Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 07.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 8277 по описа за 2019
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Р.Ю., ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител адв. С.К. против ПрокуратураТА на Република България за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 100 000 лева,
причинени от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок
на образуваното сл. дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело №
780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП – София, а понастоящем ДП № ІІ-048/1999 г. по
описа на ВОП – София за периода от образуване на делото през 1991 г. до датата
на предявяване на иска, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е един от потърпевшите от т. нар "възродителен процес", бил
интерниран и затворен при нечовешки условие в затвора в гр.Белене,а след това
принуден на напусне България. Твърди, че след началото на демократичните
процеси в България, след 1989 г., у него, както се зародила надежда и очакване,
че новата демократична власт ще започне разследване и ще предаде на съд и ще
накаже виновните.
Било образувано на 30.01.1991 г.
следствено дело № 1 от 1991 г. по описа на. Прокуратурата на Въоръжените сили
(така нареченото дело за "Възродителния процес") срещу Т.Ж.и Д.С.за
това, че в периода 1984-1989 година, в съучастие с други лица, са подбуждали
към национална вражда и омраза - престъпление по чл. 162 НК. В периода 31.01.1991 г. - 30.06.1992 г., в качеството на обвиняеми,
като съизвършители, са привлечени и други лица. През годините били извършени
различни процесуални и следствени действия без никаква реална ефективност с оглед
целта да се внесе обвинителен акт в съда и да се иска постановяване на
осъдителна присъда за виновните лиза за възродителния процес.
Заявява, че тази продължителност от
над 27 години нарушава правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, още повече, че и към днешна дата няма изгледи за осъдителна присъда, пред
вид факта, че давността отдавна е изтекла, а единственият обвиняем се е позовал
на нея.
Счита, че отговорност за
необоснованото забавяне на делото носи Прокуратурата, защото тя е господар на
досъдебната фаза на процеса и има отговорността за изпълнение на задължението
на държавата да проведе официално досъдебно производство достатъчно
задълбочено, грижливо и обективно, както и да бъдат взети възможните разумни
мерки, за да се съберат всички налични доказателства, нужни за установяване на
релевантните факти и обстоятелства.
Вследствие на това забавяне ищецът е
търпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното: задълбочило се е до
крайна степен чувството и усещането му за липса на справедливост, защото не се
оправдаят очакванията му за поне частично възстановяване на справедливостта и
компенсация за нечовешките страдания и репресии, на които е бил подложен по
време на т. нар. "възродителен процес". Изпитвал е и продължава да
изпитва разочарование от липсата на осезаем напредък по делото, изпитвал е
страх и опасения, че това забавяне ще позволи на обвиняемите да се измъкнат от
правосъдието и да останат ненаказани за деянията си. Станал раздразнителен,
затворен в себе си, перманентно емоционално напрегнат, стресиран и депресиран,
започнал да страда от безсъние.
В тази връзка ищецът предявява
настоящата претенция срещу ПрокуратураТА
на Република България за заплащане на обезщетение в размер от 100 000
лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски.
Ответникът ПрокуратураТА на Република България оспорва предявения иск за
заплащане на неимуществени вреди като недопустим за част от претендирания
период. Излага се, че датата на която ищецът е заявил изрично участие в
наказателното производство с нарочна молба е 04.07.2018 г. и следователно от
този момент съгласно чл. 75, ал. 3 НПК възникват правата му на пострадал и
придобива качеството на страна. На следващо място се сочи, че нормата на чл. 26 ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012 г. (ДВ, бр. 98/11.12.12 г.), като на същата не е
придадено от законодателя обратно действие, от което следва, че посочената норма урежда случаи, които са се
осъществили след нейното приемане. Твърди се, че посоченото обстоятелство прави
недопустими претенциите, основани на забавени действия, извършени преди влизане
в сила на чл. 26 ЗОДОВ, каквато е и тази на ищеца по делото.
На следващо място оспорва предявения
иск като неоснователен, а също така и по размер. В тази връзка се излага, че в
тежест на ищеца е да докаже размерът на претендираните вреди и връзката им с
продължителността на производството в неговата досъдебна фаза, респ. да
установи причинната им връзка с увреждането. Наред с това се излага, че за
вреди, претендирани за периодите след внасянето на обвинителния акт в съда до
връщането му на органи на Прокуратура на РБ, тя не е пасивно материално-правно
легитимирана да отговаря. В съдебната фаза съдът е този, който ръководи
наказателното производство и решава всички въпроси по делото и е отговорен за
своевременното разглеждане и решаване на делото. Оспорва като неоснователна и
акцесорната претенция за присъждане на лихви поради изложените аргументи за
неоснователност на главния иск.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като взе пред вид представените
и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се
установява,а и няма спор за това,че разследването по сл. дело № 1/1991 г.,
впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП – София,
а понастоящем ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София до настоящия момент
не е приключило, по него се изпълняват задължителни писмени указания на ВКС и
СГС, НО. Отделно от това на 17.01.2019 г. е изпратено искане за съдебна поръчка
до Република Турция за установяване и разпит на свидетели, която все още не е
приключила, а отделно от това в писмото се заявява, че досъдебното производство
е в значителен обем – 118 тома и значителна част от него съдържа класифицирана
информация, съгласно ЗЗКИ.
По делото е прието заключение на
съдебно психологическа експертиза,неоспорено от страните, от което се
установява, че продължителността на наказателното дело,по което ищецът е
очаквал виновните за неговите страдания преди 1989 год. да бъдат наказани,
постепенно е довело до високи нива на тревожност ,безпокойство и дисбаланс на
преживяванията,които съпътстват ежедневието му и влияят негативно на психичното
му равновесие със себе си.
От показанията на св.Х.Д.се
установява,че свидетелят е бил заедно с ищеца в лагера в гр.Белене около 15
месеца.Сега ищеца живее в Турция,често споделя болката и притесненията си от
това,че няма възмездие за несправедливостите извършени при възродителния процес,от
това,че повече от 30 години никой не е наказан и делото се бави.Това е довело
до това,че е загубил вярата си някога да има наказани по образуваното още през
1989 год. наказателно дело.
Свидетелят Р.Х.установява,че често се
вижда с М.,но последния е тревожен,нервен и притеснен от това,че повече от 30
години никой не е наказан за издевателствата и насилията по време на
възродителния процес.Вярвал е в годините,че ще има справедливост и
правосъдие,но вече е изгубил надежда и това го тормози.
Други релевантни доказателства по
делото не са представени.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 2Б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв. в резултат от нарушаване правото на ищеца за разглеждане
и решаване в разумен срок на наказателно производство, по което той е
пострадал, ведно със законните последици – лихва и разноски.
Според чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. При разглеждане на исковете
съдът взема пред вид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл.
6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
предпоставя право на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите
граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона.
Факт е,че във връзка с т. нар.
"Възродителен процес" е било образувано сл. д. № 1/1991 г. по описа
на. П. на Въоръжените сили, по – късно преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. на
ВОП, което и до настоящия момент не е приключило, пред вид извършващите се по
него и към момента на произнасяне на съда процесуално – следствени действия. От
събраните доказателства се установява, че ищецът е разпитван по посоченото
досъдебно производство в качеството му на пострадал, правил е многократни опити
да се сдобие с информация за хода на разследването и за фазата, в която то се
намира, но без резултат.
Към датата на исковата молба и към
настоящия момент образуваното през 1991 г. наказателно производство по т. вар.
"Възродителен процес" е приключило.
При преценка дали е налице нарушаване
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок следва да се вземат
пред вид особеностите на същото-сложността на процеса, процесуалното поведение на
участниците в него,наличието на обективни предпоставки за забавяне и т.н. Ако
бъдат установени продължителни периоди на бездействие, или липса на резултат от
извършени процесуални действия от страна на компетентните органи между
отделните фази на процеса, като доказателство за бездействието им, въпреки
наличието на трудности от обективен характер, съдът констатира липсата на
решаване на делото в разумен срок. И това е така, защото, както посочва в
практиката си ЕСПЧ, компетентните в съответната държава съдебни власти са
длъжни да вземат всички необходими мерки за приключване на делото с
постановяване на влязъл в сила съдебен акт в разумен срок.
Съдът не възприема нито
процесуалните,нито материалните възражения на ответника за
недопустимост,неоснователност на иска.
Очевидно ищецът има качеството на
пострадал по процесното наказателно производство с оглед нарочно подадената
молба .
Очевидно е,че от датата на влизане в
сила на разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ всяко правоимащо лице може да
претендира обезщетение,вкл. и по дела със забавено разглеждане и преди датата
на цитирания текст,стига въпросното дело да е било висящо към датата на
подаване на исковата молба.
За основателността на претенцията
определящ е общия срок на висящност на делото, а не обосновката кое конкретно
действие е довело до забавата,тъй като обикновено става въпрос за поредица от
действия или бездействия и рядко забавянето се дължи на едно единствено такова.
Съдът приема категорично,че се касае
за забавяне на приключване на делото в изключително дълъг срок , който до
момента на постановяване на решението на настоящата инстанция е 29 години –
време, през което ответникът като отговорен за процеса на досъдебното
производство е следвало да предприеме необходимите действия по приключването му
независимо от пречките и трудностите.
Недопустимо е други,а не само
юридически аргументи да влияят и да определят хода и решаването на което и да е
дело, но при безпрецедентното по продължителност забавяне на конкретното
такова, очевидно този общ принцип за независимост на съдебната власт и
конкретно органите на досъдебното производство, не е спазен.
Ето защо съдът намира, че предявената
по делото претенция за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, се явява доказана по своето основание.
Относно размера на предявения иск
съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява
сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в
негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде
съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се
събития и отраженията, които са оказали върху него, включително върху
обкръжаващата го среда, професионалната такава и близките му.
При определяне размера на
обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл.
4 от ЗОДОВ.
Предвид събраните гласни доказателства
за това,че изключително дългия период на все още неприключилото наказателно
производство,се е отразило негативно на психиката на ищеца,предизвиквайки у
него чувства на безпокойство,тревожност и неудовлетвореност,съдът намира,че искът следва да се уважи по справедливост в
размер от 15 000 лв.При определяне размера съдът е съобразил това,че става
въпрос за отрицателни психически преживявания с дълга продължителност във
времето. Безспорно техният интензитет не е бил еднакъв през това време,като е
установено,че е имало дни на по силни притеснения за ищеца и такива в които е
бил по-спокоен.
Следва да се подчертае,че тази
репарация е свързана само и единствено с продължителността на наказателното
дело,която е много над т.н. разумен срок и не включва по никакъв начин обезщетяване
на вредите, които ищецът е претърпял от насилието и издевателствата над него
във връзка с възродителния процес.
В останалата част, за разликата до 100
000 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М.Р.Ю., ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител адв. С.К.,***, офис 1 на основание чл. 2б ЗОДОВ, сумата 15 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.
дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на
ВОП – София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2019
год. до окончателното й изплащане , като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от
15 000 лв. до претендирания от 100 000 лв. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: