Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 04.01.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V–ти гр.състав, в открито
заседание на 12 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Илиева
при участието на секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2292 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът
Т.М.Р. твърди, че въз основа на изпълнителен
лист, издаден по т.дело № 4728/2013 г. по описа на СГС, на 23.01.2014 г.ответникът
образувал срещу него и срещу „Мега Сайн“АД изпълнително дело № 20148010400023
по описа на ЧСИ Трифон Димитров с рег.№
801 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Бургас. В молбата за
образуване на изп.дело ответникът поискал налагане на възбрана върху четири
зем.земи в землището на с.Долно Абланово, обл.Русе и възложил на ЧСИ
извършването на изп.действия, включително определяне способ на изпълнението. И
до момента възбрана върху посочените имоти не била наложена. На 18.02.2014 г.
на ищеца била връчена призовка за доброволно изпълнение. На 06.06.2014 г. ответникът
поискал и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Т.Р., получавано
от „Мега Сайн“АД. Запорното съобщение било връчено на работодателя на
15.10.2014 г., който на 03.02.2015 г. писмено уведомил ЧСИ, че трудовото
възнаграждение на ищеца било в несеквестируем размер. На 11.01.2018 г.
ответникът поискал ЧСИ да препрати изп.дело на ЧСИ Иван Хаджииванов, който да
извърши опис и продан на недвижимите имоти, описани в молбата за образуване на изпълнителното
дело. Ищецът счита, че не дължи изпълнение на сумите по издадения изп.лист по
гр.д.№ 4728/2013 г. на СГС, тъй като през периода 06.06.2014 г. – 11.01.2018 г.
взискателя не е искал извършването на изпълнителни действия по отношение
имуществото на ищеца. При това положение от 06.06.2014 г. или най-късно от
15.10.2014 г. започнал да тече двугодишният давностен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и към 06.06.2016 г., респ. към 15.10.2016 г. изпълнително дело № 20148010400023
по описа на ЧСИ Трифон Димитров се е прекратило по право. Поисканите след тези
дати изп.действия били без правно значение като прекъсващи давността, тъй като
били извършени по прекратено изп.дело. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите
по изпълнително дело № 20148010400023 по описа
на ЧСИ Трифон Димитров, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден т.д.№ 4728/2013 г. по описа на СГС, като погасени по давност. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Ролмакс“ООД,
гр.Бургас, оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.
Твърди, че искът по чл.439 ГПК не може да се основава на процесуални основания
– на прекратяване на изп.производство. Заявява, че последното изп.действие е
искането от 21.06.2016 г. за налагане на запор на банковата сметка на ищеца в
Общинска банка, съобразно изрично дадените правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Отделно от
това изп.дело № 20188320400147 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов било образувано
повторно през м.01.2018 г., т.е. преди по-малко от две години, поради което
няма как по същото да е настъпила перемпция. Претендира отхвърляне на
предявения иск и присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Отрицателният
установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в
изпълнението може
да се брани, като оспори съществуването на изпълняемото право, изключва
възможността искът да се основава на факти, преклудирани със сила
на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на
което е издаден изпълнителния лист /чл.439, ал.2 от ГПК/. Ако искът е основан
на такива факти, то той на общо основание / чл.299, ал.2 от ГПК/ би бил
недопустим.
В
случая ищецът основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след
приключване на абр.д. № 4
по описа за 2013 г. на СГС. По същество се твърди юридически факт от
категорията на юридическите събития – изтичането на петгодишния давностен срок
по чл.117, ал.2 от ЗЗД, с който се погасяват правата по решението. Обективно
този срок тече след постановяване на съдебния акт, поради което искът се явява
процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е неоснователен.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ /съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД/.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес, като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В настоящия случай, въз основа на горния
изп.лист, издаден срещу ищеца и „Мега Сайн“АД, за солидарно заплащане на
посочените в него суми, е образувано изп.дело № 20148010400023 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с рег.№ 801 на КЧСИ и район
на действие Окръжен съд-Бургас. От същото изп.производство се установява,
че изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с които се прекъсва погасителната давност за вземането
на ответника, са извършени както следва: на 28.03.2014 г. с налагане на запор
върху вземането на Т.Р. от „Харвест“АД, гр.Добрич; на 09.06.2014 г. с налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Мега Сайн“АД, наложен
отново на 08.10.2014 г. и на 21.06.2016 г. с направеното от взискателя до ЧСИ с
молба, вх.№ 1434, искане за налагане на нов запор върху трудовото
възнаграждение на Т.Р. от „Мега Сайн“АД. Както е посочено в мотивите към т.10
от горното тълкувателно решение на ВКС, самото искане да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител, макар в случая с разпореждане от същата дата да е
отказал да го приложи, е бил длъжен да
го стори.
На 16.01.2018 г. горното изпълнително дело е
препратено до ЧСИ Иван Хаджииванов, с рег.№ 832 и район на действие ОС-Русе за
продължаване на изпълнителните действия с оглед насочване изпълнението спрямо
два недвижими имота на длъжника, находящи се в друг съдебен район. Делото е
продължено от ЧСИ Иван Хаджииванов под нов номер, а именно: 2018832040147, за
да могат да бъдат извършени конкретни изпълнителни действия, без да се
прекратява първоначално образуваното. Към молбата на ищеца за допускане
обезпечение на иска по настоящото дело е приложено обявление на ЧСИ Иван Хаджииванов,
видно от което преди спиране на изпълнението, е извършен опис на същите два
земеделски имота и същите са изнесени на публична продан.
От
изложеното дотук е видно, че изпълнителното производство, по което се търсят
сумите по изпълнителния лист от 16.12.2013 г. срещу ищеца, не е прекратено по
силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нито самото вземане на ответника е
погасено с изтичането на предвидената петгодишна погасителна давност. Между
предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело няма изминал
двугодишен срок, за да настъпи т.нар. „перемпция“, още по-малко да е изтекъл
петгодишният давностен срок за погасяване на самото изпълняемо право на ответника-взискател.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се
явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са
направените от ответника деловодни разноски, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение от 2000 лв. Ищецът прави възражение за неговата
прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото и размера на иска / възлизащ на повече
от 28 000 лв./, с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на
ответника следва да се редуцират до сумата 1500 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Т.М.Р.,
с ЕГН **********, против „Ролмакс“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Константин Величков“34, ет.3, ап.18, представлявано
от управителя Димитър Радославов Големонов, отрицателен установителен иск по
чл.439 ГПК за недължимост на сумите, предмет на изпълнително дело № 20148010400023 по описа на ЧСИ Трифон Димитров с
рег.№ 801 на КЧСИ и район на действие
Окръжен съд-Бургас, образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.12.2013 г.,
издаден по арб.д.№ 4/2013 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА Т.М.Р., с ЕГН
********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.В.В., да заплати на „Ролмакс“ООД, гр.Бургас,
с ЕИК *********, 1500 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: