Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,
22.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛЕВЕН,
втори граждански състав, в публичното
заседание на двадесет
и шести март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря
Вероника Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия В.Николова
гр.
дело №5685/2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК .
Производството е
образувано по искова молба на „Ю.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от ***, чрез адв.***-САК,
съдебен адрес:***, против В.Т.Т. с ЕГН **********,
адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че между
„БТК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ***от 15.12.2014г. за ползване на интернет и
телевизионни услуги с избран тарифен план VIVACOM Duo:Internet
+TV с месечна абонаментна такса 17,80 лв. и допълнително един приемник с
месечна такса 4,80 лв. твърди се, че с
договор от 25.06.2015г. абонатът добавил
за ползване мобилен номер ***, а с допълнително споразумение от 26.08.2015г.
абонатът преуредил условията за ползване на телефонен
пост. На 23.06.2016г. абонатът сключил допълнително споразумение и добавил за ползване мобилен номер ***,
както и преуредил условията за ползване на телефонен
пост с номер ***с избран тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечна абонаментна такса 13,98 лв. твърди се, че с
допълнително споразумение от 26.04.2016г. ответникът преуредил
условията за ползване на мобилен номер *** с избран тарифен план VIVACOM i-Traffic XL с
месечна абонаментна такса 27,99 лв.
и преуредил условията за ползване на телефонен
пост с номер ***с избран тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечна абонаментна такса 13,98 лв. и добавил за
ползване мобилен номер *** с избран тарифен плана VIVACOM i-Traffic
XL с месена абонаментна такса 27,99 лв.
Посочва се още, че ответникът сключил и договор за лизинг с предмет мобилно
устройство при месечна лизингова вноска от 28,90 лв. Твърди се, че задълженията по отделните
договори били фактурирани под единен клиентски номер. Посочва се, че срокът на
договора бил 24 месеца т.е. до 24.06.2018г. посочва се още, че въз основа на
сключените договори за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер ***от 23.06.2014г., 24.06.2014г., 15.12.2014г., 25.06.2015г.,
26.05.2015г. между В.Т.Т. и „БТК“ ЕАД били издадени фактури за периода от
08.06.2017г. до 07.09.2017г. на обща стойност 346,42 лв., както следва: фактура
№ **********/08.07.2017г. за сумата от 116,32 лв.; фактура №**********/08.08.2017г. за сумата от 114,42 лв.; фактура №
**********/08.09.2017г. за сумата от 114,42 лв. Посочва се, че с оглед
неизплащане на вземанията по трите фактури в три последователни месеца, на 03.10.2017г. бил деактивиран абонамента на ответника в
електронната система на оператора, както и „БТК“ ЕАД прекратило едностранно
договора с Т.. Посочва се в исковата молба, че „БТК“ ЕАД прехвърлило вземанията
си към ответника на „ С.Г.Груп“ ООД с ЕИК ********* с договор за цесия от
16.10.2018г. дружеството, което от своя страна ги прехвърлило с договор за
цесия от 01.10.2019г. на ищеца. Посочва се, че дружеството подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д.№
3226/2020г. по описа на РС Плевен. Поради постъпило възражение от длъжника
относно дължимостта на сумите, за ищеца е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземания в негова полза. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземания в полза на ищеца сумата от
346,42 лв., представляваща главница за потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга по
договори, заведени под клиентски номер ***от дати 23.06.2014, 24.06.2014,
15.12.2014, 25.06.2015 и 26.08.2015г., сключени между В.Т.Т.
и „БТК“ ЕАД, както и сумата от 88,30 лв. мораторна лихва
за периода от 27.09.2017г.-01.04.2020г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 3226/2020г. по описа на РС Плевен. Претендират се и направените
деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
С определение № 260260/26.01.2021г. на ответника е
назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК. По делото е депозиран отговор с вх.№
262789/24.02.2021г. от адв.В.К., в която взима
становище за неоснователност на предявените искове вкл. недължимост
на сумите поради настъпила погасителна давност и плащане, както и прави
възражение за липса на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се представлява от особения представител адв. В.К., която моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, след като повторна проверка за
редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№3226/2020г.
описа на РС-Плевен, че на
16.07.2020г. „Ю.“ ЕООД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против В.Т.Т., както и че
в хода на производството била
издадена Заповед за изпълнение №1722/17.07.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът
В.Т.Т. да заплати на кредитора „Ю.“ ЕООД сумата от 346,42 лв. – главница, сумата от 88,30 лв. мораторна лихва за периода
от 27.09.2017г.-01.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от 15.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение. В заповедта било отбелязано, че вземането произтича от следните
обстоятелства: обезщетение за неизпълнение на договор с клиентски номер ***от
23.06.2014г. сключен с „БТК“ ЕАД, цедирано в полза на
„С.Г.Груп“ ЕАД от 16.10.2018г. , а впоследствие
от „С.Г.Груп“ ЕАД и на заявителя
с цесия от 01.10.2019г.
Безспорно по делото е, че издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
С разпореждане №260927/16.09.2020г. заявителят
бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 30.09.2020г. С искова молба от
30.10.2020г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско
дело №5685/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява от
представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на договор от
15.12.2014г. и допълнителни споразумения
към него от 25.06.2015г., от
26.08.2015г., от 23.06.2016г., от 24.06.2016г., че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и В.Т.Т. съществували
облигационни отношения, с предмет предоставяне от дружеството на далекосъобщителни услуги вкл. предоставяне на мобилен телефон на лизинг.
Не се спори и се
установява от представените заверени копия на
декларации от 15.12.2014г., от 25.06.2015г., от 23.06.2016г.,
24.06.2016г. (на л. 9, 13 , 19 и 23 от делото),че ответникът е потвърдил
получаването и запознаването с Общите условия на дружеството вкл. с чл. 50.6.
б.“ в“ от ОУ, съгласно която разпоредба при неплащане в срок на дължимите суми
от страна на абоната, „БТК“ ЕАД има право да прекрати договора едностранно с 30
дневно писмено предизвестие.
Безспорно по
делото е и се установява от представеното от ищцовото
дружество и неоспорено от ответника заверено копие на договор от 16.10.2018г.,
че „БТК“ ЕАД прехвърлило свои вземания на „С.Г.Груп“ ООД съгласно Приложение №1 към договора, както и
че цедента упълномощил цесионера
с права по чл.99, ал.3 ЗЗД. В тази
насока е и представеното копие на пълномощно на „С.Г.Груп“ ООД (на л.23 от делото).
Не се спори и се
установява от заверено копие на договор за цесия от 01.10.2019г. и извлечение
от приложение № 1 от 05.10.2019г., че
„С.Г.Груп“ ООД прехвърлило на ищеца
определени свои вземания, придобити от „БТК“ ЕАД вкл. вземанията си
към В.Т.Т..
Спори се между странитe
дължи ли ответника и в какъв размер сумите
по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че е
сезиран с искове
с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК
за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца против
ответника за следните суми: сумата от 346,42 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер ***от
дати 23.06.2014, 24.06.2014, 15.12.2014, 25.06.2015 и 26.08.2015г., сключени
между В.Т.Т. и „БТК“ ЕАД, както и сумата от 88,30 лв.
мораторна лихва за периода от 27.09.2017г.-01.04.2020г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
3226/2020г. по описа на РС Плевен.
От твърдяното в
исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява
активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално
дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Плевен като същия е
родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните
правила за подсъдност по гражданските производства.
По същество
исковете са основателни и доказани.
За успешното
провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение.
По отношение
на основанието за търсене на процесната сума, то съдът приема, че приложените към
исковата молба писмени доказателства удостоверяват съществуването на
облигационно отношение между „БТК“ ЕАД и ответника, по силата на което първоначалния кредитор
е предоставял мобилни услуги и
устройства срещу определено в договорите и общите условия на дружеството. В
тази насока са представените заверено копие на декларация от 24.06.2016г. на В.Т.Т.; заверено копие на допълнително споразумение от 24.06.2016г. към договор за електронни
съобщителни услуги; заверено копие на декларация от 23.06.2016г. на В.Т.Т.; заверено копие на допълнително споразумение от 23.06.2016г. към договор за електронни
съобщителни услуги; заверено копие на допълнително споразумение от 26.08.2015г. към договор за електронни
съобщителни услуги; заверено копие на декларация от 25.06.2016г. на В.Т.Т.; заверено копие на допълнително споразумение от 25.06.2015г. към договор за електронни
съобщителни услуги; заверено копие на декларация от 15.12.2014г. на В.Т.Т.; заверено копие на допълнително споразумение от 15.12.2014г. към договор за електронни
съобщителни услуги. Доказателство за предоставените електронни услуги в процесния период са и приобщените фактури №
**********/08.07.2017г., №**********/08.08.2017г. и № **********/08.09.2017г. С оглед на
обстоятелството, че във фактурите са отразени съществени
елементи от съдържанието на договора между страните - вид на услугата, която
следва да се извърши, нейната стойност, начин на плащан, време и място на
сключване на договора, въпреки, че не съдържат всички предвидени в Закона за
счетоводството реквизити, а именно подпис на ответника, то като прецени доказателственото им значение заедно с останалите писмени
доказателства по делото, съдът приема, че фактурите удостоверяват годни факти
от значение за правния спор, а именно, че на потребителя са предоставени
определени услуги срещу посоченото възнаграждение, както и че ответника е в
забава, поради което на основание т.38 от ОУ на „БТК“ ЕАД е начислена лихва за
забавено изплащане на сумите по договора. В този смисъл е Решение № 252 от
3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК. В тази насока са и
писмените доказателства по делото
В конкретният случай по делото са налице безспорни доказателства за
основанието на претендираното вземане за главница,
както и обстоятелството, че ответникът е в забава.
По отношение
на възражението на особения представител, че не е спазена процедурата по чл.99,
ал.4 ГПК, съдът приема същото за неоснователно. С договора за цесия кредиторът прехвърля своето вземане по отношение на
длъжника на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника,
нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. Сключването на
договора за цесия води до промяна на страна в материалното правоотношение
съществуващо до този момент между първоначалните страни. За да произведе
действието си спрямо длъжника, договорът за цесия следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено
с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията
му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния
договор.
Във времето практиката на ВКС по отношение на
начина на уведомяване на длъжника по см. на чл. 99, ал.4 ЗЗД търпи развитие и
промяна.
По отношение на въпроса за
уведомяването на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и действието на
уведомяването по отношение на длъжника и на третите лица( чл. 99, ал. 4 от ЗЗД), с оглед новата практика на ВКС обективирана в
Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. 193/2018 г. на І-во
т. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съдът приема, че по отношение на
ответника е спазена процедурата по чл.99 ЗЗД.
Действително правно релевантно за действието на цесия е уведомяването,
което е извършено от стария кредитор (цедента ), но
не и това, което е извършено от новия кредитор (цесионера),
но няма законова пречка съобщаването за цесията да се извърши от трето лице по
пълномощие на цедента, тъй като задължението за
уведомяване не е нито лично, нито незаместимо правно
действие. Съобщаването може да се извърши по пълномощие и от цесионера. Съобщаването може да се извърши и в рамките на
съдебното производство по предявен иск от цесионера
за прехвърленото вземане. Законът не поставя специални изисквания за формата и
начина на уведомяването. Уведомление, изходящо от цедента,
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника следва да се приеме за надлежно съобщаване на цесия по
реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД. Установява се от представеното по делото
уведомително писмо на л.32, че първоначалния цедент е
упълномощил първия цесионер
да извърши от негово име уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
а последният по силата на чл. 6 т.2 от
договора уведомил ответника по чл.99,
ал.3 ЗЗД, на дата на 30.10.2020 г. Тъй като това не се е случило валидно до
датата на подаване на ИМ, то следва да се приеме, че ответникът е уведомен за
цесията чрез особения си представител. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера следва да бъде съобразено
от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В тази насока е и установената практика на ВКС - определение № 559 от 5.12.2019
г. на ВКС по т. д. № 884/2019 г., I т. о., ТК, решение № 8 от 09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о и др.
Ето защо по отношение на връчването на
уведомлението по чл.99 ЗЗД на особения представител на ответника, съдът приема,
че е налице осъществено редовно
съобщаване на длъжника за извършената цесия. Този извод се мотивира с факта, че
особения представител е назначен да охранява интересите на ответника. Особеният
представител се назначава по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК поради това, че
ответника не може да бъде намерен на посочения от ищеца адрес и обективно е
невъзможно книжата по делото да се връчат лично на ответника. При положение, че
кредитора-ищец се намира в обективна невъзможност да връчи лично на ответника
книжата по делото, няма как да връчи на ответника лично и уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ГПК. В случая не се
претендира предсрочна изискуемост на вземанията, поради което е неприложима
т.18 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Именно поради невъзможността да се връчат на ответника лично
книжата по делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.
При положение, че на особения представител се връчват всички книжа по делото (
препис от исковата молба и приложенията към нея), които не могат да бъдат
връчени лично на ответника по обективни причини, няма законова пречка
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като част от книжата по делото, да се
връчи на особения представител. Като лице, което е назначено да защитава
интересите на ответника особения представител не може да откаже получаването на
книжата по делото, включително и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Това е
така, тъй като всички действия по процесуално представителство, които особения
представител извършва по делото са от името на представлявания. Приемането на
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е процесуално действие, което особения
представител извършва също от името на представлявания. Това му дава
процесуалното право и задължението да получи уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на ответника.
По отношение на
направеното възражение за давност по отношение на вземанията, съдът приема, че
същото е неоснователно. Съгласно чл. 422, ал.
1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал.
4. Т.е. в тази хипотеза по силата
на закона, последиците от предявяване на иска настъпват в момент, предхождащ подаването на исковата
молба и това е датата на депозиране
на заявлението. В същия смисъл
е и т. 9 от ТР от
18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС по тълк. д. №
4/2013 г. В конкретният случай фактура № ********** е
издадена на 08.07.2017г. и в нея е посочен краен срок за плащане
25.07.2017г. т.е. и вземането е станало изискуемо на 26.07.2017г. Фактура № ********** е издадена на 08.08.2017г. с посочен краен срок за плащане на вземането
25.08.2017г. и включена дължима сума за предходен период от 116,32 лв. и суми
за периода от 08.08.2017г. до 07.09.2017г. в размер
на 114,42 лв. , а фактура № ********** от дата 08.09.2017г. е с посочен краен
срок за плащане 25.09.2017г. и е относима за периода 08.09.2017г. до 07.10.2017г. Сроковете по трите фактури са съобразени с
т.29 и 30 от ОУ на БТК. След изтичане на сроковете длъжникът е изпаднал в
забава, поради което към настоящия момент все още не е изтекъл давностния срок за погасяването на задълженията.
С оглед на горното, съдът приема за установено
по безспорен и категоричен начин основанието, размера на вземанията
и начина за определянето им, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение.
Ето защо исковете на „Ю.“ ЕООД следва да бъдат уважени изцяло като основателни и
доказани.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца направените по делото разноски в исковото и заповедното производство,
а именно сумата от 25 лв. платена държавна такса в исковото
производство, 180 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 300 лв. за
особен представител, както и деловодни разноски в заповедното производство в
размер на 25 лв.
платена държавна такса и сумата от 180 лв. адвокатско възнаграждение или общо
сумата от 770 лв. за двете производства.
По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите
съставляват акцесорно вземане, което
е пряко обвързано от изхода на
настоящето производство. Разноските
нямат характер на самостоятелно съдебно предявено притезание,
а представляват правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в
спорното право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с
оглед направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителните искове са
явно основателни и доказани, то отговорността за разноските и в
заповедното производства следва да остане върху длъжника – ответник по настоящето
производство. В този смисъл са Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение №
666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г. на
ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във
вр. чл. 415, ал. 1, във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „Ю.“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, съществуват
вземания против В.Т.Т. с ЕГН **********, адрес: *** и последният дължи на дружеството следните суми: сумата
от 346,42 лв., представляваща главница за потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга по
договори, заведени под клиентски номер ***от дати 23.06.2014, 24.06.2014,
15.12.2014, 25.06.2015 и 26.08.2015г., сключени между В.Т.Т.
и „БТК“ ЕАД, както и сумата от 88,30 лв. мораторна
лихва за периода от 27.09.2017г.-01.04.2020г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 3226/2020г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 В.Т.Т. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на „„Ю.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***, сумата от 770 лв. – общо направени
деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№ 3226/2020г. по описа на РС Плевен и по
гр.д.№5685/2020г.по описа на РС Плевен .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: