Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 09.05.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III граждански
състав,
в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 57 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от В.М.Ц., В.М.Н., К.Г.К.,
С.Г.К., С.А.Д., М.А.И., С.Т.М., Д.С.М., Г.С.М., М.С.М., Й.С.М., К.Х.Й., М.Х.Й., Д.И.К., Р.С.П., К.Д.К. и Х.Д.К.
срещу П.И.К., Д.Я.Т. и С.К.Т. за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са съсобственици по възстановяване по ЗСПЗЗ и по наследство на общо 225/250 ид. ч. от следните недвижими имоти: нива, съставляваща имот с № 191026 по плана за земеразделяне, находяща се в местността „Казал Тепе”, в
землището на с. Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасково, с площ от 35 дка, и нива, съставляваща имот с № 192013 по плана
за земеразделяне, находяща се в местността „Бей Тарла”, в землището на с.
Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасково, с площ от 5,500 дка. Направено е и искане
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост
върху недвижими имоти, придобити по давностно владение, № 185, том II, рег. № 1405,
дело № 136/2015 г. по описа на нотариус Митко Митев, с peг. № 420 от регистъра на НК с район на действие РС
Свиленград, в частта, с която е призната П.И.К. за собственик по давностно
владение за
размера над 25/250 ид. ч. за горепосочените
недвижими имоти.
В исковата молба се
твърди, че ищците и първата ответница П.И.К. са наследници на Р.К.Г., починала
на 01.02.1950 г. Посочено е, че на 30.04.1998 г. с Решение на Поземлена комисия
– гр. Любимец било възстановено на наследниците на Р.К.Г. правото на
собственост върху гореизброените земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Дъбовец. На
16.03.2015 г. съсобственикът П.И.К. се снабдила с Нотариален акт за собственост
върху недвижими имоти, придобити по давностно владение, по силата на който била
призната за едноличен собственик по давностно владение на описаните по-горе два
земеделски имота. Възразяват, че последната въобще не била осъществявала
владение върху описаните имоти и не била афиширала пред другите сънаследници,
че счита имотите за свои. Твърди се, че още същия ден първата ответница
прехвърлила с договор за покупко-продажба собствеността върху процесните имоти
на втория ответник Д.Т., който към датата на сделката бил в брак с ответника С.Т..
Поддържат, че ответникът П.К. не била превърнала държането на идеалните части
на останалите наследници във владение, поради което не била придобила
собствеността върху процесните наследствени имоти по давност. Оспорват, че тъй
като съсобственикът – ответник по настоящото дело П.К. притежавала единствено
25/250 ид. ч. от собствеността върху спорните два имота и не е техен
изключителен собственик, не могла да прехвърли повече права от тези които
притежавала, а именно само – 25/250 ид. ч. Поради това спрямо приобретателите
по договора за продажба от 16.03.2015 г., а именно Д.Т. и съпругата му – С.Т.,
извършената продажба на процесните два земеделски имота имала транслативно
действие само за придобиване от тяхна страна на 25/250 ид. ч., колкото са на
техния праводател – П.К.. Затова считат, че ответниците Д.Т. и С.Т. не били
придобили изцяло собствеността върху двата недвижими имота, поради което ищците
и към настоящия момент били съсобственици по силата на решението на Поземлена
комисия – гр. Любимец и по наследство на общо 225/250 ид. ч. от процесните две
ниви. Тъй като с действията си ответниците П.К., Д.Т. и съпругата му С.Т.
оспорвали правото на собственост на ищците като наследници на Р. Г. върху описаните
два земеделски имота, за тях се пораждал правен интерес от предявяване на
установителни искове за собственост. По изложените съображения молят да бъдат
уважени исковите им претенции.
В срока по чл. 131 ГПК
не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците П.И.К., Д.Я.Т. и С.К.Т..
В съдебно заседание ответникът Д.Т. заявява, че била извършена устна делба
между наследниците, по силата на която процесните земи били предоставени на
майка му П.К., а останалите наследници се били разпоредили с техните дялове.
Твърди, че той и майка му били владели тези две ниви през последните 12 години.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От Решение № 118ДБ от 30.04.1998 г. за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи на Общинска служба по земеделие –
гр. Любимец, влязло в сила на 30.04.1998 г., се установява, че на наследниците
на Р.К.Г. е възстановено правото на собственост върху описаните в исковата
молба земеделски имоти: нива от 35 дка, четвърта категория, местност „Казал Тепе”,
имот № 191026 по плана за земеразделяне в землището на с. Дъбовец, и нива от
5,489 дка, девета категория, местност „Бей Тарла”, имот № 192013 по плана за
земеразделяне в землището на с. Дъбовец.
От представеното удостоверение за наследници №
0025/27.07.2017 г., издадено от Община Маджарово, се установява, че наследодателят
Р.К.Г. е починала на 01.02.1950 г., като е оставила следните наследници по
закон: Г.К.К.– син, И.К.К. – син, Д.К.К.– син, Е.К.А.– дъщеря и Р.С.П. – дъщеря
на починалия преди наследодателя син С.К.Г.(чл. 10, ал. 1 ЗН). С оглед
разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 1 ЗН всеки един от низходящите на
наследодателя Р.К.Г., в това число и нейната внучка Р.С.П., заместила в
наследяването своя баща, са наследили поравно: т. е. по 1/5 ид. ч. от правото
на собственост върху процесните две ниви. Приложено е и удостоверение за
наследници изх. № 32/26.07.2017 г., издадено от кметство с. Грозден, община
Сунгурларе, от което се изяснява, че Г.К.К.е починал на 25.11.1992 г., като за
наследници по закон е оставил: М.Л.К.– съпруга, и пет деца– ищците К.Г.К. и С.Г.К.,
както и Р.Г.Т., П.Г..М. и Е.Г.Н.. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН и
чл. 9, ал. 1 ЗН те са наследили поравно дела от 1/5, т. е. всеки е получил по 1/30
ид. ч. Съпругата М.Л.К.е починала през 1997 г., поради което нейният дял се е
разпределил между петте ѝ деца – по 1/150 ид. ч. за всеки от тях. От това
следва, че след смъртта на тяхната майка всяко едно от децата на наследника Г.К.К.е
получило по 1/25 ид. ч. от правото на собственост върху процесните две ниви. Р.Г.Т.
е починала през 2008 г. и за наследници по закон е оставила две дъщери – ищците
С.А.Д. и М.А.И., които са наследили нейния дял от 1/25 ид. ч. поравно или по
1/50 ид. ч. за всяка от тях. П.Г..М. е починала през 2003 г. и за наследници по
закон е оставила ищците С.Т.М. – съпруг, и Д.С.М., Г.С.М., М.С.М. и Й.С.М. –
деца, които са си разпределили нейния дял от 1/25 ид. ч. поравно или са
получили по наследство по 1/125 ид. ч. Е.Г.Н. е починала през 2009 г., поради
което нейният дял от 1/25 ид. ч. е преминал поравно върху ищците К.Х.Й. и М.Х.Й.
– синове, т. е. всеки от тях е получил по 1/50 ид. ч. Видно от удостоверение за
наследници изх. № 399/20.07.2017 г., издадено от кметство с. Крумово, община
Родопи, синът на общия наследодател Р.К.Г. – И.К.К., е починал през 1990 г. и е
оставил наследници по закон, както следва: В.А.К.– съпруга, ответника П.И.К. –
дъщеря, и ищеца Д.И.К. – син. Те са си разпределили неговия дял от 1/5 ид. ч. и
всеки от тях е получил по 1/15 ид. ч. След смъртта на съпругата В.А.К.през 1997
г. нейният дял е преминал върху децата ѝ П.И.К. и Д.И.К., от което
следва, че техните дялове са се увеличили от 1/15 ид. ч. на 1/10 ид. ч. Съгласно
удостоверение за наследници изх. № 420/26.07.2017 г., издадено от кметство с.
Крумово, община Родопи, се установява, че Д.К.К.е починал през 2000 г., като
неговият дял от 1/5 ид. ч. е наследен поравно от синовете му К.Д.К. и Х.Д.К..
Приложено е удостоверение за наследници изх. № 158/13.07.2017 г., издадено от
кметство с. Браниполе, община Родопи, от което се изяснява, че Е.К.А.е починала
през 2014 г. и е оставила за наследници ищците В.М.Ц. и В.М.Н., които са
наследили поравно нейният дял от 1/5 ид. ч. или всяка от тях е получила по 1/10
ид. ч.
След привеждане на получените дялове под общ
знаменател се установяват дялове за наследниците, както следва: 25/250 ид. ч. за
В.М.Ц., 25/250 ид. ч. за В.М.Н., 10/250 ид. ч. за К.Г.К., 10/250 ид. ч. за С.Г.К.,
5/250 ид. ч. за С.А.Д., 5/250 ид. ч. за М.А.И., 2/250 ид. ч. за С.Т.М., 2/250
ид. ч. за Д.С.М., 2/250 ид. ч. за Г.С.М., 2/250 ид. ч. за М.С.М., 2/250 ид. ч.
за Й.С.М., 5/250 ид. ч. за К.Х.Й., 5/250 ид. ч. за М.Х.Й., 25/250
ид. ч. за Д.И.К., 50/250 ид. ч. за Р.С.П., 25/250 ид. ч. за К.Д.К., 25/250 ид. ч. за Х.Д.К. и 25/250 ид. ч. за П.И.К.
или общо 225/250 ид. ч. от правото на собственост върху процесните две ниви за
ищците и 25/250 ид. ч. за ответницата П.К..
С Нотариален акт № 185/16.03.2015 г., том II, рег. №
1405, дело № 136/2015 г. по описа на нотариус Митко Митев, рег. № 420, с район
на действие РС Свиленград, ответницата П.И.К. е призната за собственик по
давностно владение на следните недвижими земеделски имоти в землището на с.
Дъбовец, общ. Любимец: нива с площ от 35 дка, съставляваща имот № 191026, в местността
„Казал тепе” и нива с площ от 5,489 дка, съставляваща имот № 192013, в
местността „Бей Тарла”. По силата на Нотариален акт № 186/16.03.2015 г., том II,
рег. № 1407, дело № 137/2015 г. по описа на нотариус Митко Митев, рег. № 420, с
район на действие РС Свиленград, ответницата П.И.К. е продала на ответника Д.Я.Т.
гореописаните недвижими имоти. Към момента на сключване на сделката ответникът
е бил в граждански брак в ответницата С.К.Т..
За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 124,
ал. 1 ГПК, трябва да се установи, че ищците са собственици на процесните
недвижими имоти. В случая от представеното решение на ОСЗ – гр. Любимец и
удостоверенията за наследници се установява, че ищците и ответницата П.К. са
придобили по наследяване собственически права върху спорните земеделски земи.
Също така ответницата П.К. се е легитимирала като изключителен собственик на
посочените имоти на основание давностно владение. Поради това спорът се
съсредоточава върху въпроса дали ответницата П.К. е придобила по давност
процесните земи/ респ. дали договорът за покупко-продажба е породил
вещно-транслативно действие за размера над наследствения дял на ответницата П.К.
от 25/250 ид. ч. по отношение на приобретателя по сделката Д.Т. и неговата
съпруга С.Т. (чл. 21, ал. 1 и 3 СК).
Съгласно Тълкувателно решение №
11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, тежестта на доказване
при оспорване на признато с нотариален акт право се носи от оспорващата страна
само когато тя не разполага с документ за собственост за същото право. В
мотивите на тълкувателното решение изрично е прието, че когато и двете страни
легитимират с нотариални актове правото си на собственост, то разпределението
на доказателствената тежест при оспорване ще се извърши по общото правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже фактическия състав на
съответното удостоверено придобивно основание. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ влязлото
в сила решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
има силата на констативен нотариален акт. Следователно по настоящия спор са
налице документи за съсобствения характер на имотите от 1998 г. и за
собственост на ответницата П.К. от 2015 г., която впоследствие се е разпоредила
със земите чрез договор за покупко-продажба в полза на ответника Д.Т..
Следователно в тежест на ответниците е да установят, че след възстановяване на
правото на собственост по ЗСПЗЗ ответникът П.К. е установила фактическа власт
изключително за себе си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено в
продължение на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Когато основанието, от което
произтича съсобствеността е наследяване, както в разглеждания случай, за да се
превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния
срок да стане негов собственик, сънаследникът следва да отблъсне владението на
останалите съсобственици. Съгласно задължителните указания на ТР № 1 от 06.08.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако съсобственик се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като
тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене. В тежест на страната, която се позовава на придобивна
давност, е да установи всички елементи от фактическия състав на това придобивно
основание.
От показанията на свидетеля Н.К.. – съпруга на ищеца К.К.,
преценени съгласно чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се установява,
че през 2017 г. ищцата В.Ц. при посещение в гр. Любимец разбрала, че спорните
земеделски земи в с. Дъбовец били прехвърлени в собственост на ответника Д.Т..
Разказва, че нивите са наследени от
бабата на съпруга ѝ – Р.К.., като през годините никой не бил питал
съпруга ѝ дали може ги да обработва. Свидетелката е заявила, че не знае
наследниците да са водили разговори за делба на земите. Посочила е, че с
ответниците живеели в едно и също населено място – с. Крумово, обл. Пловдив, но
не били разговаряли за нивите.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля Е.И..,
от които се изяснява, че през лятото на 2017 г. ответникът Д.Т. отишъл до с.
Дъбовец да си вземе рентата от земите. Разказва, че ответникът Д.Т. му бил
споделил, че имал намерение да засее овошки в с. Дъбовец.
Представен е договор за наем от 07.03.2013 г.,
съгласно който ответникът Д.Т. отдал под наем спорните земеделски земи за
стопанската 2012 – 2013 г. Също така ответникът Д.Т. е сключил договор за наем от
13.08.2013 г. за стопанската 2013 – 2014 г. за имот № 191026, находящ се в
местността „Казал Тепе”.
Анализирайки
събраните гласни доказателствени средства и преценяйки същите в съвкупност с
писмените доказателства по делото, съдът намира, че не се установява, че
ответницата П.И.К. е придобила идеалните части на останалите съсобственици от
процесните земеделски земи по давност. В случая липсват данни, че намерението
на ответницата П.И.К. за своене на чуждите идеални части е демонстрирано пред
ищците ясно и категорично с отричане на техните права върху съсобствената вещ.
В тази насока свидетелката Н.К.. изясни, че въпреки че с ответницата П.К.
живеят в едно населено място, те не са разговаряли за спорните земеделски земи.
Също така от представените договори за наем не се установява ответницата П.К.
да е установила владение върху процесните земи, тъй като същите не са сключени
от нейно име, а от името на сина ѝ Д.Т., и сключването на договор за наем
съставлява действие на обикновено управление, което само по себе си не може да
обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. От ангажираните в
настоящото производство доказателства не се установява дори ответницата П.И.К.
да е осъществявала фактическа власт върху спорните ниви. Също така съдът намира за недоказани
твърденията на ответниците, че между наследниците на Р.К.Г. била извършена
устна делба, съгласно която наследникът П.И.К. следвало да получи спорните 40
дка земеделски земи. Действително по делото са представени данни от Решения по
чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ, според които на наследниците на Р.К.Г. са
възстановени земи в землищата на селата Сеноклас, Кочаш и Дъбовец. Приложен е и
опис на ниви, върху който е изписано името на Д.К.К., съгласно който
преобладаващата част от земеделските земи, възстановени съобразно
горепосоченото решение, с обща площ от 112 дка са разпределени между лица с
инициали „Д” и „Г”. Посоченият документ не е подписан, не е датиран и не
съдържа изрично изявление, че представлява договор за делба на тези ниви. Съдът,
като съобрази всичко това, намира, че от тези доказателства не би могъл да се
изгради извод, че наследниците са си поделили останалите в наследство от Р.К.Г.
ниви и от този момент всеки е започнал да владее неговия дял. В този смисъл
съобразно посочения опис земеделските земи са разпределени само между две лица,
а както бе изяснено по-горе общият наследодател е имала пет деца, т. е., за да
е валидна делба на наследството ѝ, следва да е предвиден дял за всяко
коляно (чл. 75, ал. 2 ЗН). Не са ангажирани и доказателства за извършвани от другите
сънаследници разпоредителни сделки с останалите наследствени земи. Поради това
съдът намира, че от представените доказателства не се установява, че всички съсобственици
са изразили съгласие процесните земи да останат в дял на ответника П.И.К., за да
започне тя да владее чуждите идеални части за себе си.
В
заключение се налага изводът, че ответницата П.И.К. не е станала едноличен
собственик на процесните имоти, които са в режим на съсобственост. Тъй като към
момента на покупко-продажбата – 16.03.2015 г., последната е притежавала 25/250
ид. ч. от правото на собственост върху земеделските земи, прехвърлителната
сделка не е породила транслативен ефект за останалите 225/250 ид. ч. и те не са
станали притежание в режим на съпружеска имуществена общност на ответниците Д.Т.
и С.Т.. Поради това предявените
установителни искове следва да се уважат, като се признаят за установени
собственическите права на всеки един от ищците в съответните им наследствени
квоти, посочени по-горе, или общо 225/250 ид. ч., по отношение на тримата
ответници.
Като
законова последица от уважаването на иска констативният нотариален акт, с който
ответницата П.И.К. е бил призната за собственик на целите имоти, следва да се
отмени за размера над 25/250 ид. ч. или за общо 225/250 ид. ч., колкото са
наследствените права на ищците заедно. Тъй като удостоверяването на факта, че
лицето е било собственик на процесните ниви, е станало в едно охранително
производство, протекло едностранно, когато в исковия процес по спора за
собствеността се установяват права и на една трета страна за това нотариално
производство, каквито са ищците, то издаденият нотариален акт следва да се
отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода
на спора в настоящото съдебно производство на ищците В.Ц. и В.Н. следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и платени такси. Разноските за
държавна такса, издаване на съдебни удостоверения, за вписване на исковата
молба, за издаване на данъчни оценки и скици и банкови такси в общ размер на
193 лв. следва да се присъдят в тяхна ползва, тъй като съгласно приложения
списък същите са били поети от двете ищци. По делото е представен и договор за
правна защита и съдействие, съгласно който ищците В.Ц. и В.Н. са заплатили
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Настоящият състав, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че е
приключило в едно съдебно заседание, намира възражението на ответната страна за
прекомерност на това възнаграждение за основателно. Поради това и отчитайки
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, както и
факта, че упълномощеният процесуален представител е предприел действия във
връзка със снабдяване със скици и данъчни оценки и вписване на исковата молба,
съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до сумата от
800 лв. С
оглед горното, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците В.Ц. и
В.Н. разноски в общ размер на 993 лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.К.,
ЕГН: **********, Д.Я.Т., ЕГН: ********** и С.К.Т., ЕГН: **********, всички с
адрес: ***, че В.М.Ц., В.М.Н., К.Г.К., С.Г.К., С.А.Д.,
М.А.И., С.Т.М., Д.С.М., Г.С.М., М.С.М., Й.С.М., К.Х.Й., М.Х.Й., Д.И.К., Р.С.П., К.Д.К. и Х.Д.К., са
съсобственици по възстановяване по ЗСПЗЗ и по наследство, на общо 225/250 ид. ч., при дялове за всеки един от тях, както
следва:
25/250 ид. ч. за В.М.Ц., ЕГН: **********,
адрес: ***, ж. к. „Връбница 1“, бл. 518, вх. Г, ет. 5, ап. 81;
25/250 ид. ч. за В.М.Н., ЕГН: **********, адрес:
***;
10/250 ид. ч. за К.Г.К., ЕГН: **********,
адрес: ***;
10/250 ид. ч. за С.Г.К., ЕГН:
**********, адрес: ***;
5/250 ид. ч. за С.А.Д., ЕГН: **********, адрес: ***;
5/250 ид. ч. за М.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***;
2/250 ид. ч. за С.Т.М., ЕГН: **********,
адрес: ***;
2/250 ид. ч. за Д.С.М., ЕГН: **********,
адрес: ***;
2/250 ид. ч. за Г.С.М., ЕГН: **********,***;
2/250 ид. ч. за М.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***;
2/250 ид. ч. за Й.С.М.,
ЕГН: **********, адрес: ***;
5/250 ид. ч. за К.Х.Й., ЕГН: **********,***;
5/250 ид. ч. за М.Х.Й., ЕГН: **********, адрес: ***;
25/250 ид. ч. за Д.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***;
50/250 ид. ч. за Р.С.П., ЕГН: **********,
адрес: ***;
25/250 ид. ч. за К.Д.К., EГН: **********, адрес: ***;
25/250 ид. ч. за Х.Д.К., ЕГН: **********,***,
от следните недвижими имоти:
Нива, съставляваща имот с № 191026
по плана за земеразделяне, находяща
се: в местността „Казал Тепе”, в землището на с. Дъбовец, общ.
Любимец, обл. Хасково, с площ от 35 дка, четвърта категория, при граници: имот
с № 000685, имот с № 000684, имот с № 000273 и имот с № 191027, и Нива, съставляваща имот с № 192013 по плана
за земеразделяне, находяща се в местността „Бей Тарла”, в землището на с.
Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасково, с площ от 5,489 дка, девета категория, при
граници: имот с № 192012, имот с № 192006, имот с № 192005, имот с № 192014 и
имот с № 000690.
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № 185, том II, рег. № 1405, дело №
136/2015 г. по описа на нотариус Митко Митев, рег. № 420, с район на действие
РС Свиленград, вписан в Служба по вписванията при РС Свиленград под вх. рег. №
1426/16.03.2015 г., акт № 62, том 5, дело № 279, в частта, с която П.И.К., ЕГН:
**********, адрес: ***, е призната за собственик по давностно владение на общо 225/250
ид. ч. от следните недвижими земеделски имоти: Нива,
съставляваща имот с № 191026 по плана за земеразделяне, находяща се: в местността „Казал Тепе”, в
землището на с. Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасково, с площ от 35 дка, четвърта
категория, и Нива, съставляваща имот с № 192013 по плана за земеразделяне, находяща се в местността „Бей Тарла”, в
землището на с. Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасково, с площ от 5,489 дка, девета
категория.
ОСЪЖДА П.И.К.,
ЕГН: **********, Д.Я.Т., ЕГН: ********** и С.К.Т., ЕГН: **********, всички с
адрес: ***, да заплатят на В.М.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, ж. к. „Връбница
1“, бл. 518, вх. Г, ет. 5, ап. 81 и В.М.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата
от 993 лв., представляваща сторените пред първата
инстанция разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: