в размер на 1328,83лв.
Вещото лице е посочило и че при монтаж на нов водомер ,той е с фабрична оловна
пломба за проверка с продължителност 10год.При положение ,че не са налице данни за
нередности или съмнения за изправността на средството за измерване ,то потребителя има
задължения да го приведе в изправност,за което също няма данни.
Вещото лице в част ССчЕ сочи ,че за периода 10.01.2017год. – 07.10.2021год. са
издадени фактури,а на 08.10.2021год. е издадено кредитно известие № ********* след
реален отчет за намаляване на начислените водни количества по предходни фактури.За
периода 10.01.2017год. до 08.10.2021год. размерът на непогасената главница възлиза на
1309,36лв.В с.з. вещото лице допълва ,че цената на количеството вода ,отговаря на тази
определена от регулатора КЕВР в процесния период,за което е извършило проверка.
Размерът на лихвата за забава за периода от 10.02.2017год. до 09.10.2021год.
възлиза на 200,19лв.
Възражението на ответника за погасяване по давност на процесните вземания е
релевирано за първи път в устните състезания по делото, поради което е преклудирано и не
следва да бъде разглеждано.
Ето защо съдът намира ,че предявения положителен установителен иск е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Вземането за обезщетение за забава възниква от фактически състав, включващ
следните елементи: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява.
По делото се установи наличие на главно задължение, като, както се посочи по-горе,
задължението е срочно, така че за изпадане на длъжника в забава, не е необходима покана от
страна на кредитора – падежът на всяко от задълженията за плащане на ползваните ВиК
услуги е в 30-дневен срок след датата на съответното месечно фактуриране за исковия
период. След тази дата длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се
начисляват лихви.
Обезщетение за забава се дължи по всяка фактура ,за всеки отделен месец ,след
изтичане на 30 дни от датата на всяка отделна фактура или в случая за периода от
10.02.2017год. до 09.10.2021год. възлиза на 200,19лв.,поради което и това вземане на ищеца
съществува и претенцията му следва да бъде уважена.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца.
4
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец има право на направените от него
разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции.
Ищецът е доказал разноски в заповедното производство 80,19лв. – 30,19лв. – д.т. и
50лв. юрисконтултско възнаграждение ,които следва да бъдат възложени на ответницата.
В исковото производство са доказани разноски в общ размер от 1072,18лв. –
72,18лв. платена държавна такса, 400лв. – депозит за особен представител ; 500лв. депозит
за вещите лица и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявените положителни установителни искове
по реда на чл.422 от ГПК от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД ,с ЕИК : ********** ,със седалище и
адрес на управление в гр.София ,ж.к.“Младост“ 4,ул.“Бизнес парк София“ №1,сгр.2А срещу
С. Д. Т. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Дианабад“,бл.28,вх.Е,ет.1,ап.121 ,с
правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че С. Д.
Т. ,ЕГН : ********** дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД сумата от 1309.36 лева,
представляваща главница за доставена и потребена вода за имот с адрес в
гр.София,ж.к.“Дианабад“,бл.28,вх.Е,ет.1,ап.121 ,кл. № **********,за периода от 24.06.2016
г. до 07.10.2021 г., ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 200.19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.02.2017 г.
до 09.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 7794/17.02.2022 г. по ч. гр. д. № 9308/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА С. Д. Т. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Дианабад“,бл.28,вх.Е,ет.1,ап.121 , да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД
,с ЕИК : ********** ,със седалище и адрес на управление в гр.София ,ж.к.“Младост“
4,ул.“Бизнес парк София“ №1,сгр.2А , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 80,19лв. ,
разноски в заповедното производство, както и сумата от 1072,18лв. , разноски в исковото
производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5