Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 504
11.10.2021 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Валентина Радева-Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №547 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Д.А., гражданка на Т., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете М.А. (родена 2014 г., според решението с имена М. А.), с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, Фондация „Център за правна помощ – Глас в България“, срещу Решение №1453/14.05.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
Жалбоподателката намира оспореното решение за незаконосъобразно, поради съществено нарушение на материалния закон и на административно-процесуалните правила.
Твърди, че на първо място от ДАБ било допуснато съществено нарушение по отношение на малолетната ѝ дъщеря. Неправилен бил изводът на административния орган, че тъй като дъщеря ѝ не била навършила 10 години, нямало как да бъде изслушана, и в нейния случай следвало да се вземе предвид само бежанската история на майката. В отказа на ДАБ липсвали по същество мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетната ѝ дъщеря, като административният орган изобщо не бил посочил и не бил изследвал същата, и не бил разгледал подадената молба от страна на дъщеря ѝ, чрез нея. Напълно липсвали мотиви защо се отказва предоставяне на бежански и хуманитарен статут на М.А., как е преценен нейният интерес и рисковете по отношение на дъщерята при евентуалното им завръщане в страната им по произход. По отношение на молбите за международна закрила на дъщеря ѝ нямало изложени мотиви за отказ в административното решение. По този начин ДАБ не защитил надлежно интересите на М.А., не осигурил спазване правата на същата и изобщо не разгледал бежанската ѝ история.
На следващо място, ДАБ проявявал чист формализъм по отношение на императивните правила за осигуряване най-добрия интерес на деца, търсещи международна закрила. В отказа за предоставяне на международна закрила на чужденката и дъщеря ѝ не била извършена конкретна и мотивирана преценка, съобразена с висшия интерес на малолетното дете, с неговата лична история и възможността за спокойно съществуване при евентуално връщане в страната на произход на чужденката. Предвид възрастта на детето, тази преценка следвало да бъде извършена и подробно мотивирана. Твърди се, че ДАБ изобщо не взел предвид задължителните съображения при определяне висшия интерес на деца, търсещи закрила, а именно: сигурност и безопасност при връщане на детето в страната на произход на майка му, отражение на връщането върху социалното развитие и благоденствието му, принципа за целостта на семейството. Тези съображения били изрично разписани в националното законодателство и европейските директиви, приложими в бежанското право. Цитират се съображение 18 на Директива 2011/95/ЕС, чл.23 от Директива 2013/33/ЕС, като се сочи, че отказът на ДАБ да предостави международна закрила и на малолетната М.А. като страна в производството не отговаря на критериите, които следвало да се приложат при обсъждането на висшия интерес на детето. Не на последно място, в преценката си за малолетната дъщеря административният орган не съобразил нейната уязвимост по смисъла на §1, т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. ДАБ не направил и самостоятелна преценка за наличие на предпоставките специално на чл.9, ал.8 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Тази преценка следвало да бъде направена, предвид че дъщерята на чужденката била малолетно дете – уязвимо лице.
На следващо място оспорващата счита, че административният орган пропуснал да обсъди съществени обстоятелства относно личната ѝ ситуация като жена, преминала през системен психически и физически тормоз, сексуално насилие, принуда. Твърди, че административният орган допуснал съществено нарушение, след като не отчел, че оспорващата попада в групата на уязвими лица по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУБ. Още от самото начало било известно, че като самотен родител с ненавършило пълнолетие дете и жена, в нейния случай били налице условията на §1, т.17 от ДР на ЗУБ. Въпреки това, на нито един етап в административното ѝ производство ДАБ не извършил процес на идентификация за уязвимостта ѝ, нито изпълнил специалните гаранции, предвидени в §1, т.16 от ДР на ЗУБ.
Административният орган не оценил заявените от оспорващата лични обстоятелства цялостно, обективно и всестранно. Специално в случаите на жени, търсещи международна закрила, административният орган следвало да направи цялостна и задълбочена проверка дали не е налице преследване на базата полова дискриминация. В тази връзка се коментират критериите, установени в Наръчника на Върховния комисариат за бежанците на ООН относно предоставяне на международна закрила при преследване на базата полова дискриминация. Сочи се, че в нейния случай обаче, ДАБ автоматично и едностранчиво тълкувал предоставените от нея сведения за оказаното срещу нея физическо, психическо и сексуално насилие като случаи от битов и криминален характер.
Претендира се отмяна на оспореното решение като неправилно и да се върне преписката за ново разглеждане от административния орган.
Ответникът, Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за основателна. Предлага решението да бъде отменено, а преписката да бъде върната за ново разглеждане от административния орган.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена чрез СДНВЧ Любимец, към Дирекция „Миграция“ МВР под вх.№105450-2680/27.10.2020 г. (с имена З. А.-З., М. А.-З. от Т.) и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ под вх.№1149/30.10.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-16037/30.10.2020 г., Д.А., гражданка на Т., е поискала закрила за себе си и детето си М. от Република България.
Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-16037/30.10.2020 г. като Д.А., гражданин на Т., родена на *** г. в Т., гр.Т., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия – ***, с *** образование, разведена, без документи за самоличност. В Регистрационния лист са посочени данните за детето на чужденката – М. А., родена на *** г., с местонахождение РПЦ – Харманли, а в приложение към Регистрационния лист са посочени данни относно семейството на чужденката: баща – намиращ се към момента в Т., майка – починала, сестра – намираща се към момента във Франция.
В приложение към Регистрационния лист са отразени и резултати от медицински преглед на регистрираното лице, с вписване „Захарен диабет тип 1 – четирикратно инсулин, с диабетна ретинопатия и съмнение за диабетна нефропатия“.
С Писмо
рег.№УП-16037/02.11.2020 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна
агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от Д.А. молба
за закрила. В писмо с рег.№М-8650/30.11.2020 г. (рег.№УП-16037/04.12.2020 г. в
ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се
възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че
отговаря на условията по ЗУБ.
С Докладна записка рег.№УП 16037/02.11.2020 г. до Директора на РПЦ – Харманли, Началникът на отдел „Социална адаптация“ го уведомява, че при регистрацията на чужди граждани, подали молба за международна закрила се установило, че чужденката Д.А. от Т. е самотен родител с 1 малолетно дете и с хронично заболяване – захарен диабет тип 1 (инсулинозависим захарен диабет), поради което попада в уязвима група и същата желае да ѝ бъде предоставена правна помощ.
С писмо рег.№УП 16037/02.11.2020 г., Председателят на Националното бюро за правна помощ е уведомен, че кандидатката за закрила Д.А., гражданка на Т., изрично е заявила желание да получи правна помощ за себе си и малолетното си дете М. А., гражданка на Т. по време на производството им пред Държавната агенция за бежанците при МС и е изискано да бъде определен адвокат, който да представлява лицата, които са от уязвима група, а именно самотна майка с малолетно дете.
С Решение №20-115-1507/10.11.2020 г. и Решение №20-115-1507/1/10.11.2020 г., двете на Председателя на НБПП, е назначена адв.Г.С.Г. за предоставяне на правна помощ, на Д. А., съответно на М. А., за консултация в производството за предоставяне на международна закрила по ЗУБ, до приключване на административната фаза на производството по ЗУБ с постановяването на индивидуален административен акт (решение) по молбата за международна закрила, включително при действията по връчването му.
С писмо рег.№УП 16037/02.11.2020 г., на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, съответната Дирекция „Социално подпомагане“ е уведомена за настаняването на малолетната М. А. и е изискано съдействие до приключване на производството по молбата за закрила и определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище или предостави социален доклад.
Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-167/09.11.2020 г., Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е определил социален работник към дирекцията, който да присъства при провеждане на интервюто с детето М. А..
Под рег.№УП-16037/11.11.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Д.А., ЛНЧ **********. При провеждане на интервюто са присъствали длъжностно лице и преводач, както и адвокат – представител и социален работник. В протокола е отразено, че на чужденката са разяснени правата и задълженията ѝ, като майка на малолетно дете, потърсила закрила в страната ни.
В хода на интервюто чужденката разказала, че напуснала Т. в края на 2011 г. легално за Т., със самолет. Последният ѝ адрес в страната бил в гр.Т.. Разказала, че напуснала държавата си по произход, защото избягала от мъжа си М. А., с когото сключили брак през 2009 г. в Т.. Баща ѝ бил приятел с мъжа ѝ и затова я оженил за него. Имало насилия от страна на съпруга ѝ върху нея, което се изразявало в това, че я биел, принуждавал я да се моли, да носи забрадка, не можела да излиза, трябвало да е забулена. Съпругът ѝ бил богат човек, разполагал с много пари, той казвал, че се занимава с търговия, но бил свързан с ислямски групировки. През 2011 г. се развели, след което интервюираната заживяла сама в гр.Т., като сменяла местоживеенето си и се страхувала той да не я намери. От 2011 г. до 2013 г. живяла в Т., в И.. Майка ѝ дошла на лечение в Т. през 2013 г. и починала там през септември 2013 г. Бившият съпруг разбрал адреса на чужденката от майка ѝ и я намерил в И., след което през 2013 г. я отвлякъл, като я закарал в град А.. От 2013 г. до 2016 г. та била принудително задържана от бившия си съпруг в една сграда. По това време забременяла от него и родила дъщеря си М.. Подробно разказва за физическото и сексуално насилие, на което е била подложена в този период от бившия си съпруг и други мъже с негово участие, и за начина, по който е успяла, с помощта на приятел, да избяга от жилището, където е била отвлечена. Разказва, че след това започнала да работи различни неща и да се самоиздържа, като се грижи за дъщеря си, която посещавала детска градина в гр.И.. От 2016 г. до напускането на Т. съпругът ѝ не се появил. Напуснала Т., защото опитвала с други бизнеси, но вече не се справяла толкова добре, М. ставала на 6 години, а нямали никакви документи, трябвало да я записва на училище. Затова решила, че Т. не е тяхната страна и трябва да отиде в Европа. Успяла да се свърже с брат си, който дошъл при нея в Т. в много лошо състояние, тъй като баща му го биел, наложило се да го вкарат в болница, направили му четири операции, след което заедно напуснали Т.. Интервюираната разказва, че в България влязла в началото на месец октомври 2020 г., нелегално с трафикант, пеша, през зелена граница. Били в една къща в с.Вълча поляна, след което ги задържали. Когато напускала Т., искала да отиде или в Германия, или в Англия. Подала молба за закрила в България, защото при арестуването ѝ, когато влязла нелегално, имало наказание и влизане в затвора, другият начин бил да подаде молба за закрила. Сега обаче променила мнението си, защото били добре посрещнати в България.
Интервюираната декларирала, че не е била арестувана или осъждана в държавата си по произход или в друга държава, нямала проблеми заради етническата си принадлежност – арабка. Имала проблеми заради това, че е атеистка в Т. – като знаели, че е невярваща и не я приемали. Майка ѝ била атеистка, а баща ѝ бил крайно религиозен. Баща ѝ я тормозел за това, че не се моли. Приятелите ѝ също я отбягвали, като разберат, че не вярва – казвали, че е безбожна, обиждали я. Не била членувала в политическа партия или организация, във въоръжена групировка. Към нея лично имало отправена заплаха и оказвано насилие от баща ѝ и от съпруга ѝ.
Представен е Социален доклад за оценка на постъпил сигнал, изготвен от социален работник в отдел Закрила на детето към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, заведен в ДАБ с рег.№УП-16037/17.11.2020 г.
Под рег.№УП-16037/09.02.2021 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата следващо интервю с чужденката, в което отново разказва за живота си в Т. и Т., както и за членовете на семейството си и взаимоотношенията между тях.
С Решение №1453/14.05.2021 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д.А. и малолетното ѝ дете М. Албуганми, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 21.05.2021 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката, която е запозната с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 02.06.2021 г.
В представената по делото административна преписка се съдържа писмо изх.номер 27/11.02.2021 г. до ДАБ – МС от Изпълнителен директор на Фондация „Център Надя“ гр.С., съдържащо данни относно диагноза и психичен статус на Д.А., и удостоверяващо започната медикаментозна терапия с антидепресанти и оставане под активно наблюдение за проследяване на лечението и състоянието ѝ.
Съдържат се и амбулаторни листи за извършени медицински прегледи на детето М. А., с посочена основна диагноза, медицинско направление и направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури.
По делото е разпитана като свидетел Д. М. Д., председател на Фондация „Мисия криле“, която организация била лицензирана за предоставяне на социални услуги. Свидетелката твърди, че Д.А. се заявила при тях, в офиса им в гр.Х., където организацията работела с бежанци-емигранти. Разказва, че Д.А. се обърнала към тяхната организация, доколкото си спомня, през месец февруари, била много притеснена и искала да се срещне с консултант, да разкаже притеснения, които са свързани с личния ѝ живот. Така направили договаряне и започнали да работят по случая. От тогава до сега много интензивно работели с нея. Свидетелката подробно описва здравословното състояние на оспорващата и предприетите в тази връзка мерки, като сочи, че в плана за интервенция, като социални работници и терапевти, включили и психологическа помощ, освен психиатричната такава, за да може да започне, поне да стартира процес на възстановяване, като сочи, че според тях той ще отнеме много години. Сочи също, че чужденката трябва да е в сигурна среда и да се работи дългосрочно около нейната травма, свързана с тези три години, през които е предоставяла по принуда сексуални услуги на клиенти под давление на бившия си съпруг.
В съдебно заседание на 09.09.2021 г. се снеха и лични обяснения от жалбоподателката, която непосредствено пред съда разказа за живота си в Т. и в Т., за преживяното насилие, както и за причините, поради които е напуснала тези страни.
По делото допълнително бяха представени писмо изх.номер 62/16.06.2021 г. от Изпълнителен директор на Фондация „Център Надя“ гр.С., съдържащо данни относно диагноза и психичен статус на Д.А. и медицински документи (л.131-136): медицинско направление, Амбулаторен лист от психиатър д-р М., с основна диагноза Посттравматично стресово разстройство, и предписана терапия на Д.А., рецептурна бланка и Рецептурна книжка, с данни за психическо състояние на чужденката.
Изготвен е и Социален доклад изх.№ПР/Д-Х/100-001/22.06.2021 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково за детето М. А., дъщеря на Д.А., двете с настоящо местоживеене ***. В социалния доклад са изложени данни за жилищните условия и грижите, полагани за детето, за роднинския и приятелски кръг на семейството, като е посочено, че детето няма контакти с роднини нито по бащина, нито по майчина линия, за баща си знае, че е починал в катастрофа. Приятелите на М. са в Р.Т., където е родена и израснала до 6 г. възраст и където е посещавала детска градина. Майката е единственият родител, агажиран с отглеждането, възпитанието и образованието на М.. Детето е силно привързано към своята майка, тя е единственият родител за него. Посочени са потребностите на детето, включително от избор на личен лекар, посещаване на детска градина, спорт, изграждане на приятелски отношения с връстници и възпитание в сигурна и спокойна семейна среда.
По делото е представено и писмено Становище от екип от специалисти, работещ по проект „Действие срещу насилието, основано на пола, над жени и деца – търсещи закрила и мигранти“, на Фондация „Мисия криле“, гр.С. З., финансиран от Уницеф, по случай: Д.А., ЛНЧ **********. В същото трима специалисти – психолози и семейни консултанти, описват хронологията на осъществената работа по случая и дават становище, че жената е с категоричен профил на жертва на системно насилие, основано на пола, упражнявано както от близки лица в семейния кръг, така и извън семейния кръг, с висока степен на суицид при евентуална възможност за депортация. В становището са изброени идентифицираните при последната среща с Д.А. рискове за нея, включително: изграждането на идентичност на жертва; капсулиране извън общността в социална изолация на майката и детето; блокиране процеса на социална интеграция, усложняване на симптомите на страдание у детето; риск от увреждане при самонараняване; риск от отключване на психично заболяване; риск от реализиране на суицидно намерение и др. Направен е извод, че смяна на местоположението и завръщане в страната по произход – Т. би породило и/или засилило чувство за несигурност, а ако детето бъде преместено, не е изключена проявата на регрес и симптоми на страдание. Посочено е също, че предвид бягството и несигурността, детето е изключително травмирано от постоянната несигурност, в която живее, неговата идентичност е силно наранена от честата смяна на местоживеенето, изпитва страх, и в тази връзка следва да бъде извършена конкретна и цялостна преценка на личните обстоятелства, в контекста на уязвимото психологическо състояние, семейната ситуация, опитът в системно насилие и принуда.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който, съобразно предвидената в нормата на чл.52 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 2020 г.) възможност, Председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1, т.1 – т.4 от ЗУБ, видно от представената по делото Заповед №РД 05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган
излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденката не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като обсъжда изложените от
жалбоподателката данни в бежанската ѝ история, обстановката в страната ѝ
на произход Т. и в Р.Т., където тя е пребивавала през последните десет години. Обективираните
в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на
приложените правни норми и дават възможност на чужденката да разбере кои са
мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с
което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр.Харманли при ДАБ, с чужденката има проведени интервюта, отразени в нарочни
протоколи, като интервютата са провеждани в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са
налице и данни, че съдържанието на протоколите също е прочетено на интервюираната
в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ
(изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от ответника
е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за
предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на
органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при
наличие на предпоставките за това.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на оспорения акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са
посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва
основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
При регистрацията на Д.А. с Регистрационен лист
Рег.№УП-16037/30.10.2020 г. същата е регистрирана като гражданин на Т., с
постоянен адрес Т., гр.Т., с оглед на което за държава по произход по смисъла
на §1, т.7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме Т..
В настоящия случай правилно административният
орган е преценил, че при проведените с жалбоподателката интервюта не се
установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ
преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От
жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да
може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежността ѝ към определена
социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е
нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят
до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество
или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване
могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни,
полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от
жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е
преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за
напускане на страната по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано
опасение от преследване по някоя от причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. По
така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на
административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната
хипотеза за предоставяне на статут на бежанец на заявителката и нейното дете.
По отношение наличието на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в
случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция,
или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, от субект
измежду посочените в чл.9, ал.2, т.1 – т.3 от ЗУБ, т.е. не са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма
изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9,
ал.6 и чл.8, ал.9 от ЗУТ.
Административният орган е извършил преценка и
относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут
по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си
по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт”. Тази преценка е извършена в съответствие с тълкуването, направено с Решение
от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07 на член 15,
буква „в” от Директива 2004/83/ЕО, и въз основа на обективираната в Справка
вх.№МД-708/30.12.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ информация
относно Т.. Правилно административният орган е достигнал до заключение, че от
информацията в цитираната справка може да се направи обоснован извод, че в
момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията
на Т., като никъде в справката не се говори за безогледно насилие в страната.
Същевременно административният орган е взел
предвид и факта, че Д.А. е живяла и в Т., и е извършил преценка на сигурността и
в тази държава, като е цитирал извадки от Справка с вх.№МД-53/27.01.2021 г. на
Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно актуалното положение в Т..
Изводът му, че в страната не е наличен международен или вътрешен въоръжен
конфликт също е правилен и съответства на данните, събрани в справката.
Настоящият съдебен състав намира за основателни
наведените в жалбата възражения, че административният орган е следвало да
извърши преценка и относно наличието на хипотезата на чл.9, ал.8 от ЗУБ, според
която разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини
от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на
Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените
нации за бежанците.
Въпреки, че в първата си част нормата е бланкетна
и не съдържа конкретно изброяване на причините от хуманитарен характер, при
тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения,
закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарният статут
представлява форма на закрила на чужденците, измежду предвидените в чл.1, ал.2 от ЗУБ, а съгласно
чл.1а, ал.2 от ЗУБ, международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията
за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за
статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон, на международни актове
по защита правата на човека и на този закон. Съгласно установеното в съдебната
практика, хипотезата на чл.9, ал.8 от ЗУБ урежда останалите случаи, различни от
изрично предвидените в чл.9, ал.1 от ЗУБ.
Събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност обуславят необходимостта от преценка за наличието на други
хуманитарни причини по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на
хуманитарен статут на жалбоподателката и малолетното ѝ дете. Налице са
неоспорени писмени доказателства, от които се установява по несъмнен начин
влошеното физическо и психическо състояние на Д.А., предизвикано от упражненото
върху същата продължително във времето насилие с участието и на бившия ѝ
съпруг, баща на детето ѝ. Физическото и сексуално насилие, преживяно от Д.А.,
е дало трайно отражение върху нейното състояние, същата се разстройва по време
на разказа за него, в което съдът се убеди непосредствено при личното
изслушване на страната. Заключенията на работилите с чужденката специалисти – лекар
психиатър и психолози, не следва да бъдат пренебрегвани, предвид
обстоятелствата, че Д.А. е самотна майка, която отглежда сама малолетното си
дете М., без да поддържа контакти с членовете на семейството си и без
подкрепяща среда в страната ѝ на произход. Необходимо е да се отчете също,
че детето М. е родено в Т., никога не е живяло в Т. и евентуалното му връщане на територията на тази
държава с единствения родител, когото познава, и при това здравословно
състояние на майката, би го поставило в несъмнен риск. От друга страна не е
изследвано дали и доколко Р.Т. би представлявала трета сигурна страна за
чужденката в нейното физическо и психическо състояние, и за нейното малолетно дете.
Преценката за наличието в случая на предпоставките
по чл.9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, освен в контекста на
гореизложеното, следва да бъде извършена и при отчитане на обстоятелството, че малолетното
дете М. Албуганми също се явява заявител по молбата за закрила, действащо чрез
своята майка и законен представител.
Съгласно чл.2, т.1 от Конвенцията за правата на
детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. (ратифицирана и обнародвана с ДВ бр.55 от 1991 г.), държавата
е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко
дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. В
чл.3, т.1 от Конвенцията е предвидено, че висшите интереси на детето са
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
Следователно принципът за „висшия интерес на
детето“, установен в Конвенцията за правата на детето на ООН, е от
основополагащо значение, поради което малолетните и непълнолетните деца са
уязвима група лица по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУБ. В националното
законодателство този принцип е регламентиран в §1, т.5 от ДР на Закона за
закрила на детето (ЗЗДет), като съгласно чл.6а от ЗУБ, при прилагането на
закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, която преценка
на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на
Закона за закрила на детето. Принципът за „най-добрия интерес на детето“
последователно е закрепен и в редица директиви на ЕС относно международната
закрила.
Според съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за
определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица,
на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците
или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за
съдържанието на предоставената закрила, „висшият интерес на детето“ следва да
има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата
директива, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. При
определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат
особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и
социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със
сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в
зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл.20, параграф 5 от Директива
2011/95/ЕС отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е
първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите
на настоящата глава относно непълнолетните лица.
В същия смисъл е и съображение 33 от Директива
2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно
общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно
което висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за
държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с
Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и Конвенцията на
Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка
на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат
надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното
лице, в т.ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на
детето е още веднъж подчертано в чл.25, параграф 6 от тази Директива.
Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на
кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при
прилагането ѝ държавите членки следва да гарантират пълно спазване на
принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в
съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на
ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл.23 от Директива
2013/33/ЕС, озаглавена „Ненавършили пълнолетие“, гласи, че: 1. Висшият интерес
на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при
прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до
ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ
за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на
ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето
държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите
за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и
социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание
на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност,
особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик
на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата
възраст и зрялост.
В Република България преценката на най-добрия
интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет и от
специализираните органи, предвидени в този закон. В случая в мотивите на
обжалваното решение не е разгледано и обсъдено самостоятелно положението на
малолетната М. А., като административният орган се е ограничил само до
бежанската история на майката. В края на решението е посочено, че описаните
функции по реда на ЗЗДет, свързани с определянето на социален работник от отдел
„Закрила на детето“, са гаранция за осигуряване и съблюдаване на най-добрия
интерес на детето в производството по международна закрила, в случая гаранция
за осигуряване на най-добрия интерес на малолетната тунизийска гражданка,
поради което и в изпълнение на посочената разпоредба е назначен социален
работник. Отразено е също, че съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето,
най-добрият интерес на детето е основна грижа на неговите родители, като е прието,
че в конкретния случай се вземат под внимание представените от майката на
малолетното дете мотиви за исканата закрила в Република България.
Според настоящия състав, в случая липсва обсъждане
на най-добрия интерес на детето, като не е извършена преценка на
обстоятелствата, посочени в §1, т.5 от ДР на ЗЗДет.
Децата принадлежат към уязвима група със
специфични нужди по смисъла на Директива 2013/ЗЗ/EC от 26 юли 2013 година за
определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна
закрила.
Административният орган не е обсъдил положението
на детето и последиците за него при евентуално връщане в страната по произход. Видно от представеното по делото
Становище от екип от специалисти, работещ по проект „Действие срещу насилието,
основано на пола, над жени и деца – търсещи закрила и мигранти“, на Фондация
„Мисия криле“, гр.С. З., евентуалното връщане на детето в Т. безспорно ще
наруши процеса на адаптация и стабилизация на детето и ще го постави за пореден
път в ситуация на несигурност, тревожност и страх. Детето няма изградена връзка
с Т., не познава страната на произход на майка си, където няма среда и дом и
никога не е живяла там. Изцяло израснала е в Т. и връщането на М. в Т. ще има
сериозно негативно отражение върху нейното социално развитие и благоденствие,
нещо, което следва да се вземе предвид при деца, търсещи международна закрила
съгласно националното и международно законодателство по отношение на спазването
на висшия интерес на детето.
В контекста на това становище, решаващият
административен орган е бил длъжен да извърши преценка на конкретните факти от
бежанската история на жалбоподателката и нейното дете и във връзка с
прилагането на принципа за „висшия интерес на детето“, като отчете как би се
отразило на детето евентуалното им завръщане в държавата по произход на
майката. В тази връзка в обжалваното решение липсват мотиви. Решението е
постановено при неспазване на предвиденото в чл.35 от АПК изискване за издаване
на индивидуалния административен акт след цялостно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Административният орган е бил длъжен да
предприеме не само формално изпълнение на разпоредбите на ЗЗДет, но и да
обоснове акта си с преценка за интереса на детето, отговаряща на дефинираното в
§ 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на същия закон – преценка относно
неговите физически, психическите и емоционалните потребности, опасността или
вредата, която има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите
да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното
решение, в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут
на Д.А. и детето ѝ М. А., следва да бъде отменено, като постановено при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон.
Преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново разглеждане на молбата за предоставяне на
хуманитарен статут, като при новото произнасяне следва да се изяснят всички
релевантни за случая факти и обстоятелства, посочени в мотивите на настоящото
решение.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, във връзка с чл.85, ал.5 от ЗУБ, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1453/14.05.2021 г. на
Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта му, с която е отказано предоставяне на
хуманитарен статут на Д.А. и малолетното ѝ дете М. А..
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за
ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут на Д.А.,
гражданка на Т., подадена в лично качество и като законен представител на малолетното
ѝ дете М. А., при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А., гражданка на Т., подадена
в лично качество и като законен представител на малолетното ѝ дете М.А. (А.)
срещу Решение №1453/14.05.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна
агенция за бежанците в останалата му част, с която
е отказано предоставяне статут на бежанец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: