ОПРЕДЕЛЕНИЕ №……….
гр. Добрич, 15.01.2021г.
Добрички
районен съд, гражданско отделение,
шести състав, в закрито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари, две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д№3100 по описа на районния съд за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
предявен иск по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК от кредитора „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** срещу Г.А.И. с ЕГН **********,
съдът да установи в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца
исковите суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 493/2013г.
по описа на РС Добрич.
След извършена служебна преценка на установителния съд
по реда на чл.130 от ГПК, се налага извод за недопустимост на заявения
установителн иск, като съораженията за това са следните:
Видно от приложеното по делото заповедно производство,
по заявление на „Обединена Българска Банка”АД е издадена заповед за незабавно
изпълнение №53/06.02.2013г. срещу длъжниците Г.А.И. и И.К.И..
На 24.06.2020г. по заповедното производство е
постъпило възражение от Г.А.И. за недължимост на вземането по издадената
заповед. Съобразно указанията на заповедния съд длъжникът е бил задължен да
представи доказателства относно датата, на която е получил заповедта за
изпълнение с оглед преценка на спазване срока за депозиране на възражението съгласно
нормата на чл.414 ал.2 от ГПК. Длъжникът представя покана за доброволно
изпълнение на ЧСИ рег.№ 811 в КЧСИ, видно от която въз основа на допуснатато
незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист е образувано изп.д№
20198110400146 по описа на съдебния изпълнител. Разписката към поканата
удостоверява, че заповедта е връчена на длъжника на 23.06.2020г.
Заповедният съд като приел, че възражението е
депозирано в законовия срок, на 30.09.2020г. указал на заявителя да предприеме
действия по предявяване на установителен иск с оглед съдебно установяване на
оспореното вземане.
В отговор на указанията с молба вх.№
264957/05.11.2020г. заявителят поискал съдът да отмени дадените указания за
водене на иск, като се излагат твърдения, че заповедта за изпълнение до
длъжника била връчена в по ранен момент по по-рано проведено изпълнително
производство, а именно № 109/2013г. по описа на ЧСИ рег.№ 811 КЧСИ. Представя се покана за
доброволно изпъленние по това изпълнително дело, като в разписката към поканата
е отбелязано получаването и от длъжника Г.А.И. на 13.04.2013г.
Длъжникът Г.И. също взел отношение по молбата със
становище от 11.01.2021г., с което смята, че става дума за различни
изпълнителни дела, взискателите по двете изпълнителни дела са различни – това
от 2013г. е с взискател „ОББ”АД, а изпълнителното дело от 2019г. – с взискател
„Еос матрикс”.
Хипотезата на заявена искова претенция по чл.422 от ГПК от страна на заявителя в заповедното производство, предполага за да бъде
същата допустима, установяване, че след като на длъжника му е връчена
издадената от заповедния съд заповед за изпълнение на парично задължение или
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист установяващи парично
задължение на този длъжник към заявителя-кредитор, последният да е предприел
активни процесуални действия насочени към осуетяване влизането в сила на
заповедта за изпълнение, респективно на заповедта за незабавно изпълнение с цел
да „принуди кредитора“ си и заявител в заповедното производство да инициира
исков процес за установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК със сила
на присъдено нещо под угрозата, че при
бездействие от страна на кредитора заповедта за изпълнение, респективно
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист се обезсилват (чл.418
ал.5 от ГПК) в резултат на което кредиторът изпада в процесуална невъзможност
да реализира вземането по пътя на принудителното изпълнение поради липса на
валидно изпълнително основание. Този двуседмичен срок е преклузивен (фатален)
за длъжника и той не може да бъде продължаван.
В случая кредиторът „ОББ” АД е образувал изпълнително
производство през 2013г. въз основана издадения по ч.гр.д№ 193/2013г. изпълнителен
лист. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника И. на 13.04.2013г. Връчването
е напълно редовно, заповедта лично получена от длъжника. Считано от тази дата е
започнал да тече за този длъжник двуседмичния срок за подаване на възражение по
чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. С факта на изтичането на
срока издадената заповед за изпълнение срещу него се е стабилизирала и е влязла в законна сила и спрямо него е
можело да бъдат предприети валидни изпълнителни действия тъй като по отношение
на паричното вземане на кредитора срещу този длъжник същото е установено с влязлата в законна сила
заповед и за кредитора липсва какъвто и
да било правен интерес. Обстоятелството, че на страната на кредитора е
настъпило частно правоприемство в резултат на договор за цесия, вземането срещу
длъжника по издадената заповед е придобито от „Еос матрикс” не дава възможност
в нов изпълнителен процес и ново връчване на заповедта за изпълнение за
длъжника да се „възстанови” срокът за подаване на възражение. В този случай възражението
по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника на дата 24.06.2020г. или това е близо 7 години след изтичането на преклузивния срок
по чл.414 ал.2 от ГПК за този длъжник.
Предявяването на иск по реда на чл.422 от ГПК се явява
процесуално недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца и поради
влизането в сила на издадената заповед за изпълнение срещу този длъжник.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения по гр.д. № 3100/2020г.
по описа на районен съд Добрич иск, поради недопустимост на иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Добрич в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................