Решение по дело №3364/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 136
Дата: 16 януари 2020 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20197180703364
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 136/16.1.2020г.

 

Град Пловдив, 16 януари 2020 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав,  в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Председател: Анелия Харитева

Членове: Стоил Ботев

Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3364 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.К.Ч. *** против решение № 1775 от 02.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 3624 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1030-003551 от 30.04.2019 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.К.Ч. на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора са налице основанията, предвидени в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Иска отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Подробни съображения са изложени в допълнителна молба. Претендират се разноски.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като се е движил със скорост от 101 км/ч, при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство – стационарно преносим уред за контрол на скоростта (СПУКС) – ATCC, от одобрен тип, със срок на валидност до 07.09.2027 г. Направен е извод, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. По отношение на възражението относно протокола по чл.10, ал.1 от наредбата е прието, че непосочването на номерата на първото и последното статично изображение не е съществен пропуск, който да опорочи производството по налагане на административно наказание и/или съществено да наруши правото на защита на наказаното лице. За неоснователно е прието и възражението за липса на снимка на мястото, на което е бил разположен уредът, защото това не да опорочи самото производство по налагане на административно наказание. Районният съд е приел също, че не е изтекла една година от извършване на нарушението до съставянето на АУАН и издаването на НП, както и че не е изтекъл и тримесечният срок от откриване на нарушителя, който е открит на датата на попълване и подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП – 29.01.2019 г., а АУАН е съставен на 29.03.2019 г. Размерът на наложеното административно наказание е определен в закона в абсолютна стойност, която не подлежи за конкретизация от съда. Нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което чл.28 ЗАНН е неприложим.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са идентични с тези, направени пред първата инстанция, и са били обсъдени от районния съд, като са дадени обосновани, изчерпателни и правилни отговори.

Касационна инстанция напълно споделя извода на районен съд, че не е изтекла една година от извършване на нарушението до съставянето на АУАН и издаването на НП, както и че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя, който е открит на датата на попълване и подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП – 29.01.2019 г.

В административнонаказателното производство пред наказващия орган не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В този смисъл липсата на снимки е без правно значение за законосъобразността на наказателното постановление, доколкото всички факти по извършване и установяване на нарушението са обективирани в писмени доказателства, които не са оспорени.

Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1775 от 02.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 3624 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.