№ 468
гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201240 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СЕТ ФЮЖЪН“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ю. представлявано от
управителя Ф. Г. К., против Наказателно постановление № 640241-F658176 от
08.06.2022 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с
което за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 Закон за счетоводството (ЗСч) на
основание чл.74 ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на1
692 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП, поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява
законовия представител. Не се явява и упълномощения от него процесуален
представител, от който с писмено становище се поддържа жалбата и се иска
отмяна на НП по съображенията изложени в жалбата. Прави искане за
присъждане в полза на дружеството-жалбоподател сторените от същото
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представените договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските.
Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира
доказателства и излага доводи за законосъобразност на НП, като пледира за
1
неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени
доводите изложени в нея и становищата на страните, съблюдавайки закона,
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП за това, че като
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла
на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си
финансов отчет (ГФО) за 2020 г., като не го е заявило за вписване и
представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията в законоустановения срок до 30 септември на следващата
година, т.е. до 30.09.2021 г. (съгласно §33 от ПЗР на Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение обв. с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците- бел. моя).
През отчетния период 2020 г. „Сет Фюжън“ било извършвало дейност,
което било видно от подадената в ТД на НАП Пловдив, годишна данъчна
декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1300И0254110/ 27.06.2021 г. и от
приложения към нея годишен отчет за дейността. От данните в част V на ГДД
се установявало, че нетните приходи от продажби за 2020 г. били в размер на
1 692 561,18 лева.
Към датата на съставянето на АУАН, ГФО на дружеството за 2020 г. не
бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията.
Нарушението било извършено на 01.10.2021 г. в гр. Пазарджик.
Нарушението било установено на 24.02.2022 г.- датата, на която НАП
била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо вх. № 12-00-48 от
24.02.2020 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.38 ал.1 т.1 ЗСч.
За констатираното нарушение против дружеството-жалбоподател в
отсъствие на неговия управител или упълномощено от него лице бил
съставен АУАН № F658176 на 20.05.2022 г. Впоследствие АУАН е предявен
и връчен екземпляр от него на управителя на дружеството-нарушител на
03.06.2022 г. срещу подпис.
Въз основа на акта на 08.06.2022 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на управителя на дружеството-жалбоподател на
23.08.2022 г. Жалбата против НП била подадена от управителя на наказаното
дружество чрез АНО до съда на 01.09.2022 г., когато била входирана в
деловодството на ТД на НАП Пловдив, Офис Пазарджик, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
2
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. И. А..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата
против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира,
че административнонаказателното производство е започнало със съставянето
на АУАН в присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган в
кръга на правомощията му. АУАН е съставен на основание чл.40 ал.2 от
ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след като дружеството е било поканено с
покана изпратена на ел. адрес на дружеството (л.8-10) и не се е явил законния
му представител или упълномощено от него лице. Впоследствие АУАН е бил
надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството.
Съставянето на АУАН в тази хипотеза съдът намира за абсолютно
законосъобразно, имайки предвид изложеното по-горе, а именно че
дружеството е било надлежно поканено и неговият управител или
упълномощен представител не се е явил на указаната дата за съставяне на
акта. С оглед на това съдът не споделя направеното в жалбата възражение за
това, че АУАН неправилно бил съставен в отсъствие на нарушителя, с което
било допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на
защита, тъй като дружеството не било изрично поканено.
Неоснователно е и възражението, че АУАН бил съставен при
нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като актосъставителят
и свидетелят по акта не били очевидци на извършеното нарушение. Веднага
следва да се отбележи, че не е необходимо и задължително условия
актосъставителят и свидетелят при съставяне на АУАН да са очевидци на
извършеното нарушение. Законът и цитираната разпоредба не разписват
такова императивно изискване. Освен това свидетелят в акта е свидетел на
съставянето му, а не на установяване на нарушението, а актосъставителят,
както е посочено и в АУАН и заяви в показанията си пред съда, е установил
нарушението въз основа на получената информация от Агенция по
вписванията и извършената проверка на водената документация и
счетоводство от дружеството свързана с изпълнението на задължението му по
чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
По-нататък съдът намира, че АУАН и НП отговорят на изискванията на
чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. В тях са отразени датата и мястото на извършване
на нарушението. Датата на неговото установяване. Направено е пълно, ясно и
3
точно описание на нарушението, като са отразени всички съставомерни
обстоятелства, а дадената правна квалификация на нарушението съответства
на словесното му описание.
НП е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен (Виж
Заповед на министъра на финансите на л.21). В този смисъл съдът не споделя
направеното в жалбата възражение относно компетентността на зам.
директора на ТД на НАП- Пловдив да издаде процесното НП.
Съдът намира също така, че АУАН и НП са съставени в
законоустановените срокове. АУАН е съставен в тримесечния срок за
съставяне на АУАН съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението е
било установено на 24.02.2022 г., когато АВ е уведомила НАП че
дружеството не е заявило за вписване и не е обявен в ТР ГФО на дружеството
за 2020 г. и от този момент тече 3-месечния срок за съставяне на АУАН, като
изтича на 24.05.2022 г. АУАН е бил съставен на 20.05.2022 г., след като
дружеството е било надлежно поканено да се яви за съставяне на акта, но
същият е съставен в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, след което е надлежно
връчен, като по този начин е нарушено правото на защита на нарушителя да
узнае какво нарушение му е вменено.
Тук следва да се отбележи и това, че начина на изпълнение на
задължението на Агенцията по вписванията да обяви публично незаявяването
на ГФО от дружеството-жалбоподател е без значение за задължението на
административния контролен орган. Няма значение и това дали тази
информация е постъпила в информационните масиви на НАП. За АНП и
спазването на сроковете е от значение дали тази информация, съдържаща
данни за извършено нарушение от конкретен нарушител е достигнала до
знанието на административния (контролен) орган, който има право да
повдигне административнонаказателно обвинение. Казано с други думи дали
в съответната институция към която принадлежи адм. орган има информация,
не е достатъчно за да се приеме, че има установено нарушение с установен
автор. В случая Агенцията по вписванията е информирала ТД НАП с писмо
вх. № 12-00-48 постъпило на 24.02.2022 г. Но дори и тази дата не би могла да
се приеме като дата на установяване на нарушението и нарушителя, тъй като
е неясно кога св. А.- актосъставителят (адм. контролен орган с правомощия да
състави АУАН) е узнала предоставената от агенцията информация, още
повече че и тя самата не можа да посочи това обстоятелство. А видно от
доказателствата по делото въпросното уведомително писмо е постъпило в ТД
на НАП Пловдив на 15.04.2022 г. Тоест в производството не е установено
категорично кога актосъставителят е узнал за конкретното нарушение и
неговия автор. Безспорно е обаче, че най-ранната възможна дата за това е
именно 24.02.2022 г., когато в НАП е постъпила информацията със списъците
на предприятия не публикували ГФО за 2020 г. От тази дата следва да се
изчислява тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН и той изтича на 24.05.2022 г. В
рамките на този срок срещу дружеството жалбоподател е било повдигнато
адм. обвинение със съставения на 20.05.2022 г. АУАН, а именно преди
4
изтичане на тримесечния срок.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно по делото е
установено, че дружеството-жалбоподател като задължено лице (предприятие
и търговец) не е изпълнило задължението си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, с което е
извършило вмененото му административно нарушение. Няма спор, че
дружеството-жалбоподател е предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по
смисъла на ТЗ и като такова е задължено да публикува ГФО за предходната
година до опредения в закона срок, чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в ТР при АВ. Няма спор и за това, че дружеството през 2020 г. е
извършвало дейност, което безспорно се установява от представената ГДД по
чл.92 от ЗКПО. Установи се категорично и че дружеството не е изпълнило
своето задължение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Този факт се установява
категорично от показанията на актосъставителя- св. А. и приетите писмени
доказателства, като не се опровергава от нито едно друго доказателство,
включително не се отрича и от страна на дружеството-жалбоподател в
подадената въззивна жалба.
Неоснователно е направеното възражение в жалбата и ангажираното
доказателство- извадка от ТР, в смисъл че ГФО на дружеството бил
публикуван. Видно от отразеното в ТР е, че е публикуван отчета на
дружеството за 2019 г., а не за отчетната 2020 г., така както е вменено
неизпълнението на това задължение. Последното нито е изпълнено в срок до
30.09.2021 г., нито и към настоящия момент.
Тъй като наказаният субект е юридическо лице, въпросът за
субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в
случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и
безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН.
С оглед на всичко това съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател на
основание чл.74 ал.1 от ЗСч. В посочената разпоредба се предвижда санкция
в случай на непубликуване на ГФО в определения срок, като не се допускат
изключения от това задължително публикуване освен в случаите, в които
дружеството не е осъществявало търговска дейност през отчетния период и е
подало декларация за това обстоятелство съгласно разпоредбата на чл.38 ал.9
от ЗСч. Както се посочи по-горе дружеството е осъществявало търговска
дейност през отчетния период- 2020 г. и е реализирало приходи. В случая е
без значение размерът на последните, каквато претенция се изтъква от
процесуалния представител.
Санкционната норма на чл.74 ал.1 от ЗСч предвижда налагане на
имуществена санкция за непубликуване на финансов отчет в сроковете по
чл.38, в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лева. Както се посочи по-горе нетните приходи от продажби
през отчетния период за 2020 г. на дружеството са в размер на 1 692 561,18
5
лева, поради което и правилно и законосъобразно АНО е наложил
имуществена санкция на дружеството в най-ниски размер 0,1 на сто от
нетните приходи, а именно в размер на 1 692 лева.
Съдът намира за несъстоятелно и възражението в жалба, в смисъл, че
осъщественото административно нарушение съставлява маловажен случай,
при което АНО е следвало да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на
посочената разпоредба. Вярно е, че процесното административно нарушение
е извършено от дружеството за първи път, което е посочено и в НП. Вярно е
също така, че нарушението е формално, на просто извършване и от него
реални вредни последици за фиска не са настъпили. Но съдът намира, че
обществената опасност на нарушението не е явно незначителна, за да
обосновава приложението на чл.28 от ЗАНН. Доколкото случаят разкрива
типичната обществена опасност на нарушенията от този вид- ГФО не е
подаден в законовия срок, включително и до датата на съставяне на акта, а
дори и впоследствие (липсват доказателства да е заявен в ТР въобще и към
момента), като не се сочат правнорелевантни обстоятелства, довели до това
забавяне. Това нарушение, макар и формално, е затруднило достъпа до
публична информация на държавни органи и стопански субекти, които
евентуално биха имали интерес към дейността на дружеството, като не може
да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че чрез непубликуване на ГФО за
2020 г. дружеството крие от публичността информация за дейността си, като
напр. за реализирана данъчна загуба за същия период, възможността за
сверяване на данни от ГДД и ГФО (от значение за приходната
администрация, която може да предприеме проверки и ревизии) и др. под.
Освен това, задължението за публикуване на ГФО е периодично такова, има
обичаен характер, предвиденият в закона срок от девет месеца след края на
периода е достатъчно дълъг и позволява спокойното попълване и подаване на
отчета. Следва да се има предвид и обстоятелството, че търговските
дружества, като осъществяващи специфична дейност с цел печалба, са обект
на специални регулации и те следва да организират дейността си по такъв
начин, че да изпълняват стриктно и в срок повишените законови изисквания
към тях, без да могат да се оправдаят с бездействия на техни служители.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира че издаденото НП
следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО
бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав
намира, че на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да присъди такова.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут на юридическо
лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП към което
учреждение е структуриран органът, издал процесното НП. С оглед
разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
6
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение
от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно
заседание, с разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение от 80 лева.
Пак с оглед изхода на делото- потвърждаване на НП, ще следва
претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски в полза на последното, да се отхвърли като
неоснователно.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 т.5
във вр. с ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 640241-F658176 от
08.06.2022 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с
което на „СЕТ ФЮЖЪН“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Ю. представлявано от управителя Ф. Г. К., за
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 Закон за счетоводството (ЗСч) на основание чл.74
ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на1 692 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „СЕТ ФЮЖЪН“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. „Ю. представлявано от управителя Ф. Г. К., ДА
ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в размер на 80
(осемдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
представител на „Сет Фюжън“ ЕООД за присъждане на разноски в полза на
дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7