Р Е Ш Е Н И Е
43/20.1.2020г.
20.01.2020
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
07 (седми) януари Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3458
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
чл. 310, т. 1 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
В
исковата си молба до съда ищецът Р.М.В. излага, че работил при ответника –
Областна дирекция на МВР гр. Шумен, представлявана от Я.И.Р.на длъжността
„Техник, механик/технически контрол на моторни превозни средства“ в група
РОППСВ при сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“ – Шумен. На 27.09.2019 г.
му била връчена заповед № 372з-2629/27.09.2019
г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ за нарушение,
извършено на 02.08.2019 г. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не
е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Описва подробно
случилото се на посочената дата, като твърди, че е управлявал обсъжданото
превозно средство единствено в двора на сектор ПП, като същото било придвижено
с помощта на платформа дотам. Многобройното посочване на нарушени разпоредби от
страна на работодателя му, водело до объркване и неяснота у ищеца. Освен това,
при преценка за тежестта на извършеното нарушение, не било взето предвид, че В.
няма други дисциплинарни наказания, напротив, многократно бил награждаван. Моли
съда да постанови решение, по силата на което цитираната заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна, ищецът да бъде възстановен на предишната
работа, да му бъде заплатено от ответника обезщетение за времето, през което
останал без работа (респективно – обезщетение, представляващо разлика в
трудовото възнаграждение), поради претендираното като незаконно
уволнение – в размер на 384,19 лв., за
периода от момента на прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 335,
ал. 2, т. 3 от КТ – 27.09.2019 г., до 14.10.2019 г. и в размер на 1502,38 лв.
за периода от 15.10.2019 г. до датата на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело, ведно със законната лихва върху сумата на
обезщетението, считано от депозиране на исковата молба – 20.11.2019 г. до
окончателното изплащане, както и да му бъдат заплатени направените по делото
разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Сочи, че
заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията при провеждане
на дисциплинарно производство. Оспорва исковете по същество, като счита, че
ищецът извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, като му бъдат присъдени деловодните
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от
приложеното допълнително споразумение № 372з-127/08.01.2019 г. е, че между
Областна дирекция на МВР – Шумен и Р.М.В. съществувало трудово правоотношение,
по силата на което последният изпълнявал длъжността „Техник, механик/технически
контрол на МПС“ в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства,
собствениците им и водачи“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“
при ОД на МВР – Шумен. Със заповед № 372з-2629/27.09.2019 г. на старши комисар Я.
Р. – директор на ОД на МВР-Шумен, трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, считано от връчване на заповедта.
Като фактическо основание за това е отразено: „На 02.08.2019 г., след 12 часа, в гр. Шумен, по време на обедна
почивка, В. управлявал нерегистриран мотоциклет „Хонда ЦБР РР 600“, с номер на
рама ***, собственост на неговата майка И. С. В., като на кръстовището на ул. „***“
и ул. „***“ е възприет от екип на РУ Шумен със служебен автомобил „Шкода“ peг.
№ ***, но не спрял, което наложило да бъде последван с включени светлинни
сигнали от служебното МПС в гр. Шумен, по маршрута: ул. „Климент Охридски“ –
„Симеон Велики“ – ул. „Алеко Константинов“ – ул. „Университетска“. Около 12,21
часа, извършителят завил към двора на сектор „Пътна полиция“ Шумен, влязъл в него,
заобиколил между двете административни сгради, влязъл в халето за идентификация
на МПС откъм изхода му и паркирал мотоциклета в халето, непосредствено след
което при сваляне на каската е установена самоличността на водача на
мотоциклета, а именно – Р.М.В.. На описаното превозно средство била извършена
идентификация около 15.00 часа и същият бил регистриран в „АИС КАТ Регистрация“
едва в 15.19 часа на 02.08.2019 г., като е предоставена табела с peг. № ***,
която Р.М.В. монтирал на мотоциклета същият ден.“.
Работодателят
е приел, че тези действия на ищеца представляват нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 вр. чл. 126, т. 9, вр. чл. 186, ал. 1 от КТ;
по чл., вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 вр. чл. 126, т. 13, вр. чл. 107а, т. 21 от КТ, вр. чл. 2, ал. 5, вр. чл. 17, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация. А именно – злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в КТ и КПСДА, накърняване на престижа на държавната
служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в обществения
си живот, да следва поведение , което не уронва престижа на държавната служба,
използване на служебното си положение за осъществяване на свои лични или на
семейството си интереси. Заповедта е връчена лично на ищеца на 27.09.2019 г.
От
представените писма рег. №№ 1729Р 23342/26.08.2019 г., УРИ 1729р
24289/04.09.2019 г., обяснения УРИ 372 372000-17383/02.09.2019 г., УРИ
372р-16490/05.09.2019 г. и протокол рег. № 372р-17211/18.09.2019 г. се
установява, че Р.В. била уведомен, че срещу него започва дисциплинарно
производство, като същият депозирал трикратно такива.
По
делото са представени: ежедневна ведомост на смяна „А“ за 02.08.2019 г.,
месечен график за определяне на
полицейските органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на ППД от
смяна „А“ и информационна карта от дейността на наряда от 02.08.2019 г., от
които се установява, че свидетелите К. К. и В. С. – полицаи в РУ – Шумен
осъществявали наряд автопатрул със служебен автомобил марка „Шкода Рапид“ с
рег. № *** на 02.08.2019 г. от 08,00 часа до 20,00 часа. В цитираната
информационна карта не е налице отразяване на посещение от патрула в сградата
на сектор ПП на ОД на МВР – Шумен. Съдът констатира от приложената длъжностна
характеристика на заеманата от ищеца длъжност, че в основните му задължения са
включени: участва в изпълнението на задачите по регистрацията и техническото
състояние на ППС, извършва идентификация на превозните средства. Представена е
и кадрова справка на Р.В., в която се сочи, че същият е на работа при ответника
от 2013 г., не са му налагани дисциплинарни наказания и е награждаван два пъти
с писмено похвала през 2016 г.
Видно
от писмо изх. № 1895/19 от 30.12.2019 г. на Районна прокуратура – Шумен е, че ДП
№ 903/2019 г. по описа на РУ – Шумен е образувано на 14.08.2019 г. с оглед
данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. А именно за това, че
„на 02.08.2019 г. в периода 11,30-12,30 часа в гр. Шумен, по ул. „Климент
Охридски“ и ул. „Университетска“ е било управлявано МПС – мотоциклет „Хонда ЦБР
600 РР“ с рама № *** без
регистрационна табела, което не е било регистрирано по надлежния ред.“.
В съдебно заседание на 03.01.2020
г. бе извършен оглед на веществените доказателства, представени от ответната
страна – 2 бр. дискове, съдържащи файлове с имена: ch01_20190802113336, ch01_20190802121918_20190802122112, ch02_20190802121837_20190802122112, 00000002835000000 и 00000002838000000.
Разпитаният
като свидетел по делото И. Т. сочи, че е в приятелски отношения с ищеца от дълги
години. През лятото на 2019 г. В. го помолил да ползва неговия автомобил, който
имал и теглич, и прикачено ремарке – тип платформа, за да транспортира закупен
от него мотоциклет. Действително, около обяд, след 12,00 часа, по ул.
„Владайско въстание“, двамата поставили мотоциклета, който бил марка „Хонда“ на
платформата. Впоследствие, транспортирали превозното средство до сградата на
сектор ПП, като го разтоварили извън оградата, ограждаща дворното място и
свидетелят напуснал мястото.
Свидетелката
И. В. (майка на ищеца) излага, че придобила правото на собственост върху
мотоциклет, който бил предназначен за подарък на сина ѝ. На 01.08.2019 г.
същата посетила сградата на сектор ПП в гр. Шумен и подала необходимото
заявление за регистрация на превозното средство, което до този момент не било
регистрирано в страната и платила необходимите такси. На следващия ден, в
ранния следобед, свидетелката отново пристигнала до сградата, като В. ѝ
заявил, че той ще организира транспортирането на мотоциклета с помощта на
платформа. Същата присъствала по време на идентификацията и поставянето на
табели на описаното МПС, като процедурата протекла съвсем нормално.
В
качеството му на свидетел е разпитан и А. Р., който излага, че на 02.08.2019 г.
помогнал на ищеца и на свидетеля Т. да натоварят мотоциклет на платформа, като това
се случило след 12,00 часа по ул.
„Владайско въстание“.
В
показанията си свидетелите В. С., К. К., Д. Д. и Т. Т. описват следното: на
02.08.2019 г. първите двама от тях извършвали наряда си като автопатрул по
улиците на гр. Шумен. Около обяд, полицаите се намирали на кръстовището на
улиците „Цар Иван Александър“ и „Климент Охридски“, като забелязали преминаващ
по последната улица водач, управляващ мотоциклет без регистрационни табели. Тъй
като вероятно се касаело за извършване на престъпление, свидетелите незабавно
последвали мотоциклетиста, който бил с поставена каска на главата. Служителите на МВР подали светлинен и звуков сигнал,
но водачът не спрял, поради което те го следвали с помощта на служебния автомобил
последователно по ул. „Климент Охридски“, бул. „Симеон Велики“ и ул.
„Университетска“, като между тях имало няколко автомобила, но не го изпускали
от поглед. Мотоциклетистът приближил до входа на дворното място, където се
намирала сградата на сектор ПП в града и завивайки, влязъл в двора. Влизането
на движещ се с висока скорост мотоциклет, без регистрационни табели било видяно
от свид. Д., който веднага след това видял и влизащия служебен автомобил на ОД
на МВР. Водачът преминал край административните сгради и влязъл през задния
вход на халето, в което се извършва идентификация на превозни средства, като
спрял превозното средство вътре. В момента, в който спрял мотора, пред входната
врата на халето спрял служебния полицейски автомобил и свидетелите К. и С.
видели, че водачът махнал каската от главата си и това е техния колега Р.В.. В
този момент, в халето влязъл и свид. Д., който също видял случилото се. Свидетелите
– полицаи, не изготвили докладна записка за случилото се, като сторили това
едва на 12.08.2019 г.
Свидетелите
Г. Б. и Л. А. участвали в състава на назначената от директора на ОД на МВР –
Шумен комисия за провеждане на дисциплинарното производство срещу ищеца. Същите
сочат, че В. сам пожелал да бъде изслушан от комисията, макар и по време на
отпуск поради временна нетрудоспособност. Ищецът изразил съжалението си за
извършеното и че използвал защитната си теза, за да запази работата си, която
обичал.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на брутното трудово възнаграждение, получено от В. в месеца, предхождащ
уволнението възлиза на 983,15 лв. Вещото лице сочи, че размерът на
обезщетението, изчислен като сбор от отделно посочените месечни размери на
паричната сума за периода 28.09.-14.10.2019 г. възлиза на 436,45 лв. Заключава,
че същият получава от „Форми-М“ ООД трудово възнаграждение в размер на 600,00
лв., като разликата между получаваните трудови възнаграждение за период от
15.10.2019 г. до 03.01.2020 г. се равнява на 982,86 лева.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна, че прекратяването
на трудовото правоотношение между ищеца и ответника е законосъобразно, поради
следното:
Ищецът – Р.В. заемал при ответника длъжността „Техник,
механик/технически контрол на МПС“ в група „Регистрация и отчет на пътните
превозни средства, собствениците им и водачи“, сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, т. 4 и т. 7 от КТ, т.е. поради налагане от
работодателя на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение на работника.
Нарушението на трудовата дисциплина, в случая е злоупотреба с доверието на
работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В процесната
заповед като правни основания за налагане на дисциплинарно наказание са
посочени чл. 188, т. 8 и т. 10 от КТ. В същата подробно са описани фактическите
основания, съставляващи действия на ищеца, нарушаващи трудовата дисциплина.
Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание трябва да съдържа данни за нарушителя, за наложеното
наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на
нарушението и време на извършването му. Необходимо е нарушенията да се
конкретизират по фактическите им признаци, а въпросът за изясняване на
противоречието на действията на служителя с вменени му задължения, е въпрос по
същество. В случая, съдът намира, че процесната заповед е мотивирана, като
вменените на Р. В. нарушения са описани по начин, съответстващ на разпоредбите
на КТ.
Установи се, че работодателят поканил ищеца, за да даде
писмени обяснения за установеното нарушение, който сторил това трикратно. Или,
субектът на дисциплинарната власт изпълнил същественото си задължение – елемент
от дисциплинарната процедура.
Отговорността на В. е ангажирана за нарушения, квалифицирани
от работодателя като съставомерни по чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ.
Злоупотребата с доверие, възведена в основание за ангажиране
на дисциплинарна отговорност на работника или служителя, съставлява
неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя – доверие, оказано
при възлагане на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията между
страните по трудовото правоотношение. Злоупотреба с доверието е налице не само
когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е
извлечена имотна облага, също възползвайки се от служебното си положение, е
извършил действия, компреметиращи оказаното му доверие, независимо дали
действията са извършени умишлено.
Бланкетната разпоредба на чл. 187, т. 10 от КТ цели да
обхване нарушението на всякакви трудови задължения. Работодателят е отразил, че
В. нарушил чл. 2, ал. 5, чл. 13, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от КПСДА. Според цитираните
норми, служителят следва поведение, което не накърнява престижа на
държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в
своя обществен и личен живот; не може да използва служебното си положение за
осъществяване на свои лични или на семейството си интереси и при изпълнение на
служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение,
което не уронва престижа на държавната служба.
Съдът счита, че по делото се установи, че на 02.08.2019 г., в
почивката си за хранене, в периода 12,00 – 12,30 часа, В. управлявал моторно
превозно средство – мотоциклет марка „Хонда ЦБР 600 РР“ с рама № *** без регистрационна табела, което не е било
регистрирано по надлежния ред по улиците на гр. Шумен. Освен това, същият не
изпълнил разпореждане на полицейски орган – подаден от служебен полицейски
автомобил сигнал за спиране. Мотоциклетът бил собственост на майка му – И. В. и
следвало да бъде идентифициран на същата дата.
За да приеме за установено горното, съдът взе предвид
съвкупността от събран доказателствен материал – свидетелските показания на В.
С., К. К., Д. Д., Т. Т. и веществените доказателства – два броя дискове,
съдържащи файлове със записи от охранителни камери. От описаните доказателства
категорично се установява последователността при придвижването на В..
Управляваният от него мотоциклет е следван от служебния автомобил и свидетелите
С. и К. от момента на преминаването му по ул. „Климент Охридски“ и двамата
полицаи не са го изпускали от поглед при преминаването му по бул. „Симеон
Велики“, ул. „Алеко Константинов“, ул. „Университетска“ (по която преминаването
му е заснето от охранителни камери на „Телепол“ ООД и от т.нар. „Дървена борса“)
и при навлизането му в двора на сградата на сектор ПП. Приближаването на
мотоциклета и влизането му в двора било пряко възприето и от свидетеля Д..
Посочените трима свидетели последвали превозното средство и при движението му
край халето, в което се извършва идентификация на превозните средства. При
влизането на мотоциклета в халето безспорно се установява, че сваляйки каската,
която се намирала на главата му, водачът на същия бил именно Р.В..
Действително, свидетелите С. и К. не изпълнили служебните си задължения и не
предприели каквито и да е действия спрямо установения от тях нарушител, но
тяхната деятелност не е предмет на настоящото производство. Същите не са
отразили случилото се и в попълваната от тях карта за дейността на наряда.
Съдът кредитира изложеното от тях в съдебно заседание, като подкрепяно от
всички останали кредитирани доказателства. Обяснение за първоначалните действия
на полицейските служители е съдържанието на разбираната от тях „колегиалност“
към друг служител на МВР.
Съдът не кредитира изложеното от свидетелите И. Т. и А. Р.,
отразяващи, че на посочената дата, процесният мотоциклет бил транспортиран от
ищеца с помощта на закачена за друго превозно платформа. Двамата свидетели са в
приятелски отношения с В. и семейството му, като чрез заявеното от тях
подкрепят защитната теза на ищеца в настоящото производство. Същият твърди, че
управлявал нерегистрираното МПС единствено в двора на сградата на сектор ПП.
Тази теза се опровергава от описаните по-горе, кредитирани доказателства. Освен
това, същата не намира и житейско обяснение, тъй като ако се приеме за вярна,
то по същото време двама полицейски служители са преследвали друг мотоциклетист
по описания маршрут, който обаче изчезва след участъка край двора и сградите на
сектор ПП. Не би могло да се приеме за обяснимо и твърдяното управление на
мотоциклета от В. единствено в двора на сектор ПП, но с поставена каска на
главата. Тоест, настоящият състав приема за безспорно доказано управлението от
страна на ищеца на нерегистрирано моторно превозно средство – деяние, за което
е образувано и наказателно производство за осъществено престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК.
При така приетото за установено, съдът намира, че ищецът
осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 вр. чл.
187, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. Безспорно,
управлението на нерегистрирано МПС от страна на служител на ОД на МВР, в чиито
трудови задължения е предвидено именно извършване на действия по идентификация
на превозни средства именно с цел регистрацията им, компрометира оказаното му доверие
от работодателя.
Освен това, с описаните по-горе действия В. нарушил вменените
му с разпоредбата на чл. 107а, ал. 21 от КТ вр. чл. 2, ал. 5, вр. чл. 13, ал.
1, вр. чл. 17, ал. 1 от КПСДА задължения. Чрез действията си, макар и извършени
по време на почивката си за хранене, ищецът в обществения си живот, накърнил
престижа на държавната служба. Същият се възползвал и от служебно си положение,
разкривайки самоличността си на работното си място, разчитайки на
„колегиалността“ на останалите служители на МВР.
Съдът намира, че осъщественото от ищеца следва да се
квалифицира като извършване на действия, представляващи неизпълнение на трудови
задължения, предвидени в КПСДА.
При така приетото за установено, настоящият състав намира, че
В. осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т.
10 от КТ. Поради това, съдът счита, че с издаването на Заповед № 372з-2629/27.09.2019
г. на директора на ОД на МВР – Шумен, работодателят на ищеца законосъобразно е
упражнил правото си да наложи дисциплинарно наказание.
При извършване на преценка на наложеното на В. наказание,
съдът съобразявайки се с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на служителя, намира, че наложеното му
дисциплинарно наказание „Уволнение” е съответно на извършеното нарушение.
Безспорно, до настоящия момент, ищецът не е имал други нарушения на трудовата
дисциплина. С извършването на процесното, обаче, осъществяващо и състав на
престъпление и то нарушаващо именно разпоредбите, гарантиращи опазване на
обществените отношения, свързани с регистрацията на пътни превозни средства, В.
извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, несъвместимо с по-нататъшното
изпълнение на задълженията, визирани в длъжностната му характеристика.
Ето защо, съдът счита, че предявения иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По
отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – същият се явява
акцесорен по отношение иска за признаване незаконност на уволнението. Предвид
обстоятелството, че съдът намира процесната заповед за законосъобразна, претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Досежно
иска по чл. 344, ал. 1, т 3 от КТ – тази претенция също предпоставя наличие на
незаконно уволнение. Предвид приетото за установено по-горе от съда, в случая
липсва предпоставката за възникване на задължение за работодателя да обезщети
останалия без работа служител. Ето защо, искането за заплащане на обезщетение
следва да бъде отхвърлено.
По разпределението на разноските по
делото:
Всяка
от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото
разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя единствено от
ищеца.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от внасяне на държавни
такси по исковата молба и на разноски по производството
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1 и т. 4 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството
правна дейност, извършена по настоящото производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство,
участието му в проведените две съдебни заседания, съдът приема, че при
направеното искане, в полза на ответника – юридическо лице, следва да бъдат
определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 260,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.В. с ЕГН **********,***, със съдебен
адресат – адв. С. Т. от ШАК, гр. Шумен, ул. „*** срещу ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ШУМЕН, гр. Шумен, ул. „***,
представлявана от Я. И. Р., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
отмяна на Заповед №
372з-2629/27.09.2019 г. на старши комисар Я.И.Р.– Директор на ОД на МВР –
Шумен, за прекратяване на
трудовото правоотношение на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4
и т. 7 от КТ, считано от 27.09.2019 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.В. с ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната му работа
– „Техник,
механик/технически контрол на МПС“ в група „Регистрация и отчет на пътните
превозни средства, собствениците им и водачи“, сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.В. с ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за сумата 384,19 лв., за периода от момента на
прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ –
27.09.2019 г., до 14.10.2019 г. и в размер на 1502,38 лв. за периода от
15.10.2019 г. до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, представляващи обезщетение за времето,
през което е останал без работа в резултат на уволнението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ответника ОД на МВР – Шумен, разноски в настоящото исково
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 260,00
лв. (двеста и шестдесет лева).
ОСЪЖДА Р.М.В. с ЕГН ********** да заплати на ОД
на МВР - Шумен направените деловодни разноски в размер на 260,00 лева.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, считано от 20.01.2020
г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: