Р
Е Ш Е
Н И Е №
260200
гр. Пловдив, 13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в открито
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело N 520 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на настоящото производство е
въззивна жалба на С.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** –
чрез адв. Д.А. против Решение №22 от 25.02.2019г., постановено по търг.д. №52/2012г.
по описа на Окръжен съд – Х., в частта с която е осъден С.К.Д. да заплати на „Б.“
АД сумата 1 359 897 лева,
представляваща вреди от невъзстановени на дружеството думи по сключени от С.К.Д.
в качеството му на представляващ „Б.“ АД договори с търговски дружества и
физически лица, които имуществени вреди са пряка последица от незаконосъобразното
му поведение, изразяващо се в сключването на незаконосъобразни, нецелесъобразни
и неизгодни за дружеството сделки и с което е осъден С.К.Д. да заплати н.М.н.з.х.и
г. сумата 116 324 лева – разноски по делото.
Жалбоподателят С.К.Д. моли съда да обезсили
решението като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане на Окръжен съд
– Х., а в случай че намери решението за допустимо – да го отмени като
неправилно и незаконосъобразно като по същество отхвърли предявените искове –
по съображения, развити в жалбата. Поддържа становището си, депозирано пред
първоинстанционния съд за недопустимост на производството, поради липса на
задължителни предпоставки за водени на процеса.
Въззиваемата страна М.н.з.х.и г. *** –
чрез пълномощника си адв. В.М. изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид
изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните доказателства, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и се явява процесуално
допустима.
Относно допустимостта на обжалвания
съдебен акт:
Исковете по делото са предявени от М.н.з.х.и
г. ***, което твърди, че Д., представлявана от МЗХГе акционер в „Б.“ АД.
Предявените искове са за установяване на причинени на дружеството „Б.“ АД вреди
от ответника – физическо лице С.К.Д. и за репарирането им в патримониума на дружеството
„Б.“ АД като се иска осъждането на това лице – действало в качеството на
Председател на Съвета на директорите - за заплащане на тяхната стойност.
Съгласно чл.240а от ТЗ акционери,
притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството, могат да предявят иск за
търсене на отговорност от членове на съвета на директорите, съответно – на
надзорния и управителния съвет, за вреди, причинени на дружеството.
Искът се предявява от акционер или
акционери с посоченото поне минимално акционерно участие от името на дружеството
срещу лицето, респ. лицата, причинили вреда на същото. Възразява се по
отношение на процесуалната легитимация н.М.н.з.х.и г. да предяви този иск. Видно
от представеното временно удостоверение №13, издадено от „Б.“ АД /стр.41 от делото на ОС/ ищецът е акционер,
притежаващ 17 000 акции от капитала на дружеството. Искът е предявен на
12.04.2012г. С Решение №5/12.01.2016г. по т.д. №35/2012г. по описа на ОС – Х.
по предявен от МЗХГ иск с правно основание чл.71 от ТЗ по отношение на „Б.“ АД,
че МЗХе акционер в дружеството със 170 поименни акции с номинал 100 лева всяка,
представляващи 34 % от капитала на „Б.“ АД. Решението е потвърдено от
Апелативен съд – Пловдив като не е допуснато и до касационно обжалване. Същото
е влязло в сила на 11.07.2017г. /стр.811-819 от делото на ОС/. Следователно
въпроса за акционерното участие на ищеца и неговия размер е разрешен със сила
на пресъдено нещо в отношенията между страните.
Според ищеца „Б.“ АД попада в обхвата
на държавната финансова инспекция по см. на чл.4 ал.3 от ЗДФИ. Именно доклад на
тази инспекция от осъществена проверка за периода 15.11.2010г. – 22.03.2011г.
дава основание за извод за причинени вреди на дружеството „Б.“ АД, репарирането
на които и претендира. Този доклад сам по себе си не е предпоставка за водене
на процеса. Дали действително на дружеството са нанесени вреди е предмет на
доказване. Извършените през 2003г. изменения на разпоредбата на чл.240 а от ТЗ
са с цел да се дадат повече управителни и контролни права на отделния акционер,
притежаващ все пак определен минимален размер участие в капитала, който освен
да участва в общо събрание и да изисква информация от органите на кооперацията
във връзка с дейността на дружеството, да може да защитава неговото имущество,
а от тук – и своите имуществени права. Може да се приеме, че в случая към
датата на предявяване на иска е налице процесуална легитимация на ищеца за
водене на процеса.
В хипотезата на чл.240а от ТЗ ищецът не
притежава материалното право, което защитава. Касае се за процесуална
субституция. Без акционерът да притежава материалното право /то принадлежи на дружеството/,
при наличието на определени предпоставки той разполага с право на иск за защита
на това засегнато чуждо материално право. Налице е изрична законова разпоредба
– чл.240а от ТЗ – която допуска воденето на исков процес от акционер с поне 10
% акционерно участие като ищец за защита на чуждо материално право /за
репариране на причинените – според него – вреди на дружеството, от капитала на
което същият притежава посочения процент акции/. Именно защото се касае за процесуална
субституция в процеса наред с процесуалния субституент следва да участва и
носителя на защитаваното материално право /чл.26 ал.4 от ГПК/.
В този смисъл е и становището в
съдебната практика – Решение №360/04.07.2006г. по гр.д. №197/2005г. на ВКС,
Определение №532/31.07.2019г. по т.д. №266/2019г. на ВКС, ТК, II т.о.
Първоинстанционният съд обаче не е дал
указания на ищеца в посочения смисъл и по делото „Б.“ АД не участва като главна
страна - съищец в този процес. Така се е стигнало до неучастие на една от
главните страни – дружеството, чието права се релевирани от акционера. Същото
се явява задължителен необходим другар по
иска, предявен от акционера
за защита на негово материално право, тъй като последиците
на решението ще настъпят за него като субституирана страна. Затова съдът трябва служебно да следи дали лицето, чието материално право се
защитава е конституирано като страна. В случая „Б.“ АД не е конституирано като страна. Налице
е хипотезата на неучастие на задължителен необходим другар.
Съгласно т.6 от Тълкувателно решение
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата,
при която решение е постановено без участието на задължителен необходим другар,
същото подлежи на обезсилване като недопустимо, като делото следва да се върне
за ново разглеждане не на въззивния, а на първоинстанционния съд, който да
предприеме необходимите действия за конституиране на всички задължителни
участници в производството.
Ето защо решението, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане на
делото и предприемане на необходимите
действия за участие и на носителя на
защитаваното материално право /чл.26 ал.4 от ГПК/ като се дадат указания в
посочения смисъл на процесуалния субституент.
Първоинстанционният съд следва да
прецени и дали не е налице нередовност на исковата молба в частта и, касаеща
твърдените вреди, доколкото в нея липсва конкретно посочване на сделките, от
които произтичат вредите /кои са страните по сделките, в какво конкретно се
изразяват вредите по всяка конкретна сделка, какъв е техния размер и кога са
настъпили, каква е причинната връзка на твърдяния вредоносен резултат по всяка
от сделките с поведението на ответника в качеството му на Председател на СД на
„Б.“ АД/. Самата искова молба препраща към доклад на финансова инспекция за
дружеството „Б.“ АД, без обаче да се твърди да е съставен акт за начет по ЗДФИ
и да се реализира отговорност по този ред, а в писменото становище по същество
на спора са развити съображения за конкретни действия и сделки, сключени от
представляващия, за каквито и са събирани и е следвало да бъдат събирани
доказателства. При преценка за наличие на подобна нередовност, следва да се
дадат и съответните указания, след което да се осигури и възможност за
становище и защита на останалите участници в процеса.
Разноски се претендират от участниците
в процеса, но такива не следва да се присъждат с настоящото решение, доколкото -
предвид обезсилването -разноски
следва да се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото
на спора с оглед крайния му изход.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №22
от 25.02.2019г., постановено по търг.д. №52/2012г. по описа на Окръжен съд – Х.,
в частта с която е осъден С.К.Д. да заплати на „Б.“ АД *** сумата 1 359 897 лева,
представляваща вреди от невъзстановени на дружеството суми по сключени от С.К.Д.
в качеството му на представляващ „Б.“ АД договори с търговски дружества и
физически лица, които имуществени вреди са пряка последица от
незаконосъобразното му поведение, изразяващо се в сключването на
незаконосъобразни, нецелесъобразни и неизгодни за дружеството сделки и с което
е осъден С.К.Д. да заплати н.М.н.з.х.и г. сумата 116 324 лева – разноски
по делото и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд и предприемане на необходимите действия за участие и на носителя на защитаваното
материално право /чл.26 ал.4 от ГПК/ като се дадат указания в посочения смисъл
на процесуалния субституент М.н.з.х.и г.и се изпълнят останалите посочени в
мотивната част указания.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките
по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: