М О Т И В И към Присъда № 307/04.11.2016 г., постановена по НОХД №45/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.И.Т. – родена на *** ***, б., с българско
гражданство, със средно образование, разведена, неосъждана, работеща, с ЕГН **********
за това, че на 10.10.2013 г. в гр.Пловдив, противозаконно е присвоила чужда
движима вещ: лек автомобил марка БМВ, модел 320 D, с ДКН ****, рама № ****, двигател № **** на стойност 15 124 лева по
договор за финансов лизинг № *********/30.06.2008 г., собственост на „Хипо Алпе
Адриа Аутолизинг” ООД гр.София, която е владеела – престъпление по чл.206, ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. Т.
обвинение, като предлага същата да бъде призната за виновна за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК и да и се наложи наказание при условията на чл.55 от НК,
като предлага да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, както и подсъдимата да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски.
Защитникът на подс. Т. – адв. Н.С. сочи в пледоарията
си, че подзащитната му е невинна, иска оправдаване на подсъдимата по
предявеното обвинение, излага аргументи за липса на осъществен престъпен
състав.
Подс. Т. не се признава за виновна за престъплението и
заявява, че иска да бъде оправдана.
След запознаване с всички доказателства по делото
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Д.И.Т. – родена на ***
***, б., с българско гражданство, със средно образование, разведена,
неосъждана, работеща, с ЕГН **********
На 30.06.2008 година, в гр.Пловдив бил сключен
тристранен договор за финансов лизинг №********* между „Хипо Алпе Адриа
Лизинг“ООД гр.София, клон Пловдив, представлявано от пълномощника св. В.Д., в качеството му на лизингодател, „Ауто Импорт Тет“ООД
гр.Пловдив, представлявано от Л.Б., в качеството му
на доставчик и подс.Д.И.Т. /тогава с фамилия М./, в
качеството и на лизингополучател, по силата на който лизингодателя се
задължавал да закупи от доставчика и да предостави на лизингополучателя за
ползване в съответствие с разпоредбата на чл.342 ал.2 от ТЗ и при условията на
договора за лизинг автомобил марка БМВ, модел 320 D, с ДК№ **, рама №****, двигател № ****. Договорът бил сключен за срок от 60 месеца, считано
от датата на първата дължима лизингова вноска съгласно актуалния погасителен
план, представляващ неразделна част от договора за финансов лизинг. При
изтичане на срока на лизинг лизингополучателят имал опция да придобие
собствеността след едностранно писмено изявление. Покупната цена по договора
била 25 093.37 евро, с първоначална вноска 4 260.77 евро и месечна
вноска в размер на 347.21 евро. Общите условия на „Хипо
Алпе-Адрия-Аутолизинг“ЕООД били взаимообвързани с договора и допълвали клаузите
му, като представлявали едно неразделно цяло с него. Съгласно чл.2.2.1 от „ОДУ“
при доставката на лизинговата вещ лизингополучателят, лизингодателят и
доставчикът потвърждавали приемането на лизинговата вещ като подписвали
приемо-предавателен протокол. Видно от чл.2.3.1 от Общите договорни условия
лизингодателят бил собственик на лизинговата вещ, като имал право незабавно да
си възвърне лизинговата вещ от лизингополучателя в случай, че последният не
изпълни някое от задълженията си по договора за лизинг. Лизингополучателят бил
длъжен да предприеме за своя сметка всички правни и фактически мерки, така че
лизингодателят да може да възвърне владението на лизинговата вещ.
Лизингополучателят бил длъжен незабавно да информира лизингодателя за всяко
правно или фактическо действие на трето лице по отношение на лизинговата вещ и
да предприеме за своя сметка всички необходими или препоръчителни действия да
запази правата на лизингодателя върху лизинговата вещ. След подписване на
приемо-предавателния протокол лизингополучателя имал право да използва
лизинговата вещ според обичайното и
предназначение. След предварително писмено съгласие на лизингодателя имал право
да позволи на трети лица да използват лизинговата вещ, като в този случай
задълженията /особено задълженията за плащане/ на лизингополучателя по договора
за лизинг оставали валидни. В случая лизингополучателят имал задължението да
информира третите лица, че те признават и приемат собствеността на
лизингодателя върху лизинговата вещ и че правото им да ползват вещта отпада
веднага и автоматично в случай на неизпълнение на договора за лизинг. Съгласно
чл.4.1 от „ОДУ“ лизингодателят имал право да обяви всички дължими суми по
договора за лизинг за изискуеми или да предприема други действия /включително
да развали договора/, които счита за уместни в случай, че е настъпило събитие
на неизпълнение, като едно от изрично упоменатите в тази връзка било забава в
плащането от страна на лизингополучателя с повече от 15 дни на която и да е
дължима лизингова вноска или част от нея или забава с повече от 15 дни от
плащането на всяка друга дължима сума по договора за финансов лизинг въпреки
отправено напомняне. Като последица от събитие на неизпълнение, в чл.4.2 от
общите условия било фиксирано, че в случай на обявяване от лизингодателя, че
всички суми са изискуеми, лизингополучателят следвало да заплати всички дължими
суми по договора за лизинг съгласно актуалния погасителен план, както и всички
разходи, направени във връзка с договора, като след изплащането им имал право
да придобие лизинговата вещ. При разваляне на договора за лизинг
лизингополучателят бил длъжен незабавно да върне лизинговата вещ, в място,
посочено от лизингодателя, както и да заплати дължимите до момента на
развалянето на договора плащания и всички разходи, възникнали от развалянето и
евентуалното принудително връщане на владението върху лизинговата вещ. Съгласно
чл.4.4 при прекратяване на договора за лизинг от лизингодателя,
лизингополучателя се задължавал да предаде в срок от 10 дни лизинговата вещ в
добро и нормално за функциониране състояние, на място, посочено от
лизингодателя. В случай, че лизинговата вещ не била върната в посочения срок,
лизингодателят имал право да предприеме незабавни действия в съответствие с ГПК
за да си възвърне лизинговата вещ.
В изпълнение на така договореното, на 01.08.2008
година между „Ауто Импорт Тет“ООД“ гр.Пловдив и „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ООД
гр.София бил сключен нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС с
рег.№8801/01.08.2008 година по описа на нотариус И.И.
с рег.№** на НК, с който Ауто Импорт Тет“ООД“
гр.Пловдив продало на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ООД гр.София МПС - автомобил марка БМВ, модел 320 D, с рама №**** и двигател
№ ****.
На 01.08.2008 година собственикът „Хипо Алпе Адриа
Аутолизинг“ ООД регистрирало горепосоченото МПС в МВР, на което бил даден
държавен контролен номер № ** и било издадено Свидетелство за регистрация –
част І по отношение на моторното превозно средство под регистрационен номер
№*********.
На 01.08.2008г.
между „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ООД гр.София , в качеството му на
лизингодател, „Ауто Импорт Тет“ООД“ гр.Пловдив, в качеството му на доставчик и Д.И. М. /след развода Т./ бил подписан приемо-предавателен
протокол, съгласно който страните се съгласили, че чрез подписването му
лизингодателя предава на лизингополучателя за ползване лизинговия обект
съгласно условията, уговорени между тях в цитирания договор за финансов лизинг
и „ОДУ“ към него. С подписването на приемо-предавателния протокол,
представляващ неразделна част от договор за финансов лизинг №*********, сключен
на 30.06.2008 година, лизингополучателят потвърждавал, че е приел лизинговия
обект във функционално и годно за ползване състояние, като едновременно с това
декларирал, че се счита запознат с правото на собственост на „Хипо Алпе Адриа
Аутолизинг“ ООД върху отдадения му на лизинг лек автомобил и потвърждавал, че
му е предоставено единствено правото на ползване върху него.
Визираната лизингова вещ била предадена във владение
лично на подс. Д.Т..
От момента на предаването на лизинговата вещ във
фактическата власт на лизингополучателя, както беше посочено и по-горе
възниквало и задължението на същия да заплаща лизинговите вноски към
лизингодателя, съгласно предварително подписания от двете страни по лизинговия
договор погасителен план към същия. В течение на
времето подс. Т. използвала по предназначение гореописания автомобил, като в
това число първоначално дори се учела да шофира на същия. Впоследствие, видно от свидетелските показания на св. Д.К., Л.Б. и Я.П.,
съпругът на подсъдимата – св.Н.М. ползвал автомобила.
Св. М. нееднократно се разпореждал с лизинговия автомобил в полза на трети
лица. В същото време обаче, от 12.01.2009 година насетне лизингови вноски за
лекия автомобил по сметката на дружеството лизингодател „Хипо Алпе Адриа
Лизинг“ООД гр.София не били заплащани нито от подс. Т., нито от който и да е
било друг.
Още през 2008 година св.Н.М.
предоставил автомобила на св.Л.Б., който от своя
страна го преотдал неофициално на лизинг на св.Д.К.
за сумата от 40 000 лева, за срок от 4 години, с първоначална вноска от
5 000 лева и месечни лизингови вноски в размер на 750 лева. За ползването
и управлението на инкриминирания автомобил Б. снабдил К. с пълномощно, издадено
му от служител на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ООД гр.София, клон Пловдив. К.
ползвал автомобила в продължение на около година, като заплащал дължимото по
уговорката на Б. или на М.. С посочените средства М. погасил една част от
лизинговите вноски към „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ООД гр.София, а други
използвал за лични нужди на семейството му. През лятото на 2009 година св.К. започнал да изпитва затруднения по изплащане на
вноските от по 750 лева месечно. Поради това разговарял с Н.М.
и му заявил, че иска да върне автомобила. М. се съгласил и го получил лично от К.,
ведно с ключа и документите за него и издаденото за ползването му пълномощно. В
последствие М. предоставил лизинговата вещ за ползване и на св. Я.П., който дори бил санкциониран на 16.05.2010 година за
управление на горепосоченото МПС с превишена скорост.
С оглед незаплащането на дължимите
лизингови вноски лизингодателят опитал безуспешно да предприеме действия по
връщане на лекия автомобил.
С уведомително писмо изх.№3770/09.12.2010
година търговецът „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ООД гр.София, част от което бил
клонът му в гр.Пловдив като несамостоятелен правен субект, информирал обв.Т., че към датата на неговото изпращане има просрочени изискуеми
задължения по договора за финансов лизинг в размер на 24 867.56 лева, като
я поканил да заплати същите в срок от 5 дни, считано от получаване на
уведомлението, а в случай, че не заплати
дължимата сума в указания срок, в 3–дневен срок от изтичането на последния да
върне лизинговия обект на лизингодателя. Това писмо не било връчено лично на
подс. Т. или на оправомощено за това лице.
Поради това с възлагателно писмо изх.№435/25.01.2011
година „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ООД клон Пловдив възложило на „Стефани
Енерджи“ЕООД гр.Добрич, представлявано от ** С.С. да
съдейства при издирването, получаването, вдигането и транспортирането на
лизинговия обект по договор №********* с лизингополучател Д. Маренова, както и
да подпише от името и за сметка на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ООД клон Пловдив
приемо–предавателен протокол за доброволно предаване на отдаденото на лизинг
МПС, да връчи за подпис и получи подписан екземпляр от споразумение за
прекратяване на лизинговия договор с лизингополучателя по представен образец,
поради прекратявяне на договора. По така възложената поръчка автомобила не бил
издирен, за което бил изготвен и приложен отчет от 29.03.2011 година.
С идентично по съдържание писмо изх.№2060/15.06.2011
година издирването и връщането на инкриминирания автомобил на собственика „Хипо
Алпе Адриа Аутолизинг“ООД било възложено и на „Корект Партнърс“ЕООД гр.София,
представлявано от ** Р.Г., но отново не било
установено неговото местонахождение.
Поради невъзможността да бъдат изпълнени задълженията
по цитираните писма, поръчка била възложена и на „Логистик Консултинг
Интернешънъл Куолити“ЕООД гр.Монтана, представлявано от ** Е.К.
с писмо изх.№127/05.01.2012 година. И в изпълнение на горната местонахождението
на лек автомобил марка БМВ, модел 320 D, с ДК№ **,
рама №****, двигател № **** не било установено, за което била изготвена и
приложена обяснителна записка от 19.01.2012 година.
Ето защо с писмо изх.№450 от 12.03.2012 година,
адресирано до посочения от обвиняемата на първа страница на договора за
финансов лизинг адрес, лизингодателят „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ООД уведомил
лизингополучателя Т., че едностранно прекратява горе цитирания договор за
финансов лизинг №*********/30.06.2008 година, като едновременно с това го
поканил да върне незабавно и доброволно
автомобила, предмет на лизинговия договор, в срок от датата на
получаване на уведомлението за едностранното прекратяване на същия. Договорът
за лизинг бил едностранно прекратен от лизингодателя на основание т.4.2
„Последици от Събитие на неизпълнение“ от Раздел 4 „Неизпълнение“ от Общите
договорни условия, представляващи неразделна част от самия договор.
Съобщението за едностранното прекратяване на лизинговия
договор, заедно със съдържащата се в него покана за връщане на актива, предмет
на договора за лизинг, било изпратено с обратна разписка чрез експресни
куриерски услуги Спиди до М., но непотърсено от последната и върнато на
21.03.2012 година на изпращача с товарителница №33557612.
Тъй като отново не била открита подс. Д.Т., на 17.04.2012 година „Хипо Алпе-Адриа Аутолизинг“ООД
възложило на издирваческа компания „Ей ви ес Информация България“ЕООД
локализацията на лизингополучателя и лизинговия обект. Видно от съставения
доклад на извършените действия от 26.09.2012 година представителите на
изпълнителя не успели да открият Д.Т..
Така, независимо от многобройните действия, предприети
от страна на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ООД за установяване на точното
местонахождение на собственото му моторно превозно средство, лекият автомобил,
предмет на визирания договор за финансов лизинг не бил установен и предаден на
собственика му или на негови надлежно упълномощени представители.
Отделно от описаните действия „Хипо Алпе Адрия
Аутолизинг” ООД предприело и действия по снабдяване със заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, въз основа на
три броя записи за заповед на обща стойност 12 499.56 евро, като такава
била издадена на 24.02.2011 от Районен съд гр.Пловдив. Бил издаден и
изпълнителен лист въз основа на който при ЧСИ С. Г. било образувано
изпълнително дело № 20118250400224.
Предвид липсата на доказателства за изричното
уведомяване и знание у лизингополучателя Т. за прекратяване на договор за
финансов лизинг №*********/30.06.2008 година и отправеното на това основание
искане от лизингодателя за незабавно връщане на автомобила, предмет на
лизинговия договор, то на 10.10.2013 година, в хода на извършващата се по
случая предварителна проверка, на обв. Д.Т. с изричен
протокол по реда на чл.56 ал.2 от ЗМВР били връчени за запознаване уведомително
писмо изх.№3770/09.12.2010 година и уведомително писмо изх.№450 от 12.03.2012
година /с което „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ООД я уведомявал, че едностранно
прекратява горе цитирания договор за финансов лизинг и едновременно с това я
приканвал да върне незабавно и доброволно
автомобила, предмет на лизинговия договор, в срок от датата на получаване
на уведомлението за едностранното прекратяване на същия/ и същата била изрично
информирана, че при неизпълнение на горното ще носи отговорност по чл.206 от НК.
В хода на досъдебното производство била изготвена авто-оценителна експертиза, от заключението на която се
установява, че стойността на лекия автомобил към инкриминираната дата е
15 124 лева.
Съгласно заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза подписите, положени върху
стр.1 и първият подпис от ляво на дясно, положен на стр.2 на оригинал на
Договор за финансов лизинг №********* от 30.06.2010 година; първият подпис от
ляво на дясно, положен върху „Техническа спецификация“ към договор за финансов
лизинг №********* от 30.06.2010 година; първият подпис от ляво на дясно върху
оферта към договор за финансов лизинг №********* от 30.06.2010 година; първият
подпис от ляво на дясно върху Обезпечения към договор за финансов лизинг
№********* от 30.06.2010 година; първият подпис от ляво на дясно, положен на
примерна запис на заповед към договор за финансов лизинг №********* от
30.06.2010 година; първият подпис от ляво на дясно, положен върху „Примерен
погасителен план“ към договор за финансов лизинг №********* от 30.06.2010
година; първият подпис от ляво на дясно, положен върху стр.3, стр.4, стр.5,
стр.6, стр.7 и стр.8 на „ОДУ“ към договор за финансов лизинг №********* от
30.06.2010 година и подписът, положен за „Лизингополучател“ върху стр.9 на
„ОДУ“ към договор за финансов лизинг №********* от 30.06.2010 година са
изпълнени от лицето Д.И. М. ЕГН **********.
Сочените експертизи са приети от съда в хода на
съдебното следствие, преценяват се като обективни, отговорили на поставените
задачи, като в съдебно заседание вещите лица отговорят на поставените им
въпроси изчерпателно. С оглед на това тези експертизи се кредитират от съда в
цялост.
За да приеме за установена описаната по-горе
фактическа обстановка съдът съобрази всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, а именно по отношение на гласните доказателства - свидетелските
показания на свидетелите Д.А.К., Л.Р.Б.,
В.К.Д., С.В.С., Р.Н.Г., Е.А.К., Д.Д.С., Д.Т., от обясненията на
подсъдимата Д.Т., както и частично от показанията на св.Н.М.. Фактическата обстановка се установява и от
събраните по делото писмени доказателства – договор за финансов лизинг
№*********, ведно с общи условия към същия, приемо-предавателен
протокол, договор за покупко-продажба на лек автомобил БМВ, модел 320 Д с ДКН ****
от 29.07.2008 г. между Д.С. и Н.М.,
копия от материали по изпълнително дело № 20118250400224 по описа на ЧСИ С. Г.,
възлагателни писма за издирване на автомобила,
кореспонденция между „Хипо Алпе
Адрия Аутолизинг“ООД и Д.Т. /към онзи момент М./, заключения на съдебно-почеркова експертиза, автооценъчна
експертиза, справка съдимост, характеристична справка.
Свидетелите Д.К. и Д.Б. сочат, че по
отношение на лекия автомобил БМВ, модел 320 D, с ДКН **** действия е извършвал единствено
свидетелят Н.М..
Свидетелите С.В.С., Р.Н.Г., Е.А.К. свидетелстват за
действията, предприети от тях по издирване на лекия автомобил.
Показанията на св.Н.М. съдът
кредитира относно предприетото разпоредително действие с автомобила в полза на св.Д.К., отношенията му със св.К.,
като по отношение на отправяни спрямо него заплахи по телефона съдът не
кредитира същите с оглед липсата на доказателства за такива факти, а и
показанията на св.М. в тази си част нямат пряка
връзка с предмета на делото.
Що се касае до обясненията на подсъдимата, съдът
кредитира същите, доколкото те кореспондират с останалите събрани в хода на
съдебното следствие доказателства. По отношение на противоречията между
обясненията на подсъдимата и показанията на бившия и съпруг – св. Н.М. относно това дали е била запозната с действията на съпруга
си по разпореждане с лекия автомобил,
то следва да се посочи, че е установено, че подс.Т. и св.М. са били в лоши семейни отношения. С оглед на това
обстоятелство и с оглед липсата на други доказателства, които да подкрепят
твърденията на св.М., че подсъдимата е била наясно с
продажбата на автомобила на св.К., то съдът счита че
тези твърдения остават изолирани от останалия събран в хода на делото
доказателствен материал, поради което и не кредитира с доверие същите, а се
кредитират с доверие обясненията на подсъдимата.
С оглед на приетата от съда фактическа обстановка, се
приема за доказано безспорно и категорично, че подс. Д.Т.
не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.206, ал.1 от НК.
От обективна страна за наличието на осъществен състав
по чл.206, ал.1 от НК законът изисква да се установи кумулативно наличието на
следните предпоставки : От една страна у дадено лице трябва да се намира чужда
движима вещ. Тази вещ следва да се пази или владее от това лице, като то следва
да съзнава, че няма правото да се разпорежда с вещта без съзнанието на
собственика и. Същевременно вещта следва да се намира у лицето на някакво
правно основание, т.е. владението върху тази вещ следва да е било законосъобразно
придобито. На следващо място следва това лице да промени отношението си към
вещта и да започне да извършва действия с нея, които би могъл да извършва само
собственика, т.е. следва да започне да владее вещта като своя и да не признава,
че вещта е чужда собственост или да се разпореди с нея в своя или чужда полза.
Възможно е също така да се оспорва собствеността и чрез бездействие, като
например да не се връща вещта на собственика при изрично искане за това.
От субективна страна деянието следва да е извършено от
подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, като подс. Т. следва да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, факта че присвоява
една чужда движима вещ и започва да я владее като своя.
В конкретния случай, за да се приеме че подсъдимата Т.
е извършила на 10.10.2013 г. престъпление по чл.206, ал.1 от НК с предмет
лизинговия лек автомобил БМВ, модел 320 D, с ДКН ****, рама № ****, двигател № **** следва от доказателствата по делото
да се установява, че на тази дата тя е извършила разпоредителни действия с
автомобила или пък е отказала да върне същия.
От материалите по делото се установява, че подсъдимата
е подписала договор за лизинг по отношение на лекия автомобил, същият и е бил
предаден във владение. Същевременно е доказано, че към момента на предаване на
владението върху лекия автомобил подс.Т. е нямала
свидетелство за правоуправление, като автомобилът фактически се е ползвал от
съпруга на подсъдимата. Доказано е също така, че именно св.М.
се е разпореждал с лекия автомобил, като го е продал на св.К..
Същевременно не са установени безспорно никакви разпоредителни действия от
подсъдимата Т. с лекия автомобил, не е доказано същата да е участвала в
продажбата на лекия автомобил на трети лица или безспорно да е доказано, че е
знаела за действията на съпруга си. С оглед недоказаността подс.Т.
да е получавала изпращаната кореспонденция от лизингодателя „Хипо Алпе Адриа
Аутолизинг” ООД, съдът счита че не е доказано същата
да е знаела, че договорът за лизинг е прекратен и че дължи връщането на
лизинговата вещ. По делото са събрани и доказателства, че лизинговият автомобил
е бил в неизвестност, включително и за подсъдимата, преди датата 10.10.2013 г.,
когато същата е била предупредена с протокол за предупреждение по реда на ЗМВР,
че ще носи наказателна отговорност по реда на чл.206, ал.1 от НК, ако не върне
на лизингодателя лизингованата вещ. Липсват обаче
доказателства по делото, че именно подсъдимата е предприела някакви действия,
които да доведат до изчезването на лекия автомобил. Действително е установено,
че същата не е предприела действия да уведоми правоохранителните органи или
лизингодателя за изчезването на лекия автомобил, но само и единствено от това
нейно бездействие не може да се направи извод, че именно подсъдимата е
предприела действия по отчуждаване на лекия автомобил в полза на трето лице.
Следва изрично да се отбележи, че през 2011 г. е било
образувано изпълнително дело по издаден изпълнителен лист спрямо подсъдимата Д.Т. при ЧСИ С. Г., като по това
изпълнително дело е било започнато принудително изпълнение по събиране на
задължението като ежемесечно е била удържана сума от заплатата на подсъдимата.
Последната е разбрала, че взискател по делото е „Хипо
Алпе Адриа Аутолизинг” ООД, както и че основанието за това
изпълнително дело е дължимо вземане за лек автомобил, но от приобщените в хода
на делото материали от изпълнителното дело не може да се направи изводът, че
подсъдимата е била запозната с искане на дружеството лизингодател за връщане на
процесния лек автомобил.
По отношение на инкриминираната дата съдът счита, че
не са събрани доказателства, които да водят на извода, че точно на датата
10.10.2013 г. подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл.206, ал.1 от НК с предмет лекия автомобил „БМВ”,
модел 320 Д с ДКН ****. За да достигне до този извод съдът отчете следните
обстоятелства : На първо място се установява, че едва на тази дата подсъдимата
е била запозната с всички изпращани към нея писма и уведомления от
лизингодателя, както и е била запозната със задължението си да върне автомобила
на дружеството лизингодател, респективно каква наказателна отговорност би
носила при неосъществяване на задължението си. От изложеното следва, че макар и
да би могло да се счита, че договорът за лизинг е прекратен едностранно от
лизингодателя преди датата 10.10.2013 г., то именно от тази дата за подсъдимата
тече срокът по чл.4.4 от Общите условия, доколкото именно на тази дата
подсъдимата е била уведомена за прекратяване на договора и респективно за
задължението си да върне вещта. На следващо място следва да се посочи, че на
дата 10.10.2013 г. подсъдимата не е извършила разпоредителни действия с
автомобила / такива от нейна страна въобще не са доказани по делото/, а от
друга страна на тази дата и пред полицейския служител, който е връчил протокола
за предупреждение по ЗМВР не е бил обективиран
изричен отказ от страна на подсъдимата да върне автомобила.
От изложеното дотук се установява, че в конкретния
случай действително подсъдимата Т. е неизправна страна по договора за лизинг, с
който е бил лизингован процесният
лек автомобил, но от доказателствата по делото не може да се направи
категоричен и неопровержим извод, че на дата 10.10.2013 г. тя е осъществила
състава на престъплението обсебване от обективна страна по отношение на лекия
автомобил.
Следва да се посочи, че според съда не е осъществен
съставът на престъплението и от субективна страна, доколкото не е доказано че с
действията си подсъдимата е променила отношението си към лекия автомобил и е
започнала да го владее като собственик. Този извод на съда се основава на
липсата на доказателства относно разпоредителни действия с автомобила или пък доказаност подсъдимата да е обективирала
отказ на инкриминираната дата да върне лекия автомобил.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че обвинението
по което подсъдимата Д.И.Т. е била предадена на съд е
недоказано, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдава изцяло по
повдигнатото и обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото
разноски в хода на досъдебното производство в oбщ размер
на 200.00 /двеста/ лева (160.00 /сто и шестдесет/
лева и в съдебното производство в размер на 40 /четиридесет/ лева) следва да
останат за сметка на държавата с оглед на това че подсъдимата е призната за
невинна и оправдана по предявеното и обвинение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.