Решение по дело №475/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 7
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100900475
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер  506                                      07.01.2020 година                                    Град Бургас

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                                              граждански състав

На двадесет и първи ноември                                       Година две хиляди и деветнадесета

В открито заседание в следния състав:

                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                           

                                       Съдебни заседатели:    

 

Секретар           Стойка Вълкова

Прокурор                               

като разгледа докладваното от               С.Михов 

търговско дело номер            475       по описа за         2018 година.

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.Н.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Николай Кунев от АК-Варна, с адрес на кантората: гр.София, ул. „Лайош Кошут“ № 9, ап.16, в качеството му на съдружник в „Принтхаус” ООД против  „Принтхаус” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 14, вписано в АВ с ЕИК *********, представлявано от управителя  Т. С. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: : гр.Бургас, ул.“Климент Охридски“ № 1, ет.3, адв.Бойко Темелков от АК-Бургас и адв.Мариана Бузова от АК-Бургас с искане съда да отмени взетите решения от съдружниците в дружеството на проведеното общо събрание на 03.09.2018г. в гр.Бургас, под № 1, 2, 3 и 4: 1. Изключването на А.Г. като съдружник в дружеството; 2. Имуществените последици с изключения съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника според чл.16 от Дружествения договор; 3. Дяловете на изключения съдружник се поемат от другия съдружник Т. З.и 4. Приема се нов съдружник С. T. З.с прехвърлени 5 дружествени дяла на стойност по 100 лв. всеки от тях от Т. З., както и да бъде осъдено да заплати направените по делото разноски. Ищецът твърди, че на 09.08.2018 г. е получил нотариална покана, с която управителят на ответното дружество го е уведомил за неизпълнение на взето на 03.01.2018 г. решение на ОС на съдружниците за внасяне на допълнителна парична вноска от 105 400 лв., с която сума да бъде върната дължима от „Принтхаус“ ООД на управителя З. сума. На 03.05.2018 г. бил съставен протокол за прихващане на дължими суми между З. и дружеството, като за Г. оставали дължими 52 700 лв. Определен е бил и срок за изпълнение до 31.08.2018 г., като при неизпълнение на ищеца ще бъде отправено предизвестие за изключването му като съдружник. Със  същата покана е свикано и общо събрание за 03.09.2018 г., с посочен дневен ред, вкл.изключване на Г. като съдружник. На тази дата е било проведено Общо събрание на дружеството и са били взети описаните в петитума на исковата молба незаконосъобразни решения. Според ищеца, липсват както решение от 03.01.2018 г., така и каквито и да било предходни решения на ОС за извършване на допълнителни парични вноски, в каквито и да било размери. Затова и Т.З. на основание чл.137 ал.3, изр.второ от ТЗ, бил гласувал сам за изключването на ищеца. Също така счита, че на основание чл.134 ал.1 от ТЗ, управителят няма право да го задължава да внася допълнителни парични вноски, а само ОС, както предвижда и чл.13 б.“в“ от дружествения договор. В чл.14 б.“в“ са предвидени и еднаквите последици от невнасянето в срок на дялове и вноски, а на съдружника следвало да се даде допълнителен срок. Изводът на ищеца е, че поради това следва и в двете хипотези да се приложи чл.126 ал.1 от ТЗ, като даденият срок не може да е по-малък от месец. Неспазването на цит.норма е довело до незаконосъобразност са всички взети решения на 03.09.2018г.

Ответната страна счита иска за неоснователен, тъй като Г. е взел участие в ОС от 03.01.2018 г. и е подписал протокола с взетите решения. В учреденото като ЕООД „Принтхаус“, в периода 27.08.2010 – 13.12.2013г., т.е. в периода, когато  ищецът е приет като съдружник, З. като едноличен собственик на капитала е правил допълнителни парични вноски общо в размер на 105 400 лв. при условие, че бъдат върнати от дружеството до 5 години. В края на 2017 г., З. е поискал връщане на вложените средства, но дружеството не разполагало с такава сума. Затова и съдружниците на 03.01.2018 г. решили да внесат допълнителни парични вноски от по 52 700 лв. за възстановяване на вложените от З. суми. Това решение било влязло в сила и било задължително за съдружниците. До 31.05.2018 г., Г. не изпълнил своето задължение и затова управителят му изпратил нотариална покана. Според ответната страна, чл.126 ал.1 от ТЗ не може да се прилага по аналогия и управителят да е длъжен да дава допълнителен  срок за изпълнение, в какъвто смисъл съществува съдебна практика. Ищецът не е бил лишен и от правото да участва в гласуването, тъй като оповестителното действие на вписването в ТРРЮЛНЦ съобразно чл.140 ал.4 от ТЗ, не се отнася за отношенията между съдружниците и дружеството, между които пораждат незабавен ефект. Изключеният съдружник „не участва в ОС, не гласува, не участва в работата му“. 

Подадената допълнителна искова съдържа твърдения, че представеният протокол за проведено на 03.01.2018г. ОС не носи подписа на Г. и затова не го задължава. В нотариалната покана не е посочен никакъв срок за извършване на допълнителни парични вноски, освен определения от управителя такъв до 31.08.2018 г. Чл.126 ал.1, т.4 от ТЗ изисква посочване на основанието за изключване на съдружника, като невнасянето на определена допълнителна парична вноска следва да е вече обективен факт, а не да се дава срок от управителя. Представеният протокол от 03.01.2018 г. е съставен за нуждите на процеса и такъв срок се е появил там – до 31.05.2018 г., но никога преди това не е бил споменаван. Други договорки между съдружниците за връщане на предоставени до 2013г. от З. суми, също не е имало. Т.З. никога не е разполагал с такава сума, нито такива са постъпвали по сметка на дружеството. Реалната причина за инициираното изключване на ищеца от дружеството, са обтегнатите отношения между съдружниците, датиращи от лятото на 2018 г.   

Според изложеното в отговора на допълнителната искова молба, протоколът за проведено на 03.01.2018 г. ОС е подписан лично от ищеца. Но и да не е подписан от него, взетите решения пак го обвързват, тъй като и да са взети в нарушение на закона, те са не липсващи, а незаконосъобразни и той е трябвало в 14 дневен срок от узнаването да подаде иск затова. Щом като не го е сторил, то тези решения са влезли в сила. Нотариалната покана не е необходимо да съдържа всички подробности за взети решения, за които съдружникът не си спомня. Интересът на дружеството е наложил, Г. да внесе допълнителната парична вноска, а не да бъде изключен и затова управителят му е дал допълнителен срок. Възражението на ищеца, че З. никога не е внасял суми по сметка на дружеството, било недопустимо, като направено след преклузивния 14 – дневен срок по чл.74 от ТЗ. Посочени са датите, на които З. е направил допълнителните парични вноски. 

 В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител твърди, че исковата молба като доказана следва да бъде уважена изцяло. Ангажира съдебно-почеркова експертиза.

Ответното дружество чрез своя процесуален представител, поддържа всички направени възражения. Счита, че исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени. В подкрепа на защитната си теза ангажира съдебно-икономическа експертиза.

 

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът приема, че исковата молба е предявена пред надлежния съд според  чл.104 т.6 от ГПК, вр.чл.74 ал.1 от ТЗ. Внесена е дължимата държавна такса. Налице е правен интерес от водене на делото, тъй като възможността за водене на иск с правно основание чл.74 от ТЗ е изрично предвидена в закона.

Проведеното на 03.01.2018г. общо събрание на съдружниците в дружеството е взело решение, в срок до 31.05.2018г. всеки от двамата съдружници да внесе по 52 700 лв. за покриване на задължение на „Принтхаус” ООД към съдружника Т. З.(л.27), възникнали след решения на тогава едноличния собственик на капитала на дружеството според протоколи от 10.01.2010г. (л.28), от 10.01.2011г. (л.29), от 20.02.2011г. (л.30) и от 21.03.2011г. (л.31). Протоколът е  бил подписан от двамата съдружници, в т.ч. от ищеца. Това е установено от заключението на проведената и приета тройна съдебно-почеркова експертиза (л.120-132). Ищецът е получил нотариална покана от 30.07.2018г. за свикване на общо събрание на 03.09.2018г. с посочен дневен ред, вкл.изключване на съдружника А.Г. ако в срок до 31.08.2018г. не внесе определените 52 700 лв. На 03.09.2018г. е било проведено извънредно общо събрание на  „Принтхаус” ООД с описан дневен ред (л.7 и сл. по делото), като е взето решение за изключване на А.Г. като съдружник поради неизпълнение на задължението му да внесе в срок до 31.08.2019г. дължима допълнителна вноска от 52 700 лв. Дяловете на изключения съдружник са били поети от другия съдружник – Т. З.. За нов съдружник е бил приет С. T. З.с 5 дружествени дяла, както и нов устав, включващ приетите промени. Протоколът е  бил подписан от тримата участвали, вкл.от ищеца.

Приложени са преводни нареждания за преведени от Т.З. по сметка на дружеството суми в периода 22.01.2010г. – 25.03.2011г. (л.61-77) на обща стойност 105 400 лв. Това е било установено и от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза (л.99-101). Вещото лице заяви в съдебно заседание, че на 03.05.2018г. Т.З. е направил прихващане между дължимата от него допълнителна парична вноска и задължението на дружеството към него на стойност 105 400 лв. до размера на дължимата вноска, което е видно от приложената справка за движение по сметка 499 на дружеството (л.82). В заключението на вещото лице е отбелязано също така, че задължението на „Принтхаус” ООД към съдружника А.З. към 01.01.2018 и 01.09.2018г. е било в размер на 113 150 лв., а към 16.09.2019г. е 331 450 лв. (л.100).

По делото беше назначена съдебно-почеркова експертиза (л.102-111), като според вещото лице Щ.Н. положеният подпис в протокола от 03.01.2018г. срещу „сътрудници-2“ не е на А.Г., а е бил имитиран.

Приетата тройна съдебно-почеркова експертиза (л.120-132)  установи обратното - положеният подпис в протокола от 03.01.2018г. срещу „сътрудници-2“  е бил положен от А.Г..

 

Събраните по делото доказателства водят до извод за неоснователност на исковата молба. Подписът на ищеца в протокола на проведеното на 03.01.2018г. общо събрание на съдружниците означава, че е участвал във взимането на решението за допълнителни парични вноски от страна на съдружниците, в размер на по 52 700 лв. Или Г. не само е знаел за това решение, но и самият той е участвал при вземането му, т.е. решението вкл. относно срока, е било взето от общото събрание, а не от управителя лично. Решено е било, допълнителните вноски да бъдат направени от съдружниците до 31.05.2018г. Доказателства за изпълнение на това условие по делото не бяха представени. Изпратената от управителя на дружеството и получена от ищеца на 09.08.2018г. нотариална покана, съдържа нов срок за изпълнение (едномесечен), в рамките на който отново липсва изпълнение от страна на Г.. Санкцията затова е била вписана в поканата – свикване на общо събрание на дружеството и изключването на основание чл.126 ал.3 и 4 от ТЗ на ищеца като съдружник. Дружеството е спазило изискванията на закона за провеждане на цит.процедура, като крайният резултат следва да се приеме за законосъобразно настъпил. Уреждането на освободените дялове и приемането на нов съдружник е отделна процедура, в която изключеният съдружник не участва, тъй като спрямо него последиците от изключването вече са настъпили. Посочената съдебна практика от пълномощника на ответната страна съответства на  разглежданата хипотеза и е последователно застъпвана (решение № 100/ 04.06.2010г. по т.д.№ 799/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о.; решение № 39/ 15.04.2011г. по т.д.№ 526/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.; решение № 157/ 03.01.2017г. по т.д.№ 2219/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Останалите доводи на ищеца също са неоснователни. При наличие на две експертизи с противоположни заключения, следва да се даде вяра на тройната, доколкото вещото лице Р. поясни, че са разполагали с много по-точна апаратура при извършване на изследванията. Т.е. съдът се позовава изцяло на това заключение.

Аналогия с разпоредбата на чл.126 ал.1 от ТЗ относно задължението на управителя да даде допълнителен срок за внасяне на допълнителната парична вноска, не би могла да се приложи. В този смисъл цит.от ответната страна съдебна практика е коректно (в частност решение № 783/ 29.12.2005г. по т.д.№ 383/2005г. на ВКС, ТК, І о.). Необходимият интервал от време между предупреждението за изключване по чл.126 ал.3 от ТЗ и провеждането на събранието не е законово регламентиран, а в настоящия случай няма и изискване в дружествения договор.

Цит.в допълнителната искова молба решение № 3/ 19.02.2010г. по т.д.№ 482/2009г. на ВКС, ТК, няма общо с настоящия казус. Съдилищата са достигнали до извода, че съдружникът е бил изключен на основания, каквито не са се съдържали в отправената до него покана, съотв.не му е бил даван срок да прекрати действията си, с които е действал против интересите на дружеството.

  С какви суми е разполагал съдружникът Т.З. в периода 2010 – 2013г. не е известно, но вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза установи, че вноските действително са били направени на посочените дати, а сумите са постъпили по сметка на дружеството. Същото е имало задължения към З. към м.януари 2018г. в размер на 113 150 лв. Конфликт между съдружниците дали е имало, не  е известно, но по делото не бяха приложени доказателства за връзка между такъв конфликт и конкретно предприети действия.

Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, А.Г. следва да заплати в полза на „Принтхаус“ ООД направените по делото разноски в размер на 776 лв., съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.

                        Мотивиран от горното и на основание чл.74 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Г., ЕГН **********,***,  чрез пълномощник адв.Николай Кунев от АК-Варна, с адрес на кантората: гр.София, ул. „Лайош Кошут“ № 9, ап.16, в качеството му на съдружник в „Принтхаус” ООД против „Принтхаус” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 14, вписано в АВ с ЕИК *********, представлявано от управителя  Т. С. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Климент Охридски“ № 1, ет.3, адв.Бойко Темелков от АК-Бургас и адв.Мариана Бузова от АК-Бургас  искове, да бъдат отменени решенията на Общото събрание на съдружниците в дружеството на проведеното общо събрание на 03.09.2018г. в гр.Бургас, под № 1, 2, 3 и 4: 1. Изключването на А.Г. като съдружник в дружеството; 2. Имуществените последици с изключения съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника според чл.16 от Дружествения договор; 3. Дяловете на изключения съдружник се поемат от другия съдружник Т. З.и 4. Приема се нов съдружник С. T. З.с прехвърлени 5 дружествени дяла на стойност по 100 лв. всеки от тях от Т. З., като неоснователни.

ОСЪЖДА А.Н.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Николай Кунев от АК-Варна, с адрес на кантората: гр.София, ул. „Лайош Кошут“ № 9, ап.16,  да заплати в полза на „Принтхаус” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 14, вписано в АВ с ЕИК *********, представлявано от управителя  Т. С. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Климент Охридски“ № 1, ет.3, адв.Бойко Темелков от АК-Бургас и адв.Мариана Бузова от АК-Бургас  сумата от 776 (седемстотин седемдесет и шест) лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                      

                         

 

 

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: