Мотиви по
НЧД № 3870 от 2016 г. на СГС, НО, 24-ти с-в:
Производството
е по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА.
Образувано е
по повод Европейска заповед за арест от 11.08.2015 г., издадена от П. на К.П.
при Първоинстанционния съд в гр. Б., с която се иска предаването на българския
гражданин О.В. АРЦЕВ, ЕГН ********** с цел изтърпяване на наложено му наказание
лишаване от свобода.
В съдебно
заседание прокурорът изразява становище, че искането е основателно.
Защитникът на
исканото лице поддържа, че е налице основание за отказ за изпълнение на
европейската заповед за арест.
Исканото лице
заявява, че поддържа изявленията на своя защитник.
Съдът като
разгледа събраните по делото доказателства и изразените становища на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Европейската
заповед за арест е издадена с цел превеждане в изпълнение на постановена в
отсъствието на О. присъда на Първоинстанционния съд на гр. Б., К. Б., от
31.10.2014 г., с която същият е бил осъден на шест години лишаване от свобода
за престъпление по чл. 380, 382 и 433 от Наказателния закон на К. Б. – трафик
на хора. В Европейската заповед за арест е описано деянието, за което е било
осъдено исканото лице.
В изпълнение
на задължението си по чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, обсъждайки наличието на основанията
по чл. 40, при които може да се откаже изпълнение на Европейската заповед за
арест, съдът прие, че в конкретния случай е изправен пред хипотезата на т. 1а
от посочения текст от ЗЕЕЗА.
От приложеното по делото Досъдебно производство №
136/2007 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 39926/2007 г. на СРП, се установява, че
същото е образувано срещу О. за същото
престъпление, за което впоследствие е бил осъден задочно в К. Б.. По посоченото
досъдебно производство О. не е бил привличан в процесуалното качество на
обвиняем, но от извършените в хода на производството процесуални действия се
установява, че е бил третиран като такъв със всички произтичащи от това неблагоприятни
последици за него. Досъдебното производство срещу О. е образувано с постановление от 18.09.2007 г. С
постановление на прокурор от СРП наказателното производство срещу О. е било
прекратено. Същото постановление е било
отменено от състав на СРС с определение по НЧД № И-1333/20008 г. За да се
произнесе, съдът е възприел О. като лице със статут на обвиняем. По-късно, с
постановление от 23.02.2009 г. наказателното производство срещу О. отново е
било прекратено. Посоченото постановление не е било обект на съдебен контрол.
Впоследствие, очевидно по повод и във връзка с
производството по настоящото дело, с окончателно постановление на Б. С. – „за
главен прокурор на Република България“, постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било отменено. Отменено е било и самото
постановление от 18.09.2007 г. за образуване на посоченото досъдебно
производство срещу О. за престъпление по чл. 153, ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 1
е 2, алт. 2 от НК, като прокурорска преписка № 39926/2007 г. на СРП е била
прекратена. В мотивите на отменителното постановление изрично е възприето, че „въпреки
липсата на каквито и да е данни за престъпление от общ характер, прокурор от
СРП, в нарушение на процесуалния закон е приел, че са налице процесуалните
предпоставки на чл. 207, ал. 1 от НПК и е образувал досъдебно производство
срещу О. В. О.“. По такъв начин, с цитирания прокурорски акт, П. на Р. Б. сама
признава, че и към момента на образуване на посоченото досъдебно производство
не са били налице достатъчно данни за извършено престъпление.
От друга страна отменяването на постановлението за
образуване на досъдебното производство не може да бъде приравнено на
прогласяване на неговата нищожност, тъй като постановлението, макар и
впоследствие отменено, е произвело правно действие и е породило правни
последици, при това свързани с неблагоприятно засягане на О. като лице, срещу
което е било водено наказателно производство. В този смисъл е без правно
значение обстоятелството, че постановлението, с което наказателното
производство за престъплението, за което е издадена заповедта, е прекратено в
Република България преди получаването й, впоследствие е било отменено, тъй като
това е станало не защото е установено, че не са били налице посочените в
отмененото постановление основания по
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за прекратяване на производството – деянието да не е
извършено или да не съставлява престъпление, а защото такива данни не са били
налице и към момента на образуване на досъдебното производство.
Според съда смисълът на разпоредбата на чл. 40, ал. 1,
т. 1а от ЗЕЕЗА е наличието на акт на компетентен съдебен орган, с който е
прекратено водено наказателно производство поради установени основания за това,
изключващи воденето на такова производство (посочени в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от НПК) или сочещи недоказаност на обвинението (арг. Чл. 243, ал. 1 от НПК). Възприемането на противното разбиране би представлявало
проява на правен нихилизъм чрез омаловажаване актовете на компетентните съдебни
органи на Република България.
По изложените съображения съдът прие, че следва да
откаже изпълнението на Европейска заповед за арест от 11.08.2015 г., издадена
от П. на К.П. при Първоинстанционния съд в гр. Б., без да обсъжда наличието на другите
условия по чл. 36 и чл. 41, както и останалите основания за отказ по чл. 39 и
чл. 40, а също и основанията за отлагане на изпълнението или за условно
изпълнение на заповедта по чл. 52 от ЗЕЕЗА.
В този смисъл
е и решението на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.