РЕШЕНИЕ
№………………/…………
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На деветнадесети април Година
две хиляди и двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА
ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4967 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.П.П. с ЕГН **********
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който за извършено нарушение на чл.139,ал.5 и 6,вр. чл.102,ал.2 от ЗДвП , на осн.
чл.179,ал.3,вр.чл.187а,ал.1 от ЗДвП му е била
наложена глоба в размер от 300 лв..
С
жалбата се иска отмяна на електронния
фиш, като се твърди, че същия е неправилен, незаконосъобразен,необоснован и
съставен при съществени процесуални нарушения.Оспорва се изложената фактическа
обстановка и констатациите на АНО.
В
съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се
от адв. Ж. Г., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.Представя фискален бон и
разпечатка от ТЕЛЕНОР, като доказателство за платена винетна
такса. Претендира за разноски.
Въззиваемата страна – АПИ, редовно призована се представлява
от юк А. и П., които молят НП да бъде потвърдено
изцяло и по размер.Претендират се и разноски.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по
жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10,ал.1 от Закона за пътищата № **********, административния орган е приел
за установено от фактическа страна, че на 22.05.2020 год. в 10,36 часа е
установено нарушение № А663FCE918124D0BE053021F160AC6D9 с ППС лек автомобил АУДИ А8,
рег. № В0634НР с обща техническа допустима максимална маса 2675, брой оси 2,
категория ППС: ЕВРО 5, в Община Долни чифлик, по път I-9 км 150+249, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа, като за посоченото ППС не
е заплатена пътна такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство.
Нарушението
е установено с устройство № 20912, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I-9 км
150+249 – нарушение на чл.139,ал.5 и 6,вр.
чл.102,ал.2 от ЗДвП , за което и на осн. чл.179,ал.3,вр.чл.187а,ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер от 300
лв.. Електронния фиш е надлежно връчен на нарушителя.
Към
електронния фиш са приложени доказателства – снимков материал от техническото средство,
както и справка относно собствеността на автомобила и винетната
такса.
В срок не постъпило
компенсаторно плащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗПътищата.
Така описаната фактическа
обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени
доказателства: разпечатка от Теленор от 03.04.2020 г.
от 13:25 часа, ведно със заверено копие на касов бон от Теленор
от 03.04.2020 г., 13:21 часа; № РД-11-4/23.01.2020 г. на Управителя на Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ); ведно с образец на електронен фиш, Приложение №2
към Решение № 959 на МС от 2018 г.; Справка от електронната страница на БГ ТОЛ,прочетени
и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издаден атакувания електронен фиш, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване му и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, предвид вмененото му
задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че
същият е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в
същия е посочена конкретна структура на МРРБ – Агенция «Пътна инфраструктура»,
която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от ЗПътищата
и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР посочени са мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока за заплащане
на компенсаторна такса.
Административно-наказателната
отговорност на П. е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер от 300
лева.
Съгласно действащата към
момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 139, ал. 5 ЗДвП /тази от ДВ бр. 101/2015
г., в сила от 22.12.2015 г. / движението на определена категория пътни превозни
средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната
такса за тях, определена в Закона за пътищата. В същата връзка чл. 10, ал. 1,
т. 1 ЗП в приложимата към случая редакция от ДВ бр. 31/2018 г. предвижда такса
за ползване на пътната инфраструктура /винетна
такса/, която се заплаща за преминаването по републиканските пътища, включени в
трансевропейската пътна мрежа, както и за такива
извън нея или по техни участъци. Тази такса дава право на пътното превозно
средство да ползва за определен срок изброената категория пътища като размерът
й се определя от Министерския съвет. Реципрочно на задължението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП в действащата към момента на извършване на нарушението редакция от ДВ бр.
39/2011 г. предвижда административно наказание глоба от 300 лв. за водач, който
в нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП управлява по републиканските пътища без
дължимата винетна такса пътно превозно средство от
вида на изчерпателно изброените в разпоредбата, между които в първото й
предложение попадат именно превозните средства от вида на процесното,
които са предназначени за превоз на товари.
От представената в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя разпечатка /лист 9/ се
установява, че жалбоподателя е заплатил винетна такса
в размер на 97.00 лева, но при въвеждане на данните от оператора на ТЕЛЕНОР
като националност на МПС е въведена VU-Вануату, което по смисъла на
така действащия закон се приравнява на липса на винетка за лекия автомобил и
заплатена винетка за несъществуващо моторно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл.
10а, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ винетната такса
се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след
правилно деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното
превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика
или ползвателя му.
Тъй като издадената електронна
винетка се отразява в електронната система за издадените електронни винетки,
поддържана от Агенция "Пътна инфраструктура", по регистрационен номер
на превозното средство, за прилагане на чл. 10а, ал. 6 от ЗП е необходимо да се
изпълни процедурата по чл. 5, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа
обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
Въпреки изложеното по-горе
състава на съда намира, че електронния фиш следва да бъде отменен с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН в разглеждания случай. Преценката за "маловажност" следва да
се прави на база фактическите данни по всеки конкретен случай – вида на
нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност, морална укоримост на извършеното и т. н., като се отчита същността
и целите на административнонаказателната отговорност.
В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена
опасност и характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно
е доказано, че П. е заплатил винетна такса за ППС, но
при въвеждане на данните от оператора на ТЕЛЕНОР като националност на МПС е
въведена VU-Вануату.
От деянието не са произтекли
каквито и да било вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето
и живота на останалите граждани. Безспорно е налице неточно вписване на данните
при заплащане на винетната такса, но установеното по-
горе, както и факта, че се касае за първо установено нарушение, очертават
извършеното нарушение като такова с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице
хипотезата на "маловажен случай" на административното нарушение.
По
разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
С
оглед изхода на делото такива се дължат само на И.П.П.
, който чрез процесуалния си представител е направил изрично искане за
присъждане на разноски, но не е представил доказателства, че са сторени.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на И.П.П. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.139,ал.5 и
6,вр. чл.102,ал.2 от ЗДвП , на осн.
чл.179,ал.3,вр.чл.187а,ал.1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер от 300 лв..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК
и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ В РС ВАРНА :