Решение по дело №1149/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „Тренд биоекспорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Пазарджик, представлявано от управителя А. Т. Г., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001323000850-091-001/03.08.2023 г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и С. Д. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 396/25.10.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който не е признат данъчен кредит в размер на 118 197,80 лв. с прилежащи лихви 23 430,11 лв.

Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадения РА. Твърди се, че представените в хода на ревизионното производство документи относно правото за приспадане на данъчен кредит, установяват реалността на доставките и създават в счетоводството на дружеството надлежна одитна следа, които не са анализирани от органа по приходите. В съдебно заседание и представени подробни писмени бележки, процесуалният представител на дружеството адвокат Н. Б. поддържа жалбата и излага становище за незаконосъобразност на РА, по което претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно с разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001323000850-020-001/20.02.2023 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив. Предметът и периодът на ревизията обхваща задължения за ДДС за данъчен период от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. Със Заповед № Р-16001323000850-023-001/16.03.2023 г. производството по извършване на ревизията е спряно, като със Заповед № Р-16001323000850-143-001/18.04.2023 г. производството е възобновено.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001323000850-092-001/10.07.2023 г., връчен на 11.07.2023 г. по електронен път, като дружеството не се е възползвало от възможността по чл. 117, ал. 5 ДОПК и не е подало възражение срещу РД.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт № Р-16001323000850-091-001/03.08.2023 г. от Н. Ж. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и С. Д. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към непризнатия данъчен кредит на дружеството за спорния период, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно непризнаването на данъчен кредит.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.

На 22.08.2023 г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, чрез ТД на НАП-Пловдив до директора на дирекция „ОДОП“–Пловдив е подадена жалба, с която „Тренд биоекспорт“ ЕООД оспорва изцяло РА № Р-16001323000850-091-001/03.08.2023 г., с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 118 197,80 лв. с прилежащи лихви 23 430,11 лв., като незаконосъобразен.

С обжалвания пред съда и потвърден РА от решаващия орган с Решение № 396/25.10.2023 г., на основание чл. 70, ал. 5 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, с мотив за липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на „Тренд биоекспорт“ ЕООД по издадени от „Аквабилд 67“ ЕООД 63 броя фактури с предмет – пресни диворастящи гъби (манатарки, пачи крак, тръбенка, челядинка, булка, майска, черни трюфели), къпини и малини на стойност 590 989 лв. и ДДС 118 197,80 лв.

Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

„Тренд биоекспорт“ ЕООД е с предмет на дейност покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, внос-износ; продажба на стоки от собствено производство и др. На основание чл. 45 ДОПК е извършена насрещна проверка на „Аквабилд 67“ ЕООД, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 ДОПК и от страна на проверяваното дружество не са представени изисканите документи и писмени обяснения. При извършени проверки в информационните масиви на НАП е установено, че „Аквабилд 67“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 11.11.2021 г. за установени обстоятелства по чл. 176 ЗДДС и има изискуеми публични задължения в особено големи размери, в т.ч. и за извършена ревизия по ЗДДС за периода от 01.12.2020 г. до 31.08.2021 г. Установено е, че в периода на издаване на процесните фактури в дружеството има назначени служители по трудови договори на длъжностите „технически секретар“, „работник горско стопанство“, „шофьор на тежкотоварен автомобил“ и „отговорник спомагателни дейности“, както и че за м. август 2021 г. е подадена декларация обр. 6, с която са декларирани задължения за внасяне (данък върху доходите от трудови правоотношения, задължителни осигурителни вноски и здравни вноски), които не са внесени. Установено е, че в справката-декларация по ЗДДС за м. 08.2021 г. са декларирани облагаеми доставки на територията на страната в особено големи размери, но в информационните масиви на НАП няма данни за притежавани недвижими имоти, моторни превозни средства и дълготрайни материални активи. Дружеството е регистрирало един брой ЕКАФП без стационарен обект и няма данни за наличие на собствен или нает обект. Доколкото „Тренд биоекспорт“ ЕООД и „Аквабилд 67“ ЕООД не са представили доказателства относно реалното прехвърляне на собствеността на стоките и тяхното транспортиране, органите по приходите са направили извод, че няма реално извършени доставки на стоки и не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури.

За да потвърди РА директорът на дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП приема, че от доставчика „Аквабилд 67“ ЕООД не са представени доказателства, удостоверяващи материална обезпеченост – произход за наличие на активи за предоставяне на стоки – диворастящи гъби и плодове, както и доказателства за ангажиран трудов ресурс с необходимата квалификация. Счел е, че процесните стоки не са индивидуализирани, не са представени кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи, нито доказателства за транспортирането им – пътни книжки, листове, командировъчни заповеди и др. Приел е, че „Тренд биоекспорт“ ЕООД е лице, което е знаело или няма как да не е подозирало, че като получател на фактури от „Аквабилд 67“ ЕООД участва в привидна доставка, тъй като издателят на фактурите не е действителен доставчик на стоките. Посочил е, че ревизираното лице се е поставило в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и с което цели да легитимира входящия си стоков поток и неправомерно да ползва данъчен кредит. Приел е, че от установените в хода на ревизията факти, не се установяват доказателства за изпълнени доставки според изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и представените документи не обективират реалното осъществяване на стопанските операции, а са съставени с цел РЛ да упражни неправомерно данъчен кредит по тях и така да намали данъчната тежест за съответния период.

По искане на дружеството-жалбоподател е допуснато и изслушано заключение по съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено. Вещото лице посочва, че през процесния период „Тренд биоекспорт“ ЕООД е продавало както стоки в непреработен вид – пресен черен трюфел, така и стоки, които са били преработени чрез замразяване или изсушаване, за което са открити две аналитични партиди, като при осчетоводяването не е открило нарушения между количеството стоки и покупката, отразена във фактурите. Посочва, че за извършените продажби са съставени данъчни фактури, в които е начислен дължимия ДДС и същите са декларирани в дневниците за продажби по ЗДДС. Посочва, че единствено към фактура № **********/30.08.2021 г. липсва издаден касов бон, като към всички останали са налични приемо-предавателни протоколи с дата и час, количества предадена стока от „Аквабилд 67“ ЕООД на „Тренд биоекспорт“ ЕООД и регистрационния номер на превозното средство и товарителници, като транспортът е осигуряван от продавача и разходите са били за негова сметка, а не за купувача. От представените счетоводни данни за м. 08.2021 г са реализирани приходи от продажба на стоки в размер на 478 315,39 лв. без ДДС, от които 398 253,60 лв. платени в брой. В съдебно заседание вещото лице заяви, че представената по делото счетоводна информация не се различава от тази, представена от счетоводната кантора, обслужваща дружеството-жалбоподател.

По делото са разпитани двама свидетелите А. З. Х. и А. Д. К.. Свидетелят Х. заявява, че през 2021 г. е била пълномощник на дружеството-жалбоподател, като се е занимавала с приемането и окачествяването на стоката, която пристига в базата в с. Братаница – гъби и трюфели. Посочва, че е получавала стока от „Аквабилд 67“ ЕООД, която лично е измервала и окачествявала, след което е прибирана в хладилници за съхранение и последваща обработка. Сочи, че кантарите на собственост на „Тренд биоекспорт“ ЕООД, а доставката на гъбите е била посредством камион с шофьор А., а трюфелите с бус с шофьор Д.. Заявява, че с приемо-предавателни протоколи се удостоверява получената стока, но тя не е присъствала на плащанията за доставките. Посочва, че са имали търговски отношения с „Аквабилд 67“ ЕООД през месеците юни и юли, когато е сезонът.

Свидетелят К. посочва, че е работил за „Аквабилд 67“ ЕООД като шофьор на камион. Извозвал е гъби от импровизирани пунктове в района на с. Дебращица, с. Паталеница и с. Црънча и ги е предавал в с. Братаница срещу приемо-предавателен протокол. Заявява, че познава св. Х., която е била на кантара, като след предявяване на приложените по делото приемо-предавателни протоколи свидетелят заяви, че подписите са положени от него. Заявява, че е имало пътни листове за превоза и кантарни бележки.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, тъй като същите са логични, подробни и последователни и допълват останалите събрани по делото писмени доказателства, включително и представените документи приемане и предаване на стоките.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Правото на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В случая следва да се отбележи, че правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 ЗДДС възниква в момента, в който данъкът стане изискуем, тоест в момента на настъпване на данъчно събитие. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице се окачествява като данъчно събитие. На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли ДДС и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит за начисления му данък. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за ползване на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно единствено притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са налице реално осъществени облагаеми доставки. Следователно, основната и водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на действително получени от задълженото лице стоки и/или услуги по облагаеми доставки. Дружеството-жалбоподател е този, който следва да докаже, че реално е получил процесните доставки на стоки и/или услуги, респ. че същите са изпълнени от доставчиците, които са издали фактурите, документиращи тези доставки. В този смисъл са и решенията на СЕС по дело С-152/02 и по дело С-324/11, в които Съдът е приел, че материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на ДДС включват следното: 1) доставчикът, както и получателят, да са данъчнозадължени лица (действащи в това си качество); 2) получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки; 3) получателят да притежава фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните, уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО.

Незаконосъобразно с РА на основание чл. 70, ал. 5 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС за данъчен период м. август 2021 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 118 197,80 лв. по 63 бр. фактури, издадени от „Аквабилд 67“ ЕООД с предмет: покупка на гъби и трюфели. Всички процесни фактури, издадени от сочения доставчик документират продажбата на различни по вид гъби към жалбоподателя. В представените доказателства подробно е посочен вида, обема и количеството на съответните стоки, като същите по безпротиворечив начин свидетелстват за прехвърлянето на собствеността към жалбоподателя. Въпреки твърдението на ответника са представени множество доказателства, които доказват, както прехвърлянето на съответната стока, така и нейното транспортиране и произход. Всяка процесна фактура е придружена от съпътстващи документи, в т. ч. приемо-предавателни протоколи, фискални бонове (без фактура № № **********/30.08.2021 г. ) и товарителници, които са последователни и кореспондират логически помежду си, съответстват по дати на издаване и съдържат подробно описание по вид, количество и стойност на закупените гъби, което е идентично във всички изброени документи. Документите са надлежно подписани от служителите на доставчика и получателя и са подпечатани от дружествата.

Следва да се отбележи, че стоката е индивидуализирана при приемането й от получателя „Тренд биоекспорт“ ЕООД, чрез съставяне на приемо-предавателни протоколи, съдържащи вида и количеството на стоката. За всяка доставка е била издадена фактура и фискален бон, представени са и товарителници, от които е видно, че изпращач и превозвач е „Аквабилд 67“ ЕООД, а получател – „Тренд биоекспорт“ ЕООД. В товарителниците за обществен автомобилен превоз също са описани наименованието, вида на опаковката и теглото на стоката, както и марката, модела и регистрационния номер на превозното средство, с което са доставени и придружителя на товара. Посочени са дата и място на натоварване и разтоварване.

В тази връзка приетото от органа по приходите, че непредставянето на доказателства за произход и наличие на активи за предоставяне на стоките, както и доказателства за ангажиран трудов ресурс с необходимата квалификация от „Аквабилд 67“ ЕООД, които да може да префактурира на жалбоподателя, не води до самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит за тези доставки. Според чл. 69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки. В чл. 71 ЗДДС е предвидено, че лицето получател може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите посочени в т. 1-7 на същия член. От тълкуването на посочените законови разпоредби в тяхната взаимосвързаност се налага извода, че едно регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити. От изложеното следва, че при действието на ЗДДС законовите изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до конкретната доставка, по която е претендирано това право, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. В законовите разпоредби, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произхода на стоката или услугата. Въпреки липсата на легално определение за понятието „произход на стоката“ в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произхода на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока.

Единственото действие на доставчика, от което зависи правото на данъчен кредит на получателя по доставката е издаването на данъчен документ със законоустановеното съдържание. Дали този документ ще бъде включен от доставчика в дневника за продажби и в кой данъчен период, дали ще бъде включен в справката-декларация за периода, дали доставчикът ще внесе дължимия данък по тази доставка са обстоятелства, които не определят правото на данъчен кредит и това е изцяло в унисон с европейската практика относно данъка върху добавената стойност. Получателят не може да носи отговорност за действията на своя доставчик. След като получателят е положил обичайната дължима грижа при осъществяване на доставката, той не може да носи отговорност за обстоятелства, които е нямало как да узнае и за които няма задължение да събира информация или документи. В тази връзка получателят не може и няма задължение да знае, по какъв начин доставчикът се е снабдил със стоката, действията на неговите предходни доставчици, дали в процеса на придобиване на стоката е съставял документи установяващи реалното предаване и получаване на стоката от предходните доставчици, дали предходните доставчици установяват придобиването на стоките и други подобни действия, които крайният получател в случая жалбоподателят няма възможност както да проследи, така и да контролира. Това са обстоятелства, за които получателят не носи отговорност и те не могат да бъдат основание да му бъде отказано право на данъчен кредит по съответните доставки.

Констатациите и изводите на органът по приходите за липса на реалност на извършените доставки по фактурите, издадени от „Аквабилд 67“ ЕООД се опровергават и от приетата по делото СИЕ, чието заключение съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено. Вещото лице е посочило, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно, съгласно изискванията на ЗСч и СС. Посочено е, че при получателя процесните фактури са осчетоводена, стоките са заприходени в счетоводството на жалбоподателя и е упражнено правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС.

От друга страна органът по приходите се е позовал единствено на извършена ревизия на „Аквабилд 67“ ЕООД по реда на чл. 122 ДОПК, при която от страна на дружеството не били представени документи за търговска дейност, първични документи за получени и извършени доставки и счетоводна документация и били установени допълнителни задължения в особено големи размери. Посочено е, че дружеството не било представило доказателства удостоверяващи материална обезпеченост и ангажиран трудов ресурс. За всички тези твърдения не са представени никакви доказателства по делото още повече, че извършена ревизия в друго производство е ирелевантно са настоящия спор. Непредставянето на доказателства от „Аквабилд 67“ ЕООД не може да се вмени в тежест на жалбоподателя, като следва органът по приходите са обсъди всички факти и обстоятелства и документи, с които разполага, като изложи конкретни мотиви за наличието или липсата на основания за признаване на данъчен кредит. Както бе посочено в представените приемо-предавателни протоколи и товарителници са вписани адресите на управление на дружествата получател и на дружеството доставчик, мястото на натоварване и разтоварване, превозното средство, с което са транспортирани стоките, поради което съдът приема за доказано предаване/получаването на стоката от жалбоподателя, което се потвърждава и от показанията на свидетелите. Липсата на представени пътни листове с реквизити за разходено гориво, начален, краен километраж, изминати километри, командировъчни заповеди и др. не засяга доказателствената тежест на документите, доколкото такива документи се съставят и съхраняват от превозвача, а не от ревизираното лице в качеството му на получател на стоките.

Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В тази част на спора органите по приходите неправилно и необосновано са приели, че липсват годни доказателства, които да установят благоприятните за жалбоподателя юридически факти по действителното изпълнение на доставките, което е оспорено в РА. Така, в хода на ревизията са представени екземпляри от процесните данъчни фактури, двустранно подписани и съдържащи параметрите на всяка сделка, нейния предмет, данни за контрагентите, съставител, печат на съответното дружество, приемаща страна и др. При ревизията са представени и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на доставките – фискален бон към всяка фактура и извадки от счетоводни регистри.

Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произходът на стоката, както и кадровата и техническа обезпеченост при доставчика и неоткриването му на декларирания адрес след изминал период от време от датата на сделките, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит, поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Неправилно в оспорения РА и в решение на директора на Д„ОДОП“ се потвърждава отказът да бъде признато правото на данъчен кредит на жалбоподателя, единствено поради съмнения на органите по приходите за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, неоткриване на декларирания адрес за кореспонденция на доставчика, както и последващата му (след извършване на процесните доставки) дерегистрация по ЗДДС. Посочените обстоятелства не са елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, доколкото безспорно е доказано възникване на данъчно събитие.

Органът по приходите е приел, че „Тренд биоекспорт“ ЕООД е лице, което е знаело или няма как да не е подозирало, че като получател на фактури от „Аквабилд 67“ ЕООД участва в привидна доставка, поради което се е поставило в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице. Ревизионният доклад и ревизионният акт обаче не съдържат констатации от страна на органите по приходите за наличието на данъчна измама. Както е прието в т. 46-53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, когато „доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган“. В т. 65 от решението е прието, че „.... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължено лице“. Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че „... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки“. Такава установеност не е налице в процесния случай, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право.

По изложените съображения, жалбата на „Тренд биоекспорт“ ЕООД се явява основателна, поради което РА, потвърден с решение на директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя, искане за присъждане на разноски и на основание чл. 161 ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Тренд биоекспорт“ ЕООД сумата от 5 850 лв., представляваща 50 лв. държавна такса, 800 лв. депозит за вещо лице и 5 000 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001323000850-091-001/03.08.2023 г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и С. Д. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 396/25.10.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който не е признат данъчен кредит в размер на 118 197,80 лв. с прилежащи лихви 23 430,11 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Тренд биоекспорт“ ЕООД, ЕИК 25770779, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 79, представлявано от управителя А. Т. Г., сумата от 5 850 (пет хиляди осемстотин и петдесет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.