Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.02.2022 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10395/ 2018 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД с искане да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 500 000 лв., претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – М. Ш., ЕГН **********, чрез особен представител адвокат Л.С.
от САК твърди, че в периода от 04.10.2008 г. до 04.04.2009 г. е изпълнявал
работата на преводач в група за електронно разузнаване и анализ № 4 – Г.-4,
която изпълнява военна служба в състава на въоръжените сили на Република
България в 15 български военен контингент, в многонационална военна мисия № 18 АР на НАТО и в операция ISAF на международните сили за поддържане на мира и
сигурността в град Кабул в Афганистан. При изпълнение на военна мисия в Кабул,
Афганистан, във военна база на НАТО „WAREHOUSE“
личният състав на Г.-4 включвал следните лица: младши офицер – старши лейтенант
А.Г.Б.(началник), младши офицер- лейтенант М. Ш.(ищецът) като преводач,
старшина М.Д.М.(оператор), старшина М.Н.М.(оператор) и старши сержант Л.П.П.(оператор).
Ищецът твърди, че в продължение на 5 месеца бил принуден да работи в условия на
страх и непосредствена заплаха за живота си, тъй като останалите членове на
групата го подлагали на физически и психически тормоз. В тази връзка навежда,
че през месец декември 2008 г. старшина М.Д.М. многократно му свалял слушалките
и му нанасял удари с юмрук върху задната част на главата докато работел на
работното му място и в присъствието на старши лейтенант А.Б.. Веднъж го блъснал по стълбите, при което получил нараняване на лявото рамо. Освен това
старши лейтенант А.Б. му нанесъл удар с юмрук в гърдите в присъствието на
дежурния оператор старшина М. М. в работните помещения. Този удар му причинил
силни болки в областта на ребрата и затруднено дишане, поради което припаднал и
бил заведен при доктор Б.Е.Т.във френската болница във военната база на НАТО. В
същият период лейтенант А.Б. периодично го ритал по глезените и стъпвал върху
ходилата му и ритал рамката на леглото му докато спял, което водело до
психологически стрес за него. Ищецът излага, че през януари 2009 г., в 1 часа и
20 минути, като подарък за Нова година, старши сержант Л.П.захванал с ръка врата
му и го блъснал напред, така че той загубил равновесие и паднал на земята. Това се случило в
присъствието на старши лейтенант В.В.от Генералния щаб на НАТО във военната
база, старши лейтенант Б., старшинаМ.и старшина М.. Веднъж през януари старшина М.М.го залял със
студена вода по главата и му причинил стрес. Това станало в присъствието на
старшина М., който му направил забележка да го остави да си върши работата. Твърди,
че през месец февруари 2009 г.възразил на старшина М. М. за това, че под
леглото му има цигари и други пакети с неизвестен състав, поради което той го
притиснал силно с дясната си ръка върху долна лицева челюст и му избил 6 броя
естествени, постоянни зъби до нивото на венеца, част от които са били основа за
стоманена зъбна мостова конструкция с частично покритие от керамика. В резултат
от това посегателство, съставляващо според ищеца средна телесна повреда
съобразно чл. 129, ал.2 от НК, той загубил две от физиологичните си способности
– да дъвче и да говори. Ищецът навежда, че през март месец 2009 г. е бил
подложен на още психически тормоз от
страна на старши лейтенант Б., който многократно отправял към него обидни и
/или унизителни изрази като: „ Ш., ти си престъпник!“, „Твоето място не е тук, твоето място е в
затвора“, „Ние няма да те съдим, нека другите да те съдят“ „ Никой няма да те
чуе нито тук, нито в София“, „Ш., аз изпълних моята задача, връщам те жив в
България“, „Гнусен кретен, сега на летището ще те чака военна полиция“, „Ш. ние
ще останем във въоръжените сили, но ти …“ и др. Ищецът посочва, че описаното
поведение на служителите от група Г.-4, докато е изпълнявал служебните си
задължения, е противоправно и умишлено насочено към него, като в пряка
причинно-следствена връзка са му причинени физически и психологически
страдания. В резултат от поведението им се чувствал поруган и омерзен, въпреки
че изпълнявал добросъвестно военните си задачи и защитавал българското военно звание „младши
офицер – лейтенант“. Моли съда да уважи предявения иск.
ОТВЕТНИКЪТ – М.НА О., чрез главен експерт – юрист К., оспорва
предявения иск като недопустим. В тази връзка навежда, че между същите страни и
на същото основание има заведено друго дело в СГС, а именно гр.д. № 1392/2016
г. , поради което настоящето производство следва да се прекрати като
недопустимо. Евентуално оспорва иска по
основание и размер. Оспорва спрямо ищеца да е упражнен физически и психически
тормоз, като в тази връзка излага, че твърденията на ищеца не са подкрепени с
доказателства. Евентуално твърди, че средна телесна повреда е налице единствено
при избиването на естествени зъби. Освен това посочва, че ищецът не се е
обърнал за съдействие към Военна полиция, разследващ полицай или командир на
националния контингент, което насочва на неоснователност на твърденията,
изложени в исковата молба. Излага подробно становище в подкрепа на твърденията
си, че срещу ищеца не е проявено физическо и психическо насилие. Заявява
възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца. Претендира
разноски за производството.
Съдът, като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, от правна страна съдът намира следното:
Искът с
правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД е неоснователен.
Ищецът се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и
наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички
случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да установява
наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията му.
Съдът на първо място следва да се произнесе
по направеното от страна на ответника възражение за давност. Нормата на чл. 110
от ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД давността за непозволено увреждане започва да тече от
откриването на дееца. От този момент вземането става изискуемо и от този момент
длъжникът изпада в забава (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). В настоящия случай деецът е известен,
поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта,
като дори не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв
специален ред. Т.е. когато деецът е известен, както е в настоящия случай,
началният момент на погасителната давност е моментът на увреждането (деликт) -
в случая според
твърденията в исковата молба- периода от 04.10.2008 г. до 04.04.2009 г., който момент съвпада с момента на откриване на
дееца. Такава е и задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение №
5/05.04.2006 година по тълк.д. № 5/2005 година на ОСГК и ОСТК и тази,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 1016 от 22.12.2009 г одина на
ВКС по гр. д. № 293/2009 г одина, III г.о., Решение № 287 от 01.11.2012 година
на ВКС по гр. д. № 1560/2011 година, ІІІ г.о., Решение № 1016 от 22.12.2009
година на ВКС по гр. д. № 293/2009 година, ІІІ г.о. Погасителната давност за
вземането от това увреждане изтича на
04.04.2014 година. Не е прекъсвана на някои от основанията,
посочени в чл. 116 от ЗЗД. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 01.08.2018 година – много след изтичане
на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД- четири години. Следователно направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност е
основателно, поради което предявеният срещу
ответника М.НА О. иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД като погасен по давност следва да бъде
отхвърлен.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати направените от ответника СО
разноски по делото в размер на 450лв. за юриск. възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от М. Ш., ЕГН **********,***,
чрез особен представител адвокат Л.С. от САК срещу М.НА О., със
съдебен адрес:***, за сумата от
500 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени
вреди, като неоснователен
-погасен по давност.
ОСЪЖДА М. Ш., ЕГН **********,***, чрез особен представител
адвокат Л.С. от САК
да заплати на М.НА О., със съдебен адрес:***,
представлявана от кмета Й.Ф., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 450лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: